Решение № 5048 от 11.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 729/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38, ал.8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на С. А. А. А. О., с адрес: гр. П., ул. „М.“ № 17, подадена чрез адв. Г. Ю. против Решение № ППН-01-557/2023 год. от 26.03.2025 год. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е обявена жалба peг. № ППН-01-557/05.07.2023 год., подадена от оспорващия срещу А. Г. П., И. Я. П., И. А. П., Е. Д. С., Ц. Д. Б., Г. Д. П., Е. Г. П. за видеонаблюдение осъществявано на адрес: гр. Петрич, ул. „Морихово“ № 17, обективирано в проверка от КА № ППН-02-273/25.04.2024 год. за неоснователна. Сочи се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че административният акт е издаден въпреки несъмнено доказаните нарушения на чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на монтираните камери за видеонаблюдение, които извършват видеозапис и звукозапис ежедневно, в това число и на Орфали и неговото семейство без тяхно съгласие. Иска решението в оспорената му част да бъде отменено. В писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, в приложено писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни – А. Г. П. и Е. Г. П., в съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат и в приложени писмени бележки, подържат становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски по делото. Заинтересованата страна Е. Д. С., в съдебно заседание лично, чрез упълномощен адвокат и в писмени бележки, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски по делото. Заинтересованите страни И. Я. П., И. А. П., Г. Д. П. и Ц. Д. Б. не взимат отношение по жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка доказателства, безспорно се установява, следното: Административното производство пред КЗЛД е образувано по жалба на оспорващия, заведена с вх.№ ППН-01-557/05.07.2023 год. (стр.23 и 24), с предмет видеонаблюдение (поставени камери), с твърдения, че неговите съседи и собственици на жилища в жилищна кооперация в гр. Петрич, ул. „Морихово“ № 17, в която Орфали живее със семейството си, както и собственика на съседен имот на адрес: гр. Петрич, ул. „Долна Джумая“ № 18 са поставили камери за видеонаблюдение в общите части на сградата и дворното място, като преди поставяне на цялостната система за видеонаблюдение, а и впоследствие, не са поискали мнението и изричното му съгласие. Във връзка с горното се твърди, че последните (заинтересовани страни по делото) са извършили и извършват незаконосъобразно обработване на лични данни на оспорващия и семейството му. Изразено е становище, че камерите не са монтирани за опазване на собствеността, тъй като по-голяма част са пенсионери и има постоянно присъствие на хора, както и опасение, че кадрите може да се използват за непозволени от закона цели. Иска се от КЗЛД да извърши проверка и да предприеме необходимите действия. За образуваното административно производство са уведомени заинтересованите страни, като е дадена възможност да изразят писмено становище, уведомени са, че следва да предоставян на комисията всяка информация с която разполагат за извършване на проверката и е приложен препис от жалбата – стр.25 и 26 и стр.65-74. На 29.08.2023 год. в КЗЛД е постъпило писмено становище от Е. С., чрез адв. Т., към което са приложени: съгласие на съседите, договор за монтиране и подмяна на видеокамери, жалба отнасяща се до монтирани от оспорващия камери за видеонаблюдение и разпечатки на изображения (стр.35-54). В становището, подробно са изложени обстоятелствата по случая. На 29.01.2024 год., чрез пълномощник е постъпило становище и от А. П., И. П., Е. П., Ц. Б. (стр.75 и 76). Приложено е съгласие за поставяне на четири броя камери за видеонаблюдение на А. Г. П., И. Я. П., И. А. П., Е. Г. П., Ц. Д. Б., Г. Д. П. и Е. Д. С. на първи жилищен етаж и две на терасите на същия етаж, една камера на терасата към ул. „Морихово” и една на терасата към градината на кооперацията, една на входната врата на първи жилищен етаж и една към градината. Посочено е, че съгласието е дадено от живеещите на първи и трети жилищен етаж и представлява 50 % процента от живеещите в кооперацията и това монтиране се налага след отправени заплахи от С. О. към Е. Д. С., за убийство, а към И. А. П., че ще му бъде инсценирано извършване на престъпление. Посочват, че камерите са монтирани и поради факта, че С. О. извършва посегателство над личните автомобили на Е. Д. С. и И. А. П., когато те са паркирани пред кооперацията на ул. „Морихово” №17. Със Заповед № РД-15-508/11.10.2023 год. на Председателя на КЗЛД