Решение № 2066 от 3.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7729/2022 г.

Производството е по реда чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-109 от 10.05.2022 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на „Лизингово- Брокерска къща- Изира“ ЕООД, с ЕИК: 112643667 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 325а, ал. 1, изречение първо от Кодекса за застраховането (КЗ). В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че са налице съществени процесуални нарушения, тъй като не е поканено дружеството за съставяне и връчване на АУАН. Счита, че след като е сключен договор за застраховка то са били поставени необходимите въпроси, поради което не е извършено твърдяното нарушение. Алтернативно претендира за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството- жалбоподател, чрез своя защитник, поддържа жалбата със същите съображения и искания. Допълнително посочва, че твърдяното нарушение не е доказано по никакъв начин, също така, че в обжалваното наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, както и че АУАН е връчен на лице без представителна власт. Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител излага съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя, а именно посочва, че АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител, че е проверен, с оглед неговата законосъобразност, а също, че не е налице хипотезата на маловажен случай. Моли за потвърждение на наказателното постановление. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок. На 04.04.2022 г. на дружеството- жалбоподател „Лизингово- Брокерска къща- Изира“ ЕООД е бил съставен АУАН №Р-06-123/04.04.2022 г. за това, че преди сключването на застрахователен договор №221086Q0025 за комбинирана застраховка „У дома и щастлив“ на ползвателя на застрахователните услуги не са били поставени въпроси въз основа на които да се определят неговите изисквания и потребности. По този начин е прието, че дружеството- жалбоподател на 11.02.2022 г. е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 325а, ал. 1 от КЗ. Относно констатирането на нарушението бил съставен констативен протокол № Р-04-19 от 11.02.2022 г., който бил предявен на представител на дружеството- жалбоподател. Въз основа на така съставения акт (АУАН) е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за КФН и чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т.2 КЗ във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева. Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото. От показанията свидетелката М. М. се установява времето и мястото на извършената проверка; че същата е сключила договор за застраховка, като преди неговото сключване служителят на дружеството- жалбоподател не е поставил въпроси и не е изяснил нейната нужда, а директно и е предложил да сключи застрахователна полица към ЗК „Уника“. Показанията на свидетелката са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение. С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира направеното възражения за непосочване на мястото на извършване на нарушението за неоснователно. Видно от приложеното по делото наказателно постановление в него изрично е посочено като място на извършване на нарушението гр. София, като в обстоятелствената му част е бил описан и точния адрес, където е била сключена процесната застраховка, като по този начин нарушението е било конкретизирано по време по такъв начин, че правото на защита на санкционираното лице да бъде гарантирано в най-пълна степен. Относно възражението, че съставения акт е бил изготвен не в присъствието на представител съдът намира, че същото се опровергава от отбелязването в него, а именно, че същият е получен от лицето Ивайло Христов, който разполага с необходимата представителна власт съгласно приложеното по делото пълномощно. Съдът намира за нужно да отбележи, че не е необходимо в пълномощното на дадено лице да бъде посочено конкретно възможността за получаването на актове за установяване на административно нарушение, доколкото е напълно достатъчно посочването, че лицето има възможност да представлява дружеството пред съответните компетентни органи на държавните и общински организации. Още повече, че АУАН има за цел да запознае жалбоподателя с повдигнатото му административно обвинение, която цел очевидно е била изпълнена, като управителните органи на дружеството са били запознати надлежно със съставения АУАН, поради което релевираните възражения на защитата в обратен смисъл се явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че от обективна страна е доказано извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 325а, ал. 1 от КЗ, доколкото преди сключването на застрахователен договор № №221086Q0025 за комбинирана застраховка „У дома и щастлив“ на ползвателя на застрахователните услуги не са били поставени въпроси въз основа на които да се определят неговите изисквания и потребности. Тези фактически положения се установяват не само от събраните по делото гласни доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелката М. М., както и изготвения протокол за проверка, но и от обстоятелството, че жалбоподателят не и документирал подобни въпроси, каквото е изискването на изречение второ от чл. 325а, ал. 1 от КЗ, което убедено сочи, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му законово задължение. В този смисъл оплакванията за недоказаност на административното обвинение от обективна страна, се явяват неоснователни и като такива бяха отхвърлени от съда. С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 лева, в минимално предвидения от закона размер, поради което същата не може да бъде намалявана допълнително, тъй като това не би постигнало целите на административното санкциониране. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. Нарушението е формално, поради което не се изисква настъпването на вредоносен резултат, поради което и липсата на такъв не може a priori да се счита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Налагането на наказание в минимален размер съответства на обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради което и не се налага допълнителното компенсиране на нарушителя, чрез приложението на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо исканията на защитата за приложението на тази разпоредба, следва да се оставят без уважение. С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен