РЕШЕНИЕ

№ 466

гр. Плевен, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430105020 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415 във вр. 124 ал. 1от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Възражение за погасяване по давност с правно основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от •••, •••, срещу М. В. Й., ЕГН ••••••••••, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца 1976.71 лева - главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги, предоставени на адрес •••, за периода 16.03.2020г. - 13.02.2023г.; 367.95 лева - лихва за забава за периода 15.04.2020г. до 21.04.2023 г., законна лихва от 03.04.2023г. до окончателно изплащане на вземането, които суми са били присъдени по ч.гр.д. 2506/2023г. на ПлРС по Заповед за изпълнение № 1413/04.05.2023г. Ищецът твърди, че за процесния период на главницата ответникът е бил собственик на имота, с •••, като за исковия период представя 32 бр. фактури, които не са заплатени. Претендира разноски.

••• на ответника, оспорва предявените искове, оспорва верността на ОУ, като твърди, че те не са публикувани съгл. чл. 11 ал. 7 ЗРВКУ в един централен и в един местен ежедневник. Оспорва издадени от ищеца документи – справка и фактури. Счита, че показания на измервателен уред не са вписани в документите, поради което количествата консумирана вода не са измерени от такъв уред. Заявява, че не е осигуряван достъп до измервателен уред поради отсъствието на ответника, счита, че количеството ползвана вода е неправилно изчислено. Твърди се, че вземането за сумата от 55.20лв. – главница от 42.17лв. и лихва от 13.03лв. по фактурата от 16.03.2020г. е погасено по давност, доколкото се касае за периодични вземания, прави възражение за изтекла погасителна кратка тригодишна давност и моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 03.05.2023г. •••, •••, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 2506/2023г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1413/04.05.2023г. С тази заповед ответникът М. В. Й., е била осъдена да заплати на кредитора сумата 1976.71 лева - главница за периода 16.03.2020г. - 13.02.2023г.; 367.95 лева - лихва за забава за периода 15.04.2020 г. до 21.04.2023 г., законна лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 46.89 лв. - разноски по делото, представляващи внесена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 31.08.2023г.

Установява се по делото – от представения •••, че ответницата М. В. Й. е призната за собственик на недвижимия имот, на адрес •••, като от справката на СВ Плевен е видно, че към 16.03.2023г. тя не се е разпоредила с имота, нито някой от кредиторите й, наложили до момента 5 възбрани върху този имот. От извлечението по партида и приложените 33 бр. фактури е видно, че за фактурите, издадени за потребление на ВиК услуги за отчетен период – 01.03.2020г. – 28.02.2023г. са начислени главница в размер на 1976.71лв. и лихва за забава - 367.95 лв. за периода от 15.04.2020 г. до 21.04.2023г. По делото е представено съобщение от ищеца до ответницата, получено лично от нея на 11.01.2016г., с което същата е уведомена, че следва в срок от три месеца, на водомера – нейна собственост, да бъде извършена последваща проверка или да се замени с нов уред с първоначална проверка, доколкото е изтекъл десетгодишен срок от предходната такава. Уведомена е, че в противен случай, ще бъде таксувана като абонат без водомер. Установява се, от приложената справка на л. 73-74 от делото, както и от приложеното копие на карнет на л. 138 от делото, че за процесния период на ответницата е била начислявана консумация при отчетено състояние „без водомер“. Всички последващи опити за връчване на съобщения до ответницата за достъп до водомера са били неуспешни, доколкото тя не е била откривана на адреса – на 24.01.2023г., на 26.01.2023г., на 17.02.2023г., на 22.02.2023г. Същевременно, във връзка с възраженията на представителя на ответницата, ищецът представи по делото общите си условия, Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР за одобряването им – в т. 31, както и доказателства за тяхното публикуване във вестниците Новинар/централен/, бр. 203/29.08.2014г. и Посредник /местен/, бр. 164/29-31.08.2014г.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

Отношенията между страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответницата – като собственик на водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца, приложени към настоящето дело. Представени са доказателства за публикуване на ОУ на ищеца – ВиК оператор, съгл. чл.11 ал. 7 от ЗРВКУ в един централен и един местен ежедневник – на 29.08.2014г., както и за предхождащото им одобряване от ДКЕВР, липсват твърдения да са предложени от ответницата различни условия в предвидения в ал. 8 на същия член 30 дневен срок от влизането им в сила и между страните да е налице допълнително писмено споразумение. Ответницата не оспорва, че имотът е присъединен към мрежата на ищеца - имотът е с партида ••• при ищеца, видно от приложените фактури, и като собственик, съгласно §.1 т. 2 буква „а“ от Допълнителната разпоредба на ЗРВКУ, ответницата се явява потребител на ВиК услуги. При това положение, съдът намира, че ответницата като потребител, дължи на ищеца съгласно законовите изисквания, суми за услуги, предоставени за нейният имот в гр. Плевен. Без значение е дали имотът има и друг собственик и дали е подписан писмен договор между страните – още от 2004г. ответницата е негов собственик и няма данни да се е разпоредила с имота преди или през процесния период - 16.03.2020г. - 13.02.2023г. В случая таксуването на потребените услуги е било като абонат без водомер, поради неизпълнение от страна на ответницата на задължението за преминаване през редовен метрологичен контрол на ползвания в жилището водомер, и на осн. чл. 39 ал. 5 т. 1 от Наредба № 4/2004г. - по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като съгл. чл. 39 ал. 6, определените количества вода са се завишавали всяко тримесечие с по 1, 0 куб.м за всеки обитател, и то считано от 2016г., когато е възникнало задължението за собственика да извърши последваща проверка или да замени водомера в жилището с нов уред с първоначална проверка. Следва да се отбележи, че това начисляване е било съобразено и с показанията на общия водомер и начисляването не е надвишавало разликата, която се е получавала при неговото отчитане, съобразено с индивидуалните такива, поради което съдът приема, че са и разликите в ежемесечното начисляване по фактурите. Поради горното, съдът намира, че с приложените доказателства, ищецът доказа непротиворечиво начинът по който е начислил, съобразно нормативната уредба, цената на ползваните от него услуги.

Спорен по делото е въпросът – налице ли е погасителна давност за вземанията по издадената заповед за изпълнение, за какъв период и за какви суми. Своевременно направеното от ответника възражение за изтекъл давностен срок, се явява основателно за част от сумите за главница и лихва, на осн. чл. 111 б. „в” от ЗЗД, т.к. за вземанията за главница /като периодично плащане/ и лихва, приложима е тригодишната давност. Тази давност следва да бъде съобразена към станалите изискуеми вземания /чл. 114 ал. 1 от ЗЗД/ три години преди датата на подаване на заявлението – 03.05.2023г., т.к. съгл. чл. 33 ал. 2 от ОУ, изискуемостта на всяко отделно вземане по фактурите, е възниквала след изтичане на 30 дневен срок след датата на фактуриране. При тези условия, съдът намира, че по предявените претенции, дължими и непогасени по давност са вземанията по фактурите, издадени от 14.04.2020г. до 13.02.2023г. Размерът на главницата по тези фактури е 1934.54лв., а законната лихва за забава, изчислена за всяка от фактурите от датата на изискуемостта на всяка фактура до датата, посочена в заявлението – 21.04.2023г., е в размер на 354.92лв. Задължението по фактурата, издадена на 16.03.2020г., изискуемо още от 17.04.2020г., в размер на 42.17лв, е било погасено по давност към датата на подаване на заявлението – 03.05.2023г., респ. и лихвата върху това задължение в размер на 13.03лв. се явява погасена по давност.

Поради горното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени по отношение на главницата, в размер на 1934.54лв. – за периода 14.04.2020г. – 28.02.2023г., а по отношение на лихвата – за сумата от 354.92лв. за периода от 15.05.2020г. до 21.04.2023г. За остатъка - претенциите за главница над 1934.54лв. до претенцията от 1976.71лв., и за лихва – над 354.92лв. до 367.95 лв., следва отхвърлени като погасени по давност.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в исковото производство в тежест на ответника съобразно уважената част от вземането. От направените общо разноски от 716.18лв. /при определен от съда размер на юрк.възнаграждение в размер от 100лв./, дължими на ищеца, съобразно основателността на иска към датата на подаване на исковата молба, са разноски в размер на 699.32лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца в заповедното производство, които при този изход на делото възлизат на 94.61лв.

Воден от горното, съдът