Решение № 240 от 21.6.2021 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1435/2021 г.

Производство по чл.97 и сл. от Закона за социалните услуги. Постъпила е молба от Агенция за социално подпомагане - гр.Шумен, представлявана от директорът Г. А. М., с искане за настаняване по съдебен ред на поставения под пълно запрещение Р. ИВ. Р., с ЕГН •••••••••• в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.•••, общ.Шумен. На основание чл.97, ал.4 от ЗСУ съдебното заседание е проведено извън сградата на съда – на територията на ДПЛУИ - с. •••. За Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Шумен в съдебно заседание се явява директора Г. М., който поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Лицето, чието настаняване се иска, в съдебното заседание се явява лично. Поради физическото състояние на лицето съдът не успя да осъществи вербален или друг контакт с него. Настойникът на лицето – Ц. К. Я.. – социален работник в дома, излага, че е съгласна с искането и моли съда да го уважи за срока, посочен в него. ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Р. ИВ. Р. е настанен в ДПЛУИ, с.••• с диагноза „F70-F79 Умствена изостаналост“. Съгласно експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив №0152 от 05.03.1985 год. му е определена 90% намалена работоспособност с чужда помощ. До навършване на 31 години е живял заедно с родителите си, но поради напредване на възрастта им с оглед заболяването му е бил настанен в ДПЛУИ, с.•••, община Шумен на 14.01.1997 год.. Р. е видимо спокоен, тих, с глуповата мимика и поведение. Не може да говори и не разбира какво му се говори и не отговаря на въпроси. Памет и интелект недоразвити. Веднъж годишно е посещаван от близките си. Няма запазени възможности за задоволяване на основни жизнени потребности и не съобщава за физиологичните си нужди. Може да мие самостоятелно ръцете и лицето си. Видно от Заповед № НД 36А/2010 от 07.12.2015 год. на Органа по настойничество и попечителство при Община Шумен за негов настойник е назначена Ц. К. Я.. – социален работник в ДВУИ. Предвид липсата на възможност лицето да се справя самостоятелно с негови основни жизнени потребности, то настойникът е отправил молба лицето да бъде настанено по съдебен ред в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.•••. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от: Заявление за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, Декларация от 29.04.2021 год., Предварителна оценка на потребностите от социални услуги, Заповед №СУ/Д-Н/52-1/18.05.2021 год., Решение от 10.11.1994 год. на ОС-Пловдив по ГД №1743/1994 год., Заповед № НД 36А от 07.12.2015 год. на Органа по настойничество и попечителство при Община Шумен, Становище от настойника, Оценка на Индивидуален план за подкрепа, Становище от Директора на ДПЛУИ, с.•••. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение в социална услуга за резидентни грижи е уредена в чл.95 и сл. от Закона за социалните услуги (ЗСУ), като водещ при преценка за необходимостта от настаняване е интереса на лицата. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.2 от ЗСУ съдът уважава искането, само в случай, че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. В конкретния случай, Р. ИВ. Р. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение, поради неговото заболяване, което му пречи да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си. Същият е настанен в ДПЛУИ, с.••• от 14.01.1997 год. и към момента се чувства добре. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че близките на лицето не са в състояние да полагат грижи за него в семейна среда, не изразяват желание за това и го посещават изключително рядко. С оглед на изложеното и въз основа на личните си впечатления, придобити в проведеното открито съдебно заседание, съдът намира, че молбата за настаняване на Р. ИВ. Р. в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост се явява основателна и следва да бъде уважена, доколкото искането кореспондира в най-голяма степен с интересите на лицето. Доколкото съгласно чл.98, ал.3 от ЗСУ настаняването на лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години, съдът намира, че настаняването следва да бъде именно за посочения максимално разрешен срок. Поради гореизложеното и на основание чл.98 от ЗСП, съдът