Решение № 815 от 15.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1010/2023 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на “А.- с.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с [ЕИК], представлявано от управителя И. С. Х., против Решение № 1040-01-198/ 05.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-01-01411583/ 22.08.2023г. издадени от М. С. Д. - Сърбинова – старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Благоевград. В жалбата оспорващият сочи, че решението на Директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него предписание, е постановено при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и с целта на закона. Твърди се, че е допуснато нарушение и на чл. 35 от АПК, понеже решението е издадено при неизяснени и относими за казуса данни. Задължителните предписания не сочели конкретни доказателства, които да обосновават извода за липса на осъществена трудова дейност от работника/ служителя С. Г. Ш.. Оспорва се и изводът на административния орган, че в периода от 29.05.2023г. до 03.07.2023г. работникът/ служителят Ш. не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Поради това се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него задължително предписание, като незаконосъобразни. В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. Р., поддържа жалбата. Подробни доводи в тази насока се излагат и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Благоевград, чрез проц. си представител – юрисконсулт К., в съдебно заседание, и в депозирани писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорваният административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лв., а при условията на евентуалност, и в случай на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Административен съд – Благоевград, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Във връзка с постъпил сигнал от сектор “Краткосрочни плащания“, отдел КПК при ТП па НОИ - Благоевград, на основание чл. 108, ал. 1 от КСО е издадена Заповед № ЗР-5-01-01399162/ 26.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград / л. 18 от делото / за извършване на проверка по разходите на ДОО в осигурителя “А.- с. ЕООД“, с [ЕИК], във връзка с установяване на трудова заетост и коректност на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за работника С. Ш. от осигурителя, за периода от 29.05.2023г. до 30.06.2023г. Проверката по разходите на ДОО е започнала на 08.08.2023г. и е приключила на 22.08.2023г. Заповедта за проверка е връчена на И. С. Х., на 08.08.2023г. в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Проверката е завършила с Констативен протокол /КП/ № КП-5-01-01411566/ 22.08.2023г. / л. 16 и 17 от делото /, получен лично от управителя на дружеството на 22.08.2023г. Възприетите констатации в КП са следните: “А.- с. ЕООД“, с [ЕИК] е регистрирано като търговско дружество с решение № 112/ 28.03.2007г. на Окръжен съд – Благоевград, като едноличен собственик на капитала на дружеството – 5 000 лв. е управителя И. Х.. Дружеството е пререгистрирано в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията на 14.07. 2011г. и е със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с основна икономическа дейност с код 41.20 “Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ и има регистрация по ЗДДС от 08.05.2007г. Л. С. Г. Ш., с [ЕГН], има сключен писмен трудов договор № 101/ 29.05.2023г. с “А.- с.“ ЕООД, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, за изпълнение на длъжността “технически ръководител строителство“, с договорено основно месечно възнаграждение в размер на 780 лв., при пълно работно време. Работникът е постъпил на работа на 29.05.2023г., има подписана справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 01388233034853/ 29.05.2023г., подписана длъжностна характеристика за длъжността “технически ръководител“ с дата - 29.05.2023г., приложено копие на свидетелство за професионална [жк], № 057229, peг. № 2617-78/ 28.06.2007г., издадено от Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “В. Л.“ – [населено място], за придобита III- та степен на професионална квалификация по професия “строителен техник“, специалност “строителство и архитектура“. Със Заповед № 5/ 03.07. 2023г., на основание чл. 71 от КТ, трудовото правоотношение с Ш. е прекратено, считано от 03.07.2023г., като има подадено уведомление за прекратен трудов договор на 03.07.2023г. - Справка вх. № 01388233043804. Отразено е в КП, че не са установени несъответствия при съпоставяне на подадените данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с тези от представените от проверявания осигурител разчетно- платежни ведомости за периода от м.05.2023г. до м.06.2023г. за С. Ш., като във ведомостите има полагани подписи срещу името на лицето за изплатени възнаграждения. Отразено е, че по време на проверката, са снети писмени обяснения от управителя И. Х., с пояснения каква е дейността на осигурителя и има ли дейност той през 2023г., както и от С. Ш.. Според писмените обяснения от И. Х., основната дейност на дружеството е строителство на жилищни сгради. Същото притежавало обект в [населено място], [улица]. Във връзка с дейността на дружеството били водени устни преговори с наследници за строителство на сграда, поради което и бил нает С. Г. Ш.. След провалените преговори, лицето било освободено и трудовият му договор бил прекратен. Съгласно изискванията на чл. 163а от ЗУТ, осигурителят назначил С. Г. Ш., като технически правоспособно лице, на длъжност “технически ръководител“. Ш. декларирал, че има сключен трудов договор с дружеството, представлявано от И. Х.. Работното му място било в [населено място], [улица], като началото на изпълнение на функциите му по трудовото правоотношение започнало с инвентаризация, а от 02.06.2023г. и с ремонт на машина за замазки, като всички дължими възнаграждения били изплатени. В КП е коментирано и представеното от осигурителя Решение № 477/ 18.04.2023г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с което след подадена жалба от “А. с.“ ЕООД, издадения в хода на извършената данъчна ревизия на дружеството, ревизионен акт е отменен, като в мотивите на този акт е посочено, че “дейността на жалбоподателя е строителство и продажба на апартаменти, търговия на дребно с дрехи“. За периода от м.01.2023г. до м.06.2023г. в справките- декларации по ЗДДС не са посочвани стойности /числа различни от нула/. Ежемесечно на адреса на дружеството – [населено място], [улица], се генерирали фактури за ел. енергия. Името на “А. с.“ ЕООД фигурирало като собственик и на обект с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, “пералня“, за който също се издавали фактури за изразходвана ел. енергия от “Е. п.“ АД. Съгласно представена фактура № 0100023588/ 01.06.2023г. на получателя - “А. с.“ ЕООД, е продадена от доставчика – “Р.“ ЕООД -София “машина за подови замазки“. През 2023г. дружеството- осигурител е закупило и употребяван микробус, видно от митнически документ /декларация/ № 23BG005700023652R7/ 25.04.2023г. С оглед резултата от извършената проверка, обективиран в посочения по- горе КП, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1/ 03.04.2015г., са издадени процесните Задължителни предписания № ЗД-1-01-01411583/ 22.08.2023г. от М. С. Д. - С. – старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Благоевград / л. 46 от делото /. С тях е наредено в срок от 17 /седемнадесет/ работни дни от получаването им, “А. с.“ ЕООД – чрез управителя И. Х., да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за лицето С. Г. Ш., с [ЕГН], за периода от 29.05.2023г. до 30.06.2023г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1, с посочен следния мотив: “не са представени безспорни доказателства, че дружеството осъществява дейност и лицето, наето на длъжност “технически ръководител на стр. обект“ е имало трудова дейност със задължения и права, произтичащи от длъжностната характеристика“. Задължителните предписания са връчени на управителя на “А. с.“ ЕООД – И. Х., на 22.08.2023г. Предписанията са оспорени от “А. с.“ ЕООД, с Жалба вх. № 1012-01-774/ 05.09.2023г. подадена до Директора на ТП на НОИ – Благоевград / л. 10- 11 от делото /, която сезираният с нея горестоящ орган не е уважил, издавайки Решение № 1040-01-198/ 05.10.2023г. / л. 7- 9 от делото /, като е възприел и доразвил тезата на издателя на оспорения акт, че лицето С. Г. Ш., с [ЕГН], за периода от 29.05.2023г. до 30.06.2023г. не се явява “осигурено лице“ в “А. с.“ ЕООД, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е извършвал реална трудова дейност в дружеството, която да се явява основание за осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, отговаряйки и на повдигнати с жалбата до него доводи. Решението е връчено на оспорващото дружество, чрез управителя Х., видно от Известие за доставяне / л. 6 от делото /, на 09.10.2023г. Жалбата срещу решението е подадена чрез адм. орган, където е заведена с вх. № 1012-01-867/ 19.10.2023г. В хода на съдебното производство, по искане на оспорващата страна, бяха събрани и гласни доказателства – показанията на свид. К. Р., Д. С., С. Ш. и Ц. К.. От показанията на свид. К. Р. се установява, че познава представляващия дружеството- жалбоподател - И. Х. от пролетта на мината година, тъй като баща й и негови братовчеди, били собственици на два парцела в [жк], [населено място]. Свидетелката, като представител на баща си, и като адвокат, заедно с братовчедите, започнали да търсят строител, който да построи върху техните имоти сгради, срещу обезщетение. Така се запознали с Х., който бил препоръчан от един от братовчедите. Първата среща с него била март месец 2023г., впоследствие се срещали още няколко пъти в продължение на месец- месец и половина. Нещата се движели по- бавно, защото роднините били много, и след всяка среща, тя им се обаждала за да каже какво е станало, да чуе мнението им. Март, април вкл. и май, проведените срещи с И. Х. били поне три- четири. В хода на преговорите се постигнало съгласие по основните пунктове. Д. напреднали те, уточнени били проценти обезщетение, бъдещите обекти, които всеки ще получи, но нямало подписан проект на разпределение. Х. казал, че е говорил с архитект да подготви идеен проект. На срещите идвал и друг колега- адвокат, който поел ангажимент да извади скица – виза за параметрите на строителство. Тези преговори продължили до м.