Решение № 958 от 1.12.2023 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1178/2023 г.

производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на търсещия закрила като лице с имена О.Ф.О. (O. F. O.), гражданство Т., притежаващ документ за самоличност – национален паспорт, издаден от Т. на ••••••••• г. и валиден до ••••••••• г., е извършена на 28.09.2023 г. Съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 17.10.2023 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен. Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Транзитен център – с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Спазени са съответно и изискванията на чл.63а, ал.1 и ал.4 от ЗУБ, като чужденецът, подал молба за международна закрила, е бил своевременно писмено уведомен за датата на интервюто, а при провеждане на интервюто на кандидата е била предоставена възможност да дава обяснения, включително свързани с непълноти, несъответствия или противоречия в твърденията му. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване; 4. молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни; 6. се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински; 7. умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай; 9. не е представил информация, която да позволи да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност или гражданство. В оспореното решение са изброени визираните по-горе точки, и същевременно са изложени фактически твърдения както относно наличието на основанията по т.1 и т.2 на чл.13, ал.1 от ЗУБ, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила. Наведените в жалбата съображения за несъответствие на националната разпоредба на чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ с обхвата на основанията, изброени в чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС, и за несъответствието на чл.13, ал.1, т.4 от ЗУБ с чл.31, ал.8, б.„д“от същата Директива, в случая са без значение, тъй като визираните в чл.31, ал.8, букви от „а“ до „и“ на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила предпоставки, при наличието на които държавите-членки могат да предвидят ускоряване на процедура по разглеждане, са предвидени алтернативно. Това означава, че наличието на всяка от тях е достатъчно да обоснове приложената в случая спрямо жалбоподателя процедура. Не се констатира в случая предвиденото в чл.70, ал.1 от ЗУБ ускорено производство да е приложено неправилно по отношение на жалбоподателя, при наличие на поне едно от основанията по чл.13, ал.1 от ЗУБ, и не е налице незаконосъобразност, годна да доведе до отмяна на обжалваното решение на соченото основание. В производството по делото жалбоподателят допълнително представя в превод на български език представения пред административния орган в нечетлив вид документ – Официално разрешение за предоставяне на бежански статут в РЮА, с дата 15.12.2016 г., издадено от Република Южна Африка, Министерство на вътрешните работи, на лице с имена Х. А. С., дата на раждане ••• г., държава на раждане С., гражданство С., за което твърди, че е негово, както и имената били негови. Представянето на този документ предполага и наличието на предпоставката, визирана в чл.31, ал.8, буква „в“ на Директива 2013/32/ЕС, тъй като първоначално жалбоподателят се е представил като О.Ф.О., гражданин на Т., с валиден паспорт на гражданин на Т., тоест кандидатът е заблудил органите, като е предоставил невярна информация или документи, или е скрил информация или документи по отношение на своята самоличност и/или националност. При личното изслушване на жалбоподателя в съдебно заседание същият подробно разказва къде е роден и къде е пребивавал в различни африкански държави, като изяснява, че нито в К., където бил роден, нито в С., където пребивавал за период от няколко месеца като непълнолетен, е имал официални документи за гражданство, но се считал за гражданин на С. поради гражданството на баща си в тази държава, като отрича да е танзанийски гражданин. Представената по време на административното и на съдебното производство противоречива информация от страна на заявителя не позволява да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност и гражданство. При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира същото за законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на ЮАР, или на Танзания, някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изтъкнатите от интервюирания обстоятелства за неговата принадлежност към специалната социална група на ЛГБТ общността не е достатъчно за извършване на преценка за наличие на заявени опасения от преследване поради различната сексуална ориентация, тъй като такива, релевантни за производството по предоставяне на закрила, не са изтъкнати. Заявеното при интервюто от чужденеца е, че искал да напусне ЮАР и да отиде в Европейския съюз, и може би да получи гражданство в някоя държава. Поради неговата сексуална ориентация, другите държави в Африка не се отнасяли добре към хора като него. Това, което бил видял и изпитал, било дискриминация и лошо отношение към хора като него. Освен това искал да сключи брак и да създаде семейство, което било другата причина да иска да напусне, тъй като не можел да сключи брак без да има документи и гражданство. Така обективираните твърдения правилно са преценени от интервюиращия орган като необосноваващи хипотеза на преследване, а на евентуално дискриминационно отношение. Разказаната пред интервюиращия орган бежанска история не съдържа данни и факти, които да разкриват акт на преследване по смисъла на ЗУБ, респективно по смисъла на чл.9, §1 от Директива 2004/83/ЕО. Такива не се изтъкват и от жалбоподателя при личното му изслушване в съдебно заседание. Отделно от това, напълно непоследователни и противоречиви са заявените от жалбоподателя твърдения за напускане на ЮАР, където живял за период около двадесет години, поради желанието му да сключи брак със своя партньор, при безспорно установеното обстоятелство за легализиране еднополовите бракове в тази държава, за разлика от Р.България. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в някоя от държавите, в които е пребивавал, той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба. По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата, като извършвайки преценка за актуалната обстановка в Т., въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-1574/12.10.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа обстановка и положението на мюсюлманите и хомосексуалистите в Т., е констатирал липса на въоръжнен конфликт на територията на тази държава. Настоящият съдебен състав намира за правилна така извършената преценка, при която не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на тази държава той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът