Решение № 234 от 22.1.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 760/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. М., с адрес: [населено място], [община], [улица], подадена чрез адв. И. Х., АК- [област], против Решение № 484/ 11.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 453/ 2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което съдът е изменил Наказателно постановление № 2310200082/ 20.02.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- [област], с което на касатора за нарушение на чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание чл. 85, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева, като съдът намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 800, 00 лева на 400, 00 лева; потвърдил НП, с което на касатора на основание на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е „лишен от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата – ловна нарезна карабина [Марка] калибър 60-06, със сериен № 311ZT15127- на съхранение в служба КОС, ОД на МВР- [област] и 1 /един/ брой сгъваем нож, метален, сив на цвят, с надпис „Клокотница 1230“. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и при липса на анализ на събрания доказателствен материал в цялост. Оспорват се изводите на районния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, без да се сочат конкретни нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление бъде отменено в цялост. В съдебно заседание, жалбата се поддържа лично и от упълномощен адвокат. Твърди се, че вмененото на касатора нарушение е недоказано. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите - [област], редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Становище за неоснователност на жалбата се изразява с приложени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Административен съд - [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения: С решението, предмет на касационната проверка, Районен съд – [област] е изменил Наказателно постановление № 2310200082/ 20.02.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- [област], с което на касатора за нарушение на чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание чл. 85, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева, като съдът намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 800, 00 лева на 400, 00 лева; потвърдил НП, с което на основание на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД касаторът е „лишен от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата – ловна нарезна карабина [Марка] калибър 60-06, със сериен № 311ZT15127- на съхранение в служба КОС, ОД на МВР- [област] и 1 /един/ брой сгъваем нож, метален, сив на цвят, с надпис „Клокотница 1230“. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че касационният жалбоподател е осъществил състава на вмененото му нарушение виновно, съзнавайки че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения. Съдът е изложил подробни мотиви за безспорната доказаност и правилна квалификация на нарушението, както и за липсата на допуснати в хода на административно- наказателното производство съществени процесуални нарушения. Що се касае до размера на наложената глоба, съдът е стигнал до извода, че същият следва да бъде редуциран, приемайки наказание в размер, който да бъде максимално справедлив и способстващ за постигане на целите му. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Районният съд е провел съдебното дирене, въз основа на което е достигнал до правилен и несъмнен извод, че наказаното лице е осъществило състава на вмененото му административно нарушение. Всички събрани по делото доказателства, включително и тези от приложеното към делото досъдебно производство сочат, че административното обвинение е безспорно доказано. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение, което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин и обстоятелствата, при които е извършено. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите, изложени от районния съд, че е доказано по безспорен начин, че с действията си касаторът е осъществил всички елементи от състава на визираното в НП административно нарушение и че правилно и законосъобразно за така извършеното административно нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя. В случая, административно- наказателното производство е образувано на 20.02.2023 г., при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАННН, въз основа на изпратените от Районна прокуратура – [област] материали, за това, че на 26.04.2021 г., около 20, 00 часа, в местността „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на [населено място], община [област], територия на ТД „ДГС [област]“, М. М., притежаващ ловен билет № 422572, серия Х0 145104, ловувал, като взел и обработил, чрез одиране на кожата, закачен на дърво убит дивеч- мъжка сърна, без писмено разрешително за лов на сърна. Така описаното деяние е квалифицирано като административното нарушение по чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД, ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици- обект на лов. Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов /по арг. на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД/. За този, който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗЛОД, предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 200 до 1000 лева. Видно от събраните от Районен съд- [област] гласни доказателства е, че обхождайки местност „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на [населено място], община [област], служителят на ТП „ДГС“ - [област] - А. С., чул изстрели от огнестрелно оръжие. Същият останал на място и установил движещи се пеша две лица. Същите били извикани чрез подсвиркване от трето лице, намиращо се до малко борово дърво, което се разклащало. Горският служител приближил дървото, при което лицата, намиращи се зад него, се разбягали. На дървото С. установил закачено животно - мъжка сърна, с отрязана глава и половин одрана кожа. Макар и същите да напуснали мястото на установяване на нарушението, при задържането им и отвеждането им в сградата на дирекцията по горите, са разпознати като лицата, които обработвали трупа на животното. Към делото е приобщена и извършената в досъдебното производство физико-химична експертиза /л.182-183 от първоинстанционното дело/, от заключението на която се установява, че противно на твърденията на касатора, че в този ден - 26.04.2021 г., не е стрелял с притежаваната от него ловна нарезна карабина [Марка] калибър 60-06, в пробата иззета от лявата ръка на М. А. М. са регистрирани две капсулни микрочастици, получени в резултат на изгаряне на иницииращата смес, разположена в капсула на патрон при произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие. Видно от заключението и на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-ветеринарна експертиза, съдържащо се в Аутопсионен протокол № 2 /л. 126, гръб от първоинстанционното производство/ е, че смъртта на животното е настъпила в резултат на прострелване с куршум в кранио-дорзалната област на дясната лопатка, като куршумът е излязъл през лявата страна на коремната стена. Действително, в тялото на животното не е намерен куршумът, от който да бъде установено огнестрелното оръжие, причинило смъртта на сръндака. Това обстоятелство, обаче, е ирелевантно за ангажиране на административно- наказателната отговорност на М., доколкото административно- наказателното производство срещу него е образувано за това, че е ловувал, като е взел и обработвал чрез одиране на кожата на закачен на дърво убит дивеч, без писмено разрешително за лов на сърна, не за причиняване смъртта на същия. Това обстоятелство районният съд е установил по безспорен начин чрез приобщените по надлежния процесуален ред и относими писмени и гласни доказателства. Въз основа на установеното от фактическа и правна страна, правилно съдът е приел, че гореизложените факти и обстоятелства изясняват механизма на извършване на гореописаното деяние, отразени подробно в съдържанието на НП, които сочат на осъществен състав на нарушение по чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Фактическите констатации в НП не са оборени от жалбоподателя в производството пред съда, поради което следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени в хода на административно-наказателното производство. Направените констатации не са опровергани от доказателствата по делото, като отразеното в обжалваното НП отговаря на действителната фактическа обстановка. Пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не е ангажирал нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Събраните доказателства по делото, преценени в съвкупност и по отделно от съда, доказват извършено административно нарушение по чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. То е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място и начин на извършване. Доказано е и от субективна страна. Жалбоподателят е съзнавал, че не притежава разрешително за лов на сърна, необходимо му по силата на Закона и даващо му право да ловува този вид дивеч. Въпреки това той е взел и обработвал убития сръндак, заедно с К. и Тренчов в местността „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на [населено място], община [област]. Горският служител С. е констатирал на място обработването на убития сръндак, както и суетенето на М., К. и Тренчов около дървото, на което е било закачено животното. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая поведението на М. не е съобразено с разпоредбите на ЗЛОД. Нарушението е извършено умишлено и то от лице, което е ловец и е много добре запознато с нормативните актове, уреждащи този вид обществени отношения и същото е било длъжно да ловува само по определените в Закона начин и време. Ето защо съдът приема, че АНО правилно и законосъобразно е привлякъл жалбоподателя към административнонаказателна отговорност по чл. 85 от ЗЛОД. При определяне размера на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил фактите, свързани с тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на деянието и дееца и правилно е изменил наложеното административно наказание от 800, 00 лева на 400, 00 лева. Доказаността на процесното нарушение обуславя правилността на НП, в частта му, с която на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години. Доколкото срокът на наказанието е фиксиран от законодателя, то същият не подлежи на ревизиране от съда. Правилно е приложена и нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, предвиждаща задължително отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението по чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Ето защо, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден и в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление относно чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Районният съд е постановил решението си при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност на делото и извършените действия, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция следва да е 80.00 /осемдесет/ лева. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд - [област]