май 2023г. Не се сключил договор, защото единият от наследниците имал съображения против, и свид. уведомила Х., че няма да се сключи договор. Посочва, че не е сигурна за точния край на преговорите, но това било пролетта на 2023г., като в продължение на около два месеца, интензивно се провеждали срещи и разговори по телефона с И. Х.. Не си спомняла дали е имало одобрен ПУП за имота. Съсобствените имоти се намирали срещу хотел “С.“, [жк], на новата [улица]. 8-9 били собствениците миналата година, като някои от тях починали понастоящем, и техните деца сега били наследници. Всички искали там да се строи срещу обезщетение. От показанията на свид. Д. С. се установява, че познава И. Х., от 2022г. Свид. бил управител на Служба по трудова медицина “А.“ ООД. Първата им среща била по повод идеята за закупуване на офиси. Х. имал такива помещения и това бил поводът да се запознаят, не се стигнало до сделка. Имали с него разговор, през м. май 2023г., предвид неговите предстоящи планове, във връзка с откриване на строителен обект, и по този повод той изпратил едно момче, което щяло да ръководи строителните дейности на този обект /края на май месец, началото на юни/. Момчето идвало няколко пъти и идеята била да му се обяснят някои неща, свързани със задълженията на работодателите, и в частност на техническите ръководители на строителни обекти, по повод спазване на безопасни и здравословни условия на труд на строителни обекти. Като се откриел обектът, строителят имал редица ангажименти: по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, по Наредба № 2 за строително- монтажните работи, по наредбите за инструктажите и т.н. - напр. да сложи ограда, съответно табели, и идеята била да се обясни на момчето, което се казвало С. Ш., какви са конкретно неговите ангажименти и неговата отговорност. Строителният техник носил цялата отговорност на строителната площадка. Той си записал казаното, като свид. му обяснил, че винаги е на разположение, дал му и визитка. Ш. идвал приблизително три пъти. От показанията на свид. Ц. К. се установява, че познава И. Х. от доста време, тъй като е строителен техник, и се познавали покрай професията му, работили заедно. Свид. му намирал бригади, строителни работници, а той ги наемал. Миналата година април – май месец, той го помолил да му съдейства за наемането на Станислав. Свид. обещал да ги запознае, както и че като дойдело време щял да им намери подходящи хора за работа. Х. имал по това време строеж в Рибново. Станислав го познавал като колега. Той бил нает от Х., тъй като искал да му води организацията за строеж. Направила се среща със Станислав, 3-4 пъти, след април или май месец. Той разпитвал за кофражи, свързани със строежа, от къде могат да се добият, най- вече за хора и ако имало затруднения се разбрали той да им помага. Свид. не си спомнял за кой точно строителен обект ставало въпрос и къде се намирал той. От показанията на свид. С. Ш. се установява, че познава И. Х.. Кандидатствал за работа, по обява, която видял във вестник “С.“. Имало обява за работа с машина за замазки. По тази обява отишъл при Х., правили предварителни срещи, говорили за какво става въпрос. Той казал, че ще закупи машина, тъй като искал да строи с нея. В. Х. разбрал, че свид. има квалификация за строителен техник и казал, че това е добре, тъй като ще му трябва техник и може да го назначи като строителен техник, въпреки, че първоначалните им уговорки, били само да отремонтира въпросната машина. Той казал, че след като бъде отремонтирана тя, ще има строеж, за който той преговарял, и за него искал свид. именно да бъде строителен техник, трябвало да се преценят и други дейности като подредба на кофражи и др. Бил нает от Х.. Извършил дейности, освен с въпросната машина за замазки, и такива, свързани с подготовка на наличния кофраж, какви инструменти ще трябват, преговори за майстори за стартиране на въпросния обект. Водил тези преговори със зидаро- кофражисти, с Ц. К.. Имал среща с фирма за охрана на труда, като човекът с който разговарял се казвал Д. Говорили с него за инструктажните книги, за документите, които ще са нужни за строежа. Няколко пъти правили срещи. Друго, което вършил, било постигане на договорки за материали, оферти, цени на едро, за строителни материали, които трябвали на Х. за стартиране на обекта. По този повод ходил няколко пъти в магазин „Д. –Н“, но не помнел точен адрес. Свид. се съгласил да работи на минимална работна заплата, защото първоначално Х. не знаел, че той има диплома за строителен техник. Отишъл по обявата за извършване на ремонт на машината, за което имал опит. Разбрали се, че докато отремонтира машината, преди да започне въпросния строеж, че няма проблем да започне работа и на такава заплата. След това стартирайки обекта се разбрали, че ще се увеличат парите. Назначен бил като строителен техник, не знаел за други наети лица към онзи момент. Свид. не знаел къде се намира обекта, за който се водели преговори, нито точните му габарити, знаел само че е за строителна кооперация. Той подготвил кофраж за него, необходимите инструменти, видял състоянието на кофражните платна, дали са годни да се ползват, тъй като били ползвани за други строежи. Те се намирали на [улица], тъй като фирмата там имала складово помещение. На 29-ти май, когато бил нает и отишъл на работа, машината за замазки била вече там, но трябвало чисто фактурно да се оправят нещата. Реално от 30-ти започнал работа, видял и документите. Повредата на машината била такава, че се търсели допълнителни части, тъй като тя не давала налягане, но проблемът бил много специфичен. Проблемната част бил един шиш, през който се подавал въпросния разтвор за замазки. Свид. ходил и съдействал на Х. за закупуване на части, за заварчици също съдействал. Дейността, която описал в искането за обяснения пред НОИ била главно за работата по машината, но пропуснал да напише и за предстоящото откриване на строителния обект и за другите му възложени задачи. Носил доста документи по институциите. Имал срещи с Д. С. и Ц. К., ходил до Кадастъра, предавал документи, свързани с бъдещото строене. Имал и разговори с жената, където трябвало да бъде строителния обект. Извършвал договорки за закупуване на строителни материали в магазина на “Д. – Н“, искал оферти за цени за желязо, за бетон, на едро. Х. му възложил след грубия строеж като се започне, да проучи и цени за по- нататъшното строителство, на тухли от газобетон, гипсокартон, за монтаж на гипсокартоните, за вати и за други неща, които са свързани с бъдещото строителство, конкретно за цени на едро. Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно оспорване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира жалбата за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт /НОИ/, се осъществява от контролните органи на НОИ, а съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения /ТП/ на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване /ДОО/, подлежащи на обжалване пред Ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания № ЗД-1-01-01411583/ 22.08.2023г., са издадени от М. С. Д. - Сърбинова – старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Благоевград, от което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред Ръководителя на съответното ТП на НОИ, се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3, като в същия смисъл е и изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, според която Ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното Решение № 1040-01-198/ 05.10.2023г. е издадено от компетентен орган – Директорът на ТП на НОИ - Благоевград, в рамките на предоставените му по закон правомощия, и в рамките на неговата териториална компетентност. Решението е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу акта /задължително предписание/ от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО. В случая, при издаване на оспорените Задължителни предписания № ЗД-1-01-01411583/ 22.08.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ - Благоевград са спазени разпоредбите на Раздел ІІ “Проверки“ от Инструкция № 1/ 03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО, като съображенията на съда са следните. Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1/ 03.04.2015г., проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, т. 1 и т. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по ДОО. Съгласно чл. 29, ал. 1, ал. 2 от същата, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т. 1 – т. 3 на ал. 1 от същия текст. Разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от цитираната Инструкция съдържа изключение от общото правило за издаване на заповед при възлагане на проверка, съгласно която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ. В този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. В процесния случай, проверката е възложена с писмена заповед, издадена от Ръководителя на ТП на НОИ – Благоевград, по образец, утвърден от управителя на НОИ и има съдържанието, посочено в т. 1– т. 3 на ал. 1 от чл. 29 на Инструкция № 1/ 03.04.2015г., като е възложена на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Благоевград, М. Д. - Сърбинова - компетентен контролен орган, съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1 вр. чл. 108, ал. 2, т. 1 от КСО. Следователно, налага се изводът, че процесните задължителни предписания са издадени в хода на проверка /арг. Раздел II; Глава трета на Инструкция № 1/ 03.04.2015г./, която по хипотеза представлява действия на контролни органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по ДОО. Поради това, в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 110 от КСО, уреждаща случаите, в които следва да бъде проведено ревизионно производство с издаване на акт за начет, тъй като имайки предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Инструкция № 1/ 03.04.2015г. съдържаща дефиниция за това какво всъщност представлява ревизията, тя е съвкупност от действия на контролните органи, насочени към установяване на вземанията на ДОО, за неправилно извършени осигурителни разходи. В тази връзка съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорените предписания, респ. на потвърждаващото ги решение. Оспореното решение обаче, издадено от Директора на ТП на НОИ – Благоевград, и потвърдените с него задължителни предписания, съдът намира, че са издадени в противоречие с приложимите материалноправни норми, с целта на закона, и при превратно тълкуване на фактическата обстановка по казуса. На първо място, мотивите, послужили на ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – [населено място] да издаде оспореното задължително предписание са в следната насока: “не са представени безспорни доказателства, че дружеството осъществява дейност и лицето, наето на длъжност “технически ръководител на стр. обект“ е имало трудова дейност със задължения и права, произтичащи от длъжностната характеристика“. По своето естество, тези мотиви на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, възприети и доразвити и от Директора на ТП на НОИ – [населено място], са разнозначни на оспорване на действителността на сключения на 29.05.2023г., между С. Ш. и “А. с.“ ЕООД, трудов договор помежду им, за изпълнение на длъжността “технически ръководител на стр. обект“. Няма спор, че органите на НОИ могат детайлно да изследват дадено трудово правоотношение, за да извършат преценката възникнали ли са осигурителни права, с оглед предвидените в чл. 108 от КСО широки правомощия при осъществяване на контролната им дейност. Но ако при проверката възникнат съмнения за действителността на съответния трудов договор, то нормата на чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ определя специален ред за оспорване на действителността на сключения договор. Съгласно чл. 74, ал. 3 от КТ, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ, в общия случай трудовият договор се обявява за недействителен, именно от съда. Според нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ пък страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. При възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, при условие, че правомощия за такава преценка не е предоставена от закона на органите на ТП на НОИ, предвид изричното указание, че недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съда, те нямат правно основание да не зачетат наличието на валидно сключено трудово правоотношение между страните по него. Затова и настоящият състав на съда приема, че административният орган, в случая незаконосъобразно се позовава на недействителност на сключения между оспорващото дружество, като работодател, и осигуреното лице С. Ш., като работник /служител/ трудов договор, по свои собствени констатации, въз основа на възникнали съмнения. Съдът не приема, че на базата на събраните от органа доказателства в конкретната проверка има данни, водещи до съмнения за наличие на действително трудово правоотношение, но ако органът е считал, че няма реално осъществявана трудова дейност или, че сключеният трудов договор е бил фиктивен, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е този по чл. 75, ал. 3 от КТ. Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, предвид изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ и поради това и настоящият съд не би могъл да обсъжда по същество представените допълнително от страна на оспорващия писмени и гласни доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови функции по трудовите договори. След като те съществуват /трудов договор, уведомления за сключването му, длъжностна характеристика, записи в трудовата книжка, фигуриране в изплащателните ведомости, изплащане на работна заплата, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/ е следвало да бъдат зачетени и в настоящото административно производство. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси - напр. Решение № 1074/ 31.01.2024г. пост. по адм. д. № 4546/ 2023г., по описа на ВАС, Решение № 4512/ 27.03.2019г. пост. по адм. д. № 1298/ 2019г. по описа на ВАС, Решение № 3076/ 26.02.2020г., пост. по адм. дело № 13622/ 2019г. по описа на ВАС, Решение № 6843/ 08.05.2019г. пост. по адм. д. № 14502/ 2018г. по описа на ВАС и др. При това положение се налага изводът, че преди да издаде задължителни предписания административният орган, при наличие на съмнения относно действителността на конкретно трудово правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, е следвало да инициира производство чл. 74, ал. 3 от КТ и едва след приключването му, и в зависимост от резултатите от него да пристъпи към издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор, т.е. едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. По делото липсват доказателства, а няма и такива твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ – [населено място] са инициирали и провели съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от КТ. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на трудовия договор, задължителните предписания се явяват незаконосъобразно издадени, и като ги е потвърдил ответникът е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. На второ място, като самостоятелно основание за отмяна на оспорените предписания, потвърдени с решението на ответника, извън посоченото по- горе, следва да се посочи и следното. В решението си, Директорът на ТП на НОИ – [населено място], с цел да потвърди предписанията, е направил опит да мотивира законосъобразността им, с анализ на понятието “осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО приемайки, че липсва един от кумулативните елементи на това понятие. Понятието “осигурено лице“ по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е “физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски“, т.е. за да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в кодекса, е необходимо по отношение на него да са налице едновременно следните условия: да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение. В този смисъл, ответникът е приел, че от така цитираната легална дефиниция, липсва наличието на кумулативния елемент “извършване на трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО“ като е приел, че самата регистрация на трудовия договор и внасянето на осигуровките по него, не е достатъчно основание да се счита едно лице за осигурено и да има право то на парични обезщетения за сметка на ДОО, отново приемайки, че С. Ш. не е упражнявал реално трудова дейност, която да е основание за осигуряване. Този извод е неверен и се опровергава изцяло както от събраните в хода на административното, така и на съдебното производство доказателства. Видно от събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. показанията на свид. адв. К. Р., от м.март 2023г. до края на м. май- юни същата година, управителят на “А. - с." ЕООД е бил в преговорни отношения със собствениците на два недвижими имота /парцела/, находящи се в [населено място], ж.к. Освобождение“, срещу хотел “С.“, за отстъпване право на строеж срещу обезщетение, какъвто е и предмета на дейност на оспорващото дружество, регистрирано през 2007г. Тези свидетелски показания носят достоверна информация, доколкото самата свидетелка е участвала в преговорите от една страна като заинтересовано лице, тъй като съсобственици на имота са както нейният баща, така и останалите му роднини /братовчеди/, а от друга - и като лице с юридическа компетентност – адвокат от АК - Благоевград. От разпита на свидетелката е видно, че в началото на м. юни 2023г. преговорите са били в напреднал етап, с постигнато съгласие по повечето от основните въпроси – уточнени проценти, конкретни обекти за обезщетение и други съществени елементи от договора, но поради отказ от един от съсобствениците, договор не е подписан. Логична е при това положение тезата на оспорващия, че именно с тази цел, и отпочване на работа по бъдещия проект, работодателят – строително дружество “А. - с." ЕООД е преценило необходимостта от закупуване на необходимата техника - машина за замазки и микробус, както и наемане на лице по трудово правоотношение за извършване на определени по вид и обем трудови дейности, от името и в полза на дружеството. Във връзка и с това е сключено трудовото правоотношение с Ш., като поради непостигане на целта на преговорите със собствениците на двата имота, същото е прекратено, считано от 03.07.2023г. За периода на съществуване обаче на трудовия договор, трудовото правоотношение е реално съществувало, налице е било и реално престиране на работна сила в законоустановено работно време с изпълнение на възложени от работодателя задачи и работно място, поради което е налице и валидно осигурително правоотношение, доколкото са внесени и дължимите осигурителни вноски. Инспекторът по осигуряването при ТП на НОИ формално е приел, че щом няма открит строителен обект, то осигурителят не е доказал конкретно място на работа на наетото по трудово правоотношение лице С. Г. Ш., а щом няма място на работа, навярно не е възникнало и трудово правоотношение и не е престиран реално труд. Този извод обаче почива на предположения и се опровергава от доказателствата по делото. За да обоснове извода си, органът е приел от фактическа страна, че за периода м. януари 2023г.- м. юни 2023г. в справките- декларации по ЗДДС на дружеството, не са посочени стойности - числа различни от нула. Още в хода на производството както пред контролния орган, така и пред Директора на ТП на НОИ, е представено Решение № 477/ 18.04.2023г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – София на ЦУ на НАП, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р- 22002222003734-091-001/ 25.01.2023г., като липсва какъвто и да е анализ на представения документ. От съдържанието на същия е видно, че ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР на 21.07.2022г., която е повторна по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК, и е във връзка с Решение № 1084/ 07.07.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП“, с което са отменени установените с предходния PA № Р- 22000121002542-091-001/ 18.04.2022г. задължения. Ревизията, приключила с отменения на 18.04.2022г. РА, е започнала през първата половина на 2021г., като във връзка с ревизионното производство, считано от 16.07.2021г., върху банковата сметка на оспорващото дружество, е наложена обезпечителна мярка “запор“, вдигнат едва на 25.04.2023г., видно от Справка, представена от “У. К. Б.“ АД в съдебното производство / л. 79 от делото /. Логично е при това положение да се приеме, че през този период от около 2 години, дружеството е било в обективна невъзможност и изключително затруднено да осъществява пълноценна дейност, в частност да отчита ДДС, тъй като не е могло да оперира с наличните финансови средства и е стеснило дейността си, още повече че липсата на информация за отчет за приходи и разходи за посочения от органа период, не означава непременно и автоматично, че дружеството не е извършвало дейност, а сочи само, че не е отчело и декларирало същите. От друга страна в обжалваното решение е прието, че дружеството е закупило на 01.06.2023г. “машина за подови замазки“ и употребяван микробус, които безспорно са необходими за дейността му, но за проверявания период те не са отчетени, доколкото закупуването им е в следващ период. Тяхното закупуване също налага извод за подготвителни действия в бъдеще, и с оглед вдигнатия запор, но по никакъв начин не обуславя извод, че липсва необходимост от наемане на работна сила. Индиция в тази насока е и обстоятелството, че провереното дружество, от момента на регистрацията си през 2007г. до настоящия момент не е прекратявало дейността си, нито е спирало същата, а въпросът дали и кога е реализирало печалба, и как се е справяло на строителния пазар, са извън компетентността на органите на ТП на НОИ. С оглед конкретното финансово състояние на дружеството, икономическата обстановка в страната и целите, които то иска да реализира, от изключителната компетентност на управителя на дружеството, в качеството му на законен представител на същото, е да прецени какви специалисти ще наеме по трудово правоотношение, кога, за какъв период от време, какви конкретни задачи да им постави и какво възнаграждение да им заплати. Видно от показанията на разпитания пред съда свид. Ш. е, че обявата, по която е осъществил връзка с управителя на оспорващото дружество, е била за ремонт на машина за замазки. След проведения разговор, и доколкото същият притежава безспорно необходимото образование / свидетелство за професионална квалификация – л. 28 от делото / между страните е постигната договорка за сключване на трудов договор за длъжността “технически ръководител на стр. обект“, с оглед водените от дружеството преговори за сключване на договор за отстъпване право на строеж. Същият заявява пред съда, че това го е мотивирало да приеме и възнаграждение, в размер на минималната работна заплата за страната 780. 00 лв. /към онзи момент/, която е многократно по-ниска от заплатата, която би получил при откриването на обекта. Установява се обаче, за целия период на действие на договора, че той е осъществявал посочените дейности, от името и за сметка на работодателя. Не е имало никаква пречка до откриване на конкретния строителен обект, да му бъдат възлагани и други дейности, но във връзка с предстоящото строителство, за които той в показанията си пред съда разказа – получаване на оферти за цени на едро на закупуване на строителни материали от фирма “Д.- Н“; проверка годноста на кофражни платна в склада на дружеството- работодател; посещение на различни институции за входиране на документи; неколкократни срещи с представител на служба за трудова медицина – “А.“ ООД, във връзка с възникващите от откриване на бъдещия обект, негови задължения като техн. Ръководител, с оглед спазване на приложимата нормативна уредба; водене на преговори за намиране на работници за обекта - зидарокофражисти и др. строителни работници за различните етапи на строителството, чрез осъществяване на срещи със строителния техник - свид. Ц. К. - ръководител на такива бригади /който изцяло потвърди изнесеното от свид. Ш./. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че преди започване строителството на обекта е необходимо извършване на подготвителна работа, за да бъдат спазени сроковете на предстоящите уговорки с осигуряване на материали и работници, която дейност няма пречка да бъде осъществена от наето по трудово правоотношение лице, какъвто е настоящия случай. Следва да се приеме, че така осъществяваните дейности от Ш., за които в хода на производството се събраха безспорни доказателства, се обхващат и от задълженията му по длъжностната характеристика, за възможно най- икономично разходване на суровини - част II, т. 6, в т. ч. и тяхната цена, познаване свойствата и качествата на материалите и режима на работа на оборудването, както и необходимите за работата машини - част IV, т. 1, б. “в“ и б. “г“, при спазване на законовоустановените задължения по чл. 26 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Едни от задълженията по чл. 26 от Наредба № 2/ 2004г. са свързани именно с изпълнение и контрол за спазването на изискванията по ЗЗБУТ, пряко участие при изработването на инструкциите за безопасност и контрол по тяхното прилагане, провеждане на инструктаж, работа с машини и съоръжения, отговарящи на изискванията по ЗЗБУТ и др., изпълнението на които, изисква предварителна подготовка. В случая обективно се установява, че наетото лице с цялата си дейност е допринесло полза за своя работодател, съблюдавайки целите и задълженията по длъжностна характеристика и изпълнявайки устните разпореждания на работодателя с оглед очакванията, за които са водени преговори. В противен случай би се стигнало до неправомерна намеса от страна на контролен орган на НОИ по целесъобразност да преценява дали е налице необходимост от наемане на работник или не при осъществяване на непрекратено и незаличено търговско дружество, което е недопустима намеса от страна на държавен орган, а и е въпрос от изключителната компетентност на работодателя, и изцяло в негов риск и отговорност. Неправилни са изводите на административния орган, че е налице неизпълнение на чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 от ДР на КСО, а данните по чл, 5, ал. 4, т, 1 от КСО са некоректно подадени. Установените в хода на съдебното производство фактически констатации имат определящо значение за спора от правна страна, тъй като по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Безспорно наличието на трудов договор и трудово правоотношение само по себе си не е единствено условие за целите на осигуряването, тъй като за да се счита лицето осигурено, то следва да е извършвало трудова дейност, от името и в полза на работодателя, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса. В процесния казус, безспорно се доказа реалното изпълнение на трудови задължения, в предприятие, осъществяващо дейност, което икономически е достатъчно да обоснове направения от дружеството разход за работна заплата, а въпроса – как наетото лице е уплътнявало работното си време, не е от компетентността на НОИ, още повече, че и липсва направена проверка в хода на трудовия процес. В този смисъл, съдът приема, че са изцяло неправилни изводите на адм. орган, че наетото от оспорващия лице С. Ш., реално не е упражнявало трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал 1 от КСО, поради което и не е осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Този извод е формиран при неправилно интерпретиране на установената по казуса фактическа обстановка, и изцяло противоречи на събраните, както в административното, така и в съдебното производство доказателства. Още повече, че и договореното и заплатено трудово възнаграждение на наетото лице, е в минимално предвидения размер, поради което не може да се приеме, че евентуално със сключения трудов договор, се цели заобикаляне на закона и получаване на неследваща се облага, нито пък се цели получаване от Ш., на високи осигурителни обезщетения от фондовете на ДОО, без основание. Длъжността, на която е бил назначен Ш. – нито е високо платена, нито е нетипична за структурата на работодателя – строително дружество, създадено през 2007г., а е необходима за осъществяване на дейността му, макар и да не е постигнат целения конкретен краен резултат – изграждане на жилищна кооперация, за която са водени в продължение на повече от два месеца, преговори със собственици. Възникналото правоотношение между “А.- с. “ ЕООД и С. Ш., не може да бъде квалифицирано и като гражданско такова, тъй като съдържа всички съществени елементи от фактическия състав на трудово правоотношение - работно място, установено работно време, начален и краен срок на правоотношението, престиране на труд с материали на работодателя, от негово име и за негова сметка, а няма за предмет - целене на краен резултат. Още повече, че пък несключването на трудов договор с Ш. в казуса, би довело до неблагоприятни санкции за работодателя от Дирекция “Инспекция по труда“, доколкото тогава би се заобиколил закона – обявяване на правоотношението за трудово с даване на задължителни предписания от ДИТ за сключване на трудов договор и налагане на имуществена санкция по КТ за липсата на сключен писмен трудов договор между страните по правоотношението. Ето защо настоящият състав приема, че заеманата длъжност от Ш., отговаря на задълженията, които са изпълнявани от него реално при работодателя- “А.- с. “ ЕООД, като не са налице никакви основания за заличаване на данните, подадени от осигурителя по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, поради което, оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, следва да бъдат отменени изцяло, като постановени в противоречие с приложимите материалноправни норми, и с целта на закона. По разноските. С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия ще следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 50. 00 лв. и за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на проц. представител на ответника за редуциране, поради прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение от 1 000. 00 лв., обективиран в представен Договор за правна защита и съдействие /л. 63 от делото / по реда на чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, до размера на сумата от 750. 00 лв., надвишаваща но не с много, минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. приета от Висшия адвокатски съвет, от 500. 00 лв., доколкото определения от съда размер, е съобразен както с конкретната фактическа и правна сложност на делото, проведените по него две съдебни заседания, събрания доказателствен материал и всички извършени проц. действия, вкл. изготвяне на писмена защита. При това положение, и на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НОИ, което е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт – ТП на НОИ - Благоевград, сторените от оспорващото дружество разноски, в общ размер на 800. 00 лв. – 50. 00 лв. за внесена държавна такса и 750. 00 лв.- за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Благоевград,