Решение № 159 от 3.6.2020 г. на Административен съд - Враца по дело № 44/2020 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗИНЗС. Образувано е по жалба на • С.В.В., •••, против Заповед № Л-5468/17.12.2019 г. на Началник отдел към СДВРП в ГДИН-София, с която на същия е отказано да бъде преместен от З. ••• в З. ••• за доизтърпяване на наложеното наказание. В жалбата са изложени твърдения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на закона. В проведено онлайн с.з жалбоподателят поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Твърди се, че е изпратил всички документи на ГДИН, които не са съобразени при издаване на заповедта, както и че са налице условията за преместването му в З. •••. Посочва, че близките му са там и хората които познава са в •••, а в ••• не познава никой, като тези факти не са съобразени при издаване на заповедта. Ответникът – Началник отдел СДВРП към ГДИН-София, чрез процесуалния си представител • Г.Х. в представено по делото писмено становище оспорва жалбата, като излага съображения за издаване на заповедта от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия и в съответствие с изискванията на разпоредбите от ЗИНЗС. По делото са представени и приети писмени доказателства: Молба рег.№ М-4846/18.11.2019г. от С.В., до Директора на ГДИН, с която същия е поискал да бъде преместен от З. ••• в З. •••; Справка от З. ••• рег. №194/16.01.2020 г.; Заповед № 96/29.05.2017г. на Началника на З. •••; Заповед № Л-3718/08.09.2016 г.; Удостоверение за настоящ адрес на лицето И.В.И. №17/02.03.2018г. и ксерокопие на личната карта на същото лице; Заповед № Л-3531/06.08.2019г. на ВПД Главен директор, с която е възложено на Началник отдел СДВРП в ГДИН да издава заповеди от рода на оспорената. По делото е постъпила и молба от И.И. вх.№ 741/17.03.2020г., с която заявява, че няма кръвна връзка със С.В., но е негова близка, живее в ••• и няма как до го посещава в З. •••, а З. ••• е близко до нея. Към молбата е приложено удостоверение за настоящия адрес на лицето и копие на личната й карта. Представена е и молба от И.И. до ГД на ГДИН, както и копие на личната карта на С.В. и от която е видно, че постоянния адрес на същия е в •••. Административният съд, анализирайки събраните по делото доказателства и като се запозна с доводите и твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Съгласно представената от Началника на З. ••• Справка рег. №194/16.01.2020г. жалбоподателят е постъпил в З. ••• на 08.04.2005г., като на 27.07.2007г. на основание т.7.4 Приложение №1 към чл.7а ППЗИНЗС и по негова молба е настанен в З. •••. Като начало за изтърпяване на наложеното наказание е посочена датата 09.11.2004г. Със заповед № 96/29.05.2017г. на Началника на З. ••• С.В. с присъда доживотен затвор е преместен в общи помещения с други лишени от свобода. С молба рег. № М-4846/18.11.2019г. от С.В., до Директора на ГДИН същия е поискал да бъде преместен от З. В••• в З. •••, като е посочил, че същия му е по район, както и че е отдалечен от ••• и от ••• и • му е в невъзможност да му идва на свиждане, както и че в З. ••• има много градски и ще му се отрази добре. Не посочва имена на близките му, както и към молбата липсва отбелязване за приложение на писмени доказателства. От представено по делото удостоверение №17/02.03.2018г. за настоящ адрес и ксерокопие на личната карта на лицето И.В.И. е видно, че лицето е с постоянен адрес •••, а от депозирана по делото молба от същото лице е видно, че няма роднинска връзка с В., а е негова близка. От представено по делото ксерокопие на лична карта на жалбоподателя е видно, че същия е с постоянен адрес •••. На 17.12.2019г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № Л-5468/17.12.2019 г., с която Началника на отдел „СДВРП“ в ГДИН-София /съгласно заповед №Л-3531/06.08.2019г., приложена по делото/ е разгледал подадената молба от лицето С.В. за преместване от З. ••• в З. •••, като е приел, че не са налице основанията на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, тъй като не са посочени имена, за да се осъществи проверка на контакти, не е представен удостоверителен документ, от който да е видно, че лицето е с постоянен адрес •••. От друга страна е прието, че към момента капацитета на З. ••• за настаняване на доживотно осъдени е изчерпан, понастоящем в зоната за сигурност се извършват ремонтни дейности, с оглед на което преместването на лицето и настаняването му там, би било в противоречие на изричните законови разпоредби на чл.43, ал.4 ЗИНЗС. С оглед на така приетото и молбата на жалбоподателя за преместването му от З. ••• в З. ••• за доизтърпяване на наказанието е отхвърлена. Така издадената заповед е оспорена в настоящото производство и е предмет на делото. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване – адресат на оспорената заповед, в законово установения 14-дневен срок – заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.01.2020г.(видно от отбелязването върху самата заповед), а жалбата е входирана на 15.01.2020г. с рег. № М-234/15.01.2020г. на З. •••, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 ЗИНЗС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед за преместване от един затвор в друг е издадена от материално компетентен орган – Началник отдел „СДВРП“ в ГДИН-София, който съгласно чл.62, ал.4 ЗИНЗС и представената по делото заповед №Л-3531/06.08.2019г. е оправомощен да издава заповеди от рода на оспорената, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на ЗИНЗС. Съгласно чл.58 ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: 1. в затворите – осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим. В случая обаче не се касае за първоначално настаняване и съобразяване с разпоредбите на чл.58 ЗИНЗС, а за отказ за преместване по време на изтърпяване на наказание, започнало през ноември 2014 г., което е по реда на чл. 62 ЗИНЗС. Съобразно чл.62, ал. 1 ЗИНЗС, преместването става при наличието на хипотези и съответните материалноправни предпоставки. Видно от административната преписка, жалбоподателя В. е подал молба на 18.11.2019г. по реда на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, като в случая молбата е отхвърлена, на основание чл. 62, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Съгласно нормата на чл.62, ал.1 ЗИНЗС административният орган има възможност, но не и задължение, да премества осъдения да изтърпи наказанието "лишаване от свобода" от едно място за изтърпяване в друго. Органът следва да прецени всички обстоятелства, свързани както с адресната регистрация на лицето и на неговите близки, с които поддържа контакт, то и с всички други обстоятелства, сред които и чл.43, ал.4 ЗИНЗС. Административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като от събраните по делото доказателства е видно, че към молбата В. не е посочил лицата с които е в близки отношения, както и не е представил доказателства за това, тъй като в депозираната от него молба до ГДИН не е отразено, че се представят доказателства. В депозираната от него молба само е посочено, че близките му /• ми/ са в невъзможност да го посещават на свиждане поради отдалеченост от ••• и •••, както и факта че в З. ••• има много съграждани. Тоест в молба не са посочени имена и не са представени доказателства, за да бъде извършена проверка от органа и направена преценка за наличие на основанията по горепосочения член. Твърдението на жалбоподателя само по себе си не обуславя преместването му. В действителност в съдебното производство се посочва лицето и се представят доказателства за същото, но същото е следвало да стане с депозирането на молбата пред органа, а не в производството по оспорване на заповедта, тъй като в правомощията на ГДИН е да прецени наличието на предпоставките за преместване. Към датата на подаване на молбата и произнасянето на органа правилно е прието, че не са били налице основанията на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Възражението на В., че близките му са на територията на •••, •••, с които осъществява контакти и в ••• са хората, които познава, но този факт не води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като при наличие на обстоятелства по чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, ГД на ГДИН е в правото си, но не и в задължение, да уважи или да откаже искането за преместване, подадено от лишения от свобода. В тази насока следва да се посочи, че няма пречка жалбоподателя да подаде отново молба до ГДИН за преместване, като изложи подробно своите възражения за преместване, придружени с доказателства за това. По делото обаче не се ангажираха доказателства от страна на ответника, че преди постановяване на оспорената заповед е извършена преценка с актуалната база данни за капацитета на З. •••, съобразно установеното от нормата на чл.43, ал.4 ЗИНЗС, както и че в същия се извършват ремонтни дейности в зоната за сигурност, което е посочено също като основание за постановения отказ. По отношение на това основание за отказ съдът приема, че същото не е установено и доказано от страна на ответника. Въпреки това съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен и следва да се потвърди, предвид липсата на основанията на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, който е посочен и в оспорената заповед, както е приел и адм.орган. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК вр. чл.62, ал.3 ЗИНЗС, съдът