РЕШЕНИЕ

№ 71

гр. Сливен, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев Членове: Мая П., Величкова Галина, Хр. Нейчева при участието на секретаря Пенка Сп. И. в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600403 по описа за 2024 година За да се произнесе, съобрази:

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. П. Н. от АК - Сливен, в качеството му на защитник на Д. Й. В. - подсъдим по НОХД № 411/2023г. по описа на Районен съд - Сливен, против присъда № 61/08.04.2024г., постановена по същото дело, с която подс. В. е признат за виновен в извършването на следните престъпления:

• по чл.216 ал.1 от НК затова, че на 26.01.2022г. в Арест към Затвора гр. Сливен унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 брой компютърна мишка „Делл“ и 1 брой уебкамера „Jeway“ всичко на обща стойност 17, 20 лева, собственост на Затвора в гр. Сливен към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

• по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК затова, че на 31.01.2022г. в Арест към Затвора гр. Сливен се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - С. Д. Б. на 52г. от същия град - „Надзирател II-I степен в Затвор с III-I категория с прилежащ арест“, при изпълнение на службата му по време на дневно дежурство наряд като постови на пост № 22 /охранявал коридор на ареста/, изричайки към него думите: „Ще те изкормя, ще те барна тук или навън, ще ти извадя червата, ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

• по чл. 144, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК затова, че на 31.01.2022г. в Арест към Затвора в гр. Сливен се заканил спрямо длъжностно лице С. Д. Б. на 52 години от същия град „Надзирател II-I степен в Затвор с III-I категория с прилежащ арест“ при изпълнение на службата му по време на дневно дежурство наряд като постови на пост № 22 /охранявал коридор на ареста/ с престъпление против неговата личност и имот /палеж по чл. 330 от НК/, изричайки към него думите „Ще те намеря къде живееш! Ще те запаля и колата ти и теб!“ и с престъпление против личността на негови ближни - децата му и майка им /изнасилване по чл. 152 от НК и блудство по чл. 149 от НК/, изричайки към него думите „Ще намеря децата ти и жена ти и ще ги еба всички!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подс. В. е осъден да заплати на Затвора - Сливен към ГД „ИН“ - София законната лихва върху сумата от 17, 20 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди от датата на увреждането - 26.01.2022г. до датата на плащане на сумата - 04.09.2023г. Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск в размер на 24, 38 лева като неоснователен. Районният съд се е произнесъл и по отношение на направените в производството разноски, като е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Сливен сумата от 495, 20 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, а в полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 440 лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата, явна несправедливост на наложените наказания и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че подс. В. бил признат за виновен за деяния, които не бил извършил и това било установено от съдържанието на приобщените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива. Единственото осъществено от подсъдимия деяние било по чл. 216 от НК, при което обаче определената от съда правна квалификация била неправилна и правно невалидна. Искането във въззивната жалба е първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта, с която подс. В. е признат за виновен за извършено от него деяние по чл. 216 ал. 1 от НК, като бъде определена правилната правна квалификация по чл. 216 ал. 4 от НК и той да бъде оправдан по обвинението за извършено от него деяние по чл. 216 ал. 1 от НК. В останалата й част - да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен за извършени от него деяния по чл. 144 ал. 3 предл. 1, вр. ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК и по чл. 144 ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК. Направено е и алтернативно искане - обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния районен съд. В допълнението към въззивната жалба, депозирано на 04.07.2024г. в СлОС, са изложени подробни съображения относно твърденията за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се въззивният съд да отмени изцяло обжалваната присъда, след което да постанови нова оправдателна присъда съобразно правомощията на въззивната съдебна инстанция, разписани в разпоредбата на чл. 334 т. 2, вр. чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК, като подс. В. бъде признат за невиновен за извършени от него деяния, предмет на държавното обвинение, квалифицирани по чл. 216 ал. 1 от НК, по чл. 144 ал. 3 предл. 1 във вр. с ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 144 ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК и да бъде изцяло оправдан по тези обвинения. Алтернативното искане е обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния районен съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът пледира за частична основателност на жалбата – само по отношение на деянието по чл. 216 от НК, като счита, че осъщественото от подсъдимия деяние е с правна квалификация чл. 216 ал. 4 от НК.

Частният обвинител С. Д. Б., редовно призован, не се явява.

Упълномощеният от него повереник изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че обвиненията на РП Сливен отговарят на състава на престъпленията, извършени от подсъдимия и че наложеното на последния наказание е справедливо и съобразено с целите на генералната превенция. Моли за потвърждаване на наказанието и за присъждане на направените разноски на частния обвинител.

Процесуалният представител на гражданския ищец Затвора - Сливен към ГД „ИН“ - София, с оглед заплатената стойност на унищожените вещи, предоставя на съда преценката за основателност на жалбата.

В с.з. пред въззивния съд подс. В., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Досежно правната квалификация на първото обвинение счита, че в конкретния случай следвало да се приложи ал. 4 от текста на чл. 216 от НК. По отношение на останалите две обвинения моли въззивният съд да постанови присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан, защото цялата обвинителна теза била основана преди всичко единствено и само на безусловно заинтересованите показания на свид. С. Б., сочейки себе си за пострадал, при което не била налице установеност и доказаност на което и да е от деянията по чл. 144 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да вземе в предвид показанията на свид. Богданов, в които заявил онова, на което станал свидетел, включително и факта, че Б. провокирал и дразнил подсъдимия многократно, и които показания изобщо не били коментирани от страна на първоинстанционния съд. Твърди, че в мотивите на присъдата не бил направен обективен анализ на всички събрани доказателства. Счита, че липсата на мотиви и другите процесуални нарушения, посочени в жалбата обосновавали алтернативното искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В дадените му право на лична защита и право на последна дума подс. В. отрича да е отправял закани към свид. Б. и моли да бъде оправдан по тези обвинения.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл. 318 ал. 6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл. 319 ал. 1 от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна досежно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 предл. 1 от НПК, поради което е налице отменително основание по чл. 335 ал. 2 от НПК.

По същество, нарушенията се свеждат до СЛЕДНОТО:

Съдебното производство в Районен съд - Сливен е образувано по внесен обвинителен акт против Д. Й. В. по обвинения за извършени три престъпления: -по чл. 216 ал. 1 от НК, -по чл. 144 ал. 3 предл. 1 във вр. с ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК и -по чл. 144 ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК. В хода на първоинстанционното производство, преди започване на разпоредителното заседание е депозирана писмена молба от С. Д. Б., с която моли да бъде конституиран в качеството на частен обвинител по делото, без да конкретизира за кое от трите обвинения.

В разпоредително заседание, проведено на 17.05.2023г., С. Б. се е явил лично и е заявил, че моли да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и че няма да предявява граждански иск против подсъдимия.

Първоинстинционният съд е конституирал С. Д. Б. в качеството на частен обвинител, без да конкретизира това конституиране във връзка с кое от повдигнатите срещу подс. В. обвинения е, игнорирайки задължението си да обсъди отношението на пострадалия към възможността да бъде конституиран като частен обвинител за отделните обвинения. След като в определението на районния съд за конституиране на пострадалия Б. в качеството на частен обвинител не е посочено изрично във връзка с кое от трите обвинения е това конституиране, следва да се приеме, че той е конституиран като частен обвинител и по трите обвинения, въпреки че не се явява пострадал от престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, респ. не притежава съответна процесуална легитимация да бъде конституиран като частен обвинител за това обвинение. Последното обстоятелство, по несъмнен начин нарушава правото на защита на подсъдимия, поставяйки го в ситуация да се защитава от обвинител, който не е следвало да бъде конституиран като такъв. Още повече, че в хода на съдебното следствие повереникът на конституирания частен обвинител изрично е заявил, че поддържа обвинението наред с представителя на РП – Сливен (т.е. всички обвинения), а в хода на съдебните прения - че поддържа изцяло направеното изявление от представителя на РП – Сливен, а последният е пледирал и относно обвинението по чл. 216 ал. 1 от НК..

Надлежното конституиране на страните в процеса винаги представлява условие за законосъобразното му провеждане и за правилността на крайния съдебен акт. Изложеното е особено значимо за частния обвинител, който представлява страна, поддържаща наред с прокурора обвинението. По тази причина установяването на страна в повече – частен обвинител в случая за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като утежнява правното положение на подсъдимия (в този смисъл е константната съдебна практика).

Допуснатото процесуално нарушение е съществено и отстранимо, но доколкото касае конституирането на страна в наказателното производство, отстраняването му може да бъде сторено само от първата инстанция. Това налага необходимостта атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че първоинстанционния съд е допуснал и други нарушения на процесуалните правила, които са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК. Проверяваната присъда страда от липса на мотиви, тъй като последните са изготвени в нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК.

Липсва прецизен анализ от страна на решаващия съд на събраните по делото доказателства. Налице е непълнота и противоречие в мотивите при обсъждане на доказателствената съвкупност. Така съдът е посочил за всеки от свидетелите Ивайло Павлов, Стоян Стоянов и Тихомир Димов поотделно, че кредитира показанията им, без да ги обсъди във връзка с останалия доказателствен материал. Посочил е още, че не кредитира в пълен обем показанията на свид. Мартин Богданов, тъй като не кореспондирали с показанията на останалите свидетели, а само с обясненията на подсъдимия, но не е конкретизирал на коя част от показанията му е дал вяра и защо. Неправилно съдът изцяло е игнорирал обясненията на подсъдимия, приемайки че представляват негова защитна теза, с която цели оневиняването си, въпреки че той изрично е признал, че е унищожил чуждо имущество, което впоследствие заплатил и в тази им част обясненията му не противоречат на относимия към обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК доказателствен материал.

Липса правна аргументация на съда за наличието на всеки един от съставомерните признаци на престъплението по чл. 144 ал. 3 предл. 1, вр. ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика (ТР № 53-89-ОСНК) за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, като не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Въпросът дали в случая заканата за убийство съобразно с конкретната обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата и приобщеното във връзка с този въпрос заключение на съдебно психиатричната експертиза въобще не са обсъждани от районния съд. Въобще не е коментирана субективната страна на това престъпление, а този дефицит в мотивите не позволява да бъде установено съдържанието на престъпния умисъл на подсъдимия за това престъпление.

Заключението на съдебно психиатричната експертиза е коментирано от районния съд във връзка с обвинението за престъплението по чл. 144 ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК, въпреки че е неотносимо към него, защото на експертизата не е била поставяна задача дали отправените към свид. Б. закани с други престъпления против неговата личност (различни от заканите за убийство) и имот и с престъпления против личността на негови ближни биха могли да възбудят основателен страх у адресата, че престъпленията ще бъдат осъществени. И за това престъпление, пренебрегвайки императивното си задължение с крайния си съдебен акт съдът да даде отговор за наличието на признаците на престъплението, районният съд не е обосновал наличието на всеки един от съставомерните признаци.

Във връзка с определеното общо наказание на подс. В. районният съд е посочил правно основание чл. 23, ал. 1 от НК без да обсъжда наличието на предпоставките за приложение на този текст от закона и е определил на подсъдимия едно общо наказание а именно най – тежкото от наложените - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Съдът е бил длъжен да обсъди и дали не са налице предпоставките на чл. 24 от НК, но не направил това.

От всичко изложено въззивният съд приема, че присъдата на СлРС страда от липса на мотиви, като липсата на мотиви касае не само обсъждането на доказателствата и средствата за тяхното установяване, но се разпростира и по отношение на правните съображения на решаващия съд. Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. 1 от НПК е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Въззивната съдебна инстанция не е компетентна да замества волята на първоинстанционния съд, поради което и на това самостоятелно правно основание присъдата следва да бъде отменена изцяло - в наказателната й част, в гражданската й част, както и в частта й относно присъдените разноски, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд за спазване изискванията на процесуалния закон. Новото разглеждане на делото, следва да започне от стадия на разпоредителното заседание.

Предвид наличието на основанието по чл. 335, ал.2 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредително заседание, настоящия състав на въззивната инстанция не дължи произнасяне по основателността на наведените с въззивната жалба и допълнението към нея оплаквания по съществото на атакувания съдебен акт, които могат да бъдат анализирани само при наличие на присъда, постановена като краен съдебен акт на едно законосъобразно водено наказателно производство. Не е необходимо съдът да се произнася и по направените искания за присъждане на разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 335, ал.2 вр. с чл. 334, т.1 от НПК, Сливенският окръжен съд