Решение № 1124 от 9.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 527/2023 г.
Административен съд - Благоевград09.04.2024 г.докладчик Димитър Думбанов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. С., [ЕГН] и И. С. Х., [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград, [улица]подадена чрез процесуалния представител по пълномощие адв. И. Н., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2-22 срещу Заповед № 17-145/ 06.04.2023 год. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на преписи. Съдия: /п/ Димитър Думбанов Вярно с оригинала! Е.Ф. Вярно с оригинала! Е.Ф.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от М. А. С., [ЕГН] и И. С. Х., [ЕГН] и двамата от [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград, [улица]чрез процесуалния представител по пълномощие адв. И. Н., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2-22 срещу Заповед № 17-145/ 06.04.2023 год. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Благоевград. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, поради противоречие с материално-правните разпоредби и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се отмяната на атакувания административен акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който иска отмяна на заповедта и претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък на разноските. Ответника по жалбата - Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград оспорва жалбата в представено писмено становище. Заинтересованите страни Община Белица, И. А. Г., А. С. Г., Ф. Д. С., М. А. С., Ф. С. Х., Н. А. Д., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по основателността на жалбата. Не ангажират доказателства в хода на производството. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното: С договор за покупко-продажба от 28.12.1970 год., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 28, том III, дело № 861/ 1970 по описа на Районен съд – Разлог (л. 74 от делото), ТКЗС „Девети септември“, [населено място], чрез процесуален представител по пълномощие е продал на А. М. С. от [населено място] дворно място, находящо се в [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград представляващо по регулационния план на селото: парцел II, кв. 24, пл. № 215, по плана на [населено място], общ. Белица, одобрен със Заповед № 3554 от 18.11.1961 год. при конкретно посочени съседи. Така придобития имот, ведно с построената върху него жилищна сграда, с договор за дарение от 30.12.1996, обективиран в нотариален акт за дарение № 144, т. III, дело № 1030/ 1996 г, по описа на РC – Разлог (л. 76 от делото), А. М. С. и съпругата му С. С. С. са дарили своите деца, жалбоподателя М. А. С. и С. А. С., при равни [жк], представляващ: парцел XII, пл. № 535, в кв. 47 по плана на [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград. С договор за покупко-продажба от 21.12.1970 год., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 12, том III, дело № 837/ 1970 по описа на Районен съд – Разлог, (л. 72 от делото) ТКЗС „Девети септември“, [населено място], чрез процесуален представител по пълномощие е продал на С. И. Х. от [населено място] дворно място, находящо се в [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград представляващо по регулационния план на [населено място], общ. Белица, одобрен със Заповед № 3554 от 18.11.1961 год.: парцел III, кв. 24, пл. № 221, при конкретно посочени съседи. Вторият жалбоподател И. С. Х., черпи собственически права върху последно посочения поземлен имот по силата на наследствено правоотношение, като наследник първа низходяща степен по права линия от неговия баща С. Х.. В заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, вещото лице сочи, че графически измерени двата имота са с площ, както следва: парцел II, кв. 24, пл. № 215 е с площ от 663. 00 кв.м. и парцел III, кв. 24, пл. № 221 е с площ от 608. 00 кв.м. При одобряване на КККР на [населено място] със Заповед № РД-18-22/19.04.2011 г. на ИД на АГКК – София, посочените поземлени имоти са нанесени съответно с идентификатори №№ 39270.1.535 и 39270.1.536, като техните имотни граници съвпадат с регулационните граници по действащия регулационен план на [населено място] от 1970 г., представляващи [УПИ] и УПИ ХХIII-536. Заинтересованите страни А. С. Г. и И. А. Г. се легитимират като собственици на следните недвижими имоти, имащи пряко отношение към предмета на делото: УПИ - XX и УПИ – XXI, в [жк], общ. Белица, целият с площ от 1 260. 00 кв. метра при съседи: улица, М. С., С. Х. и И. Ш. по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 38, том II, рег. № 1211, дело № 238 от 2003 година по описа на нотариус К. М., вписан с рег. № 061 в регистъра на НК на РБ, с район на действие Районен съд – Разлог (л. 56 от делото). В пряка връзка със същите е приложената по делото Заповед № РД-19-99 от 21.05.1996 год., (л. 173 от делото) с която се одобрява частично изменение на квартално застроителния план на [населено място], общ. Белица по отношение на кв. №№ 48, 49, 52, 39 и 47. В т. 4 от същата е одобрено за имот пл. № 538 се образуват парцелите: УПИ - XIII, пл. № 538; УПИ - XIV, пл. № 538; УПИ - XV, пл. № 538; УПИ - XVI, пл. № 538 в кв. 49, УПИ - XII, пл. № 672 и УПИ - XI за пл. № 539. Също така по делото е представена скица от 07.01.2003 год. (л. 174 от делото) за имот пл. № 539, в [жк], в която е отразено, че същият е записан на името на А. С.. Гагъмова по разписен лист. Отразено е също така, че УПИ без номер, пл. № 539, в квартал 47 е с площ от 1 260. 00 [жк], че същата е извадка от КРП на [населено място], общ. Белица одобрена със Заповед № 943 от 1986 година и Заповед № РД-19-99 от 21.05.1996 година. В заключението вещото лице сочи, че от прегледа на разписния лист за имот пл. № 539 е записано дворно място на името на А. С. Г. и И. А. Г., като за този имот планоснимачен № 539 са отредени УПИ - XXI, УПИ - XX в квартал 48. Според експерта на скицата е посочен [жк], а в действителност по плана е квартал 49. По искане на страните по делото е допусната и съответно изискана от СГКК – Благоевград преписка с № 01-85397/ 24.03.2015 год. по описа на службата по която е извършено изменение в КККР на [населено място], общ. Белица от 24.03.2015 год., инициирано от И. А. Г.. От представена преписка е видно, че през 2015 година е инициирано изменение на одобрената КККР на [населено място], общ. Белица от 24.06.2015 год. на основание чл. 56а от ЗКИР, посочено в скица – проект № 15-110157/ 01.02.2023 год. (л. 138 и сл. от делото) В съпроводителното писмо изх. № 20-37494/ 15.08.2023 год. (л. 138 от делото) се сочи, че извършеното изменение на КККР на [населено място], общ. Белица е извършено съобразно скица – проект № 15-173327/ 27.04.2015 год. без издаване на заповед. Въз основа на така допуснатото изменение на КККР, от [ПИ] с площ от 1 125. 00 кв. м. са образувани два нови поземлени имота, съответно с ПИ идентификатори 39270.1.669 с площ от 569.00 кв.м. и ПИ [идентификатор] с площ от 750.00 кв.м. Като общата площ на новообразуваните два [ПИ] и 39270.1.670 е 1 319. 00 [жк], въз основа на допуснатото изменение по реда на чл. 56а от ЗКИР, [ПИ] и [ПИ] също така са с променена площ, а именно: площта на [ПИ] е променена от 728.00 [жк], а площта на [ПИ] е променена от 711.00 [жк], като част от площта на [ПИ] и [ПИ] се изключва и приобщава към новообразуваните поземлени имоти съответно ПИ идентификатори 39270.1.669 и ПИ [идентификатор]. По подадено заявление, вх. № 01-46132/ 25.01.2023 год. по описа на СГКК – Благоевград от М. А. С., И. С. Х., Ф. Д. С., М. А. С., Ф. С. Х. и Н. А. Д. и представено Удостоверение за приемане на проект № 25-18864/ 23.01.2023 год. е открита процедура по изменение на КККР на [населено място], общ. Белица, одобрена със заповед № РД-18-22/ 19.04.2011 год. на ИД на АГКК, състоящо се в коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори: [ПИ], [ПИ], 39270.1.5202 и 39270.1.669. Същото видно от скицата-проект № 15-110157/ 01.02.2023 год. по описа на СГКК – Благоевград, включително и от становището на вещото лице, засяга площта на ПИ идентификатори 39270.1.669. След уведомяване на заинтересованите лица във въпросното административно производство, в това число и собствениците на 39270.1.669, А. С. Г. и И. А. Г., последните са депозирали възражение срещу представения проект, с което са изразили своето несъгласие с процедираното изменение. Последното е обосновано с твърдението, че същото води до разширяване на границите на [ПИ] и [ПИ] и завземане на част от собственият им имот с идентификатор [ПИ] с площ от 69 кв.м. След постъпване на възражението е съставена скица-проект, с която е установен спор за материлно право. Въз основа на горното е издадена Заповед № 17-145/ 06.04.2023 год. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, с която е отказано да се извърши изменение на КККР на [населено място], общ. Белица, одобрена със заповед № РД-18-22/ 19.04.2011 год. на ИД на АГКК, заявено от М. А. С., И. С. Х., Ф. Д. С., М. А. С., Ф. С. Х. и Н. А. Д., поради наличие на спор за материално право. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните, същото съответства на останалите доказателства по делото и следва да се кредитира. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна имаща правен интерес, поради което е процесуално допустима. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, каквото отменително основание сочи оспорващия. Заповедта съдържа изискуемите от закона реквизити, като отказът за изменението на КККР е мотивиран именно с посоченото в заповедта изрично възражение на заинтересованите лица слещу исканото изменение А. С. Г. и И. А. Г., в качеството им на собственици на [ПИ], обосновано с твърдението, че същото води до разширяване на границите на [ПИ] и [ПИ] и завземане на част от собственият им имот с идентификатор [ПИ] с площ от 69 кв.м., т. е. за да откаже изменението, административният орган се е мотивирал с наличието на спор за материално право. В тази връзка съдът намира, че доводите на оспорващия за липса на мотиви на оспорения акт, се явяват неоснователни. Неоснователни са и възраженията за издаване на заповедта при неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за издаване на акта. По съществото на спора, съдът счита оспорената заповед за законосъобразна, като издадена в съответствие с материално-правните норми на ЗКИР. Правилно административния орган е приел, че от представените със заявлението на оспорващия и с възражението на заинтересованата страна писмени документи се установява конкуренция на права и спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Така подаденото възражение от собствениците на [ПИ], А. С. Г. и И. А. Г., съставлява фактическото основание за издаване на оспорения отказ да се одобри исканото изменение на КККР. Наличието на спор за материално право се преценява от административния орган конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая искането на заявителите се състои в коригиране на границите на поземлени имоти, с идентификатори: [ПИ], [ПИ], 39270.1.5202 и 39270.1.669, срещу което изрично са възразили записаните в КР собственици на имот с идентификатор [ПИ], от който процесното коригиране завзема 69 кв.м. и това обосновава наличието на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, който се явява пречка за одобряване на изменението преди разрешаването му по съдебен ред от гражданския съд. Спор за материално право е налице при несъответствие на границите и произтичащата от тях площ на имотите по КККР спрямо правата на собственост на всички заинтересовани лица. Този спор подлежи на решаване по съдебен ред (чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение ще се извърши изменение в КККР (чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Тези обстоятелства правилно са преценени от Началника на СГКК - Благоевград като пречка за одобряване на исканото изменение преди решаването на спора за материално право по съдебен ред. Доводите на оспорващия за липса на спор за материално право, основани на представените документи за собственост, са неоснователни. Изложените аргументи не променят извода за заявен от собственика на земята спор за материално право и наличието на пречка за отразяване на обекта в КККР преди решаването му в друго съдебно производство. Като е отказал одобряване на исканото изменение на КККР на това основание, компетентният административен орган е постановил заповедта в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР визира хипотезата на изменение на одобрената кадастрална карта и регистри при наличието на непълноти или грешки. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Безспорно е, че след измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г. за административния орган отпадна задължението да съставя констативен акт за установяване на непълноти или грешки в КК, а след измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г. отпадна и задължението му за отразяване на непълнотите и грешките в комбинирана скица. Той обаче е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, да уведоми известните му заинтересовани лица за започналото пред него производство. В случая това задължение е изпълнено и на заинтересованата страна е дадена възможност да се запознае с искането и да изрази становище по него, с което е изпълнена и разпоредбата на чл. 35 от АПК, и именно във връзка с уведомяване на заинтересовано лице е установено, че исканата промяна е свързана със спор за материално право. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващото състояние по отношение на имотите и обстоятелството, че по отношение на него е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде преодоляна само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните, с оглед на което в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора между фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кадастрален обект и заявителя на изменението. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на оспорващия за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в исково производство. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав преценява, че правилно с оглед доказателствата по делото, Началникът на СГКК – Благоевград е приел, че пред него се поддържат противопоставими вещни права и поради това е налице спор за материално право. Предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, този спор е абсолютна пречка за изменението на КККР до решаването му по съдебен ред. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен – постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на материално-правните разпоредби, административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. Затова жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, А. съд – Благоевград
Цитирани разпоредби
16- чл. 54, ал. 2 ЗКИР
- чл. 143, ал. 4 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 26, ал. 1 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР
- чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР
- чл. 54, ал. 4 ЗКИР
- чл. 54, ал. 1 ЗКИР
- чл. 56 ЗКИР
- чл. 1
- чл. 145
- чл. 146, т. 3
- чл. 168
- чл. 172, ал. 2
- чл. 54, ал. 6