Решение № 20208 от 16.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6160/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2407/21.05.2024 г., постановено по нахд № 3698/2023 г. на СРС, НО, 17 състав. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на директора на регионална инспекция по околната среда и водите-С. срещу Решение № 2407/21.05.2024 г., постановено по наказателно от административен характер дело (нахд) № 3698/2023 г. на Софийски Районен Съд (СРС) – Наказателно отделение (НО), 17 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 24/27.01.2023 г., издадено от директора на регионална инспекция по околната среда и водите-С.. С посоченото НП на „Еко партнърс България“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на основание чл. 148, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, вр. с чл. 29, ал. 4 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. В жалбата е посочено, че оспореното решение е незаконосъобразно. От съда се иска съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който решението на СРС да бъде отменено. По време на проведеното по делото открито заседание, касаторът се представлява от юрк. П., която поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба се представлява от А. С. – прокурист, която оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на СГП счита жалбата по същество за неоснователна. Административен Съд С. – град, ХXIII-ти касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от касатора доводи, тези на пълномощника на ответника и на представителя на СГП и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: За да постанови решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е установил фактите, които са от значение за спора, включително е проведен разпит на актосъставителя. От неговите показания и от събраните в хода на производството писмени доказателства съдът е изградил вътрешното си убеждение и е приел, че на основание чл. 54, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/ „Еко партнърс България” АД е внесло одиторски доклад в Министерството на околната среда и водите с вх. № 26-00-578/31.03.2022 г., изготвен от регистриран одитор Д. С. № 0067. В доклада е посочено, че са налице изградени системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки в 21 общини. Към 31.12.2021 г. „Еко партнърс България” АД има разположени 3982 бр. контейнери, съответно -1992 жълти контейнери за хартиени, пластмасови и метални опаковки и 1990 - зелени за стъклени опаковки. Посочено е, че минимално необходимия брой контейнери, съгласно изискванията на НООО е 3 558 или по 1779 жълти и 1779 зелени контейнера. В доклада е посочено още, че към 30.09.2021 г. пазарният дял на „Еко партнърс България” АД е 14, 55 %, което означава, че организацията трябва да обхване чрез системи за разделно събиране 873 000 души в срок до 21.12.2021 г. Видно от Приложение № 4.1. „Еко партнърс България” АД има 20 действащи договори за изграждане на системи за разделно събиране с общини към 31.12.2021 г., които съгласно Приложение 4.2 обхващат 807 082 души. В доклада е посочено, че дружеството има сключен договор с [община] с население 106 575 души, който влиза в сила на 26.01.2022 г. След депозирането на одитния доклад с вх. № 95-00-3527/29.07.2022 г. с резолюция е разпоредено да се извърши допълнителна проверка. След приключването на допълнителната проверката е изготвен Доклад № 95-00-4456/12.10.2022 г. на Комисия по заповед № РД- 371/29.04.2022 г. В доклада комисията е констатирала следните обстоятелства: -Към 31.12.2021 г. “Еко партнърс България” АД трябва да има действащи договори с общини за изграждане на системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, които да обхващат 873 000 души население. -Към 31.12.2021 г. “Еко партнърс България” АД е обхванало в системите си за разделно събиране 807 082 души, което е с 65 918 души по-малко от минималната цел, изчислена съгласно чл. 29 от НООО. -Договорът с [община] е сключен на дата 26.01.2022 г., т.е. след изтичане на установения съгласно чл. 29, ал. 4 от НООО 3-месечен срок, тъй като към момента на неговото изтичане този договор не е съществувал и не е действала система за разделно събиране в тази община. Въз основа на горепосочения доклад с № 95-00-4456/12.10.2022 г. на комисия по заповед № РД-371/29.04.2022г. бил съставен АУАН № 1/2022г. от дата 25.10.2022 г. АУАН бил предявен и връчен на А. С. на 25.10.2022 г., като същата вписала възражения относно съставения акт. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП. СРС, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда е налице непълно описание на нарушението и не е установена датата на неговото извършване, което ограничава правото на защита на санкционираното дружество. Административен Съд С. – град, ХXIII-ти касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: По делото е приложена разписка, удостоверяваща, че съобщението за изготвеното решение е връчено на касатора на 27.05.2024 г. Касационната жалба е подадена чрез СРС на 10.06.2024 г. /вх. № 194878/, т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна и срещу съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства, излагайки съответстващи на установените факти мотиви. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и приема, че СРС е направил верен анализ на доказателствата, събрани в хода на воденото административно наказателно производство. АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП не е направено пълно и ясно описание на деянието, което е осъществено от санкционираното дружество, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Липсата на ясно и конкретно описание на нарушението в АУАН и НП води до несъответствие на АУАН и НП с изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което представлява съществено процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на наказаното лице. Настоящият съдебен състав не споделя мотива на СРС, че от събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства не се установява въз основа на кои доказателства е направен извода, че 12.10.2022 г. е датата на извършване на нарушението. На тази дата е издаден окончателния доклад № 95-00-4456 на комисията, назначена със Заповед № РД-371/29.04.2022 г. С този доклад са потвърдени първоначалните констатации на проверяващи, поради което може да се приеме, че това е датата на извършване на нарушението. От друга страна съгласно чл. 29, ал. 4 от НООО, посочена като нарушена разпоредба в процесното НП, организациите по оползотворяване привеждат обхванатото от тях население към параметри, не по-ниски от минималните цели по ал. 1, в срок 3 месеца след оповестяването на пазарните им дялове от министъра на околната среда и водите. За да бъде извършено нарушение на чл. 29, ал. 4 от НООО, следва да бъдат оповестени на пазарните дялове на съответното дружество от министъра на околната среда и водите. Тримесечният срок по чл. 29, ал. 4 от НООО започва да тече от момента на оповестяването. По делото на СРС е представена справка от архива на качените от МОСВ справки за пазарен дял и минимално изискуемо обхванато население на организациите по оползотворяване към 30.09.2021 г., съгласно чл. 29 от НООО и чл. 84 от ЗУО, но от същата се установява единствено, че последното редактиране е извършено на 01.11.2021 г. Не би могло да се приеме, че в тази справка се съдържат данни за оповестяване по смисъла на чл. 29, ал. 4 от НООО, поради което не е ясно как административно-наказващият орган е определил началния момент, от който за санкционираното дружество е започнал да тече тримесечният срок по чл. 29, ал. 4 от НООО. Изложеното представлява неизпълнение на изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно. Касационният състав приема за правилна преценката на СРС, че посоченото в НП нарушение не е доказано, поради което НП е незаконосъобразно. По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен Съд С. – град, ХXIII-ти касационен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2407/21.05.2024 г., постановено по нахд № 3698/2023 г. на СРС, НО, 17 състав. Решението е окончателно.