Решение № 586 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 51/2025 г.

Производството е по реда на е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 99 от ЗДАНС. Производството по делото е образувано по жалба на Д. Й. Г., с [ЕГН], [населено място], [улица], срещу Заповед рег. № 3-185 от 27.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност на основание чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. 99, ал. 1, т. 4 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност / ЗДАНС/. Жалбоподателят счита, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуален закон и моли за отмяната му. Твърди, че са налице отменителни основания предвид липсата на посочени основания за издаването на оспорения акт и липсата на изложени фактически основания за наложеното на жалбоподателя ограничение, степента на ограничението и неговия срок. Жалбоподателят счита, че процесната заповед засяга негови права и законни интереси в по - голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ответната по жалбата страна – Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ гр. София, чрез процесуалните си представители – А. В. и Т. П. – държавни служители в Държавна агенция „Национална сигурност“ с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед - потвърдена. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят Д. Й. Г. заема длъжността експерт в сектор „2“ към ТДНС - Силистра при ДАНС с присъден ранг младши агент III степен. За заемането на тази длъжност, видно от представената по делото длъжностна характеристика, е необходимо да е налице издадено на лицето разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво на класификация, съгласно списък по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. С изричен акт - Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-92 / 24. 01. 2025 год., на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 41, т. 4, чл. 59, ал. 1, т. 3, както и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 42, ал. 1, т.1 от ЗЗКИ, е отнето разрешението на жалбоподателя за достъп до класифицирана информация № Л-13341 / 25.04.2025 г. до ниво на класификация "Строго секретно". С последваща заповед, предмет на настоящото обжалване на председателя на ДАНС, жалбоподателят временно е отстранен от длъжност като му е забранен достъпът до служебните помещения на Агенцията; информационните фондове; компютри и автоматизирани информационни системи; служебните документи и всякакъв вид информация, свързана с изпълнението на задачите и дейностите на ДАНС и е спряно изпълнението на служебните му задължения за периода на отстраняване. Със същата заповед рег. № 3-185 от 27.01.2025 е разпоредено на основание чл. 124, ал. 1 от ППЗДАНС да бъдат иззети, зачислените на жалбоподателя служебни карта и оръжие, както и на основание чл. 99, ал. 2 ЗДАНС, Г. да не получава възнаграждение за времето, през което е отстранен от длъжност. Разпоредено е предварителното изпълнение на заповедта и с Протокол с рег. № СС-31-71 / 29. 01. 2025 год. е иззета служебната карта на жалбоподателя № 01797 / 01. 04. 2022 год. По делото няма данни допуснатото предварително изпълнение на заповедта да е обжалвано. Не се оспорва по делото заявеното от страна на ответника по жалбата обстоятелство, че жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл. 62 от ЗЗКИ да обжалва отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, до ниво "Строго секретно", издадено от председателя на ДАНС. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 29.01.202 г., а жалбата срещу нея е подадена, чрез административния орган на 12.02.2025 г., което се явява направено в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, и от субект, който има интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт, към момента на издаването му, на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - Председателя на ДАНС, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 4 от ЗДАНС. Същата е издадена в установената от закона форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са обективно и пълно фактическите и правни основания за издаването на административния акт, както и разпоредителната му част. Съдът констатира и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е стартирало по повод издадено отнемане на разрешение за достъп до квалифицирана информация рег. № Л-92 / 24. 01. 2025 год. на председателя на ДАНС, за който жалбоподателят е реализирал правото си да го оспори, по реда на чл. 62 от ЗЗКИ. Правното основание, посочено в издадения акт е разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 4 от ЗДАНС, съгласно която държавен служител в агенцията може да бъде временно отстранен от длъжност, когато му бъде отнет или му бъде отказан достъп до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв, до влизането в сила или до отменянето на акта, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, като в този случай отстраняването се извършва от председателя на агенцията. В конкретния случай заповедта е издадена в съответствие с посочената в нея законова разпоредба. Формираното волеизявление от Председателя на ДАНС се констатира да е извършено изцяло в съответствие със закона, като е налице и единство между мотивите, диспозитива и приложената норма на чл. 99, ал. 1, т. 4, предложение "първо" от ЗДАНС. При наличието на доказателства за отнет достъп до класифицирана информация и при положение, че заеманата длъжност изисква такъв, ответникът е упражнил законовата си компетентност да отстрани временно от заеманата длъжност жалбоподателят. В тази връзка възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради липсата на посочени основания за издаването й е неоснователно – в случая не са необходими допълнителни пояснения и мотиви, включително и такива, съдържащи се в други документи. Заповедта е мотивирана в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като е посочена конкретната разпоредба и наличието на предпоставките за прилагането й. Освен това, следва да се има предвид и приетият за безспорен между страните факт, че в агенцията няма длъжност, за която да не се изисква достъп до класифицирана информация, т.е. и преценката по целесъобразност / неподлежаща на съдебен контрол / за издаване на атакуваната заповед е с оглед липсата на възможност жалбоподателят да изпълнява каквато и да било друга длъжност при наличието на отнет достъп до класифицирана информация. Изложените в жалбата доводи касаят законосъобразността на отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, но същите са неотносими към настоящото производство и подлежат на отделна преценка по друг ред. В тази връзка и с оглед приложените към административната преписка писмени доказателства, по категоричен и безспорен начин се установява, че е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на служителя и спрямо него следва да се приложат последиците, свързани с отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация. Предвид изложеното се налага извода, че наложената мярка осъществява легитимните цели, посочени в закона и не съществува такова несъответствие с тях, което да сочи на превратно упражняване на власт от административния орган. По изложените съображения съдът намира, че административният орган е постановил един законосъобразен административен акт, в съответствие с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния му представител, съдът дължи произнасяне по претендираните разноски от ответника, чиито размер следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед посочените разпоредби, жалбоподателя следва да заплати в полза на ДАНС, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд гр.Силистра