Решение № 311 от 31.10.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 696/2022 г.

Производство по реда на глава XXI от НПК. С присъда № 10 от 04.05.2022 г., постановена по НОХД № 103/2022 г., Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимия Х. С. /S. H./, турски гражданин, роден на •••••••••• г., в гр. Истанбул, Република Турция, женен, неосъждан, търговец, постоянен адрес: гр. •••, обл. •••, Република Турция, ул. „•••“ № ••••, ап.••, с паспорт № ••••••••••, издаден на 12.07.2019 г. от властите в гр. Силиври, Република Турция, неосъждан в Република Турция, за виновен в това, че на 20.04.2021 г., около 02: 45 часа, на ГКПП -Гюешево, Република България от Република Северна Македония на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“, с управлявано от него МПС - автомобил, марка „Рено“ модел „Канго 1.9“, с peг. № •••••••• - без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1, във връзка с чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е пренесъл през границата на стрА.та 68 броя пакети, укрити в двойно дъно на щендер (кутия с прегради) в багажника на автомобила и на различни места в автомобила, съдържащи високорисково наркотично вещество - коноп /марихуА./, с активно действащ наркотичен компонент - тетрахидрокА.бинол, съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП във връзка с Приложение 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, с общо нетно тегло 16, 998 кг. на обща стойност 67 992 лева, поради което и на основание чл.242, ал.2, пред.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК и чл.58а, ал.4 и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, са му наложени наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и „глоба“ в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.242, ал.4, пр.2 от НК. От определения срок на наказанието „лишаване от свобода“, съдът, на основание чл.59, ал.1 от НК, е приспаднал времето, през което подсъдимият Х. С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 20.04.2021 г., до влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил и с вещите, представляващи предмет и средство на престъплението, като на основание чл.242, ал.7 от НК, е постановил отнемане в полза на Държавата – Република България наркотичното вещество коноп - 16, 998 кг, което да се унищожи след влизане на присъдата в сила, както и на основание чл.242, ал.8 от НК – отнемане в полза на Държавата – Република България - МПС, марка „Рено“, модел „Канго1, 9“, с рег.№ ••••••••, рама/шаси № F8QK630C537203, собственост на подсъдимия. В тежест на подсъдимия Х. С. са възложени и сторените по делото разноски, в размер на 2060 лева, дължими по сметка на ЦМУ на Агенция „Митници". В законоустановения срок, първоинстанционната присъда е обжалвА. от защитника на подсъдимия Х. С., с доводи за неправилност и незаконосъобразност в частта, касаеща индивидуализацията на наказанието, размера му и начина на изтърпяването му, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с А.лиза и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон, поради приложението на чл.58а от НК, вместо приложението на чл.58, във връзка с чл.55 от НК. Възразява се и срещу неприложението на чл.66 от НК. Според защитника, изводите на първоинстанционният съд за съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано като престъпление по чл.242, ал.2 от НК са законосъобразни, поради което и правилно е била ангажирА. наказателната му отговорност. Допуснатите нарушения, според защитника, са свързани с неприложението на чл.55 от НК, при определяне на наказанието на подсъдимия и начина на изтърпяването му. За приложението на тази разпоредба от значение били смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, като липса на съдимост, трудова ангажираност, семеен, с деца и внуци, за които полага грижи, тежко здравословно състояние — заболявания, несъвместими с условията на задържането, обуславящи необходимост от провеждане на лечение и оказване на специализирА. медицинска помощ в болнична среда. Освен това, подсъдимият имал и безупречно процесуално поведение още от първото действие по разследването на досъдебното производство; оказал пълно съдействие за установяване на обективната истина, както и изцяло признал фактите, изложени в обвинителия акт, в съдебното заседание, проведено по реда на Глава 27-ма от НПК, както и изразеното от него съжаление за извършеното. Според защитника, тези обстоятелства биха могли да бъдат преценени като изключителни по смисъла на чл.55 от НК, като в подкрепа на тезата си, цитира ТР № 2/2015 г., постановено по ТД № 2/2015 г., относно приложението на чл.58, чл.58а и чл.55 от НК, при определяне на наказанието, по дела с проведено съкратено съдебно следствие. Според защитника, конкретните обстоятелства по делото сочели, че нито подсъдимия, нито пък извършеното от него деяние били със завишена степен на обществена опасност. Деянието не било с висока степен на обществена опасност, защото подсъдимият не е имал точна представа за естеството на пренасяната от него тревна маса, тъй като бил убеден, че същата представлява нарязан тютюн. Независимо от това, защитникът застъпва тезата, че пренасяното от подсъдимия вещество е коноп (марихуА.) — вещество, чиято употреба била декриминализирА. в Нидерландия, Австрия, Италия, Люксембург и разрешена за медицински цели в Австрия, Чехия, Финландия, Германия, Италия, Португалия, Полша и Испания. Т.е. касаело се за вещество, което макар и с неизяснен статут, било получило признание от международната медицинска и научна общност, като важен инструмент за справяне с болките и страданията, които причиняват различни болести, защото лекарства, разработени на основата на кА.бис, били използвани за лечение на множествена склероза, ХИВ, епилепсия, странични ефекти от химиотерапия, както и хронична болка и глаукома. Подсъдимият, като деец на извършеното престъпление, също не бил с висока степен на обществена опасност – дори напротив, бил с ниска степен на обществена опасност, предвид изложените в жалбата данни за личността му и процесуалното му поведение. Тези обстоятелства били достатъчно основание за приложение на института на условното осъждане по отношение на наложеното на подсъдимия наказание, с оглед постигане целите на 36 от НК. Недооценката на обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия при индивидуализацията на наказанието, предпоставили и неприложението на чл.66 от НК. Защитникът моли за изменение на обжалвА.та присъда в посока намаляване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и отлагане изтърпяването му, на основание чл.66 от НК. В условията на алтернативност, моли само за приложението на чл.66 от НК. Доказателствени искания не са направени. В срока по чл.322 от НПК, писмени възражения от Окръжна прокуратура – Кюстендил не са депозирани. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Акцентира върху наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 от НК, при съобразяване и с ТР № 2/2015 г. на ВКС, поради наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, най-важното от които, според защитника, било тежкото здравословно състояние на подсъдимия, което било и доказателствено подкрепено. Друго смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство било и съдействието му пред органите на реда, непосредствено след откриването на наркотичното вещество в Република България, разказвайки подробно за мястото и времето на поставяне на това вещество в автомобила му. Изброените смекчаващи обстоятелства не били обсъдени от първоинстанционният съд в мотивите на присъдата, по думите на защитника, „с оглед липсата на възможност за приложение на чл.66 от НК“. Не били развити и никакви доводи, защо именно с присъда от 3 три години „лишаване от свобода“ биха били постигнати визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. Пред въззивният съд, защитникът моли за изменение на присъдата в посока намаление на наказанието „лишаване от свобода“ на две години, с цел предоставяне на възможност на подсъдимия да се лекува адекватно. Алтернативната молба е за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, поради ниската степен на обществена опасност както на подсъдимия, така и на деянието. В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият С. поддържа казаното от защитника си. Моли за намаляване на присъдата му, за да може да се лекува, тъй като бил болен от рак и от язва, за което твърди, че има документи. Алтернативно моли да бъде екстрадиран в Турция. В последната си дума, повтаря искането си за намаляване на присъдата му или екстрадицията му в Турция. Заявява, че не е наркотрафикант, че бил излъган, че е на 55 години и не бил пробвал наркотици и не продавал такива, че имал деца и семейство. Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда, в частта за наказанието, за правилна и законосъобразна, тъй като спорът бил само относно размера на наказанието, но не и за вината на подсъдимия. Прокурорът изразява съгласие с извода на първоинстанционният съд, че макар и обществената опасност на подсъдимия да е ниска, то е налице висока степен на опасност на извършеното от последния деяние - касае се за 16, 998 кг. марихуА. /коноп/, на стойност около 70 000 лева, пренесена през границата на Република България. Определеното наказание по вид и размер, прокурорът намира за справедливо, тъй като определения срок от 3 години „лишаване от свобода“, било изключително под предвидения минимален, за това престъпление срок, от десет години „лишаване от свобода“. Според прокурора, именно чрез ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а не чрез приложението на чл.66 от НК, целите на наказанието биха били постигнати. Относно твърденията на защитника и подсъдимия за наличните на последния заболяване, становището на прокурора е, че и до извършване на процесното престъпление, подсъдимият е имал тези заболявания, които обаче не са му попречили да извърши престъплението. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установено следното: По искане на подсъдимия Х. С., производството пред първоинстанционният съд е проведено при съкратеното съдебно следствие, по реда на Глава 27-ма от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Протоколираното изявление дава основание да се приеме, че С. е бил в състояние пълноценно да възприема обстоятелствата във връзка с обвинението и правните последици от направеното признание. Съдът му е разяснил правата и същността на процедурата в присъствието на защитника му и с помощта на назначения преводач, извършил превод от български език на турски език и обратно. Съгласието да не се събират доказателства във връзка с предмета на доказване е било информирано и доброволно. При това производство въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Следи и за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установеното изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертА.та в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Въззивният съдебен състав прецени правилността и на извода, съдържащ се в постановеното по реда на чл.372 от НПК определение, при което споделя становището на Кюстендилски окръжен съд, че признанието не е изолирано, а се подкрепя от събраните по надлежния процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство. Описаните действия, времето и мястото на извършването им, категорично се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях първоинстанционният съд е стигнал до правилният извод, че са налице обективните признаци на чл.242, ал.2, пред.1 от НК, в хипотезата на действия с цел нелегално пренасяне на наркотични вещества, през границата на Република България. С жалбата по същество, както и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактология, а се изразява несъгласие единствено във връзка с частта на съдебния акт, касаеща определения срок на наказанието „лишаване от свобода“, както и неприложението на чл.66 от НК. В хода на въззивното съдебно производство, с оглед спецификата на проведеното пред първата инстанция съкратеното съдебно следствие, настоящата инстнация намира, че в съответствие с особените правила на Глава 27-ма от НПК, съдът напълно законосъобразно е възприел за установена фактическата обстановка, описА. в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това Софийски апелативен съд не намира основания да преразглежда и коригира приетата от първостепенния съд фактология на деянието, така, както е изложена в обвинителния акт, а именно че подсъдимият Х. С. е гражданин на Република Турция, с постоянен адрес: гр. •••, обл. •••, Р. Турция, ул. „•••" № ••••, ап. ••. Същият е женен, не осъждан, търговец. На 19.04.2021 г., свидетелката И. Т., заемаща длъжността старши митнически инспектор в отдел „Борба с наркотрафика - Югозападна", звено Благоевград при Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване", за времето от 20: 00 часа до 08: 00 часа на 20.04.2021 г., застъпила на дежурство нощна смяна, изпълнявайки функциите си като дежурен на Митнически пункт Гюешево, трасе "Входящи леки автомобили и автобуси". Около 02: 45 ч. на 20.04.2021 г., на пункта от Република Македония пристигнал лек автомобил марка „Рено", модел „Канго", с регистрация от Република Турция с peг. № ••••••••. Автомобилът бил селектиран за извършване на митническа проверка. При проверката се установило, че в автомобила пътувал само водачът – подсъдимия Х. С. /S. H./. След спирането му на пункта и след като установила неговата самоличност, свидетелката Т. го попитала дали има за деклариране стоки с търговски характер, валутни ценности, валута над 10 000 евро, както и дали превозва акцизни стоки или забранени за пренасяне и държане вещи. Обвиняемият С. отговорил отрицателно. Тогава на свидетелката Т. направило впечатление, че е пропуснала същия автомобил да мине със същия водач на 18.04.2021 г. около 19: 00 часа, когато е била дневна смяна на трасе „изходящи автомобили". При преминаване на 18.04.2021 г., обвиняемият обяснил, че е турски гражданин и пътува от Истанбул за Република Северна Македония, с цел търговия. Представил се за търговец на детски трикотаж. В багажника на автомобила имал щендер (кутия с прегради) с поставени множество рекламни материали и брошури на именно такива стоки, които щял да разпространи в Република Северна Македония. При влизането му в Република България около 02: 50 часа на 20.04.2021 г. и при проверка на автомобила бил установен същия щендер с рекламните материали отново в багажника му. Свидетелката Т. попитала обвиняемия С. защо отново връща рекламните материали, а той отговорил, че му ги били изпратили с автобус. При този отговор свидетелката Т. се усъмнила, че водачът се опитва да скрие истината относно целта на пътуването му до Република Северна Македония и обратно, тъй като било известно, че там от 20: 00 часа е въведен вечерен час и е малко вероятно по това време да е получил стока по автобус. Започнала да оглежда кутията с рекламните материали, като извадила голяма част от брошурите в нея, а след това и самата кутия. При извършване на проверката направило впечатление, че кутията била доста тежка, а поставените брошури не стигали до долния ѝ ръб (дъното). Тогава от стрА. на митническия служител била предприета проверка, за извършването на която свидетелката Т. поискала съдействие от свидетеля М. М. - главен инспектор в Агенция „Митници, отдел „Борба с наркотрафика - Югозападна" при Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване", който също бил дежурен на пункта, на тази дата. Свидетелката Т. и свидетелят М. извадили всички брошури и с помощта на отвертка отстранили дъното на кутията, при което било установено, че същата има двойно дъно. В кухината между двете дъна намерили девет пакета - вакумирани и обвити със стреч- фолио. Всички пакети били намазани със синкава на цвят паста с миризма на евкалиптова паста за зъби. През цялото време подсъдимият С. присъствал на извършване на проверката. При вида на двойното дъно и пакетите, С. започнал да им обяснява, че това е меласа (тютюн) за наргиле. С помощта на макетен нож, свидетелката Т. разрязала единия от пакетите и видяла, че той съдържа зеленикава растителна маса - съцветия и части от стебла и листа със специфична остра миризма на кА.бис. Направили полеви наркотест на растението, при което същото реагирало на кА.бис /марихуА./. При така установените данни за престъпление от общ характер, митническите служители прекратили проверката и уведомили ръководителя на отдел „Борба с наркотрафика", както и дежурните разследващи митнически инспектори. След пристигането на разследващите, свидетелите Т. и М. остА.ли с тях до приключване на процесуално-следствените действия — претърсване и изземване. При извършената проверка на лекия автомобил, митническите служители открили укрити общо 68 пакета, съдържащи общо брутно тегло 19, 344 кг. високорисково наркотично вещество коноп (марихуА.), укрити под капака на автомобила между предното стъкло и двигателя, фабричната кухина на предната дясна врата, фабричната кухина на предната лява врата, фабричната кухина, намираща се в задната лява част зад седалката на водача, фабричната кухина под кората на задната дясна плъзгаща се врата, както и в допълнително изработен тайник - кутия за вещи, разположена зад облегалката на задната седалка в багажното отделение. Според заключението на физикохимическа експертиза, обективирано в Протокол № 19-28.04.2021/13.05.2021 г., представителните проби от обекти от № 1 до № 68 включително (проби лаб. код от № 2442_ДОЗН_21 до № 2509_ДОЗН_21) са сходни по химичен състав и морфология и се идентифицират като коноп (кА.бис, марихуА.). В пробите е доказано наличие на основен компонент тетрахидрокА.бинол и други вещества от групата на кА.биноидите (вещества характерни за конопа). Процентното съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидрокА.бинол (А9-ТНС) в обектите е средно 12, 7%, като варира между 11, 0 % и 14, 7%. В заключението е посочено, че на основание Наредбата за условията и реда за изземване, съхраняване и предоставяне за научна дейност на наркотични вещества и растения и за вземане на представителни проби от тях (ДВ, бр.36/2011 г.) и на основание чл.14, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори, получените резултати от изследването на представителните проби, съответно следва да се отнесат за цялото количество иззето наркотично вещество от съответните обекти, описано в приложения Протокол за вземане на представителни проби от 22.04.2021 година. Общото нетно тегло на иззетата растителна маса е 16, 998 кг. (шестнадесет хиляди деветстотин деветдесет и осем грама) на обща стойност 67 992 лева (шестдесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и два лева), определена съгласно приложение 1 към член единствен от ПМС № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Съгласно изготвената оценителна автотехническа експертиза, пазарната стойност на лекия автомобил марка „Рено Канго" с peг.№ •••••••• възлиза на 1560 лева (хиляда петстотин и шестдесет лева). Тази фактология първостепенният съд правилно е извел както от самопризнанията на подсъдимия, така и от съвкупния А.лиз на доказателствените източници, подкрепящи тези самопризнания, а именно: протоколите за извършените по досъдбното производство действия по разследването: протокол за извършена митническа проверка; за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум; за претърсване и изземване от 20.04.2021 г.; определение № 260202/21.04.2021 г. на КОС за претърсване и изземване от 20.04.2021 г.; заповед за задържане на Х. С. за срок до 24 часа; протоколи за вземане на представителни проби от 22.04.2021 г. и за оглед на веществени доказателства от 23.04.2021 г.; заключенията на физико-химична експертиза № 19/13.05.2021 г. и оценителна автотехническа експертиза на лекия автомобил; постановление за определяне на стойност на предмета на деянието от 28.05.2021 г.; определение на КОС от 21.04.2021 г. за вземане по отношение на С., на МНО „задържане под стража“, потвърдено с определение от 18.05.2021 г. на САС; служебна бележка от ЦМУ на Агенция „Митници“; показанията на свидетелите И. Т., М. М.; приобщената в хода на съдебното следствие медицинска документация относно лицето Х. С.; справка за съдимост на подсъдимия, както и други относими доказателства по делото. При така изяснената безспорна фактическа обстановка правните изводи на първоинстанционният съд за вината на Х. С. са правилни и следва да бъдат споделени. Законосъобразен е извода на решаващият съд, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъплението „контрабанда“ по смисъла на чл.242, ал.2, предл.1 от НК, за което е обвинен, тъй като на 20.04.2021 г., около 02: 45 часа, на ГКПП - Гюешево, Република България от Република Северна Македония на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“, с управлявано от него МПС – автомобил „Рено - Канго 1.9“, с peг. № •••••••• - без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1, във връзка с чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е пренесъл през границата на стрА.та 68 броя пакети, укрити в двойно дъно на щендер (кутия с прегради) в багажника на автомобила и на различни места в автомобила, съдържащи високорисково наркотично вещество - коноп /марихуА./, с общо нетно тегло 16, 998 кг. на обща стойност 67 992 лева, разпределени като обекти, съгласно протокола за претърсване и изземване от 20.04.2021 г. и приложения към него фотоалбум, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидрокА.бинол, съгласно физико-химичната експертиза и стойност, както следва: Обект №1- нетно тегло 249 гр.; със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 2 - нетно тегло 253 гр.; със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1012 лв; Обект № 3 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 4 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 5 - нетно тегло 247 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 988 лв; Обект № 6 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 7 - нетно тегло 250 гр„ със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 8 - нетно тегло 245 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 980 лв; Обект № 9 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 10 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 11 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 12 - нетно тегло 246 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 984 лв; Обект № 13 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 14 - нетно тегло 252 гр.; със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 15 - нетно тегло 257 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1028 лв; Обект № 16 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 17 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 18 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 19 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 20 - нетно тегло 256 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1024 лв; Обект № 21 - нетно тегло 254 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1016 лв; Обект № 22 - нетно тегло 248 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 992 лв; Обект № 23 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 24 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 25 - нетно тегло 250 ф., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 26 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 27 - нетно тегло 256 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1024 лв; Обект № 28 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 29 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 30 - нетно тегло 241 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 964 лв; Обект № 31 - нетно тегло 241 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 964 лв; Обект № 32 - нетно тегло 246 гр.д със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 984 лв; Обект № 33 - нетно тегло 253 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1012 лв; Обект № 34 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 35 - нетно тегло 241 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 964 лв; Обект № 36 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 37 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 38 - нетно тегло 251 гр.5 със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 39 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 40 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 41 - нетно тегло 248 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 992 лв; Обект № 42 - нетно тегло 253 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1012 лв; Обект № 43 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 44 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 45 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 46 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 47 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 48 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържаше на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 49 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 50 - нетно тегло 246 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 984 лв; Обект № 51 - нетно тегло 235 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 940 лв; Обект № 52 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект № 53 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 54 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 55 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 56 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 57 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 58 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 59 - нетно тегло 255 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1020 лв; Обект № 60 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 61 - нетно тегло 249 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 996 лв; Обект №62 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 63 - нетно тегло 247 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 988 лв; Обект № 64 - нетно тегло 250 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1000 лв; Обект № 65 - нетно тегло 251 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лв; Обект № 66 - нетно тегло 254 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1016 лв; Обект № 67 - нетно тегло 252 гр., със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1008 лв; Обект № 68 - нетно тегло 251 гр. със средно съдържание на тетрахидрокА.бинол 12, 7 %, на стойност 1004 лева. Изпълнителното деяние на престъплението “пренасяне през границата на стрА.та“ на високорисковото наркотично вещество - кА.бис, е осъществено от подсъдимия чрез укриването му, в управлявания от подсъдимия лек автомобил марка “Рено Канго 1, 9“ с рег. № •••••••• и превозването му, от Република Северна Македония, през границата на Република България- ГКПП Гюешево по трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", в Република България. Подсъдимият С., без да притежва сътветно разрешително по чл.73 или по чл.30 от ЗКНВП, е пренесъл през границата ни в Република България, 16, 998 кг. коноп, съдържащ средно 12, 7 % активен компонент тетрахидрокА.бинол, който е в включен в Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" на Приложение 1 към чл.3, т.1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Престъплението е довършено, тъй като високорисковото наркотично вещество е пренесено през границата на стрА.та - подсъдимият е преминал през ГКПП - Гюешево и следователно е навлязъл на територията на стрА.та, а наркотичното вещество е открито едва при щателната митническа проверка. Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че в случая не са налице основания за квалификация на деянието по чл.242, ал.4 от НК. Видно от Постановлението за определяне стойността на предмета на деянието от 28.05.2021 г. /л.74-75, т.1 от ДП/ стойността на контрабандното наркотично вещество е 67 992 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1998 г. на ВКС, ОСНК, критерий за понятието „особено големи размери“ е сбора на 140 минимални работни заплати. Към датата на инкриминираното деяние – 20.04.2021 г., МРЗ е била 650 лева, а сбора от 140 МРЗ - 91 000 лева. В случая не е налице квалифициращият признак предметът на контрабандата да е в особено големи размери, тъй като размерът на процесната контрабанда е значително по-малък от 91 000 лева. Липсата на квалифициращия признак „особено големи размери“ на контробандата, „влече“ след себе си и неприложението и на другия квалифициращ признак „случаят да е особено тежък“. Ето защо и правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.242, ал.4 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, правилно го е оправдал по това обвинение. От субективна стрА. деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл- възможната форма на вина при реализиране на престъплението, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, обективиран в начина на разпределение на наркотичното вещество, обект на контрабанда – разпределено в 68 полиетиленови пакета, вакумирани и обвити със стреч- фолио от по 250 грама; местата и начина на укриването им - всички 68 пакета са били намазани със синкава на цвят паста с миризма на евкалиптова паста за зъби, с цел прикриване на специфичната миризма на коноп, са били скрити на различни места в автомобила – под капака на автомобила между предното стъкло и двигателя, фабричните кухини на предните дясна и лява врати, фабричната кухина, намираща се в задната лява част зад седалката на водача, фабричната кухина под кората на задната дясна плъзгаща се врата, както и в допълнително изработен тайник - кутия за вещи, разположена зад облегалката на задната седалка в багажното отделение на автомобила. Прекият умисъл на подсъдимия за извършване на това престъпление с категоричност се извежда и от самото поведение на подсъдимия С. по време на митническата проверка на Митнически пункт Гюешево, трасе "Входящи леки автомобили и автобуси", извършена от свидетелката И. Т.. На зададените от свидетелката въпроси, дали има за деклариране стоки с търговски характер, валутни ценности, валута над 10 000 евро, както и дали превозва акцизни стоки или забранени за пренасяне и държане вещи, подсъдимият отговорил отрицателно. На въпрос на свидетелката Т. защо отново връща кутията със същите рекламни материали, които е превозвал на 18.04.2021 г., при излизане от Република България, за РСМ, подсъдимият отговорил, че му ги били изпратили с автобус. Породилите съмнения у свидетелката Т. отговори на подсъдимия С., мотивирали първата да пристъпи към извършване на провека проверка съвместно с колегата си - свидетеля М. М. на кутията с тези рекламни материали, при извършването на която били установени двойното дъно, което било прикрито именно от тези рекламни материали, а в кухината между двете дъна намерили първите 9 пакета с наркотичното вещество. През цялото време подсъдимият С. присъствал на извършване на проверката и нищо не казал. Едва при вида на двойното дъно и пакетите, С. започнал да им обяснява, че това е меласа (тютюн) за наргиле. Това поведение на подсъдимия, с категоричност обосновава извода, че е той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си - знаел е, че превозва наркотично вещество, че няма разрешение за това, както и че е знаел къде и как е скрито. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици на деянието, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Във волеви аспект, подсъдимият пряко е целял настъпването на вредоносния резултат – пренасянето през граница на наркотичното вещество, без надлежно разрешително, изводимо именно от коментираното му поведение, по време на митническата проверка. Доказателство, че подсъдимият е знаел, че пренася през границата на Република България именно укрито наркотично, вещество, а не меласа (тютюн) за наргиле, както е твърдял и пред митническите органи, и пред първоинстанционният съд по НОХД № 410/2021 г., е и изложеното във въззивната жалба твърдение на защитника, че „пренасяното от подсъдимия вещество е коноп (марихуА.) — вещество, чиято употреба била декриминализирА. в Нидерландия, Австрия, Италия, Люксембург и разрешена за медицински цели в Австрия, Чехия, Финландия, Германия, Италия, Португалия, Полша и Испания. Т.е. касаело се за вещество, което макар и с неизяснен статут, било получило признание от международната медицинска и научна общност, като важен инструмент за справяне с болките и страданията, които причиняват различни болести, защото лекарства, разработени на основата на кА.бис, били използвани за лечение на множествена склероза, ХИВ, епилепсия, странични ефекти от химиотерапия, както и хронична болка и глаукома“. На фона на криминализацията в България, на държането, разпространението и контрабандата на марихуА.та, като наркотично вещество, колкото и абсурдно да звучи това твърдение, то в крайна сметка е признание за извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл.242, ал.2, вр. ал.1 от НК. Според константната съдебна практика, за умисъла на дееца се съди от от реалните действия на подсъдимия, които обективират и материализират формираните в съзнанието му представи, а не от последващите му действия и от обясненията му. Първоинстанционният съд прецизно е приложил установените в съдебната практика критерии за преценка на субективната стрА. на извършеното от подсъдимия С., които с категоричност установяват умишлено пренасяне през границата на Република България на наркотични вещества, без надлежно разрешително. По наказанието: За престъплението по чл.242, ал.2 от НК, законодателят е предвидил две наказания, в условията на кумулативност - “лишаване от свобода“ от 10 до 15 години и “глоба“ от 100 000 лева до 200 000 лева. За това престъпление, при условията на чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК и чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия С. наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и „глоба“ в размер на 50 000 лева. Жалбата на подсъдимия, сезирала САС като въззивна инстанция, касае именно индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“, размера му и начина на изтърпяването му, като в нея се акцентира върху неприложението на чл.55 и чл.66 от НК. Очевидно е, че изложеното в жалбата оплакване, по отношение неприложението на чл.55 от НК е неоснователно, с оглед посочените в присъдата основания при индивидуализация на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“. Проверявайки присъдата в осъдителната част спрямо подсъдимия С. и съобразявайки безспорно установената по делото фактология, въззивният съд констатира, че при индивидуализацията на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, наложени на подсъдимия за извършеното от него престъпление, първоинстанционният съд е бил ограничен от две обстоятелства - от разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, задължаваща съда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК и от действащия конкретно в случая принцип „reformatio in peius“, предвид факта, че процесната присъда е постановена при второ по ред разглеждане на делото от Кюстендилски окръжен съд, след отмяната на първата присъда от САС и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на КОС, която предходна присъда не е била протестирА.. Това обстоятелство ограничава първоинстанционният съд, разгледал за втори път делото, от рамките на наложените на подсъдимия наказания по размер с първата присъда, поради задължението му за спазване забрА.та за влошаване положението на обжалвалия подсъдим /принципа „reformatio in peius“/. Според въззивният съдебен състав, първоинстанционният съд неправилно, необосновано и несправедливо е определил размера на посочените по-горе наказания, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.58а, ал.4 от НК, от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 50 000 лева /представляващ ½ от предвидения в чл.242, ал.2 от НК, минимален размер от 100 000 лв./. При определяне и на двете наказания при хипотезата на чл.55 от НК, първоинстанционният съд е приел, че същата е по-благоприятна за подсъдимия предвид обстоятелството, че макар и деянието да е с висока степен на обществена опасност, то степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец е ниска, поради което това обстоятелство само по себе си може да е основание за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ и на чл.55, ал.2 от НК по отношение на наказанието „глоба“. Съдът е приел, че деянието е извършено при значителен превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, представляващи многобройни такива - ниска степента на обществена опасност на дееца, поради чистото му съдебно минало, изразеното от него съжаление за стореното, което било изолиран случай в живота му, както и признатата от подсъдимия вина. Въззивният съд намира, че тези изброени като смекчаващи вината обстоятелства са довели до необосновано смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, защото те не са нито многобройни, нито изключителни. В конкретния случай, съдейки от всички събрани по делото доказателства, за разлика от първоинстанционният съд, според настоящата въззивна инстанция, подсъдимият С. не е с ниска степента на обществена опасност, макар и да е с чисто съдебно минало. Този извод САС обосновава от приложената по досъдебното производство /л.125-126/, служебна бележка Рег. № 32-208170 от 30.06.2021 г., издадена от ЦМУ, Агенция „Митници“, която случайно или не, изобщо не е била коментирА. от първоинстанционният съд, в мотивите, при индивидуализацията на наказанието. С тази служебна бележка, издателят й - началник отдел „Наркотици, оръжия и прекурсори“, ГДМРР, ЦМУ на Агенция „Митници“, удостоверява, че: „…на 15.02.2020 г. H. S. /Х. С./ е бил спрян за проверка при влизането му от България за Турция през МП Малко Търново, когато е управлявал лек автомобил Fiat Albea с турски рег. № ••••••••, VIN: NM417800006517066. При извършената митническа проверка е установено наличието на тайник /изработена преграда в багажника на автомобила с размери 100 х 45 х 15 см. образуваща кухина между задната седалка и багажника/, в който са били открити 25 бутилки алкохол с български акцизен бандерол, а под предните седалки на автомобила и в личния багаж на лицето – още 14 бутилки, за което е съставен ПИП № 20BG9931H007565. Срещу H. S. са съставени: АУАН № 420/15.02.2020 г. по чл.238в, ал.1 от ЗМ, АНП № 683/2020 г., влязло в сила на 14.07.2020 г., необжалвано, глоба в размер на 200.00 лева и АУАН № 421/15.02.2020 г. по чл.233, ал.1 от ЗМ, АНП № 684/2020 г., влязло в сила на 14.07.2020 г., необжалвано, глоба в размер на 154.00 лева.“ Изложените факти установяват, че макар и описаното в служебната бележка деяние на подсъдимия да е санкционирано по административен ред, като административно нарушение, то начина на укриване /в тайник/ на контрабандния алкохол, показва, че процесното престъпление, което е извършено по сходен начин, не е единствен и изолиран случай в живота на подсъдимия С., а навеждат на знание, у последния за „кА.лите“ на контрабандни стоки, предвид посочените отново в тази служебна бележка регулярни преминавания на подсъдимия през границата на България в посока Албания и обратно. Отчитайки тези факти, които същевременно са и лоши характеристични данни за подсъдимия, както и степента на обществена опасност на процесното престъпление и начина на извършването му, сочат на демонстрирА. упоритост за незачитане законодателството на Р.