е наредено да се извърши проверка на Е. С. във връзка с обработване на лични данни на физически лица, чрез система за видеонаблюдение, изградена в поземлен имот, намиращ се в гр. Петрич, ул. „Долна Джумая“ № 18 – стр.86. Със Заповед № РД-15-97/07.03.2024 год. на Председателя на КЗЛД е наредено да се извърши проверка на А. Г. П., И. Я. П., И. А. П., Е. Г. П., Ц. Д. Б., Г. Д. П. и Е. Д. С. във връзка с обработване на лични данни на физически лица, чрез система за видеонаблюдение, изградена в поземлен имот, намиращ се в гр. Петрич, ул. „Морихово“ № 17, ет.1 и ет.3 – стр.114. Заповедта е връчена на заинтересованите страни и същите са уведомени за проверката, която предстои да се извърши на 09.04.2024 год. от 10.00 часа. При извършената проверка е установено, че на посочения в жалбата адрес се намира поземлен имот, в който е изградена четириетажна жилищна сграда - етажна собственост с един общ вход и с по едно жилище на етаж, както и прилежащо дворно място, в което са изградени гаражи. Собствениците са четири на брой, като всеки от тях притежава самостоятелен етаж в сградата, общи части от прилежащото дворно място, гараж и част от таванското помещение. Задният двор на имота е разделен на четири равни части, които се ползват от съответния собственик. Оспорващия Орфали обитава четвъртия етаж на сградата, а А. и И. П. са собственици на първия етаж. Системата за видеонаблюдение се състои от 4 (четири) броя камери за видеонаблюдение, от които: 2 броя (Камера № 1 и Камера № 4) са PTZ камери RobiCam Dual Lens, модел: P3S-4M-8X, Резолюция: ULTRA HD 4MPix, Леща: 2, 8 мм, Поддържа мемори карта до 128GB, Приемане и предаване на Аудио двупосочен звук, Изпращане изображение на засечената човешка форма, Възможност за автоматично и ръчно въртене на 360°; 1 брой (Камера № 2) е камера за външно наблюдение IP SMART WI-FI FULL HD 1080P, Микро SD слот за съхранение на видеозапис до 128GB, Двупосочно аудио (предава и приема звук с високо качество), Функция Motion detection. Завъртане във всички посоки: Хоризонтала: 270° и вертикала: 90°; 1 брой (Камера № 3) RobiCam, модел: 30O4PW-5M-IC, Резолюция: 5MPix, ULTRA HD 2560•1920@15fps, Леща: 3, 6 мм, Поддържа мемори карта до 128GB, Приемане и предаване на Аудио - двупосочен звук, Изпращане изображение на засечената човешка форма. Системата за видеонаблюдение осъществява запис и съхранение на видеокадри на SD карти-памет за срок от около 3-4 дни, които след това автоматично се изтриват по реда на постъпването им. Най-старият констатиран запис е от 06.04.2024 год. Достъп до системата за видеонаблюдение се осъществява единствено от И. А. П. (син на А. и И. П.) само отдалечено - на софтуерно приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Основанието за извършваното видеонаблюдение е опазване на личния имот от вандалски прояви. Местоположението и обхвата на видеозаснемане на камерите е както следва: Камера № 1 е монтирана на тераса към жилището на Петрови на първия етаж и заснема подстъпа към входа на гаража на Петрови, подстъпа към гаража на друг от собствениците, който няма против, входната врата на имота от вътрешната страна, както и част от ул. „Морихово“; Камера № 2 е разположена на друга тераса към жилището на Петрови и заснема страничния двор на имота, който е с общо ползване и се ползва за достъп до входа на сградата, както и за достъп до задния двор на имота; Камера № 3 е разположена на тавана на етажната площадка на първия етаж на сградата и заснема входната врата на жилището на Петрови, входната врата на сградата от вътрешната страна и стълбището към горните етажи на сградата; Камера № 4 е монтирана на задната фасада на сградата до прозорец от жилището на Петрови и заснема части от задния двор, които се ползват от Петрови и друг от собствениците, който няма против. Поради техническите си характеристики Камера № 1, Камера № 2 и Камера № 4 може да променят обхвата си на видеонаблюдение автоматично, ако бъде включена функцията за проследяване на движението (Auto tracking) или ръчно посредством софтуерните приложения, инсталирани на мобилния телефон на И. П.. Констатирано е наличието на още 1 брой камера за видеонаблюдение, монтирана на стената на междуетажната площадка между третия и четвъртия етаж на сградата, която по данни на Петрови е собственост на оспорващия. Камерата е насочена към стълбището, водещо към долните етажи на сградата. Посредством системата за видеонаблюдение биха могли да се обработват лични данни на физически лица живущи и посетители в имота, както и случайно преминаващи по ул. „Морихово“. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни). В имота не се извършва охрана oт друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, но не позволява лицево разпознаване, чрез осъществяване на достъп до база данни. Достъпът до системата за видеонаблюдение е ограничен посредством потребителско име и парола за софтуерното приложение, инсталирано на мобилния телефон на И. П., Налице са информационни стикери, предупреждаващи за осъществявано на адреса видеонаблюдение, които не съдържат данни за администратора и координати за връзка с него. Не са предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение. Резултатите от проверката са документирани в Констативен протокол от 09.04.2024 год., придружен със снети изображения (стр.115-123) и обобщени в Констативен акт рег. индекс ППН-02-273/25.04.2024 год. – стр.110 и 111. С Решение от Протокол № 23/05.06.2024 год. на КЗЛД, жалбата на Орфали е приета за допустима, конституирани са страните в административното производство и е насрочено разглеждане по същество на 18.09.2024 год. от 13.00 часа – извлечение на стр.176-185. За насроченото заседание своевременно са уведомени страните (стр.124-143). По повод уведомленията е постъпила молба от адв. Т., с която заявява, че тя и упълномощителите й А. П., И. П., И. П., Е. П., Ц. Б., Г. П. и Е. С. държат на лично присъствие, но професионален ангажимент прави невъзможно това явяване на определената дата – стр.131 гръб. Молба за отлагане на заседанието е постъпила и от адв. Ю., пълномощник на оспорващия – стр.141 гръб и 142. С решение на КЗЛД от Протокол № 36/18.09.2024 год., разглеждането на жалбата по същество е отложено за 15.01.2025 год. от 13.00 часа – извлечение на стр.186-191. С решение от Протокол № 1/15.01.2025 год. с 3 гласа „за“, 0 – „въздържал се“ и 0 – „против“ КЗЛД: по т.4 е обявила жалбата за неоснователна по отношение видеонаблюдение осъществявано на адрес: гр. Петрич, ул. „Морихово“ № 17. Страните в административното производство не са присъствали на заседанието. С Решение № ППН-01-557/2023 г. от 26.03.2025 год. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в оспорената му част е обявена жалба peг. № ППН-01-557/05.07.2023 год., подадена от оспорващия срещу А. Г. П., И. Я. П., И. А. П., Е. Д. С., Ц. Д. Б., Г. Д. П., Е. Г. П. за видеонаблюдение осъществявано на адрес: гр. Петрич, ул. „Морихово“ № 17, обективирано в проверка от КА № ППН-02-273/25.04.2024 год. за неоснователна. Възприето е, че независимо, че няма решение взето на общото събрание на етажната собственост е налично съгласие от собствениците в етажната собственост за поставяне на видеокамери, което е за наблюдение на общите части и за защита на имуществото на кооператорите, включително на тези общи части. Дворът на сградата се управлява при режим на съсобственост и е разделен на четири равни части между съсобствениците, като не са представени доказателства за разделяне на правото на ползване. При наличие на данни за влошени междусъседски отношения и посегателства върху имущество е направен извод, че за А. П., И. П. и И. П. е налице легитимен интерес за монтиране на камери за видеонаблюдение, правно основание за обработване на лични данни по смисъла на чл. 6, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 679/2016. Видно от писмо № 5851/25.07.2025 год. на Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Петрич, по повод на постъпили жалби от заинтересованите страни против Орфали са образувани прокурорски преписки. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспореното решение е издадено от компетентен орган - Комисията за защита на личните данни - в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Оспореният акт е издаден при спазване на предвидената от закона форма, без да се извършени съществени нарушения на административно производствените правила и като краен резултат при правилното приложение на материално правните разпоредби по отношение на установеното нарушение на Регламент ЕС 2016/679. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, която разпоредба е идентична с нормата на чл. 4, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД гласи, че решенията на КЗЛД се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. След като изрично не е посочен видът на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА, според които заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 15.01.2025 год. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали трима от членовете на комисията. Решението е прието с единодушие. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Спазена е установената писмена форма, като оспореното решение съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната му законосъобразност. Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки (ал. 4), които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административно-наказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). От анализа на посочените законови разпоредби, се стига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася с решение съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД или при условията на чл.38, ал.4 от ЗЗЛД, какъвто е конкретният случай, е счела жалбата за неоснователна. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е започнало по писмено искане на физически лица, съдържащо оплакване за нарушаване правата им по ЗЗЛД, изискано е становище от лицата, срещу които е подадена жалбата за нарушаване на правилата за обработване и съхраняване на лични данни. Решението е издадено, след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК и след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съобразно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД. Жалба peг. № ППН-01-557/05.07.2023 год., подадена от оспорващия срещу А. Г. П., И. Я. П., И. А. П., Е. Д. С., Ц. Д. Б., Г. Д. П., Е. Г. П. за видеонаблюдение осъществявано на адрес: гр. Петрич, ул. „Морихово“ № 17, е подадена на 05.07.2023 год., видеонаблюдението представлява трайно и непрекъснато обработване на лични данни, като към датата на подаване на жалбата нарушението се е извършвало, т. е. спазен е срокът по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. В конкретния случай не е констатирано нарушение по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (по видеонаблюдение осъществявано на адрес: гр. Петрич, ул. „Морихово“ № 17) и нарушение на чл. 5, § 1, буква "в" от Регламент. Цитираните разпоредби уреждат принципи, свързани с обработването на лични данни. Комисията разполага с оперативна самостоятелност, като преценява кое от своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да реализира. Видно от текста на разпоредбата, прилагането на мерките е предвидено алтернативно, а не кумулативно. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. По отношение на съответствието на оспореното решение с материалноправните разпоредби на Регламент ЕС № 679/2016, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно легалното определение на § 1 от ДР, т. 1 и т. 4 от ЗЗЛД по смисъла на този закон "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679; а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"). Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съгласно чл. 4, § от Регламент (ЕС) 2016/679 "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон "администратор", с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679.; т. е. "администратор" е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз система за видеонаблюдение с камера трябва да се квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато инсталираното съоръжение позволява записването и съхраняването на лични данни, като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица (т. 35 от Решение от 11.12.2019 год. по дело С-708/18). Така цитираните легални дефиниции на понятията "лични данни", "обработване" и "администратор" по смисъла на Регламента налагат извода, че в настоящия случай посредством инсталираната от заинтересованите страни А. П., И. П. и синът им И. П. система за видеонаблюдение, състояща се от 4 (четири) броя камери, същите обработва данни на лицата, които попадат в обхвата на наблюдението на камерите, поради което притежават качеството на администратор на лични данни по смисъла на Регламента. Видеонаблюдението, осъществявано с автоматично средство – система за видеонаблюдение, попада в обхвата на понятието "обработване" по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, което означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В настоящия случай видеонаблюдението позволява идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а тези данни чрез процесната система стават достъпни за жалбоподателя, което е достатъчно за да се приеме наличието на обработване по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. В случая несъмнено се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством видео наблюдаващо устройство, каквото в случая са поставените камери, а оттам и за обработване на лични данни по смисъла на посочената разпоредба. Безспорно е установено в хода на извършената проверка от екип на КЗЛД, а и това обстоятелство не се оспорва, че към момента на извършената проверка видеокамерите функционират, т. е. налице е обработката на данни чрез видеонаблюдение. Т.е. заинтересованите страни са администратор на лични данни, които събират и съхраняват чрез изградената от тях система за видеонаблюдение, за което правилно е възприето от административния орган, че е налице легитимна цел на видеонаблюдението - за охрана на личността и имуществото им, която цел е обявена и с поставените информационни табели. Разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 урежда хипотезите, при наличието на които се допуска обработването на лични данни. Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените в нормата условия. Съгласно чл. 6, § 1 обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи. Съгласно чл. 5, т. 1 от Регламента, личните данни следва да са: a) обработвани законосъобразно...; б) събирани за... легитимни цели; ... в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват ("свеждане на данните до минимум")... Т. е. дори отделната цел, за която се обработват личните данни, да почива на правно основание от изброените в чл. 6, § 1 от регламента, това не отменя задължението на администратора да обработва данните в съответствие с принципите, заложени в чл. 5 от същия регламент. Едно от тези условия, относими към настоящия случай, е това по б. "е", на което се позовава и административният орган - обработването да е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни. В конкретния случай, в административното производство са установени целите на обработване на лични данни - охрана на лица и имущество и средствата за обработване - видеонаблюдение чрез техническо средство (камера), т. е. чрез система за видеонаблюдение. Правилен и съответен на събраните доказателства е извода на КЗЛД, че е налице хипотезата на правната нормата на чл. 6, § 1, б. "е" от Регламента, а именно, че обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, които той е обосновал както в хода на настоящото съдебно производство, така и в рамките на административното такова. От доказателствата, съдържащи се в административната преписка, по несъмнен начин се налага изводът, че процесните камери са поставени с цел защита на собствеността и телесната неприкосновеност на заинтересованите по делото страни и членовете на техните семейства, предвид данните за извършвани посегателства върху собствеността им и физическата им неприкосновеност. Заявената от администратора цел е "охрана на живота и имуществото", като в периметъра на видеонаблюдение, са и части от общите части в жилищната сграда, а именно: Камера № 1 е монтирана на тераса към жилището на Петрови на първия етаж и заснема подстъпа към входа на гаража на Петрови, подстъпа към гаража на друг от собствениците, който няма против, входната врата на имота от вътрешната страна, както и част от ул. „Морихово“; Камера № 2 е разположена на друга тераса към жилището на Петрови и заснема страничния двор на имота, който е с общо ползване и се ползва за достъп до входа на сградата, както и за достъп до задния двор на имота; Камера № 3 е разположена на тавана на етажната площадка на първия етаж на сградата и заснема входната врата на жилището на Петрови, входната врата на сградата от вътрешната страна и стълбището към горните етажи на сградата; Камера № 4 е монтирана на задната фасада на сградата до прозорец от жилището на Петрови и заснема части от задния двор, които се ползват от Петрови и друг от собствениците, който няма против. Безспорно е установено по делото и не се спори между страните, че сградата, в която са поставени видеокамерите, собственост на заинтересованите страни Петрови, е в режим на етажна собственост и входът на сградата е един както и, че липсва решение на етажната собственост за видеонаблюдение на общите части на жилищната сграда, но е налично изрично писмено съгласие на лица, притежаващи повече от 50 % от общите части и дворното място. Както е посочено и в обжалваното решение, между страните в административното производство са налице изключително влошени междусъседски отношения, за което са представени редица писмени доказателства, от които се налага извода, че видеонаблюдението, организирано от заинтересованите страни, е необходимо за защита на техните законни интереси, а именно опазване на лично имущество, живот и здраве. Още повече, видеонаблюдението е монтирано в съсобствения недвижим имот, с което се изпълнява още една от причините – необходимост от охрана на имота. Следва да се има предвид, че при извършената на място проверка е констатирано, че и оспорващия Орфали е монтирал камера за видеонаблюдение на стената на междуетажната площадка между третия и четвъртия етаж на сградата. Камерата е насочена към стълбището, водещо към долните етажи на сградата, т.е. заснемането обхваща общи части. Правилно е прието и, че е спазен принципа, заложен в чл. 5, § 1, б. в) от Регламента, изразяващ се в свеждане до минимум на обработваните лични данни. За да осъществи преценка относно обстоятелството дали в процесния случай е спазен балансът между интересите на администратора на данните и интересите на субектите на данните, съдът съобразява и Насоки № 3/2019 относно обработването на лични данни чрез видеоустройства, приети от Европейския комитет по защита на данните на основание член 70, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно т. 27 от Насоките по правило необходимостта от използване на видеонаблюдение за защита на имота на администратора на данни се ограничава в границите на имота. Има обаче случаи, когато видеонаблюдението на имота не е достатъчно за осигуряване на ефективна защита. В отделни случаи може да се наложи видеонаблюдението да обхване и пространствата в непосредствено съседство с имота. В такива случаи администраторът следва да оцени необходимостта от физически и технически мерки, например блокиране или пикселизиране на зоните, където не се налага видеонаблюдение. Установява се в конкретния случай от събраните в производството доказателства, че заинтересованите страни са взели възможните мерки за ограничаване видимостта на поставените камери в границите на личното му имущество. Съгласно т. 30 от Насоките в случаите, когато се приема, че видеонаблюдението е необходимо за защита на законните интереси на администратор на лични данни, въвеждане на система за видеонаблюдение се допуска само, когато пред законните интереси на администратора или на трета страна нямат предимство интересите или основните права и свободи на субекта на данните. Администраторът на данни трябва да вземе предвид: 1) в каква степен наблюдението засяга интересите, основните права и свободи на физически лица и 2) дали то нарушава или засяга отрицателно правата на субекта на данните. Всъщност постигането на баланс между интересите е задължително. Основните права и свободи от една страна и законните интереси на администратора на данни от друга страна трябва да бъдат внимателно оценени и балансирани. Съгласно т. ЗЗ от Насоките интензивността може да се определи наред с други начини с оглед на вида на събираната информация (съдържание на информацията), обхвата (плътност, пространствен и географски обхват на информацията), числеността на засегнатите субекти на данни, изразена като абсолютен брой или като дял от съответното население, конкретната ситуация, действителните интереси на групата субекти на данни, алтернативни способи, както и въз основа на характера и обхвата на оценката на данните. В конкретния случай безспорно липсва решение на общото събрание на етажната собственост, взето по нормативно регламентирания ред, за разрешаване извършването на видеонаблюдение, както по отношение на Петрови, така и по отношение на оспорващия. От друга страна, безспорно в конкретния случай от събраните в производството доказателства се установява изразено изрично съгласие за поставяне и функциониране на процесната система за видеонаблюдение на по-голяма част от собствениците на обекти в жилищната сграда, включително и на заинтересованите страни по делото, във връзка с жалбата на които е образувано производството пред КЗЛД. Начина на позициониране на четирите камери и обхвата им на заснемане (описан подробно по-горе) позволява да бъде заснето всяко едно евентуално посегателство, настъпило в имота им и да се установи от каква посока е предприето евентуалното нерегламентираното действие, като в същото време се съблюдава основното право на личен живот и неприкосновеност на лицата, обитаващи жилищната сграда, гарантирано им по силата на чл. 32 от Конституцията на Република България. Изложеното показва, че решението на КЗЛД, в оспорената му част е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и насочената против него жалба, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143 от АПК, претенцията за присъждане на разноски от страна на заинтересованите страни и ответника е основателна. На ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. На заинтересованите страни следва да се присъдят сторените по делото разноски, както следва: на Е. С. – 900 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (стр.206 гръб); на А. П. – 600 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (стр.280) и на Е. П. – 600 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (стр.281). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът