Решение № 40039 от 1.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10341/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 84, ал. 2, във връзка с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба от 30.09.2025г. на А. А. Н., [държава], роден на [дата]., [ЛНЧ], чрез процесуален представител, срещу Решение № 111Х/19.08.2025г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което не е допусната последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила на основание л.79б ал.1 т.2 ЗУБ. В жалбата и в съдебно заседание сa развити доводи за неправилност на постановеното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че в оспорваното решение е объркано името на жалбоподателя, както и че административният орган не е изложил собствени мотиви по представените доводи. Изложени са твърдения, не е обсъдено личното положение на чужденеца и че положението в [държава] все още е рисково. В лична защита жалбоподателят твърди, че няма никой от неговото семейство в [държава] и положението там е лишено от сигурност, има отвличания и принудително издирване за войната от кюрдските сили, а инфраструктурата е разрушена. По същество се иска отмяна на решението. Ответникът- Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание оспорва жалбата, като счита решението за правилно и законосъобразно и твърди, че при издаване на оспореното решение са спазени изискванията за законосъобразност и съответствие с материалния и процесуалния закон. Излага твърдения, че в оспорвания акт подробно е обсъдена обстановката в [държава], като е приложена и справка от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Моли съда да отхвърли жалбата като неправилна и неоснователна. Административен-съд София-град, Първо отделение, 21-ви състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение №12662/04.12.2024г. на Председателя на ДАБ е отказано на жалбоподателя да бъде предоставен хуманитарен статут и статут на бежанец. /л.56-67/ С решение №6113/27.12.2024г. на АС-Хасково, 8.ми състав съдът е отхвърлил жалбата на А. А. Н., [държава], роден на [дата]., [ЛНЧ] срещу Решение №11477/04.11.2024г на Председателя на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба от 14.06.2024г./л.311 том 1/. С решение №6842/23.06.2025г. по адм. дело №1246/2025г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила решението на АС-Хасково /л.296 том 2/. На 25.06.2025г. А. А. Н. е подал последваща молба до Председателя на ДАБ за предоставяне на международна закрила /л.196/, като е посочил, че променената политическа обстановка след 08.12.2025г. и влошената сигурност в [държава], като се позовава на данни на ВКБООН и твърди, че са налице основателни опасения от дискриминационни мерки спрямо малцинството араби в областите, управлявани от кюрдите. Допълнително е посочил, че е налице опасност да бъде подложен а преследване за насилствено вербуване като войник, а той е арабин, сунит и умерените му религиозни убеждения забраняват убийството. С Решение № 65Х/09.07.2025г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което не е допусната последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила на основание л.79б ал.1 т.2 ЗУБ. /л.172/ На 25.06.2025г. А. А. Н. е подал последваща молба до Председателя на ДАБ за предоставяне на международна закрила /л.166/, като е посочил същите причини, като в предходната последваща молба, а именно- дискриминационно отношение на малцинството представители на арабския етнос и опасност от мобилизация- излага твърдения, че арабските жители в ръководения от кюрдите североизток са заплашени от мобилизация, посочва, че получената от семейството му призовка потвърждава публичната информация за набиране на войници; излага твърдения за въоръжени конфликти в Д. А.. По делото е представена справка от 05.08.2025г. от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ за актуалната обществено -политическа обстановка в [държава] /л.25/ Съгласно представената справка след падането на режима на Б. А. на 08.12.2024г., на 29.01.2025г. А. ал Шараа е назначен за временен президент на [държава], като обявява преходно правителство, назначавайки 23-ма министри, вкл. и от опозицията. Посочено е, че към 08.05.2024г. ВКБООН е изчислил, че към 26 юни 2025г., считано от 08.12.2024г. около 628 029 сирийци са се върнали обратно в [държава] от съседни страни и с това общият брой на сирийските граждани, които за се завърнали в [държава] става над 988 868 души. Отделно от това е посочено, че към 26.06.2025г. 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си.Отчетено е, че част от районите в [държава]-в крайбрежните райони, в и около Дамаск и на юг, ситуацията със сигурността остава проблем. Посочено е, че ВКБООН и партньорите продължават да осигуряват нехранителни и основни хуманитарни стоки, както и психологическа помощ, като се откриват и училища за обучение и закрила, предоставят се прави услуги и индивидуални консултации. Посочено е, че на 13.05.2025г. президентът на САЩ Д. Т. е заявил, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу [държава], което отваря пътя за по-голямо участие на работещите в [държава] хуманитарни организации и улеснява чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява. С Решение № 111Х/19.08.2025г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС не е допусната последващата молба на оспорващия за предоставяне на международна закрила. В него административният орган е изтъкнал, че наведените от кандидата доводи не разкриват релевантни обстоятелства, които в значителна степен да увеличават вероятността на лицето да се предостави закрила. Органът е анализирал обстановката в [държава] и е формирал извод, че в нея не се разкрива високо ниво на насилие. В съдебно заседание е представена нова справка от 13.10.2025г. от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ за актуалната обществено -политическа обстановка в [държава] /л.501/ В справката е посочен бюлетина на ВКБООН от 04.09.2025г., според който към 03.10.225г., считано от предходната седмица, около 54 837 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в [държава] от началото на 2024г. е нараснал още повече. По отношение на вътрешното разселение към 03.10.2025г. 1 870 049 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, от които 987 899 са напуснали местата за вътрешноразселени лица, главно в Северозападна и Североизточна [държава]. Посочено е, че ВКБООН продължава да подкрепя завръщането на сирийските граждани в техните райони на произход, като осигурява транспортна и логистична подкрепа, раздават се хранителни кошници и хигиенни комплекти, психосоциална и правна помощ, а 3612 домакинства получават и финансова помощ за завръщане и реинтеграция. Посочено е основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна [държава], като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Жалбоподателят е представил също справка от Legal me in Bulgaria, в коята са направени извлечения от разлчини публични източници относно бежанците в [държава]. С оглед на така установената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. Разгледана по същество e неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 76б, ал. 1 ЗУБ. Обжалваното решение е издадено от В. И., мл.експерт в Регистрационно-приемателен център-[населено място] определен за интервюиращ орган със Заповед № РД-05-282/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ./л.20/ Решението е издадено в изискуемата от закона форма, съдържа реквизитите на индивидуален административен акт по АПК, мотивирано е с фактическите и правни основания за недопускане на молбата. Спазени са административнопроизводствените правила. Не се установяват данни за нарушаване правата на жалбоподателя по чл.76в, ал.1 ЗУБ – липсват данни той да е потърсил съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации (чл.23, ал. 1ЗУБ); да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение (чл.29а ЗУБ) – в случая това е сторено след постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателят не се ползва от временна закрила, което изключва приложението на чл.58, ал.7 ЗУБ. Ето защо процедурата по проверка на допустимостта на последващата молба е надлежно проведена. Административният орган не е допуснал процесуални нарушения - изяснил е заявените от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение. Не се споделят възраженията за грешка в името на жалбоподателя в оспорвания акт-навсякъде името е правилно изписано. Процесната молба за международна закрила е разгледана като последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, съгласно който това е молба за предоставяне на международна закрила в РБългария, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в РБългария е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на РБългария. Втората хипотеза - производството за предоставяне на международна закрила в РБългария да е приключило с влязло в сила решение и чужденецът да не е напускал територията на [държава], е дадена при условията на алтернативност след използвания от законодателя съюз "или", следователно за жалбоподателя е изпълнена втората хипотеза от нормативния текст. В случая жалбоподателят не оспорва, а това се установява и от доказателствата по делото, че процесната молба е последваща такава по смисъла на посочената норма – постановено е едно предходно, влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на РБългария, което е достатъчно да се приеме, че молбата му е последваща по смисъла на закона. Разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗУБ предвижда, че подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. На свой ред нормата на чл.76а от закона визира задължението на административния орган да прецени допустимостта на последващата молба за международна закрила, преди да се пристъпи към разглеждането й по същество. Съгласно чл.76б, ал.1, т.2 ЗУБ в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Процедурните правила относно разглеждането на последващите молби са уредени в чл.42 от Директива 2013/32/ЕС, като е предоставено на държавите-членки право да могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно чл.40. Тези правила могат да задължават съответния кандидат да посочи фактите и да изложи доказателства, които оправдават новата процедура. Нормата на това чл.33, § 2, б."г" от Директива 2013/32/ЕС обявява последваща молба за недопустима, ако не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждане на това дали лицето отговаря на условията за предоставянето на международна закрила по Директива 2011/95/ЕС. По силата на чл.40, § 2 от Директива 2013/32/ЕС с цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно чл.33, § 2, б."г" първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС. Ако в предварителното разглеждане по § 2 бъде заключено, че са установени или представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността той да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава II (чл.40, § 3 от Директива 2013/32/ЕС). В случая интервюиращият орган е действал в съответствие с европейските процедурни правила. За нови обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.2 ЗУБ следва да се приемат не само тези, които са възникнали след приключване на предходното производство за предоставяне на закрила по ЗУБ, но и такива, които не са били изложени в него, с уточнението да са от съществено значение за личното положение на кандидата или страната му на произход, т.е. релевантни за правилното решаване на основния спор за наличието на материалноправните предпоставки по чл.9 ЗУБ за предоставяне на международна закрила. В тази връзка нови факти и обстоятелства следва да се тълкуват като новооткрити факти, т.е. самото откриване и навеждане на съответния факт или елемент от бежанската история следва да е станало след влизане в сила на предходното решение, респ. тогава те не са преклудирани при предходното разглеждане на молбата за закрила. Преклудирани са тези факти и обстоятелства, които вече са разгледани в предходните производства за закрила. Съгласно Решение на СЕС от 10 юни 2021 г. LH срещу Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid по дело C-921/19: Член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32 предвижда обработване на последващите молби на два етапа. Първият етап е с предварителен характер и има за предмет проверка на допустимостта на тези молби, докато вторият етап се отнася до разглеждането им по същество. Първият етап също се провежда на две стъпки, като всяка от тях е свързана с проверка на отделните условия за допустимост, установени в същите разпоредби. На първо място, чл.40, § 2 от Директива 2013/32 предвижда, че с цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно чл.33, § 2, б."г" от тази директива, първоначално последващата молба е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95. Само ако действително са налице такива нови елементи или факти спрямо първата молба за международна закрила, разглеждането на въпроса за допустимостта на последващата молба продължава в съответствие с чл.40, § 3 от тази директива, за да се провери дали тези нови елементи и факти увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да отговори на условията за предоставяне на този статут. Според тълкуването на СЕС, предоставено в т.58 от Решение от 13 юни 2024 г. по дело С-563/22: чл.40 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с чл.12, § 1, б."а", второ изречение от Директива 2011/95, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, който се произнася по основателността на последваща молба за международна закрила, е длъжен да разгледа фактите, представени в подкрепа на тази молба, включително когато тези факти вече са били преценени от органа, който окончателно е отхвърлил първата молба за международна закрила. В последващата си молба жалбоподателят се е позовал на обстоятелства, които е счел за нови и относими към личната му бежанска история. С подадената последваща молба жалбоподателят е посочил, че е ноторно известно, че обстановката в страната му на произход-[държава] е влошена-размириците продължават, поради което евентуалното му завръщане в [държава] ще застраши пряко правата му и ще бъде изложен на риск от тежки посегателства. В случая А. А. Н. не излага нови обстоятелства, различни от вече обсъдените с предходните решения. Администратвинят орган е обсъдил твърденията в последващата молба, като е взел предвид данните от справка от 05.08.2025г. от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ за актуалната обществено -политическа обстановка в [държава], която се позовава на становището на ВКБООН за множеството завърнали се сирийци, както от съседни държави така и вътрешноразселени лица в страната и подобряване на сигурността в страната на произход на жалбоподателя. И в предходното административно производство не е било спорно, че жалбоподателят е [държава]. Обстоятелствата във връзка с актуалната обществено-политическа обстановка в страната му на произход са изяснени в хода на проведеното административно производство. Въз основа на анализа на данните за ситуацията в [държава] правилно административният орган е констатирал, че не са налице законовите основания за допускане на последващата молба до производство за представяне на международна закрила. Действително, ситуацията в [държава] е променена след постановяването на решението за отказ, но промяната е в положителна насока и сама по себе си не е основание за получаване на бежански или хуманитарен статут. След падането на режима на президента Б. А., на 8 декември ноември 2024 г. "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. В бюлетина на ВКБООН от 04.092025г. е посочено, че към 03.10.225г., считано от предходната седмица, около 54 837 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в [държава] от началото на 2024г. е нараснал още повече. По отношение на вътрешното разселение към 03.10.2025г. 1 870 049 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, от които 987 899 са напуснали местата за вътрешноразселени лица, главно в Северозападна и Североизточна [държава]. Посочено е, че ВКБООН продължава да подкрепя завръщането на сирийските граждани в техните райони на произход, като осигурява транспортна и логистична подкрепа, раздават се хранителни кошници и хигиенни комплекти, психосоциална и правна помощ, а 3612 домакинства получават и финансова помощ за завръщане и реинтеграция. Посочено е основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна [държава], като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Посочено е, че на 13.05.2025г. президентът на САЩ Д. Т. е заявил, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу [държава], което отваря пътя за по-голямо участие на работещите в [държава] хуманитарни организации и улеснява чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява. Данните за актуалната ситуация в [държава], която съдът възприема справките, представени по делото, както и публични данни за същата от български медии, също сочат, че сирийските граждани могат да се завърнат в мястото и района на постоянно местожителство, както и да се установят в множество от зоните в страната, контролирани от правителствените сили, включително най-големите градове Дамаск, Хомс и Халеб, или контролираните от кюрдските сили големи части от провинциите Д. А., Ракка, Хасака и части от провинцията Халеб, в които ситуацията не може да се определи като такава на безогледно насилие и към момента. Съгласно изявлението на сирийското президентство, новите власти в [държава] обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Новите власти са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции. След провеждане на преговори Сирийските демократични сили (SDF) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурата на новото сирийско правителство. Ръководените от кюрдите SDF и Сирийският демократически съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. В конкретният случай не се установява към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че жалбоподателят, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 8 и чл.9, ЗУБ въз основа на информацията за държавата на произход на търсещия закрила, съдържаща се в общоизвестни надеждни източници. Установено е, че в момента не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Въпреки, че в някой части на страната положението е несигурно, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Сблъсъците в определени части на страната са спорадични и като такива не могат да се оценят като въоръжен конфликт. В случая не се установява спрямо жалбоподателя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ.В страната са започнали помирителни процеси, свързани най-вече с призивите на временното правителство на групировката "Хаят Тахрир аш Шам" за реинтеграция на всички воювали в миналото групировки в мирния процес. Районът на големите градове са зона, контролирана от правителството. Относно твърденията на жалбоподателя за опасност от преследване поради отказ от негова страна за мобилизация, следва да бъде отчетено, че не са налице годни доказателства по делото в тази насока, а от друга страна, твърденията му следва да бъдат преценени внимателно с оглед противоречията в тях, вкл. и относно самоличността му /в съдебно заседание е заявил, че е роден на [дата]. в Дейр ал зор, а в представения по делото регистрационен лист, макар и неактуален съгл. отбелязванията на стр. 13, е посочено, че по негови данни е роден на [дата]., което после отново по негови данни е поправено на 10.01.2006г., като е поправена и първоначално заявеното място на раждане-от обл. Дейр алзор, [населено място], на Зегир./ По същия начин са налице е противоречия относно местонахождението на семейството му-първоначално е заявил, че са в страната му по произход и са получили призовка за мобилизацията му, а впоследствие, след решението на интервюиращия орган, жалбоподателя заявява, че няма никой от семейството му в [държава]. Ако твърденията относно семейството му са преодолими, предвид изминалия период от време, то грешките от негова страна и то два пъти, относно датата и мястото на раждането му, водят на извода за некредитиране на твърденията му, както пред административния орган, така и пред съда. Предвид изложеното, съдът намира, че не се установяват нито нови обстоятелства, нито е налице изискването тези нови обстоятелства да са от съществено значение за личното положение на жалбоподателя в държавата му по произход, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, Административен съд – София-град, Първо отделение, 21-ви състав