Решение № 53 от 3.1.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1521/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Н. Т. П. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.1, ет.3 със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 1 – адв.Р. О. против решение на директора на ТП на НОИ [населено място] по пенсионна преписка № 6208010451 с изх.№ 1012-02-166#1/07.08.2024 г. С решението е оставено в сила разпореждане [номер]-02-3005#11/21.06.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място], с което на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО и чл.68а от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Счита решението и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона и прави искане да бъдат отменени и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – Директор на Териториално поделение [населено място] на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение. Административен съд - Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Н. П. е подала заявление вх.№ 2113-02-3005/02.10.2023 г. до ТП на НОИ [населено място] (л.141-143 от делото) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО. С разпореждане [номер]-02-3005#11/21.06.2024 г. (л.41-42 от делото), ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ е отказал, като е приел, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1, 2 от КСО, защото не отговаря на условията за 2023 г. за навършена възраст от 62 години и осигурителен стаж с продължителност от 36 години и 04 месеца (т.1); чл.68а от КСО, защото няма необходимия осигурителен стаж от 36 години и 06 месеца (т.2) и чл.68, ал.3 от КСО поради ненавършена изискуема възраст от 67 години (т.3). Разпореждането е връчено на 24.06.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.43 от делото) и е обжалвано по административен ред с жалба вх.№ 1012-02-166/09.07.2024 г. (л.33-40 от делото). С решение изх.№ 1012-02-166#1/07.08.2024 г. (л.25-29 от делото) на директора на ТП на НОИ [населено място] разпореждането е оставено в сила. В мотивите на решението е прието, че поради противоречие между името на осигурителя с който Н. П. е била в трудово правоотношение, а именно „Колоездачен клуб-Бургас-В.“ и осигурителя, чийто печат удостоверява стажа е извършена контролна проверка, с допълнително основание наличието на заверка, касаеща продължителността на осигурителния стаж, която не е била изискуема към 1999 г., а е въведена като изискване от 2003 г., както и липсата на информация в регистъра на осигурените лица след 31.12.1996 г., въпреки задължението на осигурителя на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО. С оглед резултатите от проверката административният орган е счел, че наличие на вписване в книжката по отношение на продължителността на стажа съществуващо от 2003 г., липсата на правоприемство между фирмата работодател и тази приключила с печат стажа на лицето, както и полагането на стажа по време когато осигурителя не е създаден е обосновало извод, че осигурителния стаж за времето от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. не следва да бъде взет предвид. Решението е връчено на 14.08.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.30 от делото) и е обжалвано по съдебен ред с жалба с вх.№ 2103-02-7/27.08.2024 г., подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО. В хода на съдебното производство са разпитани водените от жалбоподателя трима свидетели, а именно: И. С. М., Т. А. А. и Т. И. П.. От свидетеля М. се сочи, че познава Н. П. от 1993 г., като е работила в една стая с нея от 1993 г. до 2005 г.- 2006 г. През това време Нети е работила в колоездачния клуб, като секретар и касиер, но в офисите на „Благоустройствени строежи“ с управител Т. Х., който е поел клуба. През 2005 г.- 2006 г., след като е починал Т. Х., са се разтурили нещата. Знае, че Нети винаги е работила в колоездачния клуб, виждала я е със състезателите. Не знае точно името на клуба, като сочи че е бил Колоездачен клуб Бургас, а преди това Колоездачен клуб В., но е познавала членовете на управителния съвет, които са ходели на съвещания в офиса. Не е наясно с архива на клуба и не е имала достъп до него, но знае, че Нети е търсила и не е могла да намери документи. Н. П. е работила по 8 часа и не е работила на друго място, като са почивали само когато имат състезания и пътуват извън Бургас От свидетеля А. се сочи, че познава Н. П. от 1990 г., когато е започнал работа като състезател по колоездене в дружество Черноморец Бургас и тя е била секретарка там. През 1991 г. са закрити дружествата в цялата страна, след което е създаден клуб Бургас-В., който се е ръководел от треньора – В. Д.. Нети е водела секретарската и административната работа, при нея са получавали заплатите си. През 1992 г. се е махнал от клуба и когато се е върнал през 1996 г. Нети е продължавала да работи в клуба, както и до 2004 г. Клубът се е казвал Бургас В., а после Колоездачен клуб Бургас. Той не е търсил нищо от документацията и архива на клуба, но от Нети е разбрал, че няма съхранени документи и за осигуровките. Те са се разписвали на ведомости, когато са получавали заплатите си, но не знае кой е отговарял за осигуряването. От свидетеля П. се сочи, че познава Н. П. от 1983 г., като са работили заедно в дружество „Черноморец“ и след това, когато са го разформировали тя е станала учителка, а клубовете са избирали от технически персонал и са поканили Нети в колоездачния клуб. Поканил я е Т. и тя е започнала работа през 1991 г. В началото Нети е била касиер и човек, който извършва писмената работа и изплаща заплатите. След като са минали към „Благоустройствени строежи“, мисли че там е станала секретар, но със същите задължение. Нети е работила до 1991 г. в дружество „Черноморец“, докато Х. е починал. В началото, след като се разформирова дружеството, първият клуб и първият спонсор е бил Колоездачен клуб „В.“. После спонсорите са се отказали и са станали Колоездачен клуб „Черноморец“ и това е останало като име и по времето на ПОНС. Те, на място са организирали състезания и са участвали в състезания. Съпругът й е треньор 40 години и тя се е движела в тези среди и за това има информация. Мисли, че Клуб „В.“ е бил съвсем в началото, когато е създаден клуба, поне 2-3 години. Дружеството със сигурност е имало архив, но не знае къде са предадени документите, като тя лично се е сблъсквала с този проблем. Търсила ги е в бургаския архив, в НОИ, във Федерацията, включително и в Централния съвет на БФС, което сега е министерство, но не е открила документи. Допитвала се е до всички заради мъжа си, като е искала да помогне, но не се е получило. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - ръководител на териториално поделение на НОИ [населено място], съгласно правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, в съответствие с процесуалните и материалноправните изисквания на закона. В разпоредбите на чл.68, ал.1-3 от КСО, които са посочени като правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия, законодателят е уредил общите условия за придобиване право на пенсия и за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст; 2. до 31 декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст. Съгласно ал.2 от 31 декември 2016г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Съгласно ал.3 в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Спора между страните е относно общият осигурителен стаж на Н. П., като от административния орган не е признат стаж в размер на 7 години, 9 месеца и 29 дни, отразен в представената трудова книжка на лицето, за периода от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г., с посочен работодател КК“Бургас-В.“, на длъжност – касиер. Съгласно чл.347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, издадена по реда и условията регламентирани в чл.348- чл.350а от КТ и като такъв документ, съгласно чл.179 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК годно свидетелства за вписаните в него обстоятелства, касаещи трудовата дейност на работника или служителя. В случая, вписванията в трудовата книжка на жалбоподателя, относно процесния период не са направени при условията и реда предвидени в КТ, респективно в съответствие с изискванията на чл.6 от Наредбата за трудовия стаж, в приложимата редакция ДВ бр.102/03.12.1993 г. На първо място, в трудовата книжка, за посочения период, като работодател е посочен „КК Бургас Васила“, а в графите за дата на постъпване и дата на прекратяване на трудовия договор са положени печати на Сдружение „Колоездачен клуб – Бургас“. Сдружение с идеална цел „Колоездачен клуб – Бургас – Васила“ е вписано в Регистъра на сдруженията с идеална цел с решение от 12.08.1991 г. по фирмено дело № 5008/1991 г. на Бургаския окръжен съд (л.17 от делото). Същевременно в трудовата книжка на жалбоподателя е отразено, че е започнала работа в сдружението на 01.07.1991 г., тоест още преди то да е било регистрирано. Сдружението е било регистрирано в ТДУ ДБ-4 Приморие Бургас на 18.08.1993 г., с посочен данъчен номер 1021029323, за който номер е представено и съответното удостоверение (л.20 от делото). При извършена справка във фирменото досие на сдружението (л.18 от делото), е установено, че то е прекратено с решение от 21.10.1996 г. по ф.д.№ 5008/1991 г. на БОС. Видно от изложеното Сдружение с първоначално наименование „Колоездачен клуб – Бургас – Васила“, а в последствие с наименование „Колоездачен клуб – Бургас“ е започнало да осъществява дейност след отразената в трудовата книжка дата на постъпване на работа на жалбоподателя, съответно то е с прекратена дейност от около три години преди посочената в трудовата книжка дата на която е прекратен трудовия договор – 30.04.1999 г. Така изложеното се отнася и до другото установено в хода на административното производство сдружение с наименование Сдружение „Колоездачен клуб – Бургас“, с Булстат 102236153, посочено в докладна записка изх.№ 1007-02-230/11.06.12.2024 г. (л.45-46 от делото). Това сдружение е регистрирано с решение от 09.11.1998 г. по фирмено дело № 3262/1998 г. на Бургаския окръжен съд. С оглед датата на регистрация на Сдружението – 09.11.1998 г., няма как жалбоподателя да е полагал труд при този работодател преди неговата регистрация, като по делото не се установява и правоприемство между двете Сдружения, тъй като едното е прекратено с решение от 21.10.1996 г., а другото е създадено две години по-късно. С оглед на изложеното, в случая посредством извършените вписвания в трудовата книжка на жалбоподателя не се установява при кой работодател точно е полагал труд през процесния период от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г., като в този период има дори и време, през което и двете Сдружения не са съществували в правния мир, а именно от 01.07.1991 г. до 12.08.1991 г. и от 21.10.1996 г. до 09.11.1998 г. На второ място, трудовата книжка не е редовно водена от работодателя при спазване на изискването на чл.347, ал.2 от КТ, за точно и своевременно вписване на настъпилите промени относно данните подлежащи на вписване, съобразно чл.347, ал.1 от КТ. В този смисъл, в трудовата книжка е посочено, че жалбоподателя е на длъжност „касиер“, а в представеното заявление до ТДУ ДБ-4 Приморие Бургас (л.20 от делото), самата Н. П. се е вписала като лице за контакти на длъжност „счетоводител“. Също така, за целия период е посочена заплата „1300“, а ноторен факт е че малко след посочената дата на прекратяване на трудовия договор 30.04.1999 г., а именно на 05.07.1999 г. е извършена деноминация на лева, като 1000 лева се заменят за 1 лев, тоест нелогично и житейски неоправдано е да се приеме, че за целия процесен период, за предоставения от нея труд, тя да е получавала едно и също месечно възнаграждение. В този смисъл, следва да се има в предвид и че към 30.04.1999 г. минималната месечна работна заплата за страната е била 61 000 лева, съгласно ПМС7/19.01.1999 г. На следващо място, в трудовата книжка, по отношение на процесния стаж е извършено отбелязване „Трудовият стаж е равен на осигурителния стаж“, като изискване за извършване на такова отбелязване е въведено с нормата на чл.40, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, публикувана в ДВ бр.19/28.02.2003 г. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че трудовата книжка на жалбоподателя не е надлежно оформена, съобразно действалата към момента нормативна уредба и не се ползва с материалната удостоверителна сила на официален документ, относно извършените вписвания за целия процесен период. По делото не са представени никакви други писмени документи посредством които да бъде установено, през процесния период при кой работодател е полагал труд жалбоподателя, на каква длъжност и какво трудово възнаграждение е получавал. По отношение на Н. П. не са подаване данни за осигурителен стаж и доход в Регистъра за осигурените лица от работодателя и не се установява посочените по-горе Сдружения да са предавали разчетно-платежни ведомости в НОИ, да са им извършвани проверки и/или ревизии. Също така, няма данни и не са представени доказателства за внесени осигурителни вноски към ДОО, посредством които да се установи действителността на процесния стаж. За установяване на придобития осигурителен стаж и осигурителен доход нормите на чл.40 от Наредбата за пенсиите и согурителния стаж изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. Ето защо ангажираните по делото свидетелски показания не са годно доказателствено средство за установяване на факти, пораждащи осигурителни правоотношения и не следва да се коментират. С оглед на изложеното, правилно от административния орган не е признат осигурителен стаж на жалбоподателя в размер на 7 години, 9 месеца и 29 дни, отразен в представената трудова книжка на лицето, за периода от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г., с посочен работодател КК“Бургас-В.“, на длъжност – касиер, по отношение на които не са представени каквито и да е писмени доказателства. До извод различен от изложения не може да се достигне и въз основа на представеното определение № 3552/13.06.2024 г. постановено по гражданско дело № 3816/2024 г. на БРС. С това определение е прекратено производството по делото образувано по искова молба на Н. П. против Колоездачен клуб “Бургас“ и ТП на НОИ - Бургас с искане за признаване на установено по отношение на ответниците, че в периода от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г., е полагала труд при първия ответник по трудово правоотношение, който се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране. Изрично в мотивите на определението е посочено, че правен интерес за предявяване на иск за установяване на трудов стаж ще е налице когато липсват документи, които да го удостоверят. Лицето има трудова книжка, която е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. Ето защо при наличието й, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска и само ако й бъде отказано отпускането на пенсия и признаване на трудовата книжка, ще може да предяви иск пред гражданския съд по реда на ЗУТОССР. Видно от изложеното, съдът е приел, че жалбоподателя би имал правен интерес да заведе този иск само ако в хода на административното производство по отпускане на пенсия, съответно в хода на последвало обжалване по съдебен ред, не бъде признат отразения в представената трудова книжка стаж, както е в процесния случай, но не и че за административния орган и настоящия съд съществува задължение автоматично да признае този стаж, само въз основа на извършеното отбелязване. С оглед изложеното, правилно с обжалваното решение и оставеното с него в сила разпореждане е отказано да се зачете периода от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. на жалбоподателя, като осигурителен стаж. От административният орган е прието, че притежавания от Н. П. към този момент общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория е 33 г., 04 м. и 5 дни, като от нея не се твърди и не се установява да е налице друг, допълнителен стаж освен този и процесния. Съответно към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж възраст тя е навършила 61 години, 02 месеца и 02 дни. С оглед така установения осигурителен стаж на лицето, правилно от административния орган е прието, че не са налице основанията по чл.68, ал.1-2 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като посочените норми изискват за жените осигурителен стаж 36 г. и 4 м. съответно не са налице и основанията предвидени в нормата на чл.68а от КСО за по-ранно пенсиониране на лица имащи изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО. Не са налице и основанията по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, тъй като тя няма навършени 67 години, както към датата на подаване на заявлението, така и към настоящия момент. С оглед на изложеното правилно е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, на посочените правни основание, след като периода от 01.07.1991 г. до 30.04.1999 г. не е бил зачетен за осигурителен стаж. Ето защо обжалваното решение на директора на ТП на НОИ [населено място] и оставеното с него в сила разпореждане се явяват законосъобразни и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, жалбата на Н. П. следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав