Решение № 8 от 22.1.2024 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 185/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••••••“ ЕООД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.••••••, ж.к. „•••••••“, ул. „•••••••“ №1Б, ап.3, представлявано от управителя С.Д., подадена чрез пълномощника адв.Ч. П. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № 001536/15.03.2023 г., издадено от и.д. Директор на Регионална Дирекция за областите ••••••, •••••••••, ••••••, ••••••• и •••••••• към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл.210а във вр. чл.68в във вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.68д, ал.1, предл.1 във вр. чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ – използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика. В жалбата, подадена чрез упълномощения от управителя на „•••••••••“ ЕООД адвокат – Ч. П. от САК, се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Сочи се, че Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/ са издадени въз основа на Констативен протокол № К-2757955/13.10.2022г. от проверка на обекта, стопанисван от дружеството, при която са извършени определени констатации, но проверката е извършена в отсъствие на управителя на санкционираното дружество и не е подписан от него, нито от друго лице с представителна власт и не му е връчен да се запознае. Сочи се, че за да е налице основание за санкция на база на този свидетелстващ документ, същият следва да е подписан от адресата си. Сочи се, че този документ не обвързва съда а в производството административнонаказващият орган /АНО/ е длъжен да установи по безспорен начин извършеното нарушение, което в случая не било сторено. На следващо място, в жалбата се сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение още при съставянето на АУАН, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт, а именно: нарушения на императивните разпоредби на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗАНН и чл.43, ал.1 ЗАНН. Сочи се, че трайната съдебна практика приема, че когато актът е съставен срещу юридическо лице, той следва да е предявен на представляващите го физически лица, като в случая управляващ и представляващ санкционираното дружество е С.Д., а АУАН не е връчен на него, а на друго лице- Я.Х., която не е законен представител на дружеството, нито пълномощник на дружеството, а трето лице. От това следвало, че в конкретния случай актът е съставен и връчен на лице без представителна власт. Съставянето на АУАН в присъствие на ненадлежно упълномощено лице се приравнявало на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, в която хипотеза е приложим редът на ал.2 на чл.40 ЗАНН, но липсват данни този ред да е бил спазен. Не била спазена и разпоредбата, касаеща връчването на АУАН. Връчването на лице без представителна власт по своите правни последици се приравнявало на липса на връчването му, с което пък бил нарушен чл.43, ал.1 ЗАНН. Лицето нямало право да получава АУАН и НП, за което се изисква от закона изрично пълномощно. Касаело се за съществени процесуални нарушения, тъй като се накърняват правата на наказаното лице, а участието в административнонаказателното производство е свързано с упражняване на процесуални права, не просто с подписване, подаване или получаване на документи. Същото се отнасяло и за съставянето и връчването на НП. На трето място, видно било от съдържанието на АУАН и НП, че не отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. На следващо място се сочи, че дружеството не е извършило вмененото му във вина административно нарушение, тъй като не е осъществен съставът на посочените като нарушени правни норми на чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП във вр. чл.68г, ал.4 и чл.68в ЗЗП. В АУАН и НП не били ясно и точно индивидуализирани и описани по какъв начин въпросната практика въвежда в заблуждение и поради какви причини е определена като заблуждаваща и нелоялна от наказващия орган. Това било така, тъй като дори да има посочени четири звезди на рекламни табели и надписи, на входа на хотела, на видно на потребителите място, било поставено Удостоверение №0087, валидно до 18.06.2026г. за категория две звезда, вид и наименование на обекта- Хотел „••••••••“, капацитет 28 стаи, издадено от кмета на община ••••••. Следователно за потребителите, които желаят да се настанят в хотела, още на входа е видима категорията на същия, както и всички данни от удостоверението по Закона за туризма. В този смисъл, не била налице заблуждаваща и/или нелоялна търговска практика, която да повлияе на решението на средния потребител. Тези обстоятелства били установени по надлежния ред и от самия наказващ орган и от актосъставителя и лицата, извършили проверката, като са отразени изрично както в АУАН, така и в НП. Освен това, сочи се, че дори съдът да приеме, че дружеството е осъществило състава на твърдяното нарушение, то видно от всички документи и доказателства по преписката, може да се направи обоснован извод, че в настоящия случай, макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за първи път, няма нанесени щети, дружеството е изпълнило точно и в срок всички предписания и указания, на рецепцията, на видно за потребителите място, е поставено удостоверението, отразяващо категорията), деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От приложените писмени доказателства ставало ясно, че се касае за инцидентна проява, липсвали данни за други подобни нарушения, дружеството добросъвестно изпълнявало всички указания и предписания. Поради това наказващият орган следвало да предприеме някоя от мерките по чл.28 б. „а“ ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на дружеството. При това положение, налагането на имуществена санкция в размер на 2000 лв. се явявала несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца. Като не го квалифицирал като такова, АНО бил приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. С оглед на всичко изложено, се иска от съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с материалноправните и процесуалните разпоредби на закона или да го отмени като приложи нормата на чл.28 ЗАНН. Претендират се и разноски. В съдебните заседания по разглеждане на делото жалбоподателят „•••••••••“ ЕООД не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от процесуалния представител на дружеството- адв. Ч. П., с която заявява, че поддържа жалбата, оспорва становището на насрещната страна и моли съда да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразно обжалваното НП, както и да присъди на доверителя му сторените в производството разноски, за които прилага списък. Въззиваемата страна- Директорът на РД за обл.••••••, •••••••••, ••••••, ••••••• и •••••••• към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, също не изпраща представител в проведените съдебни заседания. Изразил е обаче писмено становище чрез упълномощения юрк. А. Д. в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в РС-••••••. Становището е за неоснователност на подадената от „•••••••••“ ЕООД жалба. Сочи се, че процесният АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити по чл.42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.233, ал.4 ЗЗП от служители на РУ на МВР-••••••, като с АУАН нарушителя е уведомен, че в 14-дневен срок може да отправи до наказващия орган предложение за сключване на споразумение за приключване на производството. Сочи се още, че НП е издадено от компетентен орган, връчено е по реда на чл.233, ал.4 ЗЗП и отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, като с него нарушителят е уведомен за правата му по чл.79б ЗАНН. Относно твърденията в жалбата е заявено, че КП е връчен на служител на дружеството Я.Х., който е присъствал на проверката и е задължен да го предаде на управителя. С писмо от 29.12.2022г. до адреса на дружеството, бил поканен управителят да се яви в КЗП за съставяне на АУАН, като обратната разписка се е върнала с отметка „непотърсена“, което се дължи на проявено от управителя бездействие, от което той не би следвало да черпи благоприятни последици. Съставеният АУАН пък бил връчен отново на основание чл.233, ал.4 ЗЗП в търговския обект на служител на дружеството- Я.Х. от служители на РУ-•••••• и бил върнат в КЗП, като управителят отново проявява бездействие и не представя възражения, които АНО би взел предвид, ако са основателни и не би се стигнало до издаване на процесното НП. Сочи се още, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като от една страна не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а освен това „•••••••••“ ЕООД е търговски дружество, т.е. субект, който по занятие извършва сделки и следва да бъде запознато с нормативната уредба, касаеща неговата дейност и стриктно да я спазва. Нарушенията били формални, поради което доказване на наличие на претърпени вреди не е необходимо. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Иска се, в случай, че жалбата бъде уважена, да се намали адвокатското възнаграждение на жалбоподателя до минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. РП-•••••••••, ТО-•••••• като заинтересована страна не изпращат представител в съдебното заседание и не вземат становище. Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Атакуваното наказателно постановление е издадено по повод извършена на 13.10.2022г. във връзка с жалба на потребител проверка от свидетелите Н. С. С.-Г. и Ж. А. С. – служители /към онзи момент/ на КЗП, на място за настаняване - хотел „••••••••“, находящ се в гр. ••••••, местност „••••••••“, стопанисван от „•••••••••“ ЕООД. В хода на проверката е било установено, че на видно място до входа на обекта е поставено удостоверение за категоризация № 0087, с утвърдена категория „две звезди“, с вид и наименование на обекта – Хотел „••••••••“, издадено от кмета на община ••••••, с валидност до 18.06.2023г., а същевременни на външната фасада на хотела и на самия вход на хотела била обявена информация „Хотел •••••••• ЧЕТИРИ ЗВЕЗДИ“. Резултатите от проверката са отразени в съставения констативен протокол /КП/ № К-2757955 от 13.10.2022 г., подписан от извършилите проверката служители на КЗП и лицето Я.Х. - администратор в „•••••••••“ ЕООД. В КП са отразени всички констатации, които проверяващите са направили по време на проверката, включително, че на фасадата на сградата е изписано: „•••• Хотел ••••••••“ и до входа на обекта е поставена табела със същия надпис, същевременно от удостоверението за категоризация, издадено от кмета на община •••••• и валидно до 18.06.2023г. било видно, че категорията на хотела е „две звезди“. Към констативния протокол има и Приложение- „Чек Лист“ към чл.14, ал.1, т.1 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, приета с ПМС № 139/26.06.2020г. В констативния протокол е посочено, че управителят или упълномощено от него лице от „•••••••••“ ЕООД следва да се яви на 20.10.2022г. в 11: 00 часа в гр.••••••, на ул. „••••••“ №1, ет.3 и да представи определени документи. Приложени са извадки от Фейсбук страницата на „Хотел ••••••••“. Приложена е информация и съдържанието на жалбата /от потребителя Х.С.П./, по повод на която е извършена проверката, констатациите от която са дали основание за реализиране на административно наказване спрямо „•••••••••“ ЕООД. Видно от информацията, обявена в Търговския регистър, от 18.03.2021г. насетне седалището и адреса на управление на „•••••••••“ ЕООД, ЕИК: ••••••• са в гр.••••••, ж.к. „•••••••“, бул./ул. „•••••••“ №1Б, ап.3, адрес на електронна поща: dinamika_tur@abv.bg, a управител на дружеството, считано от 26.06.2015г. е С.С.Д.. На обявения в Търговския регистър адрес на управление е било изпратено с „обратна разписка“ писмо № С-03-5354/29.12.2022г., адресирано до управителя на „•••••••••“ ЕООД, с което същият бива поканен на 05.01.2023г. в 11: 30 часа в Комисия за защита на потребителите, РД-••••••, в гр.••••••, ул. „••••••“ №1, ет.3, стая 305 за съставяне и връчване на акт за административно нарушение във връзка с Констативен протокол № 2757955/13.10.2022г. Пощенската пратка се е върнала „непотърсена“. На 05.01.2023г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 001536 от свидетелката Н. С. С.-Г., в присъствието на свидетеля Ж. А. С. и в отсъствието на представител на „•••••••••“ ЕООД. В съставения АУАН актосъставителят е посочила, че на 13.10.2022г. е била извършена проверка в Хотел „••••••••“, с адрес: гр.••••••, община ••••••, обл. ••••••, адрес: местност •••••••• във връзка с постъпила в КЗП жалба от потребител с вх. № С-03-5354/07.10.2022г., в която потребителят твърди, че хотелът не отговаря на рекламираната категория 4 звезди. Съставен бил КП № К-2757955 от 13.10.2022г. Посочено е, че в хода на проверката се установило, че на видно място до входа на обекта е поставено удостоверение № 0087 за категория „две звезди“, вид и наименование на обекта: ХОТЕЛ „•••••••“, капацитет: 28 стаи, лице, извършващо дейността в обекте: „•••••••••“ ЕООД, валидно до 18.06.2023г., издадено от Кмет на община ••••••. Установило се, че на външната фасада на хотела, както и на самия вход на хотела е обявена следната информация: „Хотел •••••••• ЧЕТИРИ ЗВЕЗДИ“. На видно място в обекта няма поставена табела част от категорийната символика. Посочено е, че Търговецът „•••••••••“ ЕООД чрез рекламен надпис на фасадата на сградата предоставя невярна информация относно вида на обекта, като посочва, че същият е хотел „четири звезди“, а всъщност притежава удостоверение за категория за обект хотел „две звезди“. Според посоченото в акта, по този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно категорията на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. Посочено е, че самото обозначение на вида на обекта се определя на база на съответствието с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане, оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на потребителя. Посочено е, че съгласно Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, между тези видове туристически обекти – „хотел четири звезди“ и „хотел две звезди“ има значителна разлика в минималните задължителни изисквания, което води до заблуда на потребителите, с което е нарушен чл.68д, ал.1, предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите. Посочено е, че нарушението е първо по ред. Посочено е, че актът е съставен на основание чл.36 ЗАНН, чл.233, ал.1 ЗЗП и чл.40, ал.2 ЗАНН. Съставеният АУАН е бил връчен посредством органите на МВР на 06.02.2023г. на Я.