РЕШЕНИЕ

№ 1388

гр. Велико Търново, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110101603 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид:

Ищцата В. Г. И. чрез пълномощника си адвокат К. С. от ВТАК е предявила срещу П. С. Б. по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и на основание чл. 55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, иск за установяване на вземане за връщане на сумата от 2500 лева/ предмет на издадена заповед за изпълнение от 27.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1107/2025 г. на ВТРС/, представляваща разноските, присъдени на втората по НЧХД 159/2022 г. на ВТРС/ заведено по повдигнато с тъжба на И. обвинение за извършени от Б. престъпления по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1, пр.1-во и пр.2-ро от НК/ и ВНДЧХ № 492/2024 г. на ВТОС, които първата й е платила на 06.12.2024 г. Претенцията е основана на процесуалния факт на отмяна на оправдателната присъда и въззивното решение, с което е потвърдена и влязла в сила, вследствие на искане на главния прокурор по реда на чл.421, ал.2 от НПК, при което е възобновено наказателното производство на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК и делото е върнато на друг състав на районния съд с Решение № 22/28.02.2025 г. по НДВ № 26/2025 г. на ВТАС- поради констатирани обстоятелства за отвод на съдии по чл. 29, ал.1, т.1, б.“в“ от НПК, участвали в постановяване на двата акта, който не са си направили.

Ответницата чрез пълномощника си адвокат М. Н. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражение, основано на обстоятелството, че наказателното производство вследствие на отмяната на оправдателната присъда по реда на чл.421, ал.2, чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК не е приключило и въпросът дали платените разноски ще се окажат действително дължими не е окончателно разрешен.

Съдът след като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Фактите – предмет на изложените в исковата молба и отговора й твърдения са безспорни и надлежно установени с представените по делото копия на официални писмени документи.

Искът е неоснователен.

Тъй-като първичният елемент от фактическия състав на отговорността за разноски в гражданското или в наказателното съдебно производство/ процесуално правоотношение между правозащитния съдебен орган и всяка от страните / като вид облигационно правоотношение между страните е неоснователно предизвикан гражданскоправен/ чл.78, ал.2, вр. с ал.1 и ал.3 от ГПК / или наказателноправен/ какъвто е в настоящия случай/ спор/чл.189, ал.3, чл. 190, ал.1 от НПК /, изходът на този спор, разрешен със съответния влязъл в сила съдебен акт / решение, присъда/, завършващ този фактически състав, ще определи коя от тях ще е носител на правото да търси от другата заплащане на сторените разноски и коя на задължението да го удовлетвори / чл.78, ал.1, ал.3 от ГПК, чл. 189, ал.1 от НПК/.

Образно казано облигационното правоотношение за отговорността за разноски възниква в „изчаквателно“ състояние в обхвата на съдебното производство и получава конкретно съдържание с индивидуализацията на правото и задължението с окончателното приключване на производството.

Правоотношението между страните за разноските по наказателното производство не е отпаднало с факта на отмяната на присъдата на посоченото по –горе процесуално основание, а се е запазило в „изчаквателно“ състояние до влизане в сила на новия съдебен акт.

Затова „основание“ по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД не е самата присъда, понеже тя е само третия елемент от фактическия състав на отговорността за разноски / вторият е направените разноски/.

В зависимост от изхода на наказателноправния спор ще се определи дали платените досега от ищцата разноски биха подлежали на връщане или не, т.е. ще се даде отговор на въпроса основателно ли/ ще е основателно, ако бъде признато, че ответницата виновно е извършила вменените й престъпни деяния, и обратно – няма да е основателно, ако не бъде признато, че е така / този спор е повдигнат от нея или не.

При този изход на исковия спор ответницата има право на присъждане на направените по производството разноски, възлизащи на сумата 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и тъй-като го е упражнила, ищцата следва да бъде осъдена да й заплати тази сума – чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид горното, съдът