Решение № 1363 от 25.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1807/2025 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 44061 от 09.04.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от И. И. П., ЕГН: ••••••••••, А. И. П., ЕГН: •••••••••• и Д. И. П., ЕГН: ••••••••••, като наследници по закон на баща си И. И. П., ЕГН: ••••••••••, и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. В. А. В., срещу решение № 1965 от 01.04.2025г., постановено по въззивно гражданско дело № 20251100501173 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ЧЖ – I- Д, с което е оставена без уважение жалба вх.№2275/17.01.2025год. на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., в качеството на наследници по закон на И. И. П., срещу разпределение от 08.01.2025год. извършено по изпълнително дело № 20248630401123 по описа на частен съдебен изпълнител С. Б. Х., и частна жалба вх. № 65280 от 29.05.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ИЗОЛА П.“ ООД, ЕИК 831537045, срещу определение № 9005 от 10.05.2025г., постановено по въззивно гражданско дело 20251100501173 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ЧЖ – I- Д, с което е оставена без уважение молба с вх.№46819/15.04.2025год.

С частна жалба вх.№ 44061 от 09.04.2025г. по описа на СГС, И. И. П., А. И. П., и Д. И. П., като наследници по закон на баща си И. И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., обжалват решение № 1965 от 01.04.2025г., по възз.гр.д.№20251100501173 по описа за 2025г. на СГС, ЧЖ–I-Д, като неправилно, предпоставено от допуснато процесуално нарушение и грешно приложение на материалния и процесуалния закон, по подробно изложени съображения, като искат да бъде отменено и съдът да се произнесете с определение, с което да отмени предявеното на дата 16.01.2025г. разпределение по изп.д.№20248630401123 по описа на кантората на ЧСИ С. Х., peг. № ••• за 2024г.

Поддържат, че първостепенният съд не е взел предвид относим факт, който е косвено доказателство за възражението им за симулативен изпълнителен процес между привилегирован взискател и заложен длъжник, което може и следва да бъде обсъдено в производството по чл.463 ГПК. Твърдят свързаност между „Уникредит Булбанк”АД и „Изола П. Ястребец“ ООД, което дружество е свързано лице с длъжника по изпълнението, поради което и плащането на авансови такси от свързани лица с длъжника за изпълнение срещу неговото имущество има значение към възраженията за симулативен съдебен процес и за несъществуване на изискуемо вземане на УниКредит Булбанк АД.

Споделят мотива, че жалбата може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съотвените им привилегии, но същият противоречи на извода, че съдебният изпълнител следвало само да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми съгласно чл.136 ЗЗД.

Следва да се съобрази и Закона за особените залози, доколкото едно от вземанията, по които се изпълнява е извънсъдебно изпълнително основание - вписано пристъпване на изпълнение по реда на чл.32 и сл. от ЗОЗ. Съгласно текста на специалната норма - Заложният кредитор с първи по ред залог може да впише пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение, като жалбоподателите поддържат, през цялото производство, че няма неизпълнение спрямо взискателя УниКредит Булбанк АД – т.е. че вземането на банката не е изискуемо за сумата от 1 800 000 лв., поради което и не са налице основанията на чл.32 и сл. от ЗОЗ и следователно неправилно съдебният изпълнител е разпределил сумите в полза на заложния кредитор съгласно чл.136, т.1 ЗЗД, като в подкрепа на този извод да изложени подробни съображения.

Неправилно съдът е приел, че няма право на преценка дали вземането на заложния кредитор е изискуемо и дали има право на принудително изпълнение, и неправилно не се е произнесъл по доказателственото искане за експертиза, която би могла да установи изискуемо ли е вземането на заложния кредитор или не - и съдът да извърши преценка, на основание чл.32 ЗОЗ и чл. 136 ЗЗД правилно ли е обжалваното разпределение.

Не споделят мотивите, че: сумата от 349 011, 74 лв., която третото задължено лице е превело на длъжника след получаване на запорното съобщение не следва да се разпределя; присъединеният взискател нямал право да релевира възражения от името на длъжника за неизискуемост на вземането на заложния кредитор, като се позовава на чл.134, ал.3 ЗЗД.

Има такова искане в жалбата срещу разпределението, като не е нужно да се провежда отделно обезпечително производство след като и съдът, разглеждащ жалбата срещу разпределението може да се произнесе в този смисъл. Ако се приеме, че съдът по жалбата по чл.463 ГПК не е компетентен да овластява по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД, то предвид направеното изрично искане производството в тази част е следвало да бъде отделено в друго такова пред СГС.

В полза на длъжника ИЗОЛА П. ООД, въпреки наложения по реда на чл.507 и сл. от ГПК запор на вземания спрямо трето лице, запор е получен от третото задължено лице още през ноември 2021 за присъединения взискател и през април 2024 за главния взискател, ФАНТАСТИКО ГРУП ЕООД е превело част от дължимите суми не по банкова сметка на съдебния изпълнител, а по банкова сметка на длъжника.

Сумата от 349 011, 74 лв. е преведена на 07.11.2024г. по банкова сметка с титуляр: ИЗОЛА П. ООД след като третото задължено лице е получило запорно съобщение и дори самото трето лице е признало тази грешка. Главният взискател УниКредит Булбанк АД не е реагирал процесуално на това, което още веднъж доказва, че вземането, обезпечено с особен залог се обслужва редовно и няма частична предсрочна изискуемост, а изпълнителния процес е симулативен. Третото задължено лице отговаря солидарно с длъжника пред взискателите за погрешно преведената сума в полза на длъжника в този смисъл, съдебният изпълнител е следвало да разпределя не сумата от 677 047, 72 лв., а 1 026 059, 46 лв.

Основното възражение е, че вземането на УниКредит по договор за банков кредит 00137/840 от 29.10.2020г. се обслужва редовно от длъжниците по договора и не е настъпила изискуемост дори на част от сумата, принудителното изпълнение е симуативен процес между взискател и длъжник, организиран с цел - да се осуети ефекта от наложените обезпечения в полза на жалбоподателите, заради които те са и присъединен взискател, като в подкрепа на това възражение са изложени подробни съображения.

Жалбоподателите са кредитори за стойността на дружествения дял на покойния си баща И. И. П., починал на ••••••••г., който към момента на смъртта е имал 25 процента дялово участие в следните дружества: „СЕНИД“ ООД, ЕИК: 130419394, „ИЗОЛА П.“ ООД, ЕИК: 831537045, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД, ЕИК: 102848716, „ВЕСЕЛЕЦ“ ООД, ЕИК: 102887915 „ИЗОЛА КОМЕРС“ ООД, ЕИК: 131153511.

На 20.09.2021г., жалбоподателите сезират СГС с искови молби с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ като са образувани съответно: т.д.№ 1878/2021г. срещу ИЗОЛА П. ООД; т.д. №1879/2021г. срещу СЕНИД ООД; т.д.№1880/2021г. срещу ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ ООД, т.д. №1881/2021г. срещу ВЕСЕЛЕЦ ООД, т.д.№ 1882/2021г. срещу ИЗОЛА КОМЕРС ООД.

По две от делата се допускат обезпечения: с Определение № 2671/13.10.2021г. по ч.гр.д.№2912/2021г. на САС, е допуснато обезпечение - запор на сметки и възбрана имоти на СЕНИД ООД. Запор на сметките на СЕНИД ООД спрямо УниКредит Булбанк АД е наложен със запорно съобщение с изх.№ 35042 от 13.10.2021г. по изп.дело 2889/2023г. на ЧСИ С. Х., peг. № ••• връчено на УниКредит Булбанк АД на дата 14.10.2021г. След, налагане на запор с нарочно съобщение по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, банката кредитор е уведомена за претенциите на ищците. с Определение № 1153/19.11.2021г. по т.д.№1878/2021г. на СГС, VI-11 с-в, е допуснато обезпечение и на исковете срещу ИЗОЛА П. ООД, сред които мерки и запор на вземания по договор за наем спрямо ЕВРОПА ВН ООД / настоящ правоприемник ФАНТАСТИКО ГРУП/. По молба за налагане на обезпечителна мярка с вх.№ 61537 от 22.11.2021г. по изп.дело № 3201/2021г. на ЧСИ С. Х., peг.№ ••• е наложен запор върху вземанията на ИЗОЛА П. ООД спрямо ЕВРОПА ВН ООД, видно от запорно съобщение е изх. № 40753 от 22.11.2021г. по изп.д. № 3201/2021г. на ЧСИ •••, връчено на ЕВРОПА ВН ООД на дата 24.11.2021г. и отговор на запорно съобщение с вх. № 64485 от 01.12.2021г. по изп.д. № 3201/2021г. на ЧСИ •••. От този момент, третото задължено лице, добросъвестно, започнало да изпълнява задълженията си по чл. 508 ГПК като започна да задържа при себе си дължимите от него наеми, чакайки изхода на исковото дело.

Между УниКредит Булбанк АД, ЕИК 831919536 – кредитор, и от друга страна от „СЕНИД” ООД, ЕИК: 130419394 - кредитополучател, ИЗОЛА П. ООД, ЕИК: 831537045 - като солидарен длъжник, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ” ООД, ЕИК: 102848716 - солидарен длъжник, „РАКИТА-Р“ ЕООД, ЕИК: 112615810 - солидарен длъжник и „ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ“ ООД, ЕИК: 131076851 - като съкредитополучател, е сключено споразумение за встъпване в дълг към договор за комбиниран банков кредит №00137/840/29.10.202 от 08.04.2022г. Въпросното споразумение е сключено по отношение на договор за комбиниран банков кредит № 00137/840 от 29.10.20209, по който на СЕНИД ООД като кредитополучател е отпуснат банков инвестиционен кредит в размер на 33 000 000 лв. /по който кредит и банката е пристъпила към изпълнение по ЗОЗ/.

С оспореното споразумение, след налагане на обезпечителна мярка - запор върху вземания по банкови сметки на СЕНИД ООД спрямо УниКредит Булбанк на дата 14.10.2021г., УниКредит Булбанк АД е договорила с всички посочени по - горе насрещни страни, че „ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ“ ООД, ЕИК: 131076851 освен, че встъпва като солидарен длъжник, става и съкредитополучател на неусвоените до момента суми по договора за кредит в размер на 33 000 000лв. като получава правото да „усвоява суми по всички кредитни лимити съгласно т. 2 от Договора при съответните приложими условия за всеки лими и подлимит. С това споразумение за встъпване в дълг, на практика всички последици от допуснатите и наложени обезпечения срещу СЕНИД и ИЗОЛА П. ООД съгласно определение № 723 от 23.09.2021г. по т.д. № 1879/2021 VI-1 с-в на СГС, Определение №2671г. от 03.10.2021г. по ч.гр.д.№2912/2021г. 15 с-в на САС и Определение № 1154 от 19.11.2021г. по т.д. №1878/2021г., VI-11 с-в на СГС са осуетени като средствата подлежащи на усвояване от СЕНИД по запорираните му сметки в УниКредит са пренасочени към ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ ООД. По този начин на жалбоподателите е отнета възможността да се обезпечат за своите вземания спрямо СЕНИД ООД и ИЗОЛА П. ООД. Нещо повече, доколкото ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ ООД е станал съкредитополучател, то първоначалният такъв СЕНИД е бил лишен от средства, които е следвало да получи по кредита. СЕНИД от своя страна обаче е и длъжник на ИЗОЛА П. ООД и ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ ООД. Пренасочвайки средства на СЕНИД, следващи му се УниКредит в полза на трето лице- ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ ООД е намалена възможността за удовлетворяване на вземанията на И., А. и Д. П.и спрямо ИЗОЛА П. ООД и ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ ООД и СЕНИД ООД.

Понастоящем това споразумение за встъпване в дълг, което е писмено доказателство за твърдяната симулация в настоящата жалба, е предмет на един от общо шест отменителни иска, а именно - т.д.№1834/2023г. на СГС VI- 25 с-в, всички предявени от жалбоподателите за обявяване на относително недействителни на сключени сделки между УниКредит Булбанк и петте посочени по- горе дружества, все увреждащи кредиторите жалбоподатели.

Извършената увреждаща сделка между банката, която твърдя че участва в симулативен процес по настоящото дело с длъжника, е направена, след като по искане на самата УниКредит Булбанк АД, последната е конституирана като трето лице помагач на страната на жалбоподателите по т.д. № 1879/2021г. на СГС, образувано срещу СЕНИД ООД.

След пренасочване на средствата по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 по сметки на ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ ЕООД, законният представител Д. П. е намерил и друг „елегантен начин“ да получава част от заемните средства освен чрез раздуване на КСС – та по строителството, защото изпълнител на строежа, за който СЕНИД ООД е кредитирано с 33 милиона лева, е ИЗОЛА П. ООД, казано по друг начин, кредитополучателят плаща с усвоявания кредит на свързано със себе си лице, намиращи се под контрола на един и същи управител. Въпреки че всички средства по договора за банков кредит, пренасочени към ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ ООД, е следвало да се използват за строителството на хотел, ипотекиран в полза на банката, това не е попречило на УниКредит Булбанк АД да даде разрешение на законния представител на длъжниците на банката да разходва значителна част от тези целеви средства за друго, а именно за адвокатски хонорари, които не се съмнявайте, са разделени в някаква пропорция между законния представител и получателя Еднолично адвокатско дружество, учредено специално за тази цел.

УниКредит Булбанк АД е разрешила на своите кредитополучатели да разходват от целевите средства за строителство 661 344 лв. за адвокатски хонорари по дела, по които съкредитополучателят ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ ООД не е страна. След тези увреждащи действия, извършени от банката и петте дружества длъжници са последвали поредица от сделки, всяка една от които насочена към това да се осуетят правата на жалбоподателите по изпълнение на бъдещите осъдителни решения по чл. 125, ал.3 ТЗ, подробно описани.

Единственото реално наложено обезпечение, чийто ефект не е бил осуетен остана въпросният запор на вземания спрямо трето лице - ЕВРОПА -ВН ООД с универсален правоприемник ФАНТАСТИКО ГРУП ООД.

Настоящият симулативен процес е образуван за да може ефектът и от това обезпечение да бъде осуетен. Налице са доказателства, че банковият кредит, по което обезпечено със залог правоотношение е пристъпено към изпълнение, се обслужва редовно:

• по т.д.№ 404/2023 на ОС- Бургас- един от споменатите по- горе отменителни искове бе назначена, допусната и приета, неоспорена от страните, съдебно - счетоводна експертиза, която установява, че всички задължения по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020, по който банката изпълнява в настоящия процес се обслужват редовно;

• след изготвяне на експертизата, основното обезпечение на банката- хотелът, за който е отпуснат кредита, е построен, въведен в експлоатация и понастоящем този хотел генерира приходи. В този смисъл, странно как след като първоначалният кредитополучателл вече сам генерира приходи, а кредитът е бил погасяван регулярно и преди това, въпреки нецелевото разходване на над 1 милион лева за адвокатски хонорари, се оказва, че имало „изискуема главница от 1 800 000 лева“, по която банката изпълнява по чл. 32 303. Самата търсена сума дори не съответства на погасителния план, от съдържанието на който е видно, че размерът на вноските е такъв, че трудно може да се стигне до кръгло непогасена сума от 1 800 000 лева, освен ако това не е сторено привидно само за нуждите на този изпълнителен процес, чиято една единствена цел е да се накара третото задължено лице ФАНТАСТИКО ГРУП да преведе събраните у него 3 416 495.78 лв., което на практика би обезсмислило и наложения обезпечителен запор в полза на жалбоподателите, а пък длъжниците по кредита биха си освободили близо 3, 5 милиона лева. Последното е така, защото макар парите да отиват формално в полза на УниКредит Булбанк АД, то ползата за кредитополучателите е очевидна, те биха се освободили от задължението си да плащат вноски до размер същия размер.

Посочват факти, относими към възражението за симулация:

1. Съдебният изпълнител е изпратил до взискателя УниКредит Булбанк АД съобщение за дължими такси с изх. № 23584 от 28.03.2024 по изп.д. № 1123/2024г. до УниКредит Булбанк АД по електронен път като, забележете, върнато е платежно за дължимите такси, не от банката, а от длъжника, а именно: платежно нареждане с вх. № 32654 от 05.04.2023 по изп.д. № 1123/2024г., направено от ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ „в полза на ИЗОЛА П. ООД“ вместо взискателя УниКредит Булбанк АД.

2. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника ИЗОЛА П., нейният получател- адвокат е имал предварително подготвено пълномощно с посочен номерът на изпълнителното дело, а съдебният изпълнител е пратил ПДИ-то направо в неговата кантора - все доказателства в насока, че настоящият изпълнителен процес е симулативен и всъщност няма никакво изискуемо вземане, а просто се цели заобикаляне на обезпечителния запор в полза на жалбоподателите и осуетяване на ефекта и от това обезпечение- така бе сторено с всички други обезпечителни мерки поради действията на УниКредит Булбанк АД и длъжниците.

При тези фактически твърдения и възражения считат, разпределението за неправилно поради следното:

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗОЗ: Заложният кредитор с първи по ред залог може да впише пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение. В случая, несъмнено е налице заложен кредитор с първи по ред залог, но вписването на пристъпване към изпълнение симулативно, доколкото обезпеченото със залог вземане по договор за банков кредит №00137/840 от 29.10.2020 се погасява регулярно и в срок съгласно приложения погасителен план.

Всичките длъжници по кредита, в това число и „встъпилият като съкредитополучател“ ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ разполагат със средства да погасят посочената в декларацията по чл.10 ал.3 ЗОЗ изискуема главница от 1 800 0000 лв. като банката умишлено не си събира парите, за да може да „услужи“ на длъжника и да осуети ефекта от наложения обезпечителен запор със запорно съобщение е изх. № 40753 от 22.11.2021 по изп.д. № 3201/2021 на ЧСИ •••, връчено на ЕВРОПА ВН ООД на дата 24.11.2021 / приложение № 4 към жалбата /.

Взискателят се възползва и от нормата на чл.10, ал.3, изр. второ ЗОЗ, съгласно която: обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението като така при изискуеми 1 800 000 лв., в полза на УниКредит се разпределят 3 335 516 лв., с което 1 535 516 лв. неизискуеми задължения вместо да останат заделени за жалбоподателите отиват в полза на техните длъжници, които могат да ги ползват за други нецелеви разходи като адвокатски хонорари или други плащания Оспорват частният свидетелстващ документ декларация по чл.10, ал.3 ЗОЗ с нотариално удостоверен подпис с peг. № 1710 от 28.03.2024 като твърдят, че няма изискуеми вземания по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 алтернативно, че длъжниците по договора разполагат със средства да ги погасят, но поради организираната симулация между Банката и ИЗОЛА П. това не се прави с цел да се осуетят правата по бъдещото осъдително решение на жалбоподателите срещу ИЗОЛА П. ООД, по което дело самият ответник е признал дължимост на 3 128 000, 00 лв.

Правят искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, в заключението по която вещото лице, след като извърши съответните проверки в УниКредит БУЛБАНК АД и по банковите сметки на „СЕНИД“ ООД, ЕИК: 130419394, „ИЗОЛА П.“ ООД, ЕИК: 831537045, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД, ЕИК: 102848716, „РАКИТА-Р“ ЕООД, ЕИК: 112615810 и „ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ“ ЕООД, ЕИК: 131076851, да даде отговор на въпросите:

1. Към 29.12.2022г., били ли са обявени част или всички вземаният на УниКредит Булбанк АД по договор за комбиниран банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 за предсрочно изискуеми? 2. Налице ли са просрочени вноски по главница в размер на 1 800 000 лв. към 16.03.2024, на която е вписано частично пристъпване към изпълнение по реда на чл.32 и сл. от ЗОЗ? 3. При утвърдителен отговор на втори въпрос, кои вноски са били просрочени? 4. Налични ли са били към 16.03.2024г. по банкови сметки на „СЕНИД“ ООД, ЕИК: 130419394, „ИЗОЛА П.“ ООД, ЕИК: 831537045, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД, ЕИК: 102848716, „РАКИТА-Р“ ЕООД, ЕИК: 112615810 и „ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ“ ЕООД, ЕИК: 131076851, суми достатъчни да покрият изискуемата главница от 1 800 000 лв., изискуемите лихви от 15 9325, 45 лв. и таксата за управление от 100 791.26 лв. към 16.03.2024? 5. Налице ли са данни за разходване на средства от СЕНИД“ ООД, ЕИК: 130419394 или встъпилия съкредитополучател „ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ“ ЕООД, ЕИК: 131076851, извън целта, за която е бил отпуснат договор за банков кредит 00137/840 от 29.10.2020 и ако да, в какъв размер и в чия полза? Предвид изложеното, искат от съда да отмени като неправилно Решение № 1965 от 01.04.2025г. по в.ч.гр.д. № 1173/2025г. I-Д с-в на СГС, с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба с вх. № 2275 от 17.01.2025г. срещу предявеното на дата 16.01.2025. разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на кантората на ЧСИ С. Х., peг. № ••• за 2024г. и да върнете делото на съдебния изпълнител с указания да извърши разпределение на пълната сума от 1 026 059, 46 лв., дължима от ФАНТАСТИКО ГРУП в полза на ИЗОЛА П. ООД за 2024г., за които вземания е бил наложен запор.

В условията на евентуалност, искат от съда, да отмени Разпределение № 2 от 16.01.2025г., предявено на дата 16.01.2025г., по изп.д. № 20248630401123 по описа на кантората на ЧСИ С. Х., peг. № ••• и да извършите ново Разпределение № 2, по силата на което средствата в общ размер на 677, 047, 72 лв., постъпили от третото задължено лице- „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, ЕИК: 206255903, универсален правоприемник на „ЕВРОПА- ВН“ ООД, ЕИК: 831524037, да останат заделени за присъединените по реда на чл.459 ГПК взискатели И. И. П., ЕГН: ••••••••••, А. И. П., ЕГН: •••••••••• и Д. И. П., ЕГН: •••••••••• съгласно издадената в тяхна полза обезпечителна заповед, приложена по изп.д.№ 20218630403201 по описа на кантората на ЧСИ С. Х., peг. № ••• В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” ЕАД, ЕИК: 831919536, чрез старши юрисконсулт К. А., е подало отговор на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, ИЗОЛА П. ООД, ЕИК 831537045, чрез адв. М. П. К., е подало отговор на жалбата, като поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения.

С частна жалба вх. № 65280 от 29.05.2025г. по описа на Софийски градски съд, „ИЗОЛА П.“ ООД, ЕИК 831537045, обжалва определение № 9005 от 10.05.2025г., постановено по въззивно гражданско дело 20251100501173 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ЧЖ – I- Д, с което е оставена без уважение молба с вх. №46819/15.04.2025год., с която „Изола П.“ ООД заявява становище за изменение на решение от 01.04.2025год., в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на молителя.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, по подробно изложени съображения. Оспорва извода на съда, че в настоящето производство спорът не е за материално право и поради тази причина не следва да се разпределя отговорността за разноските според изхода от спора. Спорът е дали жалбоподателите имат право да бъде заделена в тяхна полза разпределената сума, което инкорпорира и спор за конкуриращи се материални права. В тази връзка и на основание чл.81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по разноските, при наличие на изрично искане за присъждането им.

За присъждането на сторените в производството разноски е без значение качеството на жалбоподателите в изпълнителния процес и актът на съдебния изпълнител, който се обжалва. Разноските са дължими поради факта на въвличането на страните в неоснователен процес, като на общо основание жалбоподателите дължат репариране на сторените от останалите страни разноски. Неоснователността на подадената жалба е достатъчно основание за присъждане на доказаните в производството разноски направени от „ИЗОЛА П.“ ООД с ЕИК: 831537045.

Настоящето производството е образувано по жалба на присъединените взискатели И. И. П. е ЕГН ••••••••••, А. И. П. с ЕГН •••••••••• и Д. И. П. с ЕГН •••••••••• срещу второ поредно разпределение по същото изпълнително дело. Злоупотребата с правата на жалбоподателите се потвърждава и от факта, че към настоящия момент обжалват решение № 1965 от 01.04.2025г. по делото, въпреки наличието на влязло в законна сила Решение № 193 от 26.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 179/2025г., 8-ми състав на Софийски апелативен съд, което е постановено по предходно разпределение по същото изпълнително дело, при същата фактическа обстановка и твърдения, а също така е между същите страни.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК, И. И. П., ЕГН: ••••••••••, А. И. П., ЕГН: •••••••••• и Д. И. П., ЕГН: ••••••••••, като наследници по закон на баща си И. И. П., ЕГН: ••••••••••, и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. В. А. В., са подали отговор на частната жалба, в който поддържат становището за несонователност на същата, по подробно изложени съображения.

С писмо вх. № 30480 от 12.11.2025г. по описа на САС, изх.№ 60898/11.11.2025г. на СГС, е представено за присъединяване по делото 1 том, копие изп.д. № 20248630401123 на ЧСИ С. Х.. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащи на обжалване съдебни акт, от страни в производството, имащи право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и са съобразени с чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и приложението на закона, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, вр. чл.278, ал.4 ГПК, вр. чл.463, ал.2 ГПК, вр., ал.1 ГПК, а с оглед възраженията следва да се има в предвид следното:

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че:

• изпълнително дело №20248630401123 по описа на Частен съдебен изпълнител С. Х. е образувано на основание чл.10, ал.2 ЗОЗД по молба на взискателя от 25.03.2024г. „Уникредит Булбанк“АД въз основа на Удостоверение от регистъра на особените залози за вписано пристьпване към изпълнение с рег. № 20240316105557 на ЦРОЗ на заложени вземания по Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020г., вписан в ЦРОЗ под №2020110200650, срещу длъжника „ИЗОЛА П.“ ООД, за събиране на сумата от 1 800 000 лв. за която е вписано пристъпване към изпълнение.

• на дата 28.03.2024г., с декларация по чл.10, ал.3 от ЗОЗ и договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020г., вписан в ЦРОЗ под №2020110200650, „Уникредит Булбанк“ АД е присъединил вземанията си от „Сенид“ ООД, „Изола П.“ООД, „Изола Парадайз“ ООД, „Ракита-Р“ЕООД и „Изола П. Ястребец“ ЕООД, възникнали по договор за комбиниран банков кредит /инвестиционен и револвиращ/ №00137/840/29.10.2020г. и анексите към него, които вземания са обезпечени със залог върху вземания, съгласно договор за особен залог върху вземане със залогодател „ИЗОЛА П.“ ООД, вписан в ЦРОЗ с акт № 2020110200650, които към 27.03.2024г. са: 29 487 265, 13 лв. - редовна главница, 1 800 000 лв. - изискуема главница, 15 925, 45 лв. - изискуеми лихви, 100 791, 26 лв. - такса управление или общо: 31 403 981, 84 лв.

• на дата 30.05.2024г. е постъпил отговор от НАП за липса на задължения на "ИЗОЛА П.“ ООД.

• вземанията на „ИЗОЛА П.“ ООД, произтичащи от Договор за наем на недвижими имоти от 01.06.2017г. са заложени по силата на Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650, в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

• принудителното изпълнение по изпълнителното дело е насочено срещу вземания на залогодателя „ИЗОЛА П.“ ООД от „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, /универсален правоприемник на "ЕВРОПА-ВН" ООД, /, произтичащи от договор за наем /вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег.№33491, акт № 163, том VI, дело №23863/2017 г./ -„Фантастико Груп“ ООД е уведомило за наличие на вземания на „Изола П.“ ООД към „Фантастико Груп“ ООД предмет на особен залог в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, както и че върху същите има наложен и друг - обезпечителен запор по изпълнително дело №20218630403201.

• ЧСИ е установил, че изпълнително дело № 20218630403201, е образувано по молба на жалбоподателите И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 19.11.2021г. от СГС на основание определение по т.д.№1878 от 2021г. на СГС, VI - 11с-в, с което е наложен обезпечителен запор върху всички вземания на „Изола П.“ ЕООД от „ЕВРОПА-ВН“ ООД;

От удостоверение от ЦРОЗ за вписвания за периода 01.01.2019г. до 27.05.2024г.

№ 20240527155327/27.05.2024г., по партида на длъжника „Изола П.“ООД се установява, че има едно вписване на Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650.

• извършено е разпределение от 30.05.2024г. на постъпилата по делото сума в размер на 3 416 495, 78 лв.; По жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. е постановено Решение №6520 от 27.11.2024г. по гр.д.12417/2024г. на СГС, ЧЖ-III-В състав, с което жалбата е оставена без уважение, като същото е потвърдено с решение №193/26.02.2025г. на САС, 8-ми състав по дело№179/2025г.

• по изпълнителното дело на 03.10.2024г. от страна на третото задължено лице „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД е постъпила сума по специалната сметка на ЧСИ в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в размер на 421 843, 84 лв.

• на 03.12.2024 г. „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД е превело по специалната сметка на ЧСИ в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сума в размер на 127 601, 94 лв.

• на 03.01.2025г. „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД е превело по специалната сметка на ЧСИ в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД сума в размер на 127 601, 94 лв.

• общият размер на постъпилата по сметка на ЧСИ сума към 08.01.2025г. е в размер на 677 047, 72 лв.

• по делото са налице данни и за преведена на 07.11.2024г. сума в размер на 349 011, 74лв. от „Фантастико груп“ ООД, представляваща наемни вноски за м.09, м.10, и м.11.2024г.

• с молба вх.№ 87626/12.11.2024г. „Фантастико груп“ООД е уведомило ЧСИ, че в резултат на запорното съобщението изх.№23549/28.03.2024г. по описа на ЧСИ Х. е извършено плащане, но по грешна банкова сметка, вместо по банкова сметка №7001525693217 в „Уникредит Булбанк“АД по сметка №70001520843812, като е поискано ЧСИ да разпореди връщане на сумата. ЧСИ е постановил, че плащането на 07.11.2024г. е неправилно, защото не е по специална сметка на ЧСИ, указана в запорно съобщение, но отказва да разпореди връщане на грешно платената сума.

• удостоверение от ЦРОЗ за вписвания за периода 01.01.2020г. до 08.01.2025г., №20250108150144/08.01.2025г., установява, че по партида на длъжника „Изола П.“ ООД има едно вписване на договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650.

• на 08.01.2025г. с протокол за разпределение № 2 по изпълнително дело №20248630401123 на ЧСИ С. Х., е извършено разпределение на постъпилите след предходното разпределение суми, като ЧСИ е приел за разпределение сума в размер на 677 047, 72лв. /плащанията постъпили на 03.10.2024г., 03.12.2024г., и 03.01.2025г./;

Вземането на взискателя Уникредит Булбанк АД е посочено в размер на 28 068 465, 84 лв.

Вземането на присъединените взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. на основание обезпечителен запор е в размер на 17 000 000, 00лв. за всеки или общо 51 000 000, 00лв.;

Задължението за разноски: обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 163, 00лв./ т.5х5, т.13, т. 31-д.т. за снабдяване с удостоверение от ЦРОЗ/ и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ- 20 109, 24лв.;

• с протокол за разпределение № 2 от 08.01.2025г. ЧСИ е приел, че: сумата от 677047, 72лв. е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на взискателите; вземанията за разноски в изпълнителното производство са осъществяването на изпълнителния способ подлежат на принудително удовлетворяване преди вземанията на останалите взискатели; вземането за разноски по обезпечаването в полза на присъединените взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. е погасено при предходното разпределение, предявено на 11.06.2024г.; вземането на заложния кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е с привилегия /чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД/ пред вземанията за присъединените взискатели на основание чл.459 ГПК И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. - договор за особен залог върху вземане е от 29.10.2020г. и е вписан в ЦРОЗ на 02.11.2020г., обезпечителната заповед, издадена на 19.11.2021год., респ. образуваното изпълнително дело, е след датата на вписване на Договора за особен залог /29.10.2020г./, от който черпи права заложния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД и не може да му се противопостави, и на основание с чл.460 от ГПК, във вр. с чл. 136 ЗЗД, е извършил следното разпределение, а именно: 1. Вземания за разноски за осъществяване на изпълнителния способ /чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД/ - 1.1. Обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 163.00 лева /т.5 x 5, т.13, т.31 - д.т. за снабдяване с удостоверение от ЦРОЗ/; 1.2. Пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ - 20 109.24 лева /върху размера на събраната сума/; 2. Вземания на взискателя “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, заложен кредитор /чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД/ - 656 775, 48 лв.

Разпределението е предявено на явилите се страни на дата 16.01.2025г.

Срещу разпределение № 2 от 08.01.2025г., предявено на 16.01.2025г., е подадена жалба вх. № 02275 от 17.01.2025г. по описа на ЧСИ С. Х. по изпълнително дело № 20248630401123, от И. И. П., ЕГН: ••••••••••, А. И. П., ЕГН: •••••••••• и Д. И. П., ЕГН: ••••••••••, като наследници по закон на баща си И. И. П., ЕГН: ••••••••••, и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. В. А. В.. В писмени възражения – вх.№03917 от 27.01.2025г. на ЧСИ С. Х., „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, изразява становището за неоснователност и необоснованост на жалбата, по подробно изложени съображения.

В становище – вх.№04037 от 28.01.2025г. на ЧСИ С. Х., „ИЗОЛА П.“ООД, поддържа, че депозираната жалба е допустима, но разгледана по същество неоснователна, по подробно изложени аргументи.

В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител поддържа становището, че жалбата е допустима, но неоснователна, по подробно изложени съображения.

Софийският градски съд е приел жалбата срещу извършеното разпределение за допустима, но разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Установено е от съда, а и не се спори, че в разпределението са участвали всички взискатели -Уникредит Булбанк АД - кредитор по заложно вземане, и обезпечени кредитори И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Длъжника няма непогасени публични задължения.

Изложените доводи от присъединените обезпечени кредитори досежно наличието на симулативен изпълнителен процес, са обстоятелства, които не подлежащи на проверка в производството по чл.463 ГПК, както и доводите за неизискуемост на задължения по договор за кредит от 29.10.2020г., поради което искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на отхвърляне. По същите мотиви не подлежат на обсъждане и доводите досежно финансовата обезпеченост на встъпилите по договора за кредит длъжници; не подлежи на разглеждане и възражението по чл.134, ал.3 ЗЗД, тъй като за да бъдат упражнени права на бездействащ длъжник, които не се състоят в предявяване на иск, кредиторът следва да бъде овластен по реда на обезпечителното производство за конкретното действие, което не е налице.

Не е спорно, че при предходното разпределение по изпълнителното дело е разпределена сума в размер на 3 416 495, 78лв. като обжалваното разпределение е потвърдено с влязло в сила решение.

След първоначалното разпределение са постъпили суми в размер на 677 047, 72лв., които не покриват изцяло дълга, поради което сумата подлежи на разпределение.

За неоснователни са приети доводите на обезпечените кредитори за включване в сумата за разпределение на сумата от 349 011, 74лв. преведена по сметка на длъжника на 07.11.2024г. Въпреки, че по делото третото задължено лице /Фантастико груп“ООД/ е посочило да е преведена в резултат на запорно съобщение от ЧСИ, то същата не е постъпила по сметка на ЧСИ и няма как да бъде включена в разпределението, тъй като не е предмет на принудително събиране, а доброволно плащане от страна на третото задължено лице на длъжника/ кредитор по договор за наем/.

При разпределение на постъпилата сума се следват с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.136 от ЗЗД, вземания както следва: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135. - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти.

Съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 2/2021г. от 22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г., ОСГТК на ВКС вземанията за разноски /163 лв./ и такса по т.26 подлежат на разпределение по чл.136, т.1 ЗЗД. Предвид липсата на вземания по чл.136, т.2 ЗЗД остатъка от сумата се разпределя по чл.136, т.3 от ЗЗД в полза на Уникредит Булбанк АД, тъй като е заложен кредитор преди вземанията на присъединилите се по реда на чл.459 от ГПК взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Заложния кредитор се легитимира с вписване на особен залог в ЦРОЗ на 02.11.2020г., а обезпечителната заповед в полза на жалбоподателите е с дата 19.11.2021г., а молбата за налагане на обезпечителната мярка по изп.д.№ 20218630403201 е от 22.11.2021г. след датата на вписване на договора за особен залог, поради което е непротивопоставима за заложния кредитор, поради което доводите за неправилно разпределение са неоснователни.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите процесната сума от 677 047, 72лв. да бъде заделена за присъединените взискатели по чл.459 от ГПК. Действително съобразно чл.459, ал.1 ГПК припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист или се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено, но в хипотеза, когато сумата се следва на обезпечения кредитор по реда на привилегиите. Чл.459 от ГПК не сочи привилегия за взискателите, а единствено правото на присъединените по право взискатели, да се задели за тях припадащата се по реда на привилегиите сума. В този случай жалбоподателите не се ползват с привилегия по чл.136, т.3 от ЗЗД / с оглед разпределение по съразмерност/, като по арг. на чл.137 от ЗЗД вземането на жалбоподателите е след вземането на банката, а сумата за разпределение е недостатъчна, доколкото не погасява вземането по чл.136, т.3 от ЗЗД;

За неоснователно е прието искането на „Изола П.“ ООД за присъждане на разноски, въпреки представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение, тъй като: отговорността за разноски е обусловена от неоснователно предизвикан правен спор, в който съобразно изхода от делото се разпределя по реда на чл.78 ГПК. жалбата е депозирана с твърдения за незаконосъобразно извършено разпределение от страна на ЧСИ по изп. дело, а не в резултат на действия или бездействия на взискателя или длъжника.

Настоящият състав на съда възприема мотивите по спорните въпроси изложени от първоинстанционния съд в решението съгласно чл.236, ал.2 ГПК, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Предвид възраженията в жалбите следва да се има в предвид следното:

По жалба вх.№ 44061 от 09.04.2025г. по описа на Софийски градски съд:

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021г., ОСГТК на ВКС – при обжалване на разпределение по реда на чл.463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт; разпределение по чл.460 ГПК е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът /привилегията/ на удовлетворяването им и по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител; незаконосъобразността на разпределението по чл.460 ГПК може да се изразява: 1/ в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2/ неправилно приложение на чл.76 ЗЗД; 3/ неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4/ грешка в пресмятането на сумите; в производството по чл.463 ГПК окръжният съд не действа като контролно - отменителна инстанция, а като въззивна такава; при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата; няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане.

В мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. по тълк.д.№2/2023г., ОСГТК на ВКС е прието, че в чл.10, ал.2 ЗОЗ е предвидено пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно производство за принудително изпълнение по ГПК, а именно извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. Удостоверението от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането на обезпечения с особен залог кредитор по чл.10, ал.3 ЗОЗ е основание за присъединяване на заложния кредитор при насочено изпълнение върху заложеното имущество. То не е пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно изпълнително производство по реда на ГПК.

Жалбоподателите – присъединени взискатели не спорят и признават, че „несъмнено е налице заложен кредитор с първи по ред залог“, но поддържат, че атакуваното разпределение е незаконосъобразно, като се позовават на: твърдян симулативен изпълнителен процес между привилигирования взискател и заложен длъжник, по подробно изложени съображения, основани на анализ на фактически и правни действия извършени от страните по делото и от трети лица; необходимост от преценка на разпоредбите на специалния Закон за особените залози, доколкото едно от вземанията, по които се изпълнява е извънсъдебно изпълнително основание - вписано пристъпване на изпълнение по реда на чл.32 и сл. от ЗОЗ, като се поддържа, че не е налице неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение, съответно вземането на банката не е изискуемо, и неправилно съдебният изпълнител е разпределил сумите в полза на заложния кредитор съгласно чл.136, т.1 ЗЗД; неправилен е извода на съда, че няма право на преценка дали вземането на заложния кредитор е изискуемо и дали има право на принудително изпълнение; липса на произнасяне по доказателственото искане за експертиза, която би могла да установи изискуемо ли е вземането на заложния кредитор или не, а съдът да извърши преценка, на основание чл.32 ЗОЗ и чл. 136 ЗЗД правилно ли е обжалваното разпределение; сумата от 349 011, 74 лв., която третото задължено лице е превело на длъжника след получаване на запорното съобщение следва да се включи в разпределението, след като третото задължено лице е получило запорно съобщение и същото отговаря солидарно с длъжника пред взискателите за погрешно преведената сума в полза на длъжника, и съдебният изпълнител е следвало да разпределя не сумата от 677, 047, 72 лв., а сумата от 1 026 059.46 лв., колкото са признатите от третото задължено лице вземания спрямо него на длъжника; всички следващи се на длъжника суми, изискуеми след получаване на запорното съобщение, следва да се разпределят от съдебния изпълнител, в съответствие с изискванията на нормите на чл.507 и чл. 508 ГПК; присъединеният взискател има право да релевира възражения от името на длъжника за неизискуемост на вземането на заложния кредитор, което право има всеки кредитор на длъжника и това следва от нормата на чл.134, ал.3 ЗЗД, като не е нужно това да се прави в отделно производство; анализ на притежаваните права от присъединените взискатели, предявените искове с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ и образуваните дела пред СГС, съответно допуснатите обезпечения на предявените искове; увреждащи действия, извършени от банката и петте дружества длъжници и последвали поредица от сделки, всяка една от които насочена към това да се осуетят правата на жалбоподателите по изпълнение на бъдещите осъдителни решения по чл.125, ал.3 ТЗ; оспорване на декларация по чл.10, ал.3 ЗОЗ с нотариално удостоверен подпис с peг. № 1710 от 28.03.2024г., с твърдения, че няма изискуеми вземания по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 алтернативно, че длъжниците по договора разполагат със средства да ги погасят, но поради организираната симулация между Банката и длъжника, с която се цели да се осуетят правата по бъдещото осъдително решение на жалбоподателите срещу длъжника.

При съобразяване на мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021г., ОСГТК на ВКС, настоящият състав на съда приема, че атакуваното разпределение е валидно и допустимо – постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му определени от закона, като разгледана по същество жалбата на присъединените взискатели - вх.№ 44061 от 09.04.2025г. по описа на Софийски градски съд, е неоснователна, доколкото не е основана на възражения, които могат да обосноват незаконосъобразност на атакуваното разпределението, така както са посочени по - горе.

В производството по обжалване на разпределението по реда на чл.463 ГПК съдът не може да обсъжда въпроси извън самото разпределение и неговата законосъобразност, така както разяснено в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021г., ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното възраженията на жалбоподателите - присъединени взискатели срещу атакуваното разпределение, така както са формулирани, не попадат в обхвата на дължимата съдебна проверка и не могат да установят твърдяната неправилност на обжалваното решение, съответно на атакуването разпределение от съдебния изпълнител.

При образуване на изпълнителното производство по реда на чл.10, ал.2 ЗОЗ и при присъединяване на заложен кредитор по реда на чл.10, ал.3 ЗОЗ, съдебният изпълнител не дължи преценка налице ли е неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение, съответно вземането на заложния кредитор изискуемо ли е, а след като са изпълнени изискванията на закона и са представени - извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество /ал.2/; удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си /ал.3/, е длъжен да образува изпълнително производство, съответно да съобрази правата на заложния кредитор, като присъединен взискател, и да съобрази правата на заложния кредитор при преценката спазени ли са правилата за разпределение на постъпилите суми, съгласно чл.136 ЗЗД при извършване на разпределението на сумите. Извън това, споровете в изпълнителното производство относно възникването и упражняването на правата на заложния кредитор, когато е решил да се удовлетвори по реда на Гражданския процесуален кодекс /чл.10, ал.2 и ал.3 ЗОЗ/, следва да бъдат разрешавани по реда на специалния закон – чл.36 ЗОЗ, или по общия исков ред – чл.439 и сл.ГПК или чл.464 ГПК; по чл. 3 ГПК, а не в производството по чл. 463 ГПК. Това е така, тъй като разпределение по чл.460 ГПК по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението, съответно решението по чл.463 ГПК няма да разреши спора между страните относно възникването, съществуването и упражняването на правата на заложния кредитор със сила на пресъдено нещо, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по тълк. д. № 2/2021г., ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното възраженията за допуснати нарушения при извършването на атакуваното разпределение от съдебния изпълнител, основани на липсата на преценка за правото на заложния кредитор да пристъпи към изпълнение по реда на ГПК, поради твърдяно редовно обслужване на обезпеченото с особен залог вземане, съответно липсата на предсрочна изискуемост на същото и наличието на симулативен изпълнителен процес между заложния кредитор и длъжника, с цел увреда правата на присъединените взискатели, са неоснователни, като по същите съображения неоснователно е и направеното доказателствено искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, която да установи изискуемостта на вземането на заложния кредитор, и направеното оспорване на декларацията по чл.10, ал.3 ЗОЗ с нотариално удостоверен подпис рег.№ 1710 от 28.03.2024г., в подкрепа на твърдението за липса на изискуемо вземане по договор за банков кредит№ 00137/840 от 29.10.2020г. По същите съображения неоснователни са и възраженията основани на допуснати нарушения на чл.32 ЗОЗ и чл.136 ЗЗД – поради липсата на изискуемо вземане на заложния кредитор, и на чл.134, ал.3 ЗЗД – упражняването на правата на длъжника от присъединените взискатели, които твърдят липсата на изискуемо вземане на заложния кредитор.

Отговорите на въпросите, дали сумата от 349 011, 74лв., която третото задължено лице е превело на длъжника след получаване на запорното съобщение, е следвало да се включи в разпределението или не, и законосъобразни ли са действията на съдебния изпълнител по налагане на запор по реда на чл.507 ГПК и действията на третото задължено лице, при изпълнение на задълженията му по чл.507 и чл.508 ГПК, и какви са правните последици при незаконосъобразни действия, също не могат да обоснова твърдяната неправилност, след като посочената сума не предмет на атакуваното разпределение, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Да се приеме противното е неправилно, тъй като би се разпределили сума, която не е събрана в изпълнителното производство от съдебния изпълнител, съответно ако частичното разпределение по чл. 460 ГПК не бъде обжалвано в срока по чл.462, ал.2 ГПК или след влизане в сила на решението по чл.463 ГПК, съдебният изпълнител не би могъл да изпълни задължението си по чл.462, ал.2ГПК – да предаде сумата по разпределението.

Отговорите на въпросите, налице ли са увреждащи действия, извършени от банката и петте дружества длъжници, посочени и описани в жалбата, при извършването на поредица от сделки, с цел осуетяване на правата на присъединените взисканели – жалбоподатели по изпълнението на бъдещи осъдителни решения по чл.125, ал.3 ТЗ, и дали по отношение на увреждащите сделки е налице фактическият състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, също не могат да обоснова твърдяната неправилност, тъй като са извън предмета на атакуваното разпределение и неговата законосъобразност, така както разяснено в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по тълк.д.№ 2/2021г., ОСГТК на ВКС, и следва да намерят разрешението си по общия исков ред по чл.3 ГПК и чл.135, ал.1 ЗЗД.

В този смисъл са и развитите съображения от жалбодателите – присъединени взискатели в отговора на частната жалба на длъжника – вх. № 69312 от 06.06.2025г., където е посочено, отговорността за злоупотреба с права се реализира по реда на чл. 3 ГПК.

По същите съображения неоснователно е алтернативно поддържаното възражение, че длъжниците по договора разполагат със средства да ги погасят, но поради организираната симулация между Банката и ИЗОЛА П. това не се прави с цел да се осуетят правата по бъдещото осъдително решение на жалбоподателите срещу ИЗОЛА П. ООД, по което дело самият ответник е признал дължимост на 3 128 000 лв.

Предвид изложеното, поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалвано решение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По частна жалба вх. № 65280 от 29.05.2025г. по описа на Софийски градски съд:

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение оставена без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК, подадена от длъжника в изпълнителното производство – „ИЗОЛА П.“ ООД, с искане за присъждане на разноски.

Като е съобразил предмета на производството, инициирано по жалба срещу извършено разпределение в изпълнителното дело, който не сочи на спор за материално право, в който се разпределя отговорността за разноските според изхода от спора, съдът е приел, че не се следва допускане кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат. Твърденията за злоупотреба с процесуални права от жалбоподателите не са споделени от състава, тъй като упражняването на право на жалба по цитираното дело касае предходно извършено разпределение, а не обжалваното.

С молба вх. № 18630/09.07.2025г. по описа на САС, „ИЗОЛА П.“ ООД е представило доказателства твърдяни реално сторени разноски в размер на 1200лв. с ДДС – договор за процесуално представителство от 20.01.2025г., сключен между „ИЗОЛА П.“ ООД и еднолично адвокатско дружество К.; фактура № 08.07.2025г. – с основание процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 1807/2025г. на САС; извлечение от банкова сметка на еднолично адвокатско дружество К. от 09.07.2025г., от което е видно, че на дружеството е заплатена сумата по фактура № 08.07.2025г., с отбелязване – в полза на „ИЗОЛА П.“ ООД, наредител ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ ООД.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема следното:

В мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.д.№2/2021г., ОСГТК на ВКС е прието, че регламентираният в чл.79, ал.1 ГПК общ принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство - че те се понасят от длъжника /освен в изрично посочените от закона случаи/, намира своето основание в това, че изпълнителното производство е сурогат на доброволното изпълнение - от страна на длъжника липсва добросъвестно изпълнение на гражданските правоотношения, които в случаите на образувано изпълнително дело са и съдебно потвърдени. Именно това неправомерно поведение на длъжника е повод за образуване на изпълнителното производство, поради което по принцип разноските за същото не се възлагат в тежест на кредитора /взискателя/, а в тежест на длъжника. Разяснени са разликите в подхода на законодателя при уредбата на отговорността за разноските – в изпълнителното производство /те се понасят поначало от едната страна - длъжника, освен в изрично предвидените случаи/ и в исковото производство /разноските се понасят от тази от насрещните страни по делото, която е изгубила правния спор/, и е изведен извод, че разрешението приложимо за отговорността за разноските в исковото производство, не може да бъде приложено пряко в изпълнителното производство.

При съобразяване на горното, след като се претендират разноски от длъжника, които не във връзка с изключенията посочени чл.79, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, когато: 1 делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени, същите не могат да му бъдат присъдени в производството по чл. 463 ГПК, вр. с чл.78, ал.3 ГПК.

Изложените съображения в подкрепа на направеното искане, мотивирани с твърдения за въвличането на страните в неоснователен процес и злоупотреба с права от страна на жалбоподателите – присъединени взискатели, предвид разрешение по предходно разпределение по същото изпълнително производство, не могат да основат различен извод от направения, тъй като не водят до промяна в характера на производството, съответно не могат да обосноват приложението на чл.78, ал.3 ГПК, а жалбоподателят може да защити правата си по общия ред – по реда на чл.3 ГПК.

Предвид изложеното, поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалвано определение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд