Решение № 451 от 23.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4050/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. С. И. ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. В. О. - САК, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, да заплати сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП настъпило на 10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответното дружество, а именно 20.09.2022 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 10.05.2022 г., около 19: 50 часа ищцата пострадала в резултат на ПТП в гр.София. Й. С. И. управлявала мотоциклет марка „Сузуки”, модел „Р600” с per. № ••••••• по бул. „Царица Й.” с посока на движение от бул. „д-р Петър Дертлиев” към ул. „Луи Пастьор”. Същата се е движела в крайна лява лента, когато на около 40 м. преди кръстовището с ул. „Луи Пастьор”, управляваният от Х.П.Т. лек автомобил, марка „Нисан”, модел „Джук” с per. № •••••••, със същата посока на движение, при предприета маневра престрояване от най-дясна лента с цел навлизане в най-лява лента на платното, без да сигнализира за маневрата със светлинен сигнал, рязко препречил лявата пътна лента, вследствие на което настъпил удар между автомобила и управлявания от ищцата мотоциклет.

Твърди се, че в резултат на ПТП получила увреждания, изразяващи се в контузия с повърхностни травма в окосмената част на главата, контузия на долната част на гърба и таза, кръвонасядання в областта на дясното бедро, кръвонасядання в областта на дясно коляно, кръвонасядання в областта на ляво бедро, кръвонасядання в областта на дясно седалище и двете подбедрици, подкожен хематом в областта на дясно бедро, счупване на илиачната кост. Потърсила спешна медицинска помощ във „ВМА-МБАЛ София“, където са извършени изследвания и прегледи. Заявява, че след настъпване на ПТП и до настоящият момент е в тежко физическо и здравословно състояние, като причинените й наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на главата, гърба, коляното, таза и бедрото.

Изложени са съображения, че продължителния оздравителен процес при ищцата е довел до срив на нейното самочувствие и психически шок, в следствие на което се страхувала да излиза навън. Ищцата не можела да спи спокойно след инцидента и станала много чувствителна, тревожна и подтисната. Наведени са твърдения, че към датата на ПТП между ответника и деликвента е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.

В указания срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и собственикът на лек автомобил, марка „Нисан”, модел „Джук” с per. № •••••••, валиден към датата на ПТП. Оспорва твърдението за обема и дълбочината на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва твърденията за продължителност на болките и страданията, срив в самочувствието и тежък психически шок, страх да излиза навън, неспокоен сън след инцидента, поява на тревожност и потиснатост и др. Навежда твърдения, че всички увреждания, които са описани в исковата молба, са били справедливо обезщетени посредством изплащането на обезщетението в размер на 2 000 лв., като предявената претенция за допълнителни още 28 000 лева е неоснователна. При условия на евентуалност счита, че същият следва да бъде значително намален с оглед завишеният размер на претенцията. Оспорва причинно-следствената връзка между произшествието и диагнозата счупване на илиачната кост, което е установено почти 1 година след ПТП (29.03.2023 г.). Оспорва и акцесорната претенция. Отделно, оспорва претендираната мораторна лихва. Направено е искане да бъде отделено като безспорно преведеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лв. Не възразява да бъде отделено като безспорно и обстоятелството за валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на лекия автомобил, участник в ПТП.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, в който се поддържат всички направени с отговора твърдения, възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.В. О. поддържат предявените искове. Претендира разноски.

Ответното „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк.Йорданова оспорва предявените искове. Претендира разноски.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия неоспорен протокол за ПТП № 5792 от 10.05.2022г., в който е отразено ПТП настъпило на 10.05.2022г., около 19: 50 часа, в гр. София, л.а. Нисан Джук, с рег. № •••••••, управляван от Х.П.Т. се движи по бул. „Царица Й.“ с посока на движение от бул. „Д-р П. Дертлиев“ към бул. „Ген. А. Николов“ и на около 40 м. преди кръстовището с бул. „Лей Пастьор“, поради маневра частично навлизане в съседната пътна лента, реализира ПТП с попътно движещият се отляво мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Р 600“, с рег.№ •••••••, управляван от ищцата. /л.7 от делото/ По делото са приети АУАН № 538142 от 10.05.2022г. и Наказателно постановление № 22-4332-009162 от 20.05.2022г., от които се установява, че водачът Х.П.Т. на 10.05.2022 г. при управление на л.а. „Нисан Джук“, с рег. № •••••••, управляван от Х.П.Т. се движи по бул. „Царица Й.“ с посока на движение от бул. „Д-р П. Дертлиев“ към бул. „Ген. А. Николов“ и на около 40 м. преди кръстовището с бул. „Лей Пастьор“, поради маневра частично навлизане в съседната пътна лента, реализира ПТП с попътно движещият се отляво мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Р 600“, с рег.№ •••••••, управляван от ищцата, с което е нарушила разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Наказателно постановление е влязло в сила на 10.08.2022г. /л.8 и л.10 от делото/ От приетия лист за преглед на пациент издаден от ВМА на 10.05.2022г., се установява, че на 10.05.2022г. в 21: 01 часа, ищцата Й. И. е посетила ВМА, прегледана от д-р П.К.. В анамнезата е посочено, че ищцата е претърпяла инцидент с мотор, като водач с невисока скорост. Посочено е, че при инцидента ищцата не е губила съзнание. Има ясен спомен за случилото се. Оплаква се от главоболие с умерен интензитет, без гадене и повръщане. Поставена й е диагноза: повърхностна травма на окосмената част на главата./л.11 – л..12 от делото/ Отразено е още, че няма рьо данни за травматични изменения, както и че пациентката е отказала хоспитализация.

От приетото СМУ №162 / 11.05.2022г. издадено от съдебномедицински кабинет на доц. д-р А.А., е видно, че при прегледа на Й. С. И. на 21г. са установени кръвонасядания в областта на дясно бедро, дясно коляно, ляво бедро, седалище и двете подбедрици, подкожен хематом в областта на дясно бедро, които травматични увреди се дължат на удари с тъпи или върху твърди предмети, по начин, по който съобщава пострадалата – пострадал при ПТП./л.17/ Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начинът на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от приетата съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Т. Г. Д. – ортопед-травматолог. В заключението на СМЕ е обосновано, че при процесното ПТП ищцата Й. И. е получила следните травматични увреждания:

• повърхностна травма на окосмената част на главата;

• контузия на долната част на гърба и таз.

Вещото лице посочва, че при ищцата са налице и предхождащи травматични увреждания преди процесното ПТП - на 15.02.2022 г. тя е паднала при каране на ски. Направени прегледи и изследвания в болницата в гр. Смолян, където е установена контузия на долната част на гърба и таза. След 85 дни ищцата претърпява процесното ПТП, при което получава травма в същата област на тялото. В заключението е прието, че новополученото травматично увреждане е удължил възстановителния период при ищцата от първото увреждане с още 1-2 месеца. Прието е, че описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по начин и време, описан в исковата молба.Вещото лице ортопед пояснява, че е приложено домашно – амбулаторно лечение, изразяващ се в леглови постелен режим, криотерапия и обезболяващи при нужда. Д-р Д. обосновава, че ищцата е претърпяла болки и страдания непосредствено след ПТП с голям интензитет за около 7-8 дни, с умерен интензитет за около 14-15 дни, след което интензитетът на болките е намалял. Сочи се, че в случая няма медицинска документация, от която да е видно как е протекъл и колко е продължил възстановителния период при ищцата, затова се приема обичайния при този вид увреди. Сочи се, че сегашното състояние на ищцата е стабилизирано, тя се движи самостоятелно и може да се обслужва сама. Налице са следните остатъчни явления - движенията в поясния отдел на гръбначния стълб се извършват в намален обем с 15 %, но това състояние е установено на 16.03.2022 г. - преди процесното ПТП. Няма медицинска документация за проведено лечение в периода от тогава до 10.05.2022 г. - датата на процесното ПТП. Последното е утежнило състоянието от първия инцидент. Перспективата в бъдеще е добра. Вещото лице д-р Д. приема, че е необходимо ищцата да проведе лечение за оплакванията и състоянието си. С оглед характера, местоположението и степента на травматичните увреждания получени при първи инцидент и процесното ПТП, давността на получаването им и възрастта на пострадалата, се очаква възстановяване в бъдеще. Ищцата има болки и понастоящем с променлив интензитет и непостоянен характер. Вещото лице посочва още, че няма данни в приложената медицинска документация по делото и представената допълнително такава, за фрактура на таза и прешлените на гръбначния стълб на ищцата. Пояснява, че счупване на кости се установява с рентгеново или магнитно- резонансно изследване. В медицинската документация на ищцата няма данни за счупване на илиачната кост. От рентгенова снимка на таза № 4212 от 29.03.2023 г. е посочено - без данни за травматични промени. Вещото лице обобщава, че ищцата не е получила счупване на илиачната кост както при инцидента със ските на 15.02.2022 г. така и при процесното ПТП на 10.05.2022 г. В о.с.з. на 08.10.2024г., вещото лице посочва, че по делото няма документ, в който да се вижда фрактура на таза. Документът е издаден от ВМА почти една година след травмите, които ищцата е получила. Амбулаторният лист е издаден на компютър, като след това е добавено на ръка в графа „Изследвания“ - „След счупване на ябълчната кост“. Няма документ, който да е приложен към този амбулаторен лист. Във всички предварителни рентгенови снимки на таза, както и при първата травма в Смолян, така и при процесната, вещото лице не открива документ, в който да пише „Счупване на таза“. Пояснява още, че на 29.03.2023 г. е правена рентгенова снимка на таза. Не се установяват данни за травматични промени. В същия ден, когато е написан този лист, е направена снимка, където пише, че няма данни за травматични промени на таза. Снимка е правена и в Смолян на 15.02.2022 г. преди процесното ПТП, където пише — „съхранена костна структура на тазови кости, тазов пръстен и тазобедрена става, без фрактурни просветлявания“. Няма счупване. В открито с.з. на 15.02.2022 г. вещото лице д-р Д. пояснява, че увреждането при ищцата е в долната част на гърба и таза. Вещото лице сочи, че са налице данни, че ищцата 85 дни преди претърпяното ПТП е претърпяла друга травма при падане на ски, при което е ударила гърба и таза.

Заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р Т. Д. – ортопед - травматолог, съдът възприема като обективно и компетентно дадено.

По искане на ищцата в хода на съдебното дирене пред СГС е допуснат един свидетел относно претърпените неимуществени вреди.

Свидетелят Д.Г.К.-И. – майка на ищцата, сочи в показанията си, че за ПТП разбрала от дъщеря й, след като се прибрала вкъщи. Имала синини, легнала си. На следващия ден не се чувствала добре, приемала обезболяващи. Посетила лечебно заведение. Оплаква се от болки в таза, в коляното, както и в гърба. Свидетелят описва, че преди ПТП, в същата година, дъщеря й претърпяла падане със ски, като до няколко дни след това се възстановила. Описва, че след процесното ПТП дъщеря й се оплаквала от болки изключително в таза, в коляното, а видимо че цялата й дясна страна имало синини. Оплаквала се и от болки в главата в дясната страна. Веднага след ПТП-то отишли на спешен кабинет за преглед, където предписали обезболяващите. Свид. И. сочи, че още на моменти дъщеря и има силно главоболие. При всеки преглед й правят рентгенови снимки, от които се установява, че има счупване, зараснало накриво, разместване в таза.

В приложение на чл.172 ГПК, Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.К.-И. в частта, относно твърдението, че ищцата има счупване, зараснало накриво, разместване на таза, тъй като не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза.

Страните не спорят, че към датата на ПТП – 10.05.2022 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответника „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек автомобил, управляван от Х.Т.. Нещо повече, в приетия и неоспорен по делото Констативен протокол за ПТП е посочено, че за лекия автомобил е налице застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД.

Между страните не е спорно, а и от представената на страници 20-21 писмена кореспонденция, се установява, че на 20.10.2022г. ищцата е сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди относно процесното ПТП, а последният на 26.10.2022г. е определил и изплатил сума в размер на 2 000 лева – преводно нареждане на стр. 22 от делото.

Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 20 от 20.10.2022 г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.

По същество:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Не е спорно между страните, че процесното ПТП е причинено единствено по вина на водача на лекия автомобил. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Х.Т., изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП - При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.

Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лекия автомобил „Нисан Джук“, с рег. № •••••••.

По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са по делото (СМЕ, медицински документи и гласни доказателства, ) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта на ищцата към момента на увреждането – 21 год., вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: повърхностна травма на окосмената част на главата и контузия на долната част на гърба и таза, кръвонасядания в областта на дясно бедро, дясно коляно, ляво бедро, седалище и двете подбедрици, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, при съобразяване на обществено икономическите условия към момента на ПТП - м. май 2022г., съдът намира, че сумата от 7 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.

Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.

Същевременно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази, че твърдяните вреди от счупване на илиачна кост, не бяха доказани в хода на съдебното дирене. Като недоказаните, тези вреди, съдът е длъжен да приеме за ненастъпили.

С оглед изложеното, решаващият състав намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени вследствие на ПТП от 10.05.2022 год., при установените релевантни по делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 7 000 лева.

От тази сума следва да бъде приспаднато и доброволно платеното от ответното дружество обезщетение в размер на 2 000 лева, с оглед на което предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 5 000 лева, като за разликата от определения до предявения размер от 28 000лв., прекия иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД: Предвид основателността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Заявена е претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя ответник – 20.09.2022г.

Съгласно уредбата в КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.

В конкретния случай на 20.10.2022 г. ищцата е депозирала уведомление до ответника, поради което следва да се приеме, че застрахователят е уведомен за процесното ПТП именно на тази дата и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с, ал. 3 от КЗ. Поради това лихва за забава върху горепосочените обезщетения се дължи от 20.10.2022 г., до окончателното плащане.

По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищцата е частично освободена от внасяне на държавна такса.

Ищцата е направил разноски по производството в общ размер на 910 лв., от които 560 лева – държавна такса и 350 лева - депозит за СМЕ, съгласно представения по делото на лист 107 списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Предвид на горното и основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 162.50 лева.

С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат В. О. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 619.28 лв. с ДДС.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 205.35 лв., като общо сторените разноски възлизат на 250 лева депозит за СМЕ, както и на основание чл. 78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева или сума в общ размер на 305.35 лева.

Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав