Решение № 2 от 18.10.2023 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10241/2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М.Х.Г. ••• против Решение № 365/7. 7.2023г. постановено по НАХД 1436/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно, Наказателно постановление НП № 2210500224 от 26.10.2022г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 213, ал.1 т. 2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева и е осъден да заплати сумата от 80 лева разноски в производството. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че съдът е постановил решението си в разрез със събраните по делото доказателства, като е допуснал обективната истина да не бъде разкрита в производството. Събраните доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, като не са обсъдени и всички наведени от касатора възражения за съществени процесуални нарушения при издаването на НП напр. неясно описание на нарушението, както и непосочване на неговата правна квалификация, което се явява такова за АУАН и НП съответно по чл. 42 т. 5 и чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН. Нарушението се явява и недоказано, доколкото в противоречие с нормативната уредба е извършено замерване от страна на АНО, като резултатът от него не отговаря на обективната истина. Съдът неправилно е формирал извод за материална законосъобразност на НП, макар че АНО е посочил невярна правна квалификация чл. 213, ал. 1, т.2 от ЗГ, вместо вярната такава по чл. 213, ал. 1 пр. 7, т. 2 от ЗГ. Освен това решението е постановено в противоречие с постоянната практика на районните и административни съдилища. Неизяснена и недоказана е останала и субективната страна на деянието – форма на вината непредпазливост по чл. 14, ал.2 от НК. Предвид подробно изложеното в жалбата от съда се иска да отмени обжалваното Решение и постанови друго по съществото на спора, с което отмени обжалваното НП. Ответникът по касационната жалба Директор РДГ гр. В. Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище заявява, че оспорва жалбата, развива доводи за нейната неоснователност. Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая съдът неправилно е приел, че извършеното нарушение е доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че нарушителят е знаел, че количеството дървесина отговаря на вписаното в превозния билет. Още повече, че от самия превозен билет е видно, че в него е вписана в плътни кубични метри, а при издаването ННа НП е мерена в пространствени такива. По тези съображения предлага на съда да отмени обжалваното Решение и постанови друго по съществото на спора, с което отмени НП. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Предмет на настоящото производство е Решение № 365/7. 7.2023г. постановено по НАХД 1436/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно, Наказателно постановление НП № 2210500224 от 26.10.2022г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 213, ал.1 т. 2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева и е осъден да заплати сумата от 80 лева разноски в производството. За да постанови този резултат ВТРС след анализ на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е установил следната фактическа обстановка. На 27.4.2022г. касаторът транспортира с товарен автомобил Скания с рег. №...и ремарке с рег.№...десет пространствени куб.м. технологична дървесина от дървесен вид цер и благуна с дължина 2, 2 м непридружена от превозен билет. Нарушението е установено чрез съответното измерване от административния орган на територията на паркинг на Кроношпан България, като самото нарушение е извършено на територията на РДГ В. Търново ТП ДГС Болярка. За това нарушение е съставен АУАН от 27.4.2022г. от контролните органи при което деянието е квалифицирано като такова по чл. 275, ал 1т.2 от ЗГ. В срок срещу него е подадено писмено възражение от касатора, което е прието от АНО като неоснователно и е издадено процесното пред ВТРС НП. Едновременно със съставяне на АУАН е уведомена и ВТРП, която с Постановление от 30.9.2022г. е отказала да образува досъдебно производство и прекратява преписка № 3223/22г. по описа на ВТРП за твърдяно от органа престъпление по чл. 235 от НК. В срок срещу НП е подадена въззивна жалба пред ВТРС, която е била разгледана от съда в о.з. с призоваване на страните, , приобщени са от съда всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, разпитани като свидетели са актосъставителят и посоченият в АУАН свидетел, които потвърждават фактите установени с него, а именно, че на входа на Кроношпан са измерили в пространствени метри превозваната дървесина и установеното количество е 62 куб.м. пространствени, като в превозния билет са посочени 52 куб.м. При така установеното съдът е формирал следните правни изводи: Намерил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, същите съдържат нормативно установените реквизити по чл. 42 и чл-. 57, ал.1 от ЗАНН и при тяхното издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват самостоятелно основание за тяхната отмяна. Съдът е изложил подробни съображения за неоснователността на възражението за нарушение на чл. 33, ал.1 от ЗАНН, тъй като е намерил, че обективните и субективни признаци на административното нарушение и престъпление не се припокриват. Като неоснователно е намерил и твърдението, че са налице съществени нарушения при измерването, с оглед БДС 3722/2015г.Съдът е посочил, че от контролните органи са спазени разпоредбите на чл. 69, ал. 5 от Наредба № 1 от 30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии, в която изрично се постановява, че за целите на Наредбата дървесината се категоризира и окачествява съгласно БДС, освен случаите изрично предвидени от закона.