Решение № 5815 от 10.6.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 431/2025 г.

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №245 от 23.12.2024 г., постановено по АНД №845/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че видно от предмета на обществената поръчка, възложителят бил изискал две различни дейности да се изпълняват от един изпълнител, като се сочи, че за дейността „оползотворяване“ бил въведен разрешителен режим, а за дейността „транспортиране“ на отпадъците режимът бил регистрационен, а не разрешителен. В тази връзка се развиват съображения, че в допълнителните разпоредби на ЗУО били дадени определенията за дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, а имено: „оползотворяване“ (§1, т.13), „събиране“ (§1, т.41) и „транспортиране“ (§1, т.43), а в §1, т.44 било посочено, че „третиране на отпадъци“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Съгласно чл.35, ал.1 от ЗУО, дейностите по третиране изисквали разрешителен режим, а съгласно чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО разрешение не се изисквало за дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци. Съгласно чл.35, ал.5 от ЗУО, регистрационният документ за дейностите по ал.2, т.2 – за събиране и транспортиране на отпадъци, се изисквал самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Твърди се, че като поставял изискване двете дейности да се осъществяват от един изпълнител, възложителят въвеждал ограничително условие, с което се препятствало участието на стопански субекти, които притежават само съответното разрешително или предвидената регистрация за транспортиране на отпадъци. Доказателство за това било подаването само на една оферта. Цитират се разпоредбите на чл.65, ал.3 и ал.4, и на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗОП, и се извежда извод, че според анализа на същите, третите лица и подизпълнителите също трябвало да отговарят на поставения критерий за подбор, за което кандидатът или участникът представя и съответните документи към офертата си и декларира обстоятелства в ЕЕДОП. Сочи се, че в разглежданата обществена поръчка не се установявало и липсвали данни единственият в процедурата участник да е декларирал и представил документи за участие на трети лица, или пък подизпълнители в поръчката. Не можело да се сподели и извода, че с използването на съюза и/или не се ограничавала конкуренцията, тъй като било видно от поставения критерий за подбор, че кандидатите или участниците следвало да разполагат едновременно с разрешително и регистрационен документ, и то към датата на подаване на офертата, когато за кандидата или участника нямало яснота, че той ще бъде избран за изпълнител на обществената поръчка. Счита се, че правилно деянието е било квалифицирано като нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП, а авторството му се установявало от всички събрани по делото доказателства. Развиват се и съображения, че извършеното нарушение не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая стойността на сключения договор №60 (С14702)/24.09.2021 г. била 150 000 без ДДС и 180 000 с ДДС, като правилно санкцията по чл.247, ал.1 от ЗОП била определена на 3600, 00 лв., в съответствие със сочения в нормата размер. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което Наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Ответникът, Т. Р. М., лично и чрез процесуалния си представител по делото адв.Е. В., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С проверяваното Решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №11-01-362 от 02.09.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр.София, с което на Т. Р. М. от [населено място], с месторабота към датата на извършване на нарушението: „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, [населено място], на длъжност: управител, за нарушение на чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), редакция ДВ бр.34/2016 г., на основание чл.247, ал.1 от ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3 600 лв. Районният съд е установил и описал фактическата обстановка по делото, като е приел за доказано, че в периода от 27.01.2015 г. до 06.09.2021 г. търговското дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се представлява от управителя Т. Р. М., който бил секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП и на 15.07.2021 г. с негово Решение №F135269 от същата дата е била открита процедура за възлагане на обществена поръчка на основание чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП чрез публично състезание за услуга с наименование: „Приемане, извозване и оползотворяване на утайки от ПСОВ – Хасково и ПСОВ – Свиленград, за нуждите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място]“, като е описал предмета на поръчката съгласно Раздел II.2.4) Описание на обществената поръчка от обявлението, а също и поставените от възложителя условия в Раздел III.1.1.) Условия за участие, Годност за упражняване на професионалната дейност, както и в Критерии за подбор в т.6.1 и 6.2 от документацията за участие в процедурата, одобрени със същото Решение. Съдът е преценил, че деянието, за което на Т. Р. М. е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, а при издаването на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му, като е приел постановлението за издадено от компетентен орган, в сроковете по ЗАНН и съдържащо посочени дата и място на нарушението, и фактите и обстоятелствата, при които същото е възприето за извършено. За да отмени Наказателното постановление съдът е изложил съображения, че в случая с предмета на поръчката в действителност не се ограничава конкуренцията и не се дава необосновано предимство на един участник, поради което административно наказващият орган неправилно е приел за доказано извършването от страна на наказаното лице на административно нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП. За да достигне до този извод, въззивният съд е преценил относимите нормативни разпоредби, включително чл.35, ал.1 – ал.6 от ЗУО и дефинициите на понятията „оползотворяване“ и „транспортиране“ на отпадъци, дадени в §1, т.13 и т.43 от ЗУО. Посочил е, че употребените от възложителя в раздел III – „Правна, икономическа и техническа информация“ от обявлението на поръчката, част „Списък и кратко описание на условията“ съюзи „и/или“ означава, че е предвидено алтернативно представяне на посочените документи, не се изисква участникът да ги притежава всички заедно, както и позволява на участниците да се възползват от предвидената в ЗОП възможност при кандидатстването за обществената поръчка да ползват подизпълнител, който да разполага с някой от документите, с които съответният участник не разполага. Въз основа на цитираната нормативна уредба съдът е приел, че заложените в случая критерии по никакъв начин не накърняват правата на възможните участници, а с оглед спецификата на предмета на поръчката същата не следва да се разделя на отделни позиции, тъй като приемането и извозването на отпадъците е свързано и с последващото им депониране и оползотворяване, тоест тези дейности са взаимно свързани и неразделни. Настоящият съдебен състав намира проверяваното решение за правилно като краен резултат. От съдържанието на решението се установява, че въззивният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, извършил е преценка на доказателствата и възраженията на наказаното лице относно спорните факти, а крайният му извод за незаконосъобразност на Наказателното постановление се споделя от настоящата инстанция, при следните уточняващи мотиви: Административнонаказателната отговорност на касационния ответник Т. Р. М. е ангажирана на основание чл.247, ал.1 от ЗОП, за извършено административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.2, ал.2 от ЗОП, а именно за това, че на 15.07.2021 г., в качеството си на управител и секторен възложител на обществени поръчки, е нарушил разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП, като с Решението за откриване на процедурата е одобрил обявлението и документацията за участие, като е поставил условие към участниците едновременно да разполагат както с Разрешително по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и/или по чл.35, ал.1, т.2 от ЗУО, и/или по чл.35, ал.3 от ЗУО, за извършване на дейностите, предмет на поръчката, или съответно еквивалентен документ, издаден от компетентен орган, така и с Документ за транспортиране на отпадъци с код 19 08 05 – утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места и терени на Възложителя (съгласно чл.35, ал.5 от ЗУО), валидно към момента на подаване на офертата, или съответно еквивалентен документ издаден от компетентния орган, а поставеното изискване ограничава конкуренцията, като дава необосновано предимство на едни и необосновано ограничава участието на други стопански субекти в обществената поръчка. Посочената като нарушена разпоредба на чл.2, ал.2 от ЗОП има следното съдържание: При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В процесния случай по делото не е имало спор относно включените от възложителя условия на поръчката, а дали същите дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка. За да достигне до извода за наличие на ограничително условие, административнонаказващият орган е посочил в Наказателното постановление, че в предмета на обществената поръчка са включени две различни дейности във връзка с управление на отпадъците, като за дейността „оползотворяване“ е въведен разрешителен режим, а за дейността „транспортиране“ на отпадъци режимът е регистрационен, а не разрешителен. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че възложителят въвежда ограничително условие, с което се препятства участието на стопански субекти, които притежават само съответното разрешително или предвидената регистрация за транспортиране на отпадъци, с оглед поставеното от възложителя условие двете дейности да се осъществяват от един изпълнител. Възприетото от административнонаказващият орган „съчетаване на различни по естеството си дейности“ на практика имплицитно въвежда твърдение за необходимост от разделяне на поръчката, за каквото на касационния ответник не е повдигано административно обвинение. Административнонаказващият орган е следвало да прецени нарушаването на въведената с чл.2, ал.2 от ЗОП забрана за ограничаване на конкуренцията с преценка и на двете кумулативно въведени с нормата предпоставки – от една страна да не се включват условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки, а от друга – включените условия да не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Безспорно е, че процесната процедура за възлагане на обществена поръчка е за услуга с наименование: „Приемане, извозване и оползотворяване на утайки от ПСОВ – Хасково и ПСОВ – Свиленград, за нуждите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място].“ От приложената по делото Техническата спецификация е видно, че предметът на обществената поръчка касае „услуги по приемане, извозване и оползотворяване на отпадъци, получени от дейността на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД с код 190805“, а в Указанията за участие, част от документацията, за „Място на изпълнение на поръчката“ е вписано следното: „приема на утайки с код 190805 от пречистване на отпадни води от населени места, от терени на Възложителя, а именно ПСОВ гр.Хасково и ПСОВ гр.Свиленград, а оползотворяването на територията на площадката за третиране на отпадъци на Изпълнителя.“ Настоящият съдебен състав споделя изразеното от въззивния съд становище, че дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, са взаимно свързани, както и намира, че в случая не се сочат и не се доказват обстоятелства, налагащи разделянето на поръчката по отделни дейности. След като преценката на възложителя е да възложи услугата, включваща изпълнение на дейностите по приемане, извозване, респ.транспортиране, и оползотворяване, респ.третиране на отпадъците, то въвеждането от него на условията изпълнителят да притежава както (алтернативно) някое от разрешенията, посочени в чл.35 (ал.1, т.1 и/или т.2, и/или ал.3) от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, така и (кумулативно) регистрационен документ за дейностите по транспортиране на отпадъци (по чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО, вр. §1, т.43 от ДР на ЗУО), който съгласно чл.55, ал.5 от ЗУО се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи – е съобразено с предмета на обществената поръчка. Тоест въведените в Раздел ІІІ.1.1) от Обявлението за поръчката условия са съобразени с предмета и сложността на поръчката, и тяхното поставяне не е ограничително, а необходимо за изпълнение на конкретния предмет на обществената поръчка. Като е отменил Наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съобразено със закона решение, което, като незасегнато от заявените от касатора основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно е своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане в негова полза на разноски за настоящата инстанция и касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника реално заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат по Договор за правна помощ от 07.02.2025 г. в размер на 500 лева. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът