Решение № 19557 от 8.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6487/2023 г.

Производството е по реда на чл.294 – чл.298 от Адмистративно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на адв. Б. З., като пълномощник на С. Х.С. от [населено място], срещу ДЕЙСТВИЯ по изпълнение на Заповед за изземване на общинско жилище, извършени на 16.03.2023г. Със съпроводително писмо с вх. №25520/07.07.2023г. ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка. Изразява становище за недопустимост на жалбата срещу извършените на 16.03.2023г. действия по изземване на общинско жилище, намиращо се в [населено място], [жк], [адрес]/116, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния 7-дневен срок. С Определение №7826/15.09.2023г. съдът е дал на жалбоподателката указания да ангажира доказателства, че жалбата срещу действията по изпълнение на Заповед №РЛН22-РД48-2/15.02.2023г., извършени на 16.03.2023г., е подадена в преклузивния срок, установен в чл.296, ал.1 АПК. В Становище с вх. №34127/27.09.2023г. адв. З. е изложил доводи за подаване в срок на жалбата срещу действията по изпълнението, тъй като според него жалбоподателката не е присъствала, нито е била надлежно уведомена за извършването им, съгласно изискването на чл.296, ал.1 АПК. Като взе предвид становищата на страните и писмените доказателства събрани по делото, съдът приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Със Заповед №РЛН22-РД09-233/25.10.2022г. на кмета на район „Л.“, Столична община (СО) е прекратено наемното правоотношение по Договор за наем от 17.12.2018г., сключен със С. Х. С. въз основа на Заповед за настаняване №РЛН18-РД66-47/02.11.2018г. Този административен акт е бил оспорен от жалбоподателката С. във връзка с което пред Административен съд София – град (АССГ) е било образувано адм. дело №4962/2023г. С Протоколно определение №129/19.07.2023г. по адм. дело №4962/2023г. е оставена без разглеждане жалбата на С. Х. С. от [населено място], чрез адв. З., срещу заповед № РЛН22-РД09-233 от 25.10.2020г. на кмета на район „Л.“, СО и производството по делото е прекратено. Този съдебен акт е влязъл в сила на 06.03.2024г. след като е потвърден с Определение №2695/06.03.2024г. на Върховния административен съд (ВАС), състав на Четвърто отделение по адм. дело №2049/2024г. Следователно в сила е влязла и Заповед №РЛН22-РД09-233/25.10.2022г. на кмета на район „Л.“ за прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката за общинско жилище, намиращо се в [населено място], [жк], [адрес]/116. Със Заповед №РЛН22-РД48-2/15.02.2023г., на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) кметът на район „Л.“ е наредил да се изземе от жалбоподателката С. С. и от З. С. С. общинско жилище, намиращо се в [населено място], [жк], [адрес]/116, тъй като го държат без правно основание. Този административен акт също е бил предмет на оспорване от жалбоподателката. С Протоколно определение №204/15.11.2023г. по адм. дело №4961/2023г., решаващият състав на съда е оставил без разглеждане жалбата на С. Х. С. лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете З. С. С. срещу Заповед № РЛН23-РД48-2/15.02.2023г. на кмета на район „Л.“ и е прекратил производството по делото. Според издаденото съдебно удостоверение от 06.11.2024г. Протоколното определение №204/15.11.2023г. е влязло в сила на 05.06.2024г. При това към тази дата е влязла в сила и Заповед №РЛН22-РД48-2/15.02.2023г. за принудително изземване на общинския жилищен имот. Не е спорно по делото и се установява с приетите писмени доказателства, че имотът, предмет на Договор за наем от 17.12.2018г. между Столична община, район „Л.“ – наемодател и С. С. – наемател, е бил принудително иззет от длъжностни лица - служители в районната администрация, на 16.03.2023г. в отсъствие на жалбоподателката. Настоящият решаващ състав приема, че оспорваното действие по принудително изпълнение на Заповед №РЛН22-РД48-2/15.02.2023г. е извършено в съответствие с нормите на изпълнителното производство, установени в чл.267 – чл.301 АПК. На първо място съдът установява, че невлязлата в сила към онзи момент Заповед №РЛН22-РД48-2/15.02.2023г. на кмета на район „Л.“, е годно изпълнително основание, съгласно чл.268, т.1 АПК, тъй като по силата на правната норма по подлежи на предварително изпълнение. Съгласно приложимата разпоредба на чл.65, ал.4 ЗОбС обжалването на акта за изземване на общински имот, който се владее или държи без основание, не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. В случая не се твърди и не са ангажирани доказателства съдът да е спрял предварителното изпълнение на административния акт по чл.65, ал.1 ЗОбС, по реда и на основанията, установени в чл.166 АПК. Съгласно чл.271, ал.1 АПК за изпълнение срещу граждани и организации орган по изпълнението е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. В процесния случай орган по изпълнението е кметът на район „Л.“, СО. Изпълнителното производство е започнало служебно, по инициатива на органа, издател на подлежащия на изпълнение административен акт – Заповед №РЛН22-РД48-2/15.02.2023г. В съответствие с разпоредбата на чл.272, ал.1 АПК изпълнението е било осъществено по начина, посочен в изпълнителното основание. Жалбоподателката е била надлежно уведомена за датата изпълнението по реда на чл.18а, ал.9 АПК – чрез залепване на съобщение на жилищния имот на 16.02.2023г. Според регламента на чл.273а АПК (в сила от 10.10.2019г.) съобщенията в изпълнителното производство, както и писмените и подлежащи на съобщаване актове на органа по изпълнението се връчват по реда на чл.18а АПК. В този смисъл е и произнасянето на ВАС по адм. дело №2049/2024г., както и на АССГ по адм. дело №4961/2023г. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че към настоящия момент Заповед №РЛН22-РД48-2/15.02.2023г. на кмета на район „Л.“ за принудително изземване на общинското жилище в [населено място], [жк], [адрес]/116, е влязла в сила и съответно извършените въз основа на нея действия по изпълнението са законосъобразни и не подлежат на отмяна. Така мотивиран и на основание 298 АПК, административен съд София – град, Второ отделение, 25 състав,