РЕШЕНИЕ

№ 372

гр. гр.Несебър, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20232150100••• по описа за 2023 година Делото е образувано по искова молба на ЕС на сграда с идентификатор •••••••••• по КККР на гр.Несебър с административен адрес, гр.••••••••••••, представлявана от управителя М. А. М., заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Н.Г. от БАК с посочен съд.адрес в гр.••••••• срещу Н.Г.М. с Булстат-•••••••••• и В.Л.Б. с Булстат-••••••••, двамата граждани на •••••••••••, с адрес в Р. България, гр.••••••••••••.

Предаявени са искове по чл.422 ГПК, вр.чл.38 ЗУЕС, вр.чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено по отношение ответниците Н.Г.М. с Булстат-•••••••••• и В.Л.Б. с Булстат-••••••••, че в качеството си на съсобственици при равни квота на СОС с идентификатор ••••••••••••• по КККР на гр.Несебър, дължат на ищеца при условията на разделност в равни части, следните суми: 1131, 89 лв. -дължими вноски към ищцовата Етажната собственост за разходи по чл. 50 и чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за сезон 2022/2023, приети с решения по т.3, т.4 и т.5 на проведено на 11.07.2022 г. Общо събрание на етажните собственици, с падеж на плащане 01.10.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от - 4 333, 03 лв. – дължими вноски към Етажната собственост за разходи по чл. 50 и чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за периода 2019-2021 г., приети с решения по т.8 на ОСЕС проведено на 11.07.2022г., с падеж на плащане 01.09.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от 83, 49 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците, считано от 01.10.2022 г. до 24.11.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1373/2022г. по описа на РС-Несебър.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Н.Г.М. и В.Л.Б., чрез особения си представител, е подаден отговор на исковата молба, с който сумите по исковете молба и основанията за дължимостта им не се оспорват.

В съдебно заседание особеният представител посочва, че ответниците са обявили за продажба жилището за което дължат предетнидараните от ищцовата етажна собственост такси. Твърди, че е направил опит за медиация, но установил, че такава не може да бъде преведена. Моли, претенцията да бъде уважена като основателна. Не сочи доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № •••, том •••, рег.

№ ••••, дело № ••• от 16.07.2012г., на нотариус Линка Чуткина, № 600 в регистъра на Нотариалната камара /л. 6 – л. 7 по дело/, се установява, че Н.Г.М. и В.Л.Б. са придобили собствеността върху самостоятелен обект № ••••••••••••• с адрес в гр.••••••••••••, на площ от 68, 11кв.м., ведно с 1, 6876% ид.части от общите части в сградата.

С решения на проведено на 11.07.2022 г. Общо събрание на етажните собственици са определени такси за разходи по чл. 50 и чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за сезон 2022/2023 по приети решения по т.3, т.4 и т.5 с падеж на плащане 01.10.2022г., както и дължими вноски към Етажната собственост за разходи по чл. 50 и чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за периода 2019-2021 г., приети с решения по т. 8 на проведено на същото ОСЕС 11.07.2022г., с падеж на плащане 01.09.2022г.. Не са събрани по делото доказателства тези решения да са обжалвани, поради което съдът приема, че същите са стабилизирани.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

За уважаването на предявените претенции е необходимо ищецът да се докаже, че е взето решение, което е обвързало ответниците в производството именно в качеството им на собственици на самостоятелен обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.

По делото безспорно се установява чрез представения нотариален акт, че ответниците са собственици на цитирания апартамент, намиращ се в режим на етажна собственост в комплекс „•••••••“.

Действително по делото не се твърди и няма данни решенията от 11.07.2022г. да са обжалвани и отменяни от съд, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила.

Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7.

В чл. 38, ал. 2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят на УС (управителят) може да предяви иск за осъждане собственика за плати дължимите суми.

При установяване наличието на горните предпоставки претенцията за главниците се явява доказана по своето основание и размер, поради което подлежи на уважаване.

По отоношение претенцията за лихва за забава, в тежест на ищеца е да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането.

В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В конкретния случай падежите са определение от ОСЕС като за сезон 2022/2023 по приети решения по т.3, т.4 и т.5 е посочен падеж на плащане 01.10.2022г., както и дължими вноски към Етажната собственост за разходи по чл. 50 и чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за периода 2019-2021 г., приети с решения по т.8 на проведено на същото ОСЕС 11.07.2022г., с падеж на плащане 01.09.2022г.. При установяването на размера на главния дълг и периода на забавата, то основателна е претенцията за обезщетение за забава, доколкото настоящият състав установи, че е математически вярна.

При този изход на спора в тежест на ответниците при условията на разделност в равни части, следва да се присъдят сторените от ищеца разноски в размер на 340, 48лв./или по 170, 24лв. за всеки/ по заповедното производство и сумата от 1817, 35лв./или по 908, 68лв. за всеки/-представляващи сторените в исковото производство разноски.

Така мотивиран, съдът