Решение № 43 от 11.4.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 30/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТР. Образувано е по жалба на „Ловико Лозари“ АД подадена чрез пълномощника му адв. Р. П. от САК, срещу отказ № 20240220195904/22.04.2024г. на ДЛР към Агенцията по вписванията, с който е отказано вписването на промяна в обстоятелствата по партидата на заявителя по отношение на уставен капитал, брой акции и внесен капитал, така както е заявена с подаденото по ел. път заявление по образец А5 от 20.02.2024г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания отказ, тъй като с подаването на процесното заявление образец А5 жалбоподателят не цели намаляване на капитали си, а изправяне на грешка по партидата на дружеството, която не е санкционирана от ДЛР по заявлението от 10.05.2022г., когато е следвало да се постанови отказ от вписване на капитал от 5 519 523 лв. при общ размер на акциите от 2 971 523 лв. с номинална стойност 1 лв. Отделно от това се твърди, че в конкретния случай намаляване на капитала е невъзможно, тъй като нито номиналната стойност на акциите може да се намали под 1 лв., нито може да се обезсилят акции. Във връзка с горните оплаквания се уточнява, че по решение на ОСА от 30.05.2022г. е издадена нова емисия акции – 46 000 бр. обикновени поименни акции, които са записани изцяло на мажоритарния акционер, като тяхната номинална и емисионна стойност е внесена изцяло при емитирането им. Посочено е, че заявената промяна на капитала е в следствие на неправилното му отразяване по партида на търговското дружество още на 16.05.2022г. във връзка с предходно увеличаване на капитала, когато размерът му е променен от 2 516 523лв. на 5 519 523 лв., въпреки че емисията акции е била 455 000 бр. с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 6, 60 лв. Още тогава според жалбоподателя разликата между номиналната и емисионната стойност не е отнесена във фонд „Резервен“, а е отразена като капитал, откъдето идва и разминаването между брой акции и уставен капитал, които трябва да са едно и също число. В тази връзка се сочи, че с процесното заявление е заявена промяна по отношение на две обстоятелства – брой акции и уставен капитал, като се разяснява, че по решение на ОСА от 26.04.2022г. капиталът на дружеството бил увеличен посредством издаване на нова емисия акции /455 000 бр./, като е внесен пълният размер на емисионната им стойност. Допълва се, че със заявление 202205169161716 по партидата на дружеството била заявена промяната в капитала по цитираното решение на ОСА като разликата между номиналната и емисионната стойност на новоиздадените акции не е отнесена към фонд „Резервен“, а е отразена изцяло в уставния капитал и това обстоятелство погрешно е вписано в регистъра от длъжностното лице по регистрацията. Последвало ново увеличение на капитала през май 2022г. с 46 000 броя акции. Предвид несъответствието между уставен капитал и брой акции ОСА на дружеството е взело решение от 12.02.2024г. разликата между номиналната и емисионната стойност на 455 000 акции /първо увеличение/ и на 46 000 бр. акции /второ увеличение/ да бъде отчислена към фонд „Резервен “. Според жалбоподателя целта на последното заявление е да се отрази последното увеличение на капитала на дружеството с 46 000 броя нови акции и да се отрази правилният размер на капитала на дружеството в поле 31 “Размер“ и поле 32 „Внесен капитал“. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения отказ и извършва вписването на заявените обстоятелства, като в поле 31а се увеличи броя на акциите с 46 000 броя от 2 971 523 на 3 017 523, съгласно решение на ОСА от 30.05.2022г. и се коригира в поле 31 и 32 размера на уставния капитал от 5 519 523 на 3 017 523. В депозирания от Агенцията по вписванията по реда на чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ отговор по жалба се заема становище за нейната неоснователност, доколкото по изложени в него съображения се счита, че са налице предпоставките на чл. 24 ал. 1 вр. чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ за постановяване на обжалвания отказ. В тази връзка се моли съдът да потвърди атакувания пред него акт на ДЛР. Претендират се разноски. Съдът като разгледа жалбата и приложените към делото доказателства, намира за установено следното: Регистърното производство е инициирано по заявление – образец А5 с вх. № 20240220195904/20.02.2024г. за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на жалбоподателя, изразяваща се в промяна размер на уставния и внесения капитал на дружеството по поле 31 и 32 на 3 017 523 и на броя на акциите на 3 017 523 с номинална стойност 1 лв. Към него момент видно от вписвания по партидата размер на уставния и внесения капитал на дружеството по поле 31 и 32 е 5 519 523, а броя на акциите по поле 31а 2 971 523, с номинална стойност от 1 лв. Към процесното заявление не е приложено решение за намаляване капитала на дружеството – заявител взето по реда и на основанията посочени в чл. 149 – чл. 151 ТЗ, предвид обстоятелството, че вписания към момента на подаването му капитал надвишава заявения за вписване. В действителност е налице очевидна разлика между внесения капитал на дружеството към 20.02.2024г. и броя на акциите, при номинал от 1 лв., но отстраняването на грешки и/или заличаването на вписани несъществуващи обстоятелства в ТР, отразени по предходни заявления, не може да се извърши от ДЛР и не е част от правомощията му по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, когато то е сезирано със заявление за вписване на промени в обстоятелствата по регистрацията. Служебното отстраняване на грешки и непълноти е задължение на длъжностното лице само ако те са допуснати при пренасянето на информацията от заявлението или актовете по чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ в ТР - чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ. В останалите случаи „поправяне на грешка“, каквото жалбоподателят твърди, че цели да постигне с подаване на процесното заявление от 20.02.2024г. е допустимо или по реда на чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ, или по реда на чл. 29 от същия закон. Първият начин е предоставен от подаване на заявление по образец, утвърден от изп. директор на АВ – чл. 96б от Наредба № 1/14.02.2017г., а такъв в случая не е използван, а е подадено заявление образец А5 за вписване на промяна в обстоятелствата. Вторият начин е свързан с провеждане на искова защита и отричане по съдебен ред на несъществуване на вписано обстоятелство. При подадено заявление образец А5 ДЛР е следвало да съобрази вписаните по партидата на дружеството обстоятелства, тъй като по арг. от чл. 599 ГПК те се считат за съществуващи и доколкото с него не се иска поправка на допуснати при предходно вписване грешки, а е заявено вписване на промени в обстоятелствата по регистрацията на дружеството, изразяващи се във вписване на капитал в размер по – нисък от вече записания, по същество заявлението представлява искане за вписване на намаляване на капитала. Както се посочи и по – горе решение на ОСА в този смисъл не е представеното, поради което отказа на ДЛР да впише заявената промяна на капитала, чрез неговото намаляване, се явява съответен на закона и следва да бъде потвърден. Оплакването на жалбоподателя, че ДЛР не се е произнесло по цялото искане, заявено с процесното заявление от 20.02.2024г., не държи сметка, че съдът, в рамките на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е ограничен да се произнесе само по законосъобразността на постановения по надлежния ред от длъжностното лице отказ. Искането за присъждане на разноски от Агенцията по вписванията е неоснователно, тъй като същата няма качеството на страна в регистърното производство, което с оглед на охранителния си характер се развива едностранно. С оглед гореизложеното, съдът