Решение № 39 от 31.3.2023 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 52/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Депозирана е жалба с вх. № 577/21.02.2023г. по описа на ДСИ, от Районен съд – П., в качеството му на взискател по изп.дело № 20235140400028 по описа на СИС при Районен съд - К., насочена срещу Разпореждане от 10.02.2023 г., с което производството по делото е прекратено, поради връщане на сезиращата ДСИ молба- възлагателно писмо с вх. № 208/27.01.2023 г. Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи за изначална неправилност на указанията на ДСИ, обосноваващи липса на годен изпълнителен титул, както и на изискването му за представяне на изпълнителния лист в оригинал, на хартиен носител и собственоръчно подписан от съдията, с положен мокър печат на съда. Сочи, че представеният по делото изпълнителен лист съставлява издаден в електронна форма акт на съда, съгласно нормата на чл. 102а от ГПК, подписан от съдия с негов електронен подпис, като върху документа бил наличен и специален печат със заверка на съдията, че изпълнителният лист е единствен екземпляр с поставен печат на съда. Излага съображения, че след като законодателят допуснал възможността съдът да издава актове в електронна форма, то не съществувала нормативна забрана тези актове да бъдат годни за изпълнение и въз основа на тях да се предприемат следващите се действия от сезираните с тях лица и институции. Моли за отмяна на разпореждането на ДСИ при Районен съд – К. с даване на указания за пристъпване към принудително изпълнение. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, ДСИ излага обстойни мотиви, в които изтъква съображения за неоснователност на жалбата. Излага доводи относно разграничението на електронната форма на акта на съда и на писмената такава, възприета от сега действащата разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от ГПК, като форма на валидност. Окръжният съд, в кръга на своите правомощия по повод депозираната жалба и извършената проверка, установи следното: Производството по изпълнително дело №20235140400028 по описа на СИС при Районен съд – К. е образувано въз основа на възлагателно писмо с вх. № 208/27.01.2023 г., с което на основание чл. 264, ал. 2 от ЗСВ е възложено на ДСИ при Районен съд – К. да събере парично вземане за държавни такси /присъдени в полза на бюджета на съдебната власт/ от длъжника И.А.Б. от с. Б., общ. Ч., обл. К. по изпълнителен лист № 178/24.01.2023 г. по гр. д. № 2021533011946 по описа на Районен съд – П.. С разпореждане от 27.01.2023 г. ДСИ при Районен съд – К., като е приел, че приложеният към възлагателното писмо, съставляващо молба за образуване на изпълнително дело, изпълнителен лист, представлява копие на електронно подписан документ, и като такова не отговаря на изискванията на действащата разпоредба на чл.408, ал.1 от ГПК за форма, е приел, че е сезиран с негоден изпълнителен титул, поради което и на основание чл.426, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.129 от ГПК е оставил без движение сезиращата го молба и е дал задължителни указания в едноседмичен срок взискателят да отстрани констатираната нередовност, като представи изпълнителен лист в оригинал, който да бъде на хартиен носител, собственоръчно подписан от издаващия го съдията и да е с поставен мокър печат на съда, а не да бъде официален препис или незаверено/заверено копие от електронен образец на документ, подписан от съдия. Така постановеното разпореждане е връчено на взискателя на 02.02.2023 г., като в дадения надлежен едноседмичен срок, изтекъл в казуса на 09.02.2023 г., оставената без движение сезираща молба не е била поправена. С разпореждане от 10.02.2023 г. ДСИ при Районен съд – К. е върнал депозираното от Районен съд – П. възлагателно писмо, поради не отстраняване в срок на констатираните нередовности, ведно с приложеният към него изпълнителен лист № 178/24.01.2023 г., издаден по гр. д. № 20215330119463 по описа на Районен съд – П., Брачно отделение, IV брачен състав, представляващ копие на електронно подписан документ, и е прекратил изпълнителното дело №20235140400028, поради липса на предмет. Така постановеното разпореждане е връчено на взискателя на 16.02.2023 г. Срещу същото е постъпила чрез ССЕВ стоящата в основата на настоящото производство жалба с вх. № 577/21.02.2023 г. Същата е процесуално допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. В производство е приложима и разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК. Допустимостта на подадената жалба води до закономерната необходимост от разглеждането й по същество. А разгледана по същество, жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното с нея прекратително разпореждане е правилно. От прочита на приложеното в копие изпълнително дело №20235140400028 по описа на СИС при РС-К., се установява, че приложеният към сезиращото ДСИ възлагателно писмо изпълнителен лист, не носи саморъчен подпис на вписания като негов издател съдия Д.К., а на същият са поставени два печата-в първия печат е посочено, че е единствен екземпляр и носи подпис на съдия, а на поставен по-долу втори печат е изписано, че същият представлява официален препис /незаверено копие от електронен образ документ и носи подпис на съдебен деловодител. Съгласно специалната норма на чл.408, ал.1 от ГПК, в действащия й към настоящия момент вариант, изпълнителният лист като надлежен изпълнителен титул, се издава в един екземпляр и е подписан от съдия от съответния съд. А разпоредбата на чл.455, ал.2 от ГПК пък създава задължение за съдебния изпълнител да отбелязва върху изпълнителния лист направените по изпълнението плащания. Или, извършеният анализ на специалните за изпълнителното производство норми, води до извод, че изпълнителният лист, имащ силата на изпълнителен титул в образуваното въз основа на него изпълнително производство, следва да бъде издаден в един екземпляр, на хартиен носител и следва да бъде подписан от съдията, вписан като негов издател. Действително, цитираната от взискателя разпоредба на чл.102а от ГПК, предписва възможност съдът да издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. Първо, трябва изрично да се посочи, че същата се явява неприложима в казуса, защото по своята характеристика, обуславяща се и от систематичното й място в Гл. Единадесет “а“ –„Процесуални действия и актове в електронна форма“, е обща разпоредба, и второ, дори да се приеме за приложима, то с оглед съдържанието на цитираните вече специални за изпълнителното производство норми, следва да се приеме, че в казуса е налице изключението, предвидено в последното предложение на нормата, а именно съдът не следва да издава актовете си в електронна форма „…ако …..по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин“. От казаното се налага извод, че съгласно действащите правни норми, не следва да се издава изпълнителен лист в електронна форма, дори и същият да носи посочените в ал.4 на чл.102а от ГПК заверки. Именно проследявайки така съществуващата законова логика, законодателят прие, влизащото в сила на 01.07.2024 г. изменение в разпоредбата на чл.408 от ГПК / ДВ бр.11/2023 г./, като изрично предписа правилото изпълнителният лист вече да се издава в електронна форма и да се подписва от съдия от съответния съд, с предвиден специален ред, по който сезираните с този изп.лист съдебни изпълнители да получават достъп до електронния му вариант чрез Единния портал за електронно правосъдие. Нещо повече, законодателят предвиди и това, че сега действащото правило може и следва да остане, макар и като изключение, а именно, че когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, отново да се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител. Освен всичко изложено до тук, следва за изчерпателност да се сподели и застъпеното в Определение № 10/31.01.2022 г. по ч. н. д. № 45/2022 г., II н. о., НК на ВКС становище, че Единната информационна система на съдилищата все още изпълнява функциите само на деловодна система за съдилищата и на информационна система за страните, и чрез нея все още не се осъществява целеното електронно правосъдие. Водим от горното, Окръжният съд