Решение № 30 от 20.3.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 245/2023 г.

производство е разкрита в хода на друго разследване/, установяващи фактите на отделните престъпни деяния във времето /макар и в рамките на ден/, осъществени от подсъдимите. Решаващият първостепенен съд е изложил съображения за доказателствената основа на всеки отделен, приет за установен от него факт, както и основанията си, за да отхвърли като защитна развиваната от подсъдимите теза.

Констатираната липса на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на страните, позволява да се анализират всички доказателствени източници по делото, доколкото същите са събрани в съответствие с изискуемия процесуален ред.

Решаващият съд е подложил на цялостна преценка събраната доказателствена маса, установени са всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото- факта на извършване на деянията, авторството, механизма на осъществяването им и участието на всеки от двамата подсъдими, субективната страна на престъпленията, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които са били извършени.

Правилни са и направените правни изводи. Същите се оспорват от упълномощените защитници, но възраженията им са неоснователни и не могат да бъдат възприети от настоящата инстанция.

По същество, въззивната инстанция намери за правилна и законосъобразна така ревизираната присъда – доказателствените материали са ценени не изолирано едно от друго, а във взаимовръзка и логическа последователност; правните изводи са изградени върху една последователна верига от факти, позволяваща несъмнени изводи относно авторството и механизма на деянията.

Затова не съществуват никакви основания да се внасят корекции и да се преразглежда изяснената от Окръжен съд Варна фактология, а именно:

Към м. март 2019г двамата подсъдими Х. Г. и К. К. били държавни служители в системата на МВР, първият от 05.09.2007 год., а вторият - от 17.04.2008 год. Същите заемали длъжност „старши полицай" в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" /СИГМА/ на сектор „Специализирани полицейски сили" към отдел „Охранителна полиция" в ОД на МВР - гр. Варна. Към дейностите, които осъществявали в сектора, била и автопатрулна на територията на обл. Варна, чийто ред и изпълнение бил уреден в Инструкция за патрулно-постова дейност № 8121з- 929/02.12.2014год., издадена от Министъра на МВР /Обн. ДВ, бр. 102/12.12.2014 год./ По график, утвърден от Зам. Директора на ОД МВР -Варна те застъпили на 30 март 2019 г. на смяна от 08.00 часа до 20, 00 часа и след проведения им инструктаж, в 10.30 часа пристъпили към изпълнение на задълженията си на територията на Първо РУ – Варна. За ръководител на екипа бил определен подс. К. К.. Подсъдимите патрулирали като автопатрул с позивна „86" с ЛА „Опел Астра“ с per. № В 7695 НС, оборудван със система за локализация /Джи Пи Ес/ и мобилна „Тетра" за връзка с дежурния и останалите РПУ в града.

Същия ден, малко преди 16: 00 часа, те забелязали ЛА „Мерцедес Е", с per. № В 0439 СА, спрян на аварийни светлини непосредствено след спирката на бул.“Осми приморски полк“ №71, в близост до обменно бюро „Варчев". В автомобила били свидетелите И.В. и Г. И., които видимо се притеснили от появата на полицейския автомобил, тъй като в колата им имало наркотични вещества. Дни преди това свидетелите били „наети на работа" от св.К.К. да доставят наркотици на нарокозависими лица по тяхна предварителна заявка, чрез мобилен телефон „Нокия" на посочени от тях адреси. Св. К. заедно със свидетелите Р.Д. и С.Д. се занимавали с разпространение на наркотични вещества в града./Дейността на същите е била обект на разследване към него момент/.

По това време свидетелите В. и И. имали заявка н а „служебния" телефон за доставка на наркотично вещество именно в този район, което наложило спирането и изчакването на „клиента“. Св. И. предварително бил извадил пакетче с наркотично вещество от чанта, находяща се под краката му, в която били поставени всички дози с наркотика, държейки го в левия джоб на анцуга си и в готовност да го предаде н а „клиента“. Възприемайки неправомерното спиране на автомобила в района на спирката, за да изяснят причините за допуснатото нарушение на ЗДвП от водача, двамата подсъдими им препречили пътя, спирайки по диагонал на пътното платно. Предприели полицейската проверка, при която подс.Г. поискал от св.В. личната карта, шофьорска книжка и документите на автомобила. Докато проверявали документите, полицейските служители забелязали осезателно притеснение у двамата свидетели, затова решили да разширят обхвата й като ги проверят и за вещи и предмети, забранени за притежание. Подсъдимият К. застанал до вратата на св. И., а подс. Г. разпоредил на водача - св. В. да излезе от автомобила, отворил капака на багажника на полицейския автомобил и му казал да извади всички намиращи се в него вещи и да ги постави в багажното отделение. Свидетелят сторил това като оставил намиращи се в него документи и връзка ключове на указаното място. Подс. Г. проверил с ръце джобовете на дрехите на св. В. за други предмети, но не открил такива. През това време подс. К. наблюдавал и охранявал св. И., който останал в ЛА „Мерцедес". Когато приключил с личния обиск на св.В., подс. Г. разпоредил на двамата свидетели да си разменят местата, при което св.И. излязъл от автомобила и придружил подс.Г. до багажното отделение на служебния автомобил, а св. В. застанал до подс. К.. По същия начин подс. Г. указал на св.И. къде да постави личните си вещи. Свидетелят извадил от джобовете си „служебния телефон", документите си и банковите карти и ги оставил в багажника пред него. В джоба на анцуга му останало единствено пакетчето с наркотично вещество, което бил подготвил по-рано. При извършване на обиска подс. Г. напипал в джобовете на св.И. пакетчето с наркотик, което възприел и визуално, след като погледнал и в джоба му. Попитал св. И., какво има в пакетчето, при което последният изплашен и притеснен от случващото се, не отговорил. Тогава подс. Г. повикал подс. К. и му показал намиращото се в джоба на св.И. пликче с наркотично вещество и двамата се дръпнали настрани за да обсъдят ситуацията. Малко след това подс. Г. запитал двамата свидетели, дали в автомобила им има вещи, които са забранени за притежаване. Двамата свидетели били силно уплашени и от случващото и не отговорили нищо. Тогава подс.Г. казал на с в. В., че заради намереният наркотик в джоба на св.И., ще последва сваляне на регистрационните табели на автомобила, глоби от 2000 лв. и задържане за 24 часа в полицията. Това още повече уплашило свидетелите. Междувременно подс.Г. си сложил ръкавици и предприел претърсване на купето на ЛА „Мерцедес". Веднага намерил до предната дясна седалка черната кожена чанта с наркотичните вещества, но не я взел от мястото й; на задната седалка видял якето на св. И., от джоба му извадил портфейла, в който намерил сумата от 220 лв. След като приключил с проверката на автомобила, в присъствието на колегата си - подс.К., Г. запитал двамата свидетели какво има в черната кожена чанта. Никой от тях не отговорил, т. к. решили, че въпросът е по-скоро риторичен - били убедени, че полицаят е видял пакетчетата с наркотици. След кратко мълчание, свид. В. попитал дали не може „…да се измисли нещо“. Тогава подс. Г. го извикал до предната дясна врата на полицейския автомобил, седнал на шофьорското място и накарал св. В. да клекне до него, „за да не се вижда на камерите". Обяснил на свидетеля В., че сумата от 220 лева, находяща се в портфейла, не е достатъчна за да пуснат и двамата, затова трябва още толкова. Свидетелят В. обещал да намерят още пари и да се върнат да ги дадат. Тогава подс. Г. му казал да дадат наличните пари, пъхнати в документа за гражданска отговорност на автомобила. Св.В. предал тези инструкции на св.И. и му подал полицата с гражданската отговорност. В изпълнение на указанието, св. И. влязъл в техния ЛА“Мерцедес“, облякъл си якето, извадил от портфейла си сумата от 220 лв., които сложил в сгънатата на две застрахователна полица, приближил се до полицейския автомобил и я предал на подс.Г.. Последният извадил парите, преброил ги, прибрал ги и му върнал полицата за гражданска отговорност.

Междувременно, „работодателят“ на двамата свидетели - св. К.К. и сестра му Г.К. се движели по бул. „Осми приморски полк" с ЛА “Рено" с peг. № В 7199 СА и възприели извършваната от полицаите проверка на свидетелите И. и В.. Свидетелят К. знаел, че в двете „нови момчета" има наркотични вещества и веднага позвънил от телефона на сестра си на св. Р.Д.. Разказал му, че „новите" ги проверява полиция, споделил притесненията си да не ги издадат и обяснил, че ще опита да прибере картата от „служебния телефон" преди да бъде иззет о т полицаите. Затова оставил сестра си в близост до мястото, където продължавала полицейската проверка, акцентирайки й да вземе „служебния телефон". Св. К. се приближила към св. И. и директно го попитала, дали не закъснява за интервюто за работа, пояснявайки, че си е забравила мобилния телефон в колата и иска да си го вземе. Внезапната й поява предизвикала смут и стъписване както у свидетелите И. и В., така и у полицейските служители - подсъдимите Г. и К.. Последните по никакъв начин не се противопоставили на комуникацията й с проверяваните от тях лица, не установили самоличността й и не направили опит да предотвратят вземането на телефона от багажното отделение на полицейския автомобил, където той продължавал да се намира. След като го взела, св. К. бързо се отдалечила от мястото на проверката и отново се качила в автомобила на брат си. Междувременно св. С.Д. се свързал по телефона със св.К., който информирал и него за извършваната полиц. проверка /“… „тез ги хванаха тука на центъра…/", затова трябва да се видят.

Когато св.К. си тръгнала, подс. Г. извикал отново св. В. до шофьорското място на полицейския автомобил и му разяснил му, че след час трябва да донесат в уличката зад бюро „Варчев" втората част от парична сума в размер на 220 лева. Предупредил го, че ако не я донесат, ще имат „главоболия", тъй като с колегата му знаят къде живеят.

След като свидетелите В. и И. си взели личните си вещи от багажника на полиц. автомобил, те потеглили със своя. Св.И. веднага се свързал със св.

К., разказал му подробно за случилото се, като го помолил да осигури останалата сума от 220 лева, която до час трябва да достави на полиц. служители. Св. К. обещал да набави паричната сума и поръчал да го чакат на бензиностанция „Еко" на бул. „Сливница". За поисканите пари той информирал първо св. Р.Д., а след като получил неговото съгласие, се срещнал със сина му - св. С.Д., от когото получил 2 банкноти от по 50 евро и една банкнота от 20 лева. Заедно със сестра си- св. К. се отправили до мястото на срещата със свидетелите В. и И. на бензиностанция „Еко". К. спрял колата до бензиноколонките на бензиностанция "ВМ Петролеум", намираща се в съседство на бензиностанция "Еко" на бул."Сливница", а сестра му – св.К. се отправила към автомобила на двамата свидетели В. и И.. Предала им паричната сума и взела кожената чанта с наркотичните вещества, а двамата свидетелите И. и В. се отправили за срещата към уговореното място от подс. Г.. Решили да задържат за себе си банкнотата от 20 евро, тъй като били останали без никакви пари, а на полицаите да дадат само двете банкноти от по 50 евро. Изчакали в улицата зад бюро „Варчев" няколко минути до към 17.48 часа, когато пристигнал полицейският автомобил с двамата подсъдими. Свидетелят В. се приближил към подс. Г. и го запитал дали да обмени банкнотите в лева или да му ги даде в евро, при което Г. му казал, че няма проблем да са в евро, като му указал да ги сложи в документите си и да му ги подаде през прозореца. Св. В. изпълнил указанията и видял как подс. Г. извадил банкнотите пред подс. К., прибрал ги в автомобила и му върнал документите. Преди да потегли, подс.Г. го предупредил с думите: „…Сега да нямаме проблеми!?...", „…Да не се виждаме повече!...", „…Иначе, лошо!!!...".

Същия ден късно вечерта двамата свидетели И. и В. се срещнали със св.

К. и му разказали с повече подробности за случилото се, св. В. отказал да продължи да „работи като шофьор“ и няколко дни по-късно възстановил на св. К. сумата от 200 лв.

За извършената проверка на 30 март 2019г. полицейските служители - подсъдимите Г. и К. не докладвали на оперативния дежурен на частта в СПС към ОД на МВР гр.Варна съгласно изискванията или на оперативния дежурен в Първо РУ-Варна, въпреки наличието на категоричните данни за извършено престъпление от свидетелите В. и И. и упражнените полицейски правомощия, изразяващи се в проверка на лични вещи и документи, съгласно изискванията на чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от Инструкция №8121з-929/12.12.2014 год. за патрулно-постовата дейност; за намерените у св. И. и в л.а. „Мерцедес" пакетчета с наркотични вещества не съставили протокол за претърсване на автомобил и личен обиск, нито пък отвели проверяваните лица в най- близкото поделение на МВР, където да бъде сторено това, съгласно изискванията на чл.6 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014г. за реда и условията за извършване на проверки по чл.81, ал.1 и ал.2 и чл.83, ал.1 ЗМВР; не разпоредили и тяхното задържане и не издали писмена заповед по реда на чл.74, ал.1, вр. чл.72, ал.1 ЗМВР и чл.11, ал.1 от Инструкция №8121з- 78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в тях в МВР, предвид данните за извършено престъпление - държането без съответно разрешително на наркотични вещества.

За да възприеме описаната по-горе фактическа обстановка, първонист. съд е събрал и проверил голям като обем доказателствен материал, който подробно е обсъдил и прецизно е посочил: показанията на свидетелите Г. И., Н.П., И.В., Р.Д., С.Д., К. К., Г.К. и Н.В.; частичните от обяснения на двамата подсъдими; заключението с експертна интерпретация на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза; заключението по комплексната съдебно психологическа и психиатрична експертиза и допълнението към нея; писмените доказателства и доказателствени средства, измежду които протоколи за разпознаване; докладни записки; справки; протоколи за доброволно предаване; разпечатки на телекомуникация, длъжностни характеристики и справки за съдимост на подсъдимите, график и справки за дежурства, копия на решения на ВАС, касаещи законосъобразността на заповедите на директора на ОД на МВР Варна за дисциплинарно уволнение на двамата подсъдими; ВДС по експлоатирани СРС; ВД - СД дискове с протоколи.

Така изброената доказателствена съвкупност поотделно е била подложена от окръжния съд на преценка за процесуална годност, достоверност и обективност, с оглед приноса й към изясняване предмета на доказване и обосновано не е установено противоречие, а взаимно допълване, което позволява разкриване на съществените елементи на обективната действителност при извършване на продължаваната престъпна дейност във времето по едното от обвиненията. Съпоставката на тезата на двамата подсъдими, развита в обясненията им и изнесената информация от свидетелите, не изключва и не отхвърля достоверността на отделни твърдения, а съвкупно с останалите писмени източници, видеоматериали и ВДС дава основа за отговори чрез експертните знания на вещите лица.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд касателно направения доказателствен анализ и счита, че не съществуват основания, изводими от материалите по делото, поставящи под съмнение процесуалната годност на доказателствените източници, каквито са твърденията на защитата. Много подробно първият съд е анализирал показанията на свидетелите-очевидци, акцентирайки най-вече на тези на св. И.В., с оглед данните за псих. му състояние във времето, излагайки подробни доводи по тяхното кредитиране/отхвърляне, кои от тях и защо приема за достоверни, изключвайки останалите от доказат. съвкупност. Поначало в тази насока са били възраженията на защитниците в хода на провеждане на съд. следствие и в пледоариите им по същество, но видно от мотивите към присъдата, те са обсъдени пространно и задълбочено, даден им е изчерпателен отговор и според становището на настоящия състав – те са правилно отхвърлени, а приетата фактическа обстановка е точна и правилна.

Като цяло, защитата на подсъдимите навежда пред състава на АпС- Варна идентични възражения с тези, които вече е направила пред първоинст. съд, и както бе отбелязано по-горе, подробен и задълбочен отговор им е даден в мотивите към присъдата. Настоящият съдебен състав се солидализира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №50150/06.03.2023г ІІІ НО по НД№650/22г; Р №624/06.02.14г, І НО по КД № 1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г; /, не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. Настоящата инстанция ще изложи по-долу своите съображения по възраженията на подсъдимите и техните защитници, доразвити в пледоариите им по същество пред този съд, включително и допълване на развити вече доводи от първоинст. съд, а именно:

По отношение авторството на деянията:

Подсъдимите лица изцяло отричат да са извършвали престъпни действия, обусловени от неизпълнение на служебните им задължения като автопатрул. По делото са налични множество доказателства и доказателствени сродства, оборващи защитната им теза, че са извършили само проверка на ЛА “Мерцедес“ и находящите се в него двама свидетели и не са констатирали наличие на наркотични вещества, както и че не са получавали парични суми за това. Показанията на проверяваните в автомобила свидетелите И. и В. /имащи естеството на първични и преки доказателства/, както и тези на свидетелите К., К., Р.Д. и С.Д. /явяващи се производни и вторични такива/, съпоставени с установеното чрез видео- техническата и лицево идентификационна експертиза и протичащите помежду им телефонни разговори на инкриминираната дата, а също и ВДС от прилагани СРС и разпечатки, установяват по безспорен и категоричен начин извършените противоправни действия от страна на двамата подсъдими – неизпълнение на служ. им задължения в качеството им на полиц. автопатрул и получаване на парични суми за това.

Доколкото чрез показанията на основните свидетели по делото - И. и В. се извлича пряка и непосредствена информация за действията на подсъдимите, респ. начина на извършване на „проверката“ и престъпленията, едно от основните възражения на жалбоподателите и защитата им е свързано с неправилната /според тях/ оценка на съда по отношение проц. годност и достоверността на показанията на св. И.В., които са основен източник на доказателства против подсъдимите. Вярно е, че в конкретния случай тя е от особено значение, но и настоящата инстанция не намери основание да приеме, че свидетелят към 20.02.2020г, /когато е разпитван на ДП пред съдия/, е действал от една страна недобросъвестно и преднамерено, а от друга, че тези показания са неверни, т. к. свидетелят има установени псих. заболявания, които му пречат да възприема адекватно обективната действителност, т. е. са процесуално негодни.

В противовес на възраженията са и двете заключения по назначените от първоинст. съд и приети КСППЕ и допълнителна такава, установяващи свидетелска годност у св. И.В. към инкриминираната дата 30.03.2019г, по време на провеждане на ДП, включително и към 20.02.2020г., когато е бил разпитван пред съдия, а също и към момента на провеждане на разпита му пред съда – 13.01.2023г. Наличната /вкл-но и представената допълнително такава/ медицинска документация е позволила на двете вещи лица /психиатър и психолог/ да установят, че във времевия диапазон от 2006г до 2021г на свидетеля са му били поставени две психиатрични диагнози: 1. психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол и 2. психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. Констатирано е било и придружаващо заболяване - биполярно афективно разстройство /БАР/, понастоящем в ремисия. Последното води началото си от 2006 год. с употребата на ПАВ, но не е налична медицинска документация за провеждано лечение.

Преценявайки психическото и психотично състояние на св.В. при изготвяне на заключенията и по двете експертизи, вещите лица са отчели отразеното в предоставената им и като цяло налична мед. документация, установяваща, че свидетелят е бил лекуван двукратно - през 2016г. стационарно /с поставена диагноза F 19.5 - психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества; психотично разстройство, дължащо се на употребата на ПАВ–амфетамин, метамфетамин марихуана и бензодиазепинови препарати/ и през февруари 2021г. с престой в болницата за 7 дни /с диагноза F 10.2 - психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол; синдром на зависимост. Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод маниен, без психотични симптоми. Като цяло са заключили, че липсата на медицинска документация за необходимостта /или оказана/ на свидетеля от психиатрична помощ, респ. за провеждано лечение към инкриминираната дата 30.03.2019г, по време на провеждане на ДП, включително и към 20.02.2020г., когато е бил разпитван пред съдия, а също и към момента на провеждане на разпита му пред съда – 13.01.2023г., обуславя извода, че в тези периоди той е бил без активна психотична продукция.

В този смисъл не може да не бъде споделено становището на окръжния съд за свидетелската му годност, респ. за възможност да бъдат обект на преценка и кредитиране показанията му от ДП, депозирани пред съдия на 20.02.2020г. /приобщени към доказат. съвкупност по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.533 т.2 от НОХД/.

Не могат да бъдат разглеждани показанията на същия този свидетел и като тенденциозни, а поведението му по време на извършване на разпита пред съдия - като недобросъвестно. На първо място, защото показанията му не са единствен доказателствен източник за изследваните факти, свързани с извършените престъпления от двамата подсъдими – те изцяло кореспондират с показанията на втория свидетел-очевидец- И. и с тези на свидетелите Р.Д., С.Д., К. К., Г.К., а също и с установеното чрез записите от охранителните камери, предмет на заключението по видео-техническата и лицево- идентификационна експертиза, ВДС от прилагани СРС и разпечатки. На второ място, следва да се подчертае, че именно този му разпит /на който се базират изводите на съда/ е бил извършен на ДП пред съдия, който факт сам по себе си вече е индикация за това, че предвидените права от законодателя в НПК на лицето в качеството му на свидетел, са били стриктно спазени, показанията му не са били манипулирани, депозирани са доброволно и добросъвестно и по своето съдържание и пълнота притежават необходимата процесуална годност да обосноват фактическите изводи на съда.

Истинността на коментираните показания на свидетеля се потвърждава и чрез записите от охранителните камери, предмет на заключението по видео- техническата и лицево-идентификационна експертиза, от което се установява, че на предоставените за изследване 3 бр. дискове със записи не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация, няма и прекъсвания или нарушения в структурата на пикселната решетка. При изследване на видеофайлове от обект №1 - запис от система за видеонаблюдение на бюро „Варчев" на адрес в гр. Варна, бул.„Осми приморски полк" №71, обект №2 - запис от система за видеонаблюдение на бензиностанция „Еко" в гр. Варна на адрес бул. „Сливница" №183 и обект №3 - запис от система за видеонаблюдение на бензиностанция „ВМ Петролиум", на адрес гр. Варна, ул. „Академик Сахаров" №1 вещото лице В. е констатирало и подробно е описало действията на заснетите на записите лица на 30.03.2019 год. за времето от 16: 15: 32 часа до 16: 56: 11 часа /по копираното от записите време/, придвижващи се с ЛА „Мерцедес", черен на цвят, с полицейски автомобил с per. № В 7695НС" и ЛА „Рено" с per. № В 7199 СА. Видно е, че на 30.03.2019 год., за времето от 16: 15: 32 часа до 16: 40: 34 часа /по копираното от записите време/, полицейски служители, придвижващи се с полицейски автомобил с p e r. № В 7695НС" са извършвали на лица, придвижващи се с ЛА „Мерцедес", черен на цвят проверка пред бюро „Варчев", находящо се на адрес в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" №71.

Резултатът от сравнителния анализ позволява да се заключи, че лицето от мъжки пол, обозначено под №1 е св.И.П.В., а лицето от женски пол, обозначено под №3 е св. Г.М. К.. Описаното по-горе се потвърждава изцяло и от разпита на експерта пред първостепенния съд (л.376 от т.2 на НОХД), който подробно е отговорил на всички поставени въпроси от страните; коригирал е допуснатата техн. грешка по отношение датата на изписване при изготвяне на експертизата /Протокол № 167/16.12.2019г/, уточнявайки кога именно е изготвена; изяснил е техническите характеристики на изследваните файлове и начина на създаването им по време и като наименование; изрично е посочил, че качеството на оптичните носители не позволява ограничаване на частни признаци по отношение на лицата, затова и е използвана формулировката „вероятно“.

Установеното чрез записите от охранителните камери, предмет на заключението по видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза позволява и да се направи оценка и за достоверността на показанията на свидетелите Р.Д., С.Д., К. К., Г.К.. Същите са възпроизвели разказа на св.И. /а св. К. има и лични възприятия и за двете срещи/ за естеството на извършената от полиц. служители „проверка“ и „дължимата парична сума“. На практика, така изброените по-горе свидетели са преповторили показанията на двамата свидетели И. и В., истинността на които пък е проверена чрез записите от охранит. камери.

Така, показанията на двамата свидетели И. и В., непредубедено възприели всеки от своята позиция на лично участие, фактите и обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване, се възприемат и от настоящата инстанция като последователни, логични и взаимнообвързани помежду си.

Като несъстоятелни се възприемат и от настоящата инстанция възраженията на защитата по дискредитиране личността на изброените по- горе свидетели, с оглед истинността на изнесената от тях информация, предвид данните за извършвана от самите тях престъпна дейност, обект на разследване в същия този момент, включително и злоупотреба с наркотични вещества. Липсват данни, които да обосновават съмнение за наличие на заинтересованост на тези свидетели по отношение личността на двамата полицейски служители – подс. Г. и К., а също и такива за манипулация на показанията им, респ. поставящи под съмнение достоверността им. Това, че свидетелите са наркозависими или наркоразпространители, не може да предпостави изначално процесуална негодност или неистинност на показанията им. Последните се проверяват поотделно и в съвкупност с целия доказат. материал, както това е сторил първоинст. съд и възоснова на това обосновано им е дал вяра.

По отношение действията на подсъдимите по повод на „извършената полицейска проверка“:

Не се отрича от двамата подсъдими, че на инкриминираната дата са били дежурен автопатрул. /видно от приложената ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата от сектор „СПС" за 30-31.03.2019 г., утвърдена от Н-к Сектор „СПС " към отдел „Охранителна полиция" в ОД на МВР гр. Варна, същите са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул, с позивна 86, за времето от 8 ч. сутринта до 20 ч. вечерта на 30.03.2019г. на територията, обслужвана от Първо РУ – Варна със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. номер В 7695 НС/. Установявайки неправомерно спрял до спирка на градски транспорт ЛА „Мерцедес", управляван от св.В., те спрели пред него служ. си автомобил за да изяснят причините за допуснатото нарушение от водача. В процеса на проверка на документите на св.В., решили да извършат и обиск у св. И., както и претърсване на автомобила. Проверката е била с продължителност 24 минути и 57 секунди, видно от автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР, с която бил снабден служ. автомобил./същият е спрял в 15.58ч. на 30.03.2019 г. на бул. “Осми приморски полк“, в района на бюро „Варчев“/. Чрез записите на охранителните камери, коментирани по-горе, са установени действията на всеки от подсъдимите лица, както и тези на двамата свидетели И. и В., а също и неочакваната поява на св.Г.К., която необезпокоявано по време на проверката и без да бъде тя самата проверена, е взела от багажника на полиц. автомобил „работния телефон“ на двамата свидетели, тръгвайки си спокойно след това от мястото.

Първоинстанционният съд е обърнал внимание на хронологичната последователност на заснетите факти и правилно е преценил, че внезапната поява на св.К. по време на проверката, буквално е внесла смут както по отношение действията на двамата подсъдими, така и спрямо двамата свидетели, искайки телефона си и напомняйки на И. за „интервюто за работа“.

При условие, че двамата подсъдими твърдят, че само са извършили проверка, продължила обаче цели 24 минути и 57 секунди, не са установили данни за извършено престъпление и са „опростили“ нарушението по ЗдВП на водача, резонно възникват редица множество въпроси: защо не са „открили“ в джоба на анцуга на св.И. приготвеното пакетче с наркотик за продажба и до предната дясна седалка черната кожена чанта с другите наркотичните вещества?! защо след като подс. Г. не е открил пакетчето /без да го вади/ с наркотик в джоба на анцуга на св.И., се е наложило да повика втория подсъдим К. и да му показва намиращото се „нещо“ в джоба на св.И., след което и двамата да се дръпват настрани и да разговарят?! защо при предприетото претърсване на купето на ЛА „Мерцедес" подс. Г. не е намерил до предната дясна седалка черната кожена чанта с другите наркотични вещества?! защо е допусната по време на проверката появата на външно лице – св. Г.К., което свободно се е приближило до багажника на полицейския автомобил и необезпокоявано е взело от там телефон, оставен преди това от едното от проверяваните лица – св.И. и тръгнало си свободно от мястото?! кое е наложило последващото суетене и множество движения на подс. Г. и свидетелите /връщане в служ. автомобил на Г., приклякване на св.В. до него, обличане на якето от св.И., препредаване на документи и т.н/., при условие, че документите са били проверени още в началото на проверката и последната, на практика, вече е приключила, щом подс.Г. се е върнал и седнал в служ. автомобил?! не става ясно и защо в 17 ч. 48 м. на същия ден полиц. автопатрул отново се е върнал в този район и престоял 19 минути и 29 секунди?!

Безспорно е, че двамата подсъдими не дължат обяснения на така поставените въпроси, законодателят е предвидил това им право в редица разпоредби от НПК – чл.55, 103 и 115 от НПК. От друга страна, обясненията им са както източник на доказателства, така и средство за защита, упражняването на които не води до задължение те да имат поведение, съдействащо за разкриване на обективната истина.

Изложеното налага внимателна и прецизна оценка на защитната им теза в контекста на собствената им безпротиворечивост с останалите доказателствени материали. Последните обаче /на които се основават изводите на първия и настоящия съд/ са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, а също и в пълен противовес на обясненията на подсъдимите:

Видно от изготвения от двамата подсъдими доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на автопатрул 86 в посочените часови диапазони, проверка на ЛА „Мерцедес“, с рег. № В0439СА и за проверените от тях свидетели В. и И. не съществува, за разлика от приложения по делото запис от видеокамерите на бюро „Варчев“, каквато продължителна и достатъчно щателна проверка в действителност се е състояла.

Показанията на св.И.И., към този момент Началник на Сектор „Специализирани полицейски сили“ и отличаващи се с последователност и безпристрастност, установяват, че всеки един от двамата подсъдими е могъл да състави тези протоколи. Свидетелят е пояснил, че към инкриминираната дата само един служителите в сектора е бил с дълга брада и това е бил подс.К., което потвърждава заявеното от св.И., че е единият полицаите е бил с брада, а той е дал парите на този, който е бил без брада – подс. Г.. Изключая обясненията на двамата подсъдими, останалите доказателствените източници /показанията на свидетелите В., И., отчасти на К., К., Р.Д., С.Д., записите от видеокамерите с видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза/ установяват: 1. съществуването на наркотични вещества на местопроизшествието в големи количества, които е следвало да бъдат доставени на наркозависими лица, при поръчка на „работния телефон“; 2. предприетите успешни фактически действия за вземането му от св.К. по заръка на св.К. под предлог за забравен телефон и закъснение за интервю за работа; 3.наличието към него момент на паричните суми, послужили за подкупа в размер на 220 лв., дадена от св. И. на подс. Г. още към момента на проверката, така и втората добавка от 100 евро, събрана по спешност от свидетелите К., Р. Д., Ст.Д. и К., дадена впоследствие на подс.Г. в уличката зад бюро „Варчев" от св. В.;

Все в същата насока следва да се разглеждат показанията на свидетелите И. и В., изцяло опровергаващи защитната теза, по отношение факта на осъществената незабавна телефонна комуникация на св.К. със свидетелите Р.Д. и С.Д. – първият за да го уведоми за извършваната полиц. проверка на „новите", а вторият - че трябва да се срещнат на центъра и да разговарят.

Информацията от приложените по делото ВДС от експлоатираните СРС, потвърждава по безспорен начин всички последвали фактически действия на свидетелите К., Р.Д., С.Д., В., за набавяне на остатъка на исканата от подс. Г. сума за подкупа.

Цялостната оценка на ревизиращата инстанция е за правилност в подхода на първостепенния съд да отхвърли като недостоверна защитната теза на подсъдимите лица, че на инкриминираната дата само са извършили проверка на свидетелите и ЛА, „опрощавайки“ допуснатото нарушение на ЗДвП, не са допуснали нарушение на служ. си задължения и не са извършили престъпления.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че липсват основания да се твърди необоснованост на изводите на първоинст. съд, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема именно тези факти, ВОС подробно се е мотивирал, както бе отбелязано по- горе, след анализ на цялата доказателствена съвкупност, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези доказателства.

В съответствие с релевантните по делото доказателства Окръжният съд признал за виновни двамата подсъдими:

1. подс. Х. Г. в това, че на 30.03.2019 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на полицейски орган - Старши полицай в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" /СИГМА/ на сектор „Специализирани полицейски сили" /СПС/ към отдел „Охранителна полиция" в ОД на МВР гр. Варна, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, поискал дар в размер на 440 лв. и приел дар в размер на 220 лв. и 100 евро /в левова равностойност – 195 лв./, на обща стойност 415 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба:

• да не издаде писмена заповед по реда на чл. 74 ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи и чл.11 ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, с която да задържи И.П.В. и Г.Я. И., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР;

• да не състави протокол за намерените при извършения обиск и проверка вещи и документи в И.П.В. и Г.Я. И., както и да не състави протокол за намерените при проверка вещи в лек автомобил марка „Mepцедес", с рег. № В 0439 СА, съгласно чл.82, ал.1 от ЗМВР и чл. 6 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014г. за реда и условията за извършване на проверки по чл.81, ал.1 и 2 и чл.83, ал.1 от ЗМВР от полицейските органи;

• дa не докладва на оперативен дежурен на частта за констатираното правонарушение и упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверка на личните вещи и документи на И.П.В. и Г.Я. И., и проверка на вещи, намиращи се в лек автомобил, марка „Мерцедес“ с рег. № В 0439 СА, съгласно чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от Инструкция 8121з-929/12.12.2014 г. за патрулно-постова дейност Съдът е счел, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. чл.302, т.1 и т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

2. подс. К. К. в това, че на 30.03.2019 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице - старши полицай в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" /СИГМА/ на сектор „Специализирани полицейски сили" /СПС/ към отдел „Охранителна полиция" в ОД на МВР - гр. Варна, не изпълнил служебните си задължения:

• не издал писмена заповед по реда на чл.74 ал.1 от ЗМВР и чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, с която да задържи И.П.В. и Г.Я. И., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР;

• не съставил протокол за намерените при извършения обиск и проверка вещи и документи в И.П.В. и Г.Я. И., както и не съставил протокол за намерените при проверка вещи в лек автомобил марка „Мерцедес" с рег. № В 0439 СА, съгласно чл.82 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и чл. 6 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки от полицейските органи по чл.81, ал.1 и 2 и чл.83, ал.1 от ЗМВР от полицейските органи;

• не докладвал на оперативния дежурен на частта за констатираното правонарушение и упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверка на личните вещи и документи на И.П.В. и Г.Я. И., и проверка на вещи, намиращи се в л.а.“Мерцедес“ с рег. № В 0439 СА, съгласно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-929/12.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, с цел да набави за другиго - Х. Г. Г., облага - парична сума в размер на 220 лв. и 100 евро /в левова равностойност – 195 лв./, на обща стойност 415 лв. и от това са настъпили немаловажни вредни последици Съдът е счел, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление чл. 282, ал. 1 от НК.

В мотивите на разглежданата присъда, ВОС е изложил подробните си съображения по съответстващата на фактическата основа правна оценка. Разгледани са всички съществени елементи на престъпните състави, обсъдени са значимите източници в подкрепа на осъществяването на всеки от обективните и субективни признаци на двете престъпления. Настоящият съд изцяло ги възприема като правилни и съответни на установено по делото и практиката на върховната инстанция.

Обосновано е прието извършването на две от формите на изпълнителното деяние по чл.301 от НК - поиска и приеме дар (при съобразяване и на Решение № 195 от 11.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 898/2019 г., III н. о.), от длъжностното лице - подс. Х. Г., чието качеството му на полицейски орган и чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по-тежко квалифицира деянието по чл. 302 т.1 и т.2 от НК. Прецизни аргументи са изложени и досежно осъществяването на престъпното поведение при пряк умисъл, като подсъдимият съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал общественоопасните последици от своите действия и искал тяхното настъпване. Вместо да изпълни задълженията си по ЗДвП, ЗМВР, специалната Инструкция, подс. Г., намирайки наркотични вещества у св.И. и в чантата, находяща се в автомобила, обяснил на св. В., как и по какъв начин да му предаде намерената сума преди това в якето на св.И., пояснявайки къде и кога да доставят втория транш от дължимата сума, за да не предприема дължимите служебни действия.

Действително, свидетелят се е съгласил да даде тези пари, което също е съставомерно поведение, но е бил поставен в изключително комплицирана ситуация, доколкото е съзнавал, че самият той извършва престъпление по разпространение на наркотични вещества, както и че самият той дължи реализираните суми от тези продажби на дилърите от по-високо ниво /св. К., Р.Д. и Ст. Д./. Св. В. е запитал единствено, дали има възможност да се оправят по някакъв начин, без да предлага при това парична сума. Видно е от примерите на съдебната практика по други сходни наказателни производства, че „…Важното обстоятелство е, че св. В. не е бил активната страна, като той не е предлагал и не е обещавал дар или облага на полицейските служители. Даването действително е съставомерно поведение, но пък е право на обвинителната власт дали да преследва в това или друго производство подобно поведение...“, Решение № 139 от 3.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 537/2020 г., I н. о. В настоящото производство не е последвало съобщаване от страна свидетелите И., В., К., Р.Д. и Ст. Д., такова не би могло и да се очаква, доколкото самите те са извършвали престъпления /спрямо тях в този период са били използвани СРС и именно по този начин е установено извършването на престъпленията по настоящото наказат. производство/ за да не бъдат разкрити /да не бъде отнето и наркот. вещество/. Затова и са се съгласили да дадат поисканата сума от подс. Г.. ВКС е приел, че съдържанието на така изтъкнатата лична мотивация не визира укоримо поведение на свидетеля, в случай В., нито в правен, нито в морален аспект и не дискредитира свидетелската му добросъвестност.

Безспорно е в случая и че свид. В. не е провокирал подс.Г. да поиска и приеме двукратно общата паричната сума от 415 лева Независимо от цялостното отричане от подсъдимия да е поискал и получил тази сума, по делото не се установяват доказателства, свидетелят да е създал преднамерено такава обстановка и да е осъществил признаците по чл. 307 от НК. Съставът съобрази и Решение № 1 от 17.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1143/2016 г., III н. о.; Решение № 173 от 2.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 888/2017 г., III н. о.:

„Практиката на ВКС е последователна в разбирането си, че за да е налице провокация към подкуп е необходимо подсъдимият да е бил поставен в такава ситуация от другиго, че не би извършил престъплението, ако не е било налице провокационно поведение на провокатора.“. Подс. Х. Г. е бил активна страна през цялото време на „извършваната „проверка“ както спрямо двамата свидетели В. и И., така на автомобила им, сам е избрал за осъществяване на намеренията си свид. В. и предвид приетите фактически положения, е извършил елементите по престъпния състав, по който е признат за виновен.

Възраженията на защитата за това, че липсата на предмета на престъплението /не са иззети и приложени по делото банкнотите, предмет на подкупа/ означава, че подобно престъпление не е извършено, не могат да се възприемат и от настоящия съд за състоятелни. Както правилно е акцентирал в мотивите си първоинст. съд, банкнотите не са били иззети като веществени доказателства, т. к. настоящото производство е започнало в един по-късен момент, но този факт сам по себе си не означава, че престъплението "подкуп" няма предмет или няма престъпно поведение от страна на подсъдимото лице. Поначало законодателят е предвидил подобна хипотеза чрез нормата на чл.307а от НК, при липса на предмета на престъпленията по гл.VІІІ от НК „Подкуп“, да бъде присъждана равностойността му. В този смисъл са Решение № 107/ 01.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 372/2020 г., Решение № 29 /12.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 974/2017г. и Решение № 139/03.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 537/2020г.

Не могат да бъдат споделени възраженията на подсъдимите и техните защитници и за това, че при извършване на „проверката“ на инкриминираната дата не са допуснати нарушения на служебните им задължения, вменени по силата на редица нормативни актове - Закона за Министерство на вътрешните работи Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, Инструкция № 8121з-464/26.08.2014г. за реда и условията за извършване на проверки по чл.81, ал.1 и 2 и чл.83, ал.1 от ЗМВР от полицейските органи; Инструкция 8121з-929/12.12.2014 г. за патрулно- постова дейност. Доколкото подкупът е користно престъпление - длъжностното лице не само съзнава, че получава дар или друга имотна облага, която не му се следва, но и съзнава, че прави това, за да извърши или да не извърши действия по служба. В настоящият случай съставомерността и на престъпленията по чл.302 и по чл.282 от НК се установява от обстоятелството, че двамата подсъдими са държавни служители в системата на МВР; приложените по делото писмени доказателства /кадрови справки и длъжностни характеристики/ безспорно установяват, че към момента на деянието - 30.03.2019 г. подсъдимите Г. и К. са имали качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„а“ от НК, заемайки длъжността „Старши полицай“ в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" на сектор „Специализирани полицейски сили" към отдел „Охранителна полиция" в ОД на МВР гр. Варна.

Коментираните по-горе фактически действия на двете подсъдими лица при извършване на проверката на свидетелите и управлявания от тях ЛА, включително и установените данни за извършено престъпление, по несъмнен начин свидетелства за неизпълнение на служебните им задължения, които самата им длъжност свързва с това. Тези им фрапиращи нарушения са станали основание и за провеждане на дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. В подобни производства са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от подсъдимите Х. Г. и К. К. деяния, определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина (чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР), за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. По отношение и на двамата подсъдими на 12.11.2020г са били издадени Заповеди от Директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР са им наложени дисциплинарни наказания „уволнение“ и са прекратени служебните им правоотношения като държавни служители в МВР. Тези заповеди са били обжалвани и с решения на ВАС- № 10805/ 28.11.2022г по адм.д.№ 6562/22г и № 2020/02.03.2022г по адм. д. № 10311/21г са оставени в сила.

Съставомерните действия на подс.К. правилно са били квалифицирани от първостепенния съд като бездействие по отношение на отразяването на проверката и непредприемане на изискуемото поведение спрямо извършителите на престъпна дейност, свързана с разпространение на наркотични вещества с цел да набави за колегата си облага – подс. Г. е извършил необходимите действия по „мотивиране“ на двамата свидетели да му дадат поискания подкуп, а К. не се е противопоставил на това. С действията си по екипно участие с подс.Г. при извършваната полицейска проверка, които резонно са възприети от ВОС като съдействие спрямо колегата си проверените лица да напуснат безконтролно, на практика съзнателно е позволил облагодетелстването на подс. Г.. Подс. К. е разбрал от колегата си /установимо от записите на камерите за провежданите от тях двамата по време на проверката разговори/ за притежаваните от проверяваните лица наркотични вещества и че те са мотивирани и готови от подс. Г. да си платят, за да не последват неблагоприятни за тях последици. За да получи обаче колегата му неследващата му се имотна облага, подс. К. е съзнавал, че не следва да предприема изискуемите действия по изпълнение на служ. си задължения, което той и не е сторил. Тези му обективни действия установяват наличието на специална цел като елемент от субективната страна на деянието.

Относно необходимостта от ревизиране на наложените на двамата подсъдими наказания:

Оплакване се прави в протеста на ОП Варна за несправедливост на наложените наказания с искане за отмяна на института на условното осъждане и определяне на наказанията на двамата подсъдими при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, включително и по отношение наказанието „глоба“, наложено на подс. Г.. Съображенията за това държавният обвинител свързва с длъжността на двамата подсъдими, доколкото те са от състава на правоохранителните органи, които са длъжни по закон да предотвратяват осъществяване на престъпления, е не чрез своите действия да способстват за извършването им.

Настоящата инстанция констатира, че индивидуализацията на наказанията и на двамата подсъдими е протекла при спазване на законоустановените правила в нормата на чл. 54 от НК, както и с визираните в чл. 36 от НК цели. Без да са налице многобройни и/или изключителни по характер смекчаващи обстоятелства, които да предопределят приложението на чл.55 от НК, ВОС е определил и наложил наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер от 3 години на подс. Г. и към минимума - в размер от 8 месеца на подс. К., отлагайки изтърпяването им по реда на чл.66 ал.1 от НК - при 4 годишен изпитателен срок за подс. Г. и 3 годишен такъв – за подс. К.. Размерът на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ за деянието по чл.302 от НК е определен на 1000 лева; лишаването по чл.37 ал.1 т.7 от НК от право да упражнява професия или дейност, свързана с органите на МВР е за срок от 3 години.

Като цяло следва да се отбележи, че размерът на наложените наказания „лишаване от свобода“ е убедително мотивиран от ВОС. Всички релевантни обстоятелства са били обсъдени и прецизно посочени, установените такива за личността на подсъдимите и за обществената опасност на деянията са обсъдени и правилно оценени, приетите за доказани обстоятелства относно реализацията на самите престъпления не са разгледани изолирано от обществената опасност на дейците и само в аспекта на обществената опасност на деянията, като същите са определени в справедлив размер към минимума на предвидения такъв за всяко от деянията.

Коректността налага да се отчете, че престъпленията свързани с неизпълнение на служ. задължения от страна на полицейските служители е предпоставка за извършване на множество други нарушения и престъпления и заемат сериозно място в общата престъпност, бележейки сериозен ръст, изисква и по-сериозна по интензивност държавна реакция за противодействие. Тя обаче не би могла да изключи процесуалните правила, по които се определя справедливото наказание, а то е такова само когато е съответно на престъплението, както изисква чл.35, ал.3 от НК.

В контекста на изложеното и като отчете, че от момента на извършване на деянието /30.03.2019г/ е изминал сериозен период от време, съставът на АпС-Варна намира, че за поправянето на двамата подсъдими не е необходимо да им бъдат налагани санкции в по-висок размер.

По отношение приложението на чл.66 от НК:

Известно е, че докато първите две предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК /наложеното наказание "лишаване от свобода" да е до три години и подсъдимият да не е осъждан до момента на наказание "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/ са обективни, то третата /за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца да не се налага изтърпяването на наказанието/, е свързана с преценка на спецификите на всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова акцентът на законодателя е върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение, без това да елиминира необходимостта от преценка на постигането на генералната превенция. В случая, настоящата инстанция се солидализира със становището на първоинст съд за липса на необходимост наказанията „лишаване от свобода“ да се изтърпяват от двамата подсъдими ефективно, при условие, че за тяхното превъзпитание ще бъде достатъчно определянето на подходящ изпитателен срок.

Доколкото подс. Г. е бил водеща фигура при извършване на престъпната дейност от двамата подсъдими, деянието по чл.302 от НК е извършено при условията на продължавано престъпление по см. на чл.26 от НК, налице са и двете форми на изпълнит. деяние „подкуп“, както и два квалиф. елемента, всеки поотделно съставомерен по чл.302 от НК, доводите, развити в протеста от представителя на държавното обвинение се преценяват от състава на АпС като основателни в насока на необходимост от увеличаване размера на глобата на 3 /три/ хиляди лева и изпитателния срок на 5 /пет/ години. Определени в този им размер /максимален изпитателен срок/, те ще допринесат в достатъчна степен за осъществяване на целите по чл. 36 от НК, при отчитане по чл. 57 ал. 2 от НК на ефекта и от съпътстващото наказание лишаване от право да заема длъжност в структурите на МВР за срок от три години. С оглед изключителната обществената критичност към подобни прояви така определената съвкупност от санкции има своето пряко отражение при постигане на целта за предупреждаване и възпиране в широк кръг.

За подс. К. не се налага корекция в посока на увеличаване на изпит. срок при отчитане на всичко изложено по-горе, касателно преценката, която съдът прави, дали за поправянето и превъзпитанието му безусловно следва да бъде изолиран от обществото.

В този смисъл протеста се явява частично основателен, което налага изменение на присъдата в наказателно-осъдителната й част по отношение на подс. Хр. Г., а жалбите на двамата подсъдими са - неоснователни.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съда, поради което и на основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 2 т.1 и чл. 338 от НПК, настоящият състав на АпС-Варна