България и е извод за завишена лична обществена опасност, представляваща отегчаващо вината на подсъдимия обостоятелство, при индивидуализацията на наказанието му, което не е било отчетено от окръжния съд. Само това отегчаващо вината обстоятелство е достатъчно основание, за да прегради приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Признатата от подсъдимия С. вина за извършеното от него престъпление, също не следва да се отчита като смекчаващо вината му обстоятелство, защото, именно признаването на фактите по делото и вината му, са обстоятелствата, позволили провеждането на съкратено съдебно производство по реда на глава 27-ма, задължаваща съда да намали отмерения размер на наказанието лишаване от свобода с една трета, съобразно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК, защото самопризнанието не би могло за втори път да предопредели редукция на наказанието, тъй като същото, подкрепено от доказателствата по делото, е дало повод за развитие на производството по реда на Глава 27-ма от НПК. От друга стрА. признатите от подсъдимия С. факти по делото, не следва да се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тези признания не са елемент от цялостното и обективно проявено на досъдебното производство поведение на подсъдимия спомогнало за своевременното разкриване на престъплението /според ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/, защото той с нищо не е спомогнал за разкриване на обективната истина, дори напротив – през цялото време е твърдял, че не е виновен, защото не е знаел за превозвА.та от него марихуА. и едва при второто съдебно разглеждане на делото по НОХД № 410/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд, е направил цялостно признание на фактите. Поради тези съображения, въззивният съд счита, че определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е неправилно. Въпреки изложеното, възможността на въззивната инстанция за увеличаване размера на наказанието е преградена, поради липсата на основание за изменение на присъдата в посока отмяна приложението на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това е недопустимо поради липсата на съответен протест и ще е в противоречие с посочената вече по-горе забрА.та за влошаване положението на обжалващия /reformatio in pejus/. Затова и отговора на САС, относно искането на подсъдимия, за определяне наказанието му при съобразяване изцяло със смекчаващите вината обстоятелства и намаляването му до размер под три години е ограничен до това, че това искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и искането на подсъдимия за приложението на чл.66 от НК, основано само на твърдения за влошеното му здравословно състояние. Приложените по делото /НОХД № 410/2021 г. на КОС л.42-65/ медицински документи, освен, че са с тригодишна давност, не удостоверяват влошено здравословно състояние на подсъдимия. Тези документи удостоверяват леки отклонения в дейността на щитовидната жлеза, за която е предписано симптоматично лечение и не подкрепят твърдението на подсъдимия за наличието на друга по-тежка болест. Тези медицински документи, съпоставени с конкретната тежест на осъщественото от подсъдимия С. престъпление, не могат да бъдат основание за смекчаване на наказателноправното му положение, първо поради липса на доказателствена обезпеченост и на второ място, защото не могат да се приемат като смегчаващо вината обстоятелства и основание за намаляване на отмерения размер на наказанието „лишаване от свобода“. Съображенията, изложени от защитника пред въззивната инстанция-признатите от последния факти и вина за извършеното престъпление, както бе посочено по-горе, също не могат да са доминантни. С оглед изложеното, и след направения А.лиз на обстоятелствата, имащи значение за отговорността на подсъдимия С., настоящата въззивна инстанция намира искането на подсъдимия за намаляване срока на наказанието под три години, както и приложението на чл.66 от НК за неоснователно. В конкретния случай, макар и да са налице формалните предпоставки на закона, евентуалното прилагане на условно осъждане е несъвместимо с постигането на визираните в чл.66, ал.1 във вр. чл.36 от НК цели. Самото деяние и демонстрирания упорит престъпен умисъл, по своето съдържание недвусмислено сочат на висока степен на обществена опасност на личността на дееца. Определянето на по- лека санкция от наложените три години лишаване от свобода, които да се изтърпят ефективно, не би допринесло за дисциплиниране на дееца и не би постигнала целите на наказанието, но същевременно и би показало на обществото, че подобни прояви са крайно неприемливи. Освен това, приложението на чл.66 от НК, при наложено наказание до три години лишаване от свобода не е императивно изискване, а е само правна възможност, подлежаща на съдебна преценка. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия С. за несправедливост на наложеното му наказание поради неприложението на чл. 66 от НК е неоснователна. При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън изложените във въззивната жалба възражения, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.59 от НК, приспадайки от определения на подсъдимия С. срок на наказанието „лишаване от свобода“ от три години, времето, през което е бил задържан с МНО “задържане под стража“, считано от 20.04.2021 г. до влизане в сила на присъдата. Първоинстанционният съд правилно с присъдата се е произнесъл и по отношение предмета и средството на престъплението, като на основание чл.242 ал.7 от НК е постановил отнемане на остатъка от наркотичното вещество от 16, 998 кг, в полза на Държавата и унищожаването му след влизане в сила на присъдата, а на основание чл.242 ал.8 от НК, съдът е постановил отнемане в полза на Държавата превозното средство, послужило за превозване на предмета на контрабандата - посоченото наркотично вещество- л.а. марка “Рено“ модел „Канго 1, 9“ с peг. № ••••••••, собственост на подсъдимия. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, правилно подсъдимият Х. С. е бил осъден да заплати в полза на Държавата сторените по делото разноски в размер на 2060.00 лева, дължими по сметка на ЦМУ на Агенция „Митници". С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка не констатира наличието на основания за изменение или отмяна на присъдата, въззивният съд прие, че тя следва да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд, НК, 4-ти състав