Решение № 40770 от 5.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9892/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на процесуален представител на директора на дирекция „Инспекция по труда” – [населено място] против решение № 3236 от 25.08.2025г. на СРС, постановено по НАХД № 2923/2024г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 22-2300555/23.01.2024 г., издадено от директора на ДИТ – София, с което на ответника по касация „Карго транс вагон [държава]“ ЕАД, с [ЕИК], на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена санкция в размер на 3000, 00 лв. за нарушение на чл. 112, т. 1 КТ. Касационното основание, което се въвежда е нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е преценено, че НП не отговаря на изискванията за форма, като в тази връзка са развити подробни съображения. Прави се искане съдът да отмени решението и да потвърди наказателното постановление. Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и прави искане съдът да остави в сила решението на СРС. Не се претендират разноски. Представителят на СГС дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Административен съд – София-град, двадесет и четвърти касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение СРС е отменил наказателно постановление /НП/ № 22-2300555/23.01.2024 г., издадено от директора на ДИТ – София, с което на ответника по касация „Карго транс вагон [държава]“ ЕАД, с [ЕИК], на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена санкция в размер на 3000, 00 лв. за нарушение на чл. 112, т. 1 КТ. За да постанови този резултат СРС е приел от фактическа страна следното: На 07.11.2023 г. от свид. Д. К. – Началник отдел УТ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, заедно с Р. А. – Г. и Н. В. също от Дирекция „Инспекция по труда“ – София била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател, в обект на контрол, находящ се на адрес [населено място] на км 0+320 в междугарие Разделен пост 4 (РП 4) - жп гара Илиянци. Проверката била извършена по повод постъпила информация по [тел. номер] за трудова злополука с пострадали: Д. Й. М. с [ЕГН], длъжност „Работник ПЖПС" и В. М. З., с [ЕГН], длъжност „Работник ПЖПС". В хода на проверката било установено, че злополуката е станала на 07.11.2023 г., около 10.10 часа (работно време от 08: 00 часа до 16: 45 часа), от която е последвала смърт, тъй като двамата работника били ударени от локомотив управляван от машинист и в него имало още трима маневристи, които се установило, че са служители на „Карго Транс Вагон [държава]“ АД. В хода на проверката били снети писмени сведения и изискани документи от работодателя, въз основа на които проверяващите служители – свид. Д. К., Р. А. – Г. и Н. В. установили, че на 31.10.2023 г. дружество „КАРГО ТРАНС ВАГОН [държава]“ АД е сключило трудов договор с правно основание чл. 111, вр. чл.67 и чл.70 от КТ със С. С. Й., с [ЕГН], на длъжност „маневрист", за непълно работно време, с намалена продължителност на работното време - 4 часов работен ден. Проверяващите служители направили справка в информационната система на ИА ГИТ „Регистър трудови договори", при която установили, че по отношение на С. Й. има регистриран трудов договор от 01.10.2017 г. и допълнително споразумение от 19.10.2022 г. за длъжност „депомайстор" с поделение за пътнически превози София, [ЕИК]. Въз основа на констатираното при проверката, проверяващите приели, че „КАРГО ТРАНС ВАГОН БЪЛАГАРИЯ“ ЕАД е сключило трудов договор със С. С. Й. за полагане на допълнителен труд, който е забранен да се полага от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат за бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия, с което дружеството е нарушило чл. 112, т. 1 от КТ във вр. с чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, като за период на извършване на нарушението приели от 07.11.2023 г. и до приключване на проверката на 06.12.2023 г. При тази фактическа обстановка е обоснован извод, за оспореното наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при нарушение на изискването за форма, което не позволява преценка на материалната законосъобразност на наказателното постановление. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена въз основа на надлежно събрани и правилно ценени доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че преценката на първоинстанционния съд относно допуснати нарушения във формата на наказателното постановление е правилна. Административното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 112, т. 1 КТ, вр. чл. 1 и чл. 2, т. 26 и т. 30 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, без словесно да се посочи, че заеманата/ите от Й. длъжност/и попада/т в забраната на чл. 112, т. 1 КТ и от къде е изведен този извод. В тази връзка, правилна е преценката на въззивния съд, че несъмнено посочената длъжност „маневрист“ попада в изброените в т. 26 от Наредбата длъжности, но доколкото отговорността на санкционираното дружество е ангажирана по смисъла на чл. 112, т. 1 КТ, то административнонаказващият орган е следвало да запълни с необходимото от обективна страна съдържание фактическата обстановка, като анализира естеството на заеманата по външно съвместителство длъжност „маневрист“, обстоятелството, че последната се изпълнява на непълно работно време, съвместяването й с длъжността „депомайстор“, да съотнесе конкретните обстоятелства, обуславящи я като работа, извършвана при специфични условия и рискове за живота и здравето, както и да аргументира препращане при определяне на видовете работи при специфични условия и рискове за живота и здравето по смисъла на чл. 112, т. 1 КТ към дефиницията, дадена Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Липсата на посочване на изложените по-горе обстоятелства сочи на непълно словесно описание на нарушението в АУАН и НП, респ. на всички съставомерни признаци при дадената правна квалификация в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че наведеното в жалбата касационно основание не е налице. Решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – София-град,