Решение № 403 от 20.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 976/2022 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ВИНАЛ“-АД - ответник в първата инстанция, чрез пълномощника му адв.Н. Б. против решение №799 от 30.06.2022 г. на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д. №2084/2021 г. в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ на основание чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лева, представляваща имуществена вноска на ответника за 2017г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/ с общ бюджет 3 578 397 евро по Договор №18 от 09.02.2016г. с ДФ „Земеделие“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2021г. до окончателното заплащане, както и разноски в размер на 3 582, 42 лева. Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението поради това, че е постановено по недопустим иск. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че законът и уставът на сдружението не предвиждат хипотеза на принудителна изискуемост на „допълнителни имуществени вноски“ или членски внос, което означавало, че ищцовото сдружение не разполага с осъдителен иск за заплащането на членски внос и имуществени вноски.Твърди, че последиците от неизпълнението на задълженията на член на сдружението са единствено прекратяване на членственото правоотношение. Поради това намира, че постановеното решение е недопустимо, тъй като било постановено по недопустим иск, а такова възражение било направено още с отговора на ИМ. Алтернативно са развити и подробни доводи за незаконосъобразността на решението. Моли за обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно отмяната му в осъдителната част като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Ищцовото Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ в срока по чл.263, ал.1 ГПК чрез пълномощника му адв.В. Т. е подало писмен отговор, в който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изцяло се споделят мотивите на първата инстанция. Излагат се доводи за неоснователност на твърденията, свързани с недопустимост на предявения иск. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като законосъобразно и правилно. Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното: Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно установени, същите кореспондират със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон, поради което въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви и съобразно дадената процесуална възможност, на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Страните не спорят по фактите. Спорът между тях е правен. Ищецът „Национална лозаро - винарска камара“ е претендирал на основание чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2016 г. относно програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/“; сумата 62 000 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/“ и сумата 34 800 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2016 г. за участие в действията по програма „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г. на вина ЗНП/ЗГУ в трети страни /Беларус и Русия/ мярка „популяризиране на пазарите на трети държави“. Видно е, че тези суми са претентдирани като имуществени вноски, определени с решения на Управителния съвет, които ответникът е длъжен да плати като член на сдружението, поради участието му в промоционални програми, частично финансирани от Държавен фонд Земеделие. Съдът е уважил частично иска - само за сумата от 62 000 лв.- имуществена вноска за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗЕУ в трети страни /САЩ и Китай/“ по Договор № 18/09.02.2016 г. с ДФ „Земеделие. Претендираните имуществени вноски за 2016г. по тази програма в размер на 62 000 лева и вноската от 34 800 лв. за 2016 г. за участие в действията по програма „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г. на вина ЗНП/ЗЕУ в трети страни /Беларус и Русия/ е отхвърлил като неоснователни. Мотивите за отхвърлянето са, че за 2016г. исковите претенции са погасени по давност, каквото възражение ответникът е направил с отговора на ИМ. За да уважи иска за сумата от 62 000 лева, съдът е приел, че УС на Сдружението е компетентен да взема решения за определяне размера на имуществените вноски, които членовете му са длъжни да правят и взетите решения са валидни. Приел е, че Уставът на ищцовото Сдружение предвижда решенията за определяне и начина на внасяне на имуществени вноски да се вземат от Управителния съвет /чл.16, ал.1, т.1, чл.35, т.35 и чл.45, ал.3 от Устава/. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ, че ОС на Сдружението може да се делегира на друг орган, /в случая неговия УС/ своите правомощия по чл.25, ал.1, т.10 ЗЮЛНЦ - да взема решение относно дължимостта и размера на членския внос или имуществените вноски. Затова съдът е приел, че взетите на 12.05.2016 г. решения от УС на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ за определяне на допълнителни имуществени вноски са валидни, тъй като са взети в рамките на произтичащата от Устава и закона компетентност на този орган. Между страните не е спорно, че ответникът „ВИНАЛ“-АД е член на сдружение „Национална лозаро- винарска камара“. Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването от ищцовото сдружение на два договора за финансово подпомагане с Държавен фон „Земеделие“, а именно Договор за финансово подпомагане № 18/09.02.2016 г. и Договор за финансово подпомагане № 003/03.05.2016 г., както и обстоятелствата, че ответното дружество е подало заявление до ищеца за участие в двете програми, респективно, че е извършило действия по участие в тях. Безспорно е също, че УС на Сдружение „Национална лозаро- винарска камара“ е взел на свое заседание, проведено на 12.05.2016 г., две решения по т.2.4 и 2.12, с които задължава членовете на сдружението, които подадат заявление за участие в действията по изпълнение на промоционалните програми „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/ с общ бюджет от 3 578 397 евро по договор № 18/09.02.2016 г. с ДФ „Земеделие“ и „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 на вина ЗНП/ЗГУ в трети страни /Беларус и Русия/ с общ бюджет от 2 290 544, 55 лева по договор № 003/03.05.2016 г. с ДФ „Земеделие“, да внесат в полза на ищцовото сдружение допълнителни имуществени вноски, които да се използват за осигуряване на финансовото участие на сдружението в програмата, които вноски се равняват на 20 % от стойността на съответната програма и се разпределят поравно между членовете, подали заявление за участие в програмите. Съгласно решението по т.2.4 относно промоционалната програма за САЩ и Китай имуществените вноски се внасят на три пъти, съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 249 095 евро, в срок до 01.03.2017 г. сума в общ размер на 233 291 евро и в срок до 01.03.2018 г. сума в общ размер на 233 293 евро, които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението. Съгласно решението по т.2.12 относно промоционалната програма за Беларус и Русия, имуществените вноски се внасят на три пъти, съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 134 097, 74 лв., в срок до 01.06.2017 г. сума в общ размер на 162 005, 59 и в срок до 01.06.2018 г. сума в общ размер на 162 005, 59 лв., които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението. От представените от ответника доказателства се установява, че заявление за участие в програмата „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/ с общ бюджет от 3 578 397 евро по договор № 18/09.02.2016 г. с ДФ „Земеделие“, освен ищеца, са подали Винпром- Свищов-АД, Вила Ямбол-ЕАД, Елдоардо Миролио-ЕООД, Винзавод-АД, ЕТ „Братя М. - М. Д.“ и Винпром Пещера-АД, или общо 7 членове, като съответно определените съгласно решението от 12.05.2016 г. суми следва да се разпределят между тях поравно и за всеки от тях е възникнало задължение да внесе сума в размер на 35 585 евро /с равностойност 69 598, 21 лв./ в срок до 31.05.2016г., сума в размер на 33 327, 29 евро / с равностойност 65 182, 51 лв./ в срок до 01.03.2017 г. и сума в размер на 33 327, 57 евро / с равностойност 65183, 06 лв./ в срок до 01.03.2018 г. За участие в „Национална програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор за периода 2014-2018 на вина ЗНП/ЗГУ в трети страни /Беларус и Русия/ с общ бюджет от 2 290 544, 55 лева по Договор № 003/03.05.2016 г. с ДФ „Земеделие“, освен ищеца заявления са подали Винпром – Свищов-АД, Винпром Русе-АД и Винзавод-АД или общо 4-ма членове на сдружението като съответно определените съгласно решението от 12.05.2016 г. суми следва да се разпределят между тях поравно и за всеки от тях е възникнало задължение да внесе сума в размер на 33 524, 44 лв. в срок до 31.05.2016г., сума в размер на 40 501, 40 лв. в срок до 01.06.2017 г. и сума в размер на 40 501, 40 лв. в срок до 01.06.2018 г. Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението поради това, че е разгледан недопустим иск. Твърди се от жалбоподателя, че законът и уставът на сдружението не предвиждат хипотеза на принудителна изискуемост на „допълнителни имуществени вноски“ или членски внос, което означавало, че ищцовото сдружение не разполага с осъдителен иск за заплащането на членски внос и имуществени вноски. Твърди, че последиците от неизпълнението на задълженията на член на сдружението са единствено прекратяване на членственото правоотношение. Поради това намира, че постановеното решение е недопустимо, тъй като било постановено по недопустим иск, а такова възражение било направено още с отговора на ИМ. Възраженията са неоснователни. Членственото правоотношение, каквото страните не спорят да съществува помежду им, включва като част от съдържанието си и задължение за заплащане на членски внос и/или имуществени вноски, определени по предвидения в Устава ред, което задължение, веднъж възникнало, не отпада с прекратяване на членството, още повече, че по аргумент от чл.13а, ал.2 от Устава отпадането поради невнасяне на вноски не настъпва автоматично, а въз основа на решение на УС. Следователно всеки член на ищцовото сдружение дължи членски внос и имуществени вноски, задължението за които е възникнало до момента на прекратяване на членственото му правоотношение, като на общо основание вземането за членски внос може да бъде предмет на осъдителен иск, какъвто е и настоящият случай. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че съображенията на първоинстанционният съд да приеме предявените искове за допустими, се основават на по-късно приет Устав. Видно от приложения по делото Устав на Сдружението, същият е действащ към 2016г.-2017г., а релевантните за спора разпоредби съществуват и в актуалния към момента устав, видно от служебно извършената справка в ЗТРРЮЛНЦ п партидата му. Независимо, че членството в сдружението е доброволно, всеки член дължи членски внос и имуществени вноски, задължението за които е възникнало до момента на прекратяване на членственото му правоотношение, като на общо основание вземането за членски внос може да бъде предмет на осъдителен иск, какъвто е и настоящият случай. Още повече, че ответникът изрично в подадените заявления за участие в промоционалните програми съответно от 27.05.2016г. и 18.05.2016г. е поел задължението за заплащане в полза на Сдружението на допълнителни имуществени вноски, гласувани от УС, които средства да бъдат използвани от НЛВК за осигуряването на финансовото участие на сдружението в промоционалната програма.Компетентността на Управителния съвет произтича от чл.35, т.35 на Устава на сдружението, а УС има правомощието да определени начина, включително и това тези вноски да се дължат от членовете, заявили участие в промоционалната програма. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на исковете предвид факта, че в действащия период в чл.45, ал.1 от Устава на сдружението не са предвидени допълнителните имуществени вноски изрично като част от имуществото и финансовите средства на сдружението. Същите като част от имуществото на сдружението са уредени както в ЗЮЛНЦ, така и в други разпоредби на устава на сдружението, включително и като изрично правомощие на Управителния съвет да взема решение относно размера, начина и срока на внасянето му, което включва от кого се дължи, в какъв размер и какъв е срокът на внасянето му. Поради това са неоснователни доводите на жалбоподателя, че имуществените вноски не са регламентирани в устава на сдружението, както и че същите са дължими от всички членове на сдружението. Нито закона, нито Устава предвиждат допълнителните имуществени вноски да се дължат от всички членове на сдружението. Определянето на вида, размера и начина на внасянето им е правомощие на УС, който е решил, че същите се дължат от членовете на сдружението, подали заявление за участие в действията по съответната промоционална програма. Основният спор между страните е съсредоточен върху валидността на решенията на Управителния съвет за определяне на имуществени вноски, като доводите на ответника, поддържани и във въззивната жалба са за липса на компетентност на този орган да определя задължения за имуществени вноски и за неяснота на решението до степен на пълна липса на воля. Съгласно чл.21, ал.3 от ЗЮЛНЦ, „Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава“. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.10 ЗЮЛНЦ, Общото събрание на сдружението взема решение относно дължимостта и размера на членския внос или имуществените вноски. Това правомощие обаче не е изключително, тъй като по аргумент за противното от чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ, то може да се делегира на друг орган, както е в настоящият случай. Уставът на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ предвижда решенията за определяне и начина на внасяне на имуществени вноски да се вземат от Управителния съвет /чл.16, ал.1, т.1, чл.35, т.35 и чл.45, ал.3 от Устава/. Следователно взетите на 12.05.2016 г. решения от УС на сдружението за определяне на допълнителни имуществени вноски са валидни, тъй като са взети в рамките на произтичащата от Устава и закона компетентност на този орган. Затова оплакванията в тази насока са неоснователни. Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи за необоснованост на решението. За да уважи макар и частично предявения иск, първоинстанционният съд обосновано и въз основа на събраните доказателства е приел за установено, че УС на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ е взел на свое заседание, проведено на 12.05.2016 г., две решения по т.2.4 и 2.12, с които задължава членовете на сдружението, които подадат заявление за участие в действията по изпълнение на промоционалните програми, посочени по-горе, да внесат в полза на ищцовото сдружение допълнителни имуществени вноски, които да се използват за осигуряване на финансовото участие на сдружението в програмата, които вноски се равняват на 20 % от стойността на съответната програма и се разпределят поравно между членовете, подали заявление за участие в програмите. \ Съгласно решението по т.2.4 относно промоционалната програма за САЩ и Китай имуществените вноски се внасят на три пъти, съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 249 095 евро, в срок до 01.03.2017 г. сума в общ размер на 23 3291 евро и в срок до 01.03.2018г. сума в общ размер на 233 293 евро, които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението. Съгласно решението по т.2.12 относно промоционалната програма за Беларус и Русия, имуществените вноски се внасят на три пъти, съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 134 097, 74 лв., в срок до 01.06.2017 г. сума в общ размер на 162 005, 59 и в срок до 01.06.2018г. сума в общ размер на 162 005, 59 лв., които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението. Одобрените от финансиращия орган суми по процесните промоционални програми и стойността на същите са установени по делото с представените Договор за финансово подпомагане № 18/09.02.2016г. и Договор за финансово подпомагане № 003/03.05.2016г., сключването на които от страна на ищцовото сдружение е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Неоснователно е и оплакването на въззивният жалбоподател, че по делото не са събрани доказателства, колко и кои са членовете на НЛВК, заявили участие по програмите. По делото са представени писмени доказателства за всички подадени заявления от членовете на сдружението за участие по двете промоционални програми. Видно е, че освен ответното дружество, заявления за участие в промоционалната програма за САЩ и Китай са подали още 6 члена на Сдружението, посочени по-горе в мотивите /общо 7 участника/, а по програмата за Беларус и Русия освен ответното дружество заявления за участие са подали още три дружества /общо 4 участника/. Именно въз основа на заявилите участие членове и решенията на Управителния съвет е формиран и размера на имуществените вноски за всеки член на сдружението, заявил участие в промоционалните програми. Затова са изцяло неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че липсват доказателства за лицата, заявили участие, както и за начина на формиране на размера на имуществените вноски.По тези въпроси първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и към които препраща. „Винал“-АД е подало заявление за участие в промоционалните програми, ведно с декларация, като се е задължило да заплати в полза на Сдружението допълнителни имуществени вноски, гласувани от Управителния съвет, които средства да бъдат използвани от НЛВК за осигуряване на финансовото участие на Сдружението в промоционалните програми, равняващо се на 20% от стойността на програмите, в сроковете и при условията, приети от Управителния съвет. Ответното дружество "Винал"- АД е взело участие в действията по тези програми, включително и през първата и втората година от програмата. Правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че взетите на 12.05.2016 г. решения от УС на ищцовото сдружение за определяне на допълнителни имуществени вноски са валидни, тъй като са взети в рамките на произтичащата от Устава и закона компетентност на този орган, като са приети за неоснователни възраженията на ответника, че решенията на УС не могат да породят правни последици по възникване на задължения за имуществени вноски, тъй като не съдържат конкретен размер на тези вноски. Решенията съдържат достатъчно относими към определяне на размера на имуществените вноски факти, които правят същите определяеми по размер и ги ограничават до максимален размер от 20 % от съответния бюджет на всяка от двете програми, като за всеки от членовете е ясно, че подавайки заявление за участие в някоя от програмите се задължава и приема да внесе не по-малко от тези 20 % при непредвидимост на броя на останалите членове. В този смисъл решенията на УС са достатъчно ясни относно размера и разпределението на посочения общ размер на имуществени вноски, като съдържанието им е известно на членовете на сдружението, включително на ответника, който е подал заявления съответно на 27.05.2016 г. и 18.05.2016 г., а именно след вземането на решенията, като в подадените от него заявления се съдържа и изявление за поемане на задължение за заплащане на имуществени вноски, които да покриват 20 % от бюджета на програмата. По тези съображения и изложените от първоинстанционния съд, които настоящият състав напълно споделя и към които на основание чл.272 от ГПК препраща, обжалваното решение е правилно и съобразено със закона и липсват основания за неговата отмяна или изменение. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемото сдружение са дължими разноските за въззивното производство съобразно представения списък по чл.80 ГПК. С него се претендира сумата от 2 823, 60 лв. с ДДС заплатен адвокатски хонорар, за което са приложени като доказателства три броя платежни нареждания за заплащането на този хонорар в полза на адвокатското дружество. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд