Решение № 1070 от 17.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1163/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 20250613125317, депозирана от „Мавро“ ООД, ЕИК 175182308, чрез адв. И.М., срещу отказ № 20250603150332-3 /09.05.2025 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, постановен по заявление Б6 с вх. № 20250603150332 /03.06.2025 г., с което е заявено за вписване обстоятелство относно прекратяване на дейността на търговеца, откриване на производство по ликвидация по чл. 274а ТЗ за срок от три месеца, считано от обявяване на поканата до кредиторите и избор на ликвидатор. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди, че новосъздадената разпоредба на чл. 274а ТЗ е обнародвана в ДВ, бр. 82/27.09.2024 г. и съответно е влязла в сила на 01.10.2024 г., тъй като в ЗИД на ТЗ не бил предвиден друг срок. Следователно, според жалбоподателя, приложима е и новата разпоредба на чл. 77б, ал. 1 ДОПК, съобразно която Агенцията по вписванията изпраща уведомление по електронен път до НАП за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация, а съгласно алинея 2 на същия член - в 30- дневен срок от постъпване на уведомлението по ал. 1, НАП предоставя по електронен път на Агенцията по вписванията информация за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1, т. 1 - 5 ТЗ, с която разполага. Посочва още, че мотивът за отказ относно непредставянето на удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО също е неоснователен, тъй като такова удостоверение се изисквало при заличаването на търговеца, а не при откриване на процедура по ликвидация, както и защото указания за представяне на такова удостоверение не били давани. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде изрични указания на Агенцията по вписванията, Търговски регистър за извършване на заявеното вписване по заявление Б6 с вх. № 20250603150332 /03.06.2025 г. Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Претендират се присъждането на разноски. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Със заявление Б6 с вх. № 20250603150332/03.06.2025 г, подадено по електронен път от адв. И.М., представляващ „Мавро“ ООД по силата на изрично пълномощно, са заявени за вписване обстоятелства в полета 501 – „Срок на ликвидацията“ и 502 – „Ликвидатори“. Видно от представените доказателства и при справка в търговския регистър по партидата на „Мавро“ ООД, с процесното заявление е заявено за вписване откриване на производство по ликвидация по чл. 274а ТЗ за срок от три месеца, считано от обявяване на поканата до кредиторите и избор на ликвидатор. Към заявлението са представени Протокол от решение на общото събрание на “Мавро” ООД от 02.06.2025 г. за прекратяване дейността на дружеството, определяне срок на ликвидацията - тримесечен от вписване на ликвидацията в Търговския регистър и назначаване на ликвидатор - К.Л.С.; Декларация по чл. 274а ТЗ; Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; Съгласие за назначаване като ликвидатор по чл. 266, ал. 3 ТЗ с образец от подпис с нотариално удостоверяване и изрично пълномощно. На 05.06.2025 г. длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е указало на заявителя да представи удостоверение за уведомяване на НАП по реда на чл. 77, ал. 1 ДОПК. Със заявление Ж1 рег. № 20250605141942 заявителят не е приложил документ в изпълнение на указанията, а е представил обяснителна записка с мотиви като изложените в процесната жалба. На 05.06.2025 г. и доколкото срокът по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ не е изтекъл, ДЛР е дало повторно указания с № 20250603150332-2 за представяне на съответния документ. На 09.06.2025 г. длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ с мотив, че към момента не са налице предпоставките за прилагане на чл. 274а ТЗ, с оглед отлагане на влизането в сила на разпоредбата с една година. Посочено е още, че заявителят не е изпълнил указанията за представяне на удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК, а също така към заявлението не било представено и удостоверение по чл. 5, ал. 10 ДОПК. Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в установения преклузивен 7 (седем) дневен срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи, а съгласно чл. 24, ал. 1 от същия закон, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, обн. в ДВ, бр. 82/27.09.2024 г., е създаден нов чл. 274а, с който е регламентирана процедура по бързо производство по ликвидация на дружества, което да се провежда когато дружеството е прекратено по решение на общото събрание и/или съгласие на съдружниците и при наличие на визираните в чл. 274а, ал. 1, т. 1 - 6 ТЗ предпоставки за това. Със същия закон са създадени и други нови разпоредби във връзка с нововъведеното производство по бърза ликвидация, а именно чл. 77б ДОПК, нова алинея 5 на чл. 19 от ЗТРРЮЛНЦ, нова т. 9 в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, нова алинея 15 в чл. 5 от КСО. Предпоставките, които са предвидени за извършване на производство по бърза ликвидация включват - търговските дружества да не са осъществявали дейност или да са я прекратили преди повече от 12 месеца, да не са наемали служители или са прекратили трудовите правоотношения с тях преди повече от 12 месеца, да не са имали регистрация по ЗДДС или същата е прекратена преди повече от 12 месеца, да нямат непогасени задължения към държавата и общините, нямат висящи производства по установяване на данъчни задължения и такива за задължителни осигурителни вноски, по които страна е НАП, да не са ответници в съдебни производства, длъжници в изпълнителни или заповедни производства, както и ако срещу тях не е започнало изпълнение по реда на ЗОЗ или Закона за договорите за финансово обезпечение. В този случай, при подадено заявление се предвижда служебна проверка на подадената информация от НАП, за нуждите на което приходната администрация следва да бъде уведомена, но не от дружеството заявител, а от Агенцията по вписванията (АВ), съответно информация следва да постъпи по електронен път от НАП към АВ, т. е. за разлика от общия ред по чл. 274 ТЗ и чл. 77, ал. 1 ДОПК, при бърза ликвидация заявителят не следва да прилага удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК, защото уведомлението се изпраща от АВ. По същия начин удостоверението за предаване на ведомостите по чл. 5, ал. 10 КСО е предвидено да се изпраща по електронен път до АВ, по заявление на осигурителя, подадено отново чрез АВ. За нововъведените разпоредби е предвидено отложено действие с §27 от ПРЗ на ЗИД на ТЗ. Съгласно тази разпоредба обезпечаването на техническата възможност за електронен обмен на данни във връзка с прилагането на глава шестнадесета, раздели V и VI, и на чл. 274, следва да се осигури от АВ в едногодишен срок от влизане в сила на измененията, като и в двата случая министърът на правосъдието определя началната дата на прилагането в наредбата по чл. 31, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, който едногодишен срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението, както и към настоящия момент, нито Наредбата по чл. 31, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ е приведена в съответствие с новите разпоредби (§26 от ПРЗ на ЗИД на ТЗ). Настоящият състав, прилагайки корективно тълкуване на закона, достига до извода, че нормата на §27 от ПРЗ на ЗИД е въведена за обезпечаване прилагането на промените, въведени именно с измененията с ДВ бр. 82/2024 г., каквато е нормата на чл. 274а ТЗ, а не разпоредбата на чл. 274 ТЗ, в чиято редакция няма промени. Горното обосновава извода, че § 27 от ПРЗ на ТЗ е относим именно към чл. 274а ТЗ, а не към чл. 274 ТЗ, което е възможно да се дължи на грешка. Когато грешката в закона е очевидна, това не е извинение за несъобразяване на правните субекти с корективното (изправително) тълкуване - арг. от чл. 45 ЗНА. Съдът, като правоприлагащ орган, следва да тълкува духа на закона, неговата цел и да извежда волята на законодателя, произтичаща от взаимовръзката между всички разпоредби и целта на промените в тях, в случая - на отложеното прилагане на нововъведени разпоредби на ТЗ, ДОПК и КСО. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обезпечаването на техническата възможност за електронен обмен на данни от АВ, НАП и НОИ, във връзка с прилагането на чл. 274а ТЗ, е отложено до 01.10.2025 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението за вписване на промени по този ред - 03.06.2025 г. и към датата на дадените указания и постановяване на отказа, не е налице ред, по който да се впишат заявените промени след служебно извършване на обмен на информация между тези институции. Това от своя страна обосновава нужда от даването на указания от длъжностното лице по регистрация за представяне на удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК от заявителя. Указанието не е било изпълнено от страна на жалбоподателя, поради което отказът се явява правилен. По отношение на изисканото за първи път с отказа удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО, съдът намира, че същото се представя едва при заличаване на търговеца, а не при започване на производство по ликвидация, поради което указания в тази насока не са били необходими, съответно не следва да бъдат давани в настоящото производство. Предвид съвпадане на правните изводи на съдебния състав с тези, изложени в обжалвания отказ, то същият следва да бъде потвърден. Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ има охранителен, а не исков характер, т. е. то е едностранно такова и чрез него се засяга единствено правната сфера на лицето, по чиято партида се вписват промените. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, като по-конкретно в чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Възможността на агенцията да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и тя няма право на разноски. Така мотивиран, съдът