Х.- администратор, след като с писмо изх. № С-00-56/30.01.2023г. директорът на ОДМВР- •••••• е бил замолен за съдействие на основание чл.43, ал.4 ЗАНН за предаване и подписване на акта. Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление № 001536/15.03.2023 г. на и.д. директор на Регионална дирекция за областите ••••••, •••••••••, ••••••, ••••••• и •••••••• към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя и на „•••••••••“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 210а във вр. чл.68а във вр. чл.68г, ал.4 във вр. чл.68д, ал.1 ЗЗП. Посочени са редът и начинът за обжалване на НП. Видно от представените писмени документи, процесното НП е правен опит да бъде връчено на обявената в Търговския регистър електронна поща на дружеството „•••••••••“ ЕООД, но електронното писмо не е било успешно доставено. Правен е опит за връчване на НП и по пощата, но пощенската пратка е върната като „непотърсена“. В крайна сметка НП е било връчено на 13.07.2023г. на лицето Я.П.Х.- администратор. От община •••••• също е изискана информация за категоризацията на туристическия обект за настаняване „••••••••“ в гр.••••••, в отговор на което съдът е уведомен от кмета на община •••••• с писмо рег. №11-02-98-1/28.08.2023г., че Хотел „••••••••“, находящ се в гр.••••••, ул. „•••••••“ №1, с лице извършващо дейност в обекта – „••••••“ ЕООД, с ЕИК: •••••••, е категоризиран като място за подслон, клас „А“ две звезди със Заповед на кмета на община •••••• № 338 от 18.06.2018г., като категорията на хотела е валидна до 18.06.2023г. и за туристическия обект има издадено удостоверение и табела с „Две звезди“, които се поставят на видно място в обекта /чл.132, ал.1 ЗТ/. Приложена е към писмото и цитираната в него Заповед № 338/18.06.2018г. на кмета на община ••••••. Разпитани са като свидетели по делото актосъставителката Н. С. С.-Г. и свидетелката по АУАН – Ж. А. С.. Актосъставителката Н. С. С.-Г. твърди, че към 13.10.2022г. и 05.01.2023г. работела като „старши експерт“ е Комисия за защита на потребителите, но към момента вече не работи там. След като процесният АУАН и е предявен, актосъставителката заявява, че проверката е извършена във връзка с постъпила жалба от потребител, в която се твърдяло, че хотелът не отговаря на категорията звезди, които му се дават с удостоверението за категоризация и съответно- че се е заблудила, гледайки рекламата в интернет. Проверката извършили с колежката й С.. На място при проверката установили, че туристическият обект е категоризиран като хотел две звезди. Удостоверението било на видно място, но не била поставена табела, част от категорийната символика. Твърди, че на външната фасада на сградата /от дясната страна над входа/ били изобразени 4 звезди /под формата на символи звездички/, което са счели за нелоялна търговска практика, довеждаща до заблуждение и която може да промени съществено поведението на потребителя, избирайки въпросния туристически обект при настаняване. Актосъставителката поддържа констатациите, отразени в акта. На проверката твърди, че присъствало лице, назначено по трудово правоотношение. Твърди, че от дружеството няколкократно са канени да се явят на място, за да им се даде предписание, но не са се явили, поради което и актът е съставен в тяхно отсъствие и е връчен чрез полицията. Свидетелката Ж. А. С., на длъжност „старши инспектор“ в КЗП, също излага пред съда своите възприятия за процесния случай. Казва, че проверката се извършила вследствие на постъпила в Комисията за защита на потребителите жалба от потребител, който съобщава, че хотелът не отговаря на категорията от 4-ри звезди, с която се рекламира. С колежката й С. извършили проверката, като още на фасадата на хотела установили, ч е хотелът се рекламира с 4 звезди, а установили и още редица нарушения, като за нарушенията са съставени два отделни акта. Единият акт бил за нелоялна търговска практика, а другият – за звездите. Във фоайето на хотела нямало поставена табела с обявената категория „две звезди“, валидна към момента на проверката, съответно – впоследствие били констатирани и други нарушения. Колежката й след това поискала документи от „•••••••••“ ЕООД, които трябвало да бъдат представени, но до последно не били представени. Свидетелката С. поддържа констатациите в акта и счита, че дружеството изпълнява нелоялна търговска практика. Казва, че изискванията за категория „две звезди“ са много по-малко отколкото изискванията за категория „четири звезди“ и че в хода на проверката е съставен „чек лист“, който е приложен към констативния протокол. Свидетелката твърди, че при съставяне на акта имало представител на дружеството- жена, която работела на рецепцията на хотела, а при съставяне на акта нямало представител и той се съставил в тяхно отсъствие, въпреки че били поканени и че още в разпоредителната част на констативния протокол било описано кога точно трябва да се явят, а после били канени още веднъж. Казва, че не знае какво се е случило с връчването, тъй като не се е интересувала след съставяне на акта. При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: По допустимостта: Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения 14-дневен срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 13.07.2023 г. според разписката, а жалбата е подадена на 25.07.2023 г.) По компетентността: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Заповед № 842/09.11.2022г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /приложена към преписката/, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка с чл.233, ал.1 ЗЗП и Заповед № 413 ЛС/16.09.2016г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /приложена към преписката/, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. По законосъобразността: В контекста на правомощията си на съдебен контрол, Районен съд - •••••• установи, че по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съдът намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано, а фактите са подведени под съответстващата им правна квалификация. Констатираното административно нарушение е описано словесно точно и ясно, като е изложено нарушението и не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и НП са описани времето, мястото на нарушението и действието, с което жалбоподателят е реализирал административното нарушение. Нарушението е описано в АУАН по ясен и разбираем начин, а именно: че търговецът предоставя на потребителите, чрез поставена на външната фасада на хотела и на самия вход на хотела рекламна категория „••••“, невярна информация относно категорията на туристическия обект – че е хотел четири звезди, а всъщност съгласно удостоверението за утвърдена категория е хотел две звезда. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Основно възражение на жалбоподателя е, че констативният протокол от проверката не е подписан от управителя на санкционираното лице или лице, което има представителна власт, както и че АУАН е съставен в отсъствие на управителя или упълномощено от него лице и впоследствие е връчен също на лице, което не е законния представител на дружеството или негов пълномощник, което следвало да се приравни по последици на липса на връчване на АУАН-а. Според съда, заявеното от жалбоподателя не е основание за отмяна на процесното НП. На първо място, при проверката е имало представител от служителите на дружеството, назначен на определена длъжност в процесния обект, а именно: „администратор“. Дори и това да не беше така обаче, не констативният протокол е документът, който поставя началото на административнонаказателната процедура, а съставянето на АУАН. В случай, че процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени, то начинът на констатиране на нарушението е от значение при преценката дали е доказано или не нарушението. На второ място, при съставяне и връчване на АУАН не се наблюдават нарушения. Още със съставяне на констативния протокол, е била посочена дата, на която следва да се яви представител на дружеството в КЗП, а след като такъв не се е явил, административнонаказващият орган /АНО/ е направил още един опит да покани юридическото лице за съставяне на АУАН. Въпреки, че поканата е била изпратена с препоръчана пощенска пратка, същата се е върнала като „непотърсена“ на адреса на управление на дружеството. В този случай, законосъобразно АНО е използвал възможността, която предоставя чл.40, ал.2 ЗАНН- АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя ако същият е известен, но не може да бъде намерен или ако след покана не се яви за съставяне на акта. В случая нарушителят е бил известен и не е могъл да бъда открит на адреса си, обявен в Търговския регистър, на който следва да може да бъде безпроблемно намерен, тъй като именно този адрес лицето е обявило по общоизвестен начин за свой адрес, на който да получава кореспонденция и наказващият орган не е длъжен да го издирва неограничен брой пъти, тъй като това би довело в някои случаи и до изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН и отпадане възможността за реализиране на административното наказване. Очевидно е, че комуникацията с дружеството, сочено за нарушител, е била проблемна, доколкото дори на обявената в Търговския регистър електронна поща за кореспонденция, съобщения не са могли да бъдат изпратени. Поради това, законосъобразно е подходил АНО при съставяне на АУАН в отсъствие на представител на нарушителя. След това, отново законосъобразно, съставеният АУАН е бил изпратен за връчване чрез органите на МВР, които съгласно специалното правило на чл.233, ал.4 ЗЗП, са го връчили на физическо лице, намиращо се в търговския обект, което е в трудови правоотношения с дружеството „•••••••••“ ЕООД, а именно: Я.П.Х.- „администратор“, която е присъствала и при извършване на проверката. Съдът счита, че щом законодателят е въвел специалния ред на чл. 233, ал.4 ЗЗП за връчване на АУАН, НП и въобще на ИАА по смисъла на АПК и ясно е посочил лицата, на които може да стане връчването, като в конкретния случай лицето, получило АУАН е сред посочените, то допуснато нарушение няма. Идеята, която законодателят е вложил е процесуална икономия и бързина, с оглед бърз ефект на гарантирана законова защита на интересите на потребителите. В този смисъл е практиката и на част от административните съдилища в Република България, с която РС-•••••• се солидаризира- напр. Решение № 2074 от 11.10.2019 г. по н. д. № 466/2019 г. на Административен съд – ••••••••; Решение № 1490 от 04.07.2016 г. по н. д. № 1011/2016 г. на Административен съд - ••••••. НП също е било връчено на Я.П.Х. в съответствие с разпоредбата на чл.233, ал.4 ЗЗП, като обстоятелстото, че санкционираното лице е упражнило в законоустановения срок правото си на жалба потвърждава, че служителката добросъвестно е предавала връчваните й документи на законния представител на дружеството и правата на юридическото лице не са били засегнати по недопустим начин. Единствено съществените нарушения на процедурата, водещи до неустановяване на релевантни факти или препятстващи защитата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, съставляват съществени такива нарушения, водещи до отмяна на НП, което в процесния случай на посочените по- горе основания, съдът не приема да е налице. Спазена е при съставяне на АУАН и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила за свидетелите по АУАН. В случая свидетелите са двама, като и двамата са свидетели- очевидци, присъствали при установяване на нарушението. АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо. Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия орган е инструктивен, поради което издаването на НП след изтичането му не е съществено нарушение, предвид че не са изтекли повече от 6 месеца от съставянето на АУАН и няма нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, що се отнася и до разпоредбата на чл.44 ЗАНН, даваща възможност на нарушителя в 3-дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Такива не са били направени, но възможността за това е била на разположение на представляващия дружеството, сочено за нарушител. Настоящият състав намира, че се установява по безспорен начин извършването на нарушението. Фактът на нарушението е установен от събраните доказателства по делото. При установеното от фактическа страна, съдът счита, че дружеството- жалбоподател е осъществило твърдяното нарушение, след като на 13.10.2022 г. при проверка на място за настаняване „Хотел ••••••••“, находящ се в гр. ••••••, местност ••••••••, е било установено, че на фасадата на хотела, както и на самия му вход са били поставени рекламни надписи, според които хотелът е от категория „Четири звезди“ /„••••“/, а за проверявания обект е издадено удостоверение за утвърдена категория Хотел „две звезди“. Това се установява от свидетелските показания на проверяващите инспектори. Нещо повече, хотелът се рекламира като 4-звезден и в интернет, а на общодостъпната страница на хотела във „Фейсбук“ /извадки от която са приложени и в кориците на делото/ се вижда ясно надписът на фасадата на сградата- „•••• Хотел ••••••••••“. Извежда се несъмнен извод, че към датата на проверката информацията, посочена в 2 бр. рекламни обозначители табели, поставена пред туристическия обект, относно ктегорията на стопанисваното от жалбоподателя място за настаняване, е била невярна. Поставянето на рекламен надпис, заблуждаващ потребителя за вида на обекта, е пряко свързано с насърчаването и предоставянето на услуга на потребителите, изразяваща се в настаняване в стопанисвания от жалбоподателя семеен хотел, поради което представлява осъществявана от него „търговска практика“ по смисъла на § 13, т.23 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Обстоятелството, че рекламните табели, обозначаващи категорията на стопанисваното от жалбоподателя място за настаняване като хотел 4 звезди, са били поставени пред обекта, не може да обоснове извод или дори предположение, че някое друго лице, различно от жалбоподателя, е осъществило тази търговска практика чрез фактическото поставяне на рекламните табели. Така осъществяваната от жалбоподателя търговска практика съдържа обективно невярна информация, която подвежда всяко достигащо до хотела лице или виждащо снимките на сградата в интернет, което прочете рекламния надпис „•••• Хотел ••••••••“, т.е. във всички случаи - средния потребител, относно категорията на стопанисваното от жалбоподателя място за настаняване. По естеството си тя може да доведе до вземане на търговско решение от потребителя, което той не би взел без използването й, тъй като минималните изисквания за категоризиране на място за настаняване като „хотел четири звезди“ или като „хотел две звезда“ са различни съгласно Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г.). Поради това тази търговска практика на жалбоподателя е заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Посочени са в привръзка чл.68д, ал.1, предл.1, чл.68г, ал.4 и чл.68в ЗЗП. Чл.68д, ал.1 ЗЗП дефинира коя търговска практика е заблуждаваща. Съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП е нелоялна, а в чл. 68в ЗЗП е установена забрана на нелоялните търговски практики, която забрана е била нарушена в случая. Жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 68в ЗЗП, осъществявайки с установените от доказателствата по делото и посочени по-горе действия нелоялна търговска практика във вид на заблуждаваща такава, поради което деянието му е съставомерно от обективна страна като административно нарушение. Нарушението е извършено от юридическо лице - търговско дружество при осъществяване на неговата дейност и имуществената му отговорност за това нарушение е обективна, като въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда. З а констатираното административно нарушение, съобразно чл. 210а ЗЗП административнонаказващият орган /АНО/ законосъобразно е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция. АНО правилно е приложил санкционната норма на чл.210а ЗЗП, съгласно която за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3-6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 лв до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 2000 до 50 000 лв., като неправилно е определил размерът на наложената санкция, налагайки такава в минимален размер от 2000 лв. В предходните редакции на ЗЗП, преди редакцията от 11.03.2022г. минимумът на санкцията за юридически лица е бил 1000 лв., но считано от 28.05.2022г. /която дата предхожда установяването на нарушението/ минималната санкция вече е 2000 лв. Доколкото по делото няма данни преди настоящето деяние дружеството да е било наказвано с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по ЗЗП или ЗТ, то настоящето деяние се явява първо, поради което съдът намира, че имуществена санкция в минимален размер от 2000 лева би била справедлива и би имала превъзпитаващо и възпиращо действие занапред спрямо дружеството. Фактът, че нарушението е отстранено към момента, не променя факта на извършеното му. Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 НК, вр. чл.11 ЗАНН. То е формално, т.е. за съставомерността му не е необходимо да се установи настъпването на вредни последици, поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Обществената му опасност не е незначителна, тъй като то се изразява в обозначаване на място за настаняване от една категория като такова от друга категория. Наред с това нарушението е типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват значими смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН не са налице. По всички изложени съображения, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна в придружителното писмо, с което е изпратена преписката - за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 ЗАНН размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. В настоящия случай съдът счита, че на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение от 80.00 лв., доколкото процесуалното представителство в случая се е изразило единствено във вземане на писмено становище в съпроводителното писмо.