Решение № 122 от 13.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1851/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Ищецът В. И. П. твърди, че бил избран за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „НСБ“ ЕАД на 10.03.2022 г., което е вписано по партидата на дружеството в ТР на 17.03.2022 г. Между ищеца и ответника бил сключен договор за възлагане на управление и контрол, изх. № 35-00- 7/3.05.2022 г., (с дата 17.03.2022 г.), но той бил прекратен на 23.08.2022 г. от новия министър на младежта и спорта и ищецът бил освободен. Твърди, че при прекратяване на договора от принципала с едностранно предизвестие следва да бъде спазен 6-месечен срок на същото, и тъй като това не било сторено, претендира да му се присъди уговореното в договора обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения (6 х 12 247, 50 лв., т.е. 73 485.00 лв.). Като обезщетение за забава претендира и сумата от 1 735, 07 лв. за периода от 13.09.2022 г. (датата на изтичане на 3-дневния срок за доброволно изпълнение, даден на ответника с покана от 08.09.2022 г.) до 06.12.2022 г. (дата на исковата молба). Претендира и разноски. Ответникът „Национална спортна база“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че текстът в чл. 7.1.3. от договора е в противоречие с Устава на дружеството. Изтъква, че договорът е прекратен въз основа на уредената в закона свобода на Общото събрание да оттегля овластяване на Съвета на директорите по всяко време. Сочи още, че клаузата не е съответна на изискването за равнопоставеност между страните, доколкото е предвидена възможност за прекратяване без предизвестие с писмено уведомление на член на съвета на директорите до принципала, а за принципала се изисква 6-месечно предизвестие. Релевира възражение за нищожност на предвидената клауза за обезщетение поради противоречие с повелителните норми на закона и добрите нрави. Твърди, че клаузата е обезщетителна, а не неустоечна, респективно следва да бъдат доказани вреди. От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следното от фактическа страна: Фактическата обстановка по делото не е спорна и относно установяването й съдът препраща към мотивите на обжалваното решение. Видно е, че на 17.03.2022 г. е подписан договор за възлагане на управление и контрол, сключен между министъра на младежта и спорта, като упражняващ правата на държавата в публично предприятие „Национална спортна база“ ЕАД, и ищеца В. И. П.. На последният било възложено да участва в дейността по управление на Съвета на директорите на дружеството, като негов член, срещу месечно възнаграждение, определено по реда на Правилника за прилагане на Закона публичните предприятия. В чл. 7 на договора е предвидено как действието на същия може да бъде прекратено, като освен по взаимно съгласие страните са договорили, че това може да стане и едностранно без предизвестие от члена на Съвета, както и от принципала, но с едностранно 6-месечно писмено предизвестие. В случай, че не е спазен срока на предизвестие от принципала, членът на Съвета има право да получи обезщетение в размер на сбора от последните брутни месечни възнаграждения, като обезщетението се изчислява на базата на възнаграждението за последния пълен календарен месец, предхождащ прекратяването на договора. С решение от 23.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта В. П. е бил освободен като член на Съвета. Тъй като считал, че му се дължи обезщетение от общо 73 485 лв., П. изпратил покана за заплащане на същото в 3-дневен срок от получаването на предложението до „НСБ“ ЕАД, където поканата е входирана с № 22.001234-1 на 08.09.2022 г. Видно от приложено удостоверение за възнаграждение за последния пълен изработен месец в дружеството В. П. е получил възнаграждение от 12 247, 50 лв., като възнаграждението му преди ДДФЛ е било в размер на 7455 лв., а останалата сума (3 х 1597, 50 лв.) е вписана в приложен фиш като минала разлика в заплащането. При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Няма спор, че процесният договор за управление е специфичен по своя характер договор, сключен между равноправни субекти с характер на мандатно отношение, регулиран от нормите на гражданското и търговското право. В същото време, доколкото доверителят в мандата е публично предприятие, приложение намират и особените норми на Закона за публичните предприятия и правилника за неговото приложение. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗПП (релевантна редакция към спорните отношения) предсрочно прекратяване на процесния договор за управление и контрол може да настъпи в следните предвидени в закона хипотези: 1. смърт; 2. подаване на молба за освобождаване; 3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер; 5. несъвместимост с изискванията по чл. 20 и чл. 23, ал. 2; 6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения; 7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПКОНПИ, а според ал. 2 и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма. Според чл. 54, т. 4 ППЗПП в договора се определят основанията за прекратяването му. Тъй като с правилника не може да се предвиди нещо извън очертаната от закона рамка, следва да се приеме, че в договора страните могат да посочат като основание за прекратяване само някое от изрично изброените в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 основания, даващи възможност срочният договор (какъвто безспорно е настоящия с оглед уговорката в чл. 3.1 от същия) да преустанови своето обвързващо действие. Установява се, че в цитираната по-горе клауза на т. 7.1.3. от процесния договор, страните са предвидили, че договорът може да бъде прекратен едностранно с 6-месечно предизвестие от принципала. Такава самостоятелна възможност обаче не е предвидена в цитираната императивна норма на закона, т.е. законът е посочил ясно всички хипотези, при които може да се прекрати мандатното правоотношение, когато то е свързано с управлението и контрола на публични предприятия, каквото в случая е „Национална спортна база“ ЕАД. При така установените данни се налага извода, че клаузата в договора (т. 7.1.3) противоречи на императивни норми. Същата следва да бъде счетена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, приложим на общо основание. След като от страна на публичното дружество прекратяване на договора не може да стане с едностранно предизвестие и извън посочените в закона хипотези, то уговорка в противен смисъл е недействителна, а от там нищожна се явява и клауза, която урежда отношенията на страните, свързани с обезщетение при подобен вид прекратяване на мандатното правоотношението. Само на това основание, исковете на въззивният жалбоподател подлежат на отхвърляне изцяло. На следващо място – настоящият състав приема, че правилата на ЗПП се явяват специални по отношение на общите такива в чл. 280 ЗЗД, уреждащи общия договор за мандат, тъй като специалният закон регулира специфична сфера на обществения живот, свързана с публичния интерес и държавната политика в областта на публичните предприятия. Както е посочено в чл. 1 от ЗПП със този нормативен акт се цели въвеждането на стандарти за добро корпоративно управление на публичните предприятия, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление. В този смисъл оправдано е законодателят да е стеснил кръга на приложение на общите правила с оглед целта на възникващите мандатни отношения, по които страна е публично предприятие. Поради казаното не може да се приеме, че приложимо и в настоящия случая е общото правило за преустановяване на мандатното отношение с оттегляне на поръчката и на упълномощаването. Прекратяването на договора за управление и контрол едностранното с предизвестие от името на публичното предприятие би противоречал на регламентираното от ЗПП заемане на управленски постове, а именно – след провеждане на конкурс (чл. 21) до настъпване на някое от основанията посочени в чл. 24. В случая не може да се приложи разрешението, дадено в определение № 292 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 3373/2020 г., ІІІ ГО, ВКС, тъй като в него са разглеждани отношения, които не са били регламентирани от ЗПП, ДВ, бр.79 от 8 октомври 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. Ако се игнорират посочените по-горе аргументи, и се приеме, че принципалът може (позовавайки се на общите правила в ЗЗД) без да сочи основание да оттегли мандата и да прекрати договора с едностранно предизвестие, настоящият състав приема, че изводите в първоинстанционното решение, касаещи нарушение на добрите нрави и принципа на справедливост от договорната клауза на т. 7, следва да бъдат споделени. От една страна доверителят и довереникът са поставени в неравноправно един спрямо друг положение, тъй като членът на Съвета на директорите може да прекрати договора без предизвестие, а за принципала тази възможност не е уговорена, като е предвидена по-неблагоприятна за него хипотеза за спазване на значителен по продължителност срок на предизвестие от 6 месеца. От друга страна при посочените по-горе текстове на т. 7.1.2 и т. 7.1.3 от договора страните са поставени и в различно положение в хипотезите, в които дължат на насрещната страна обезщетение за неспазено предизвестие, като такова следва да се изплаща само от принципала в полза на члена на Съвета. Подобна нееквивалентност нарушава правилата на добрите нрави още повече, когато се касае до спецификата на субекта, участващ в мандатното отношение. Публичният интерес на държавата, респ. на публичното предприятие, се явява застрашен и неохранен за сметка на физическото лице, упражняващо ръководна длъжност в публичното предприятие. Само за пълнота следва да се посочи следното: Жалбоподателят сочи, че новоназначения министър на младежта и спорта е сменил състава на Съвета на директорите без конкурсна процедура, което е в противоречие с принципите, заложени в законовите норми. Сочения аргумент сам по себе си не следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като той е ирелевантен към дължимостта на уговореното обезщетение при предсрочното прекратяване на договора – това обезщетение (в случай, че се приеме за дължимо изобщо) е предвидено като дължимо и при прекратяване без наличие на закононарушение. Предвид казаното исковете за обезщетение и лихви върху него следва да се отхвърлят, а решението на първата инстанция – да се потвърди. За постановяването на настоящия акт, въззивният съд взе предвид изводите, закрепени и в определение № 3330 от 10.12.2024 г. по т. д. № 1915/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС по сходен казус. При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. Воден от горните мотиви съдът