Решение № 46 от 8.11.2023 г. на Районен съд - Никопол по дело № 114/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН С Наказателно постановление №11-1720/01.09.2022г. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и Контрол“ при ИАРА гр. Бургас на Д. Р. Г., ЕГН •••••••••• от гр.•••••, ул.“•••••“№••• на основание чл.32, ал.1 от ЗРА във връзка с Приложение №1 ЗРА и т. I.4 от Заповед №РД-09- 435/14.04.2022г. на Министър на земеделието и чл. 70, ал. 1 от ЗРА било наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00лв. Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят Д.Г., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Никопол, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва констатациите на АНО. Възразява да е бил заварен да извършва стопански риболов. Твърди, че при извършената проверка е бил в лодка до брега, а не във водата. Оспорва авторството на деянието, като твърди, че е намерил уловената риба. Възразява, че не е налице съответствие в описанието на нарушението в АУАН и НП, като в последното са вписани обстоятелства, които не са отразени в АУАН. Твърди, че същественото разминаване при описване на нарушението, възпрепятства правото му на защита. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Н.Я. от ПлАК, който поддържа подадената жалба и излага доводи за неоснователност и недоказаност на обжалваното НП. По същество излагат идентични доводи, като изложените в писмената жалба. В дадената възможност на жалбоподателя да даде обяснения, той развива тезата, че по време на проверката е имало и друга лодка по реката, която оставила уловената риба на брега и жалбоподателят взел касетата с намиращия се в нея чувал с риба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП. АНО се представлява в съдебно заседание от ст.юрк. И.П., който взема становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното НП. Представя писмени доказателства, ангажира и гласни такива. Представя писмена защита. Претендира юрискоснултско въднаграждение. За ПлРП която е била редовно призована в цялото производство не се е явил представител, не са правени доказателствени искания, не са представени доказателства, не е взето становище по предмета на делото. Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: Първоначално пред НРС е образувано НАХД№190/2022г., по което друг състав на съда се е произнесъл с решение №56/21.12.2022г. Това решение в срок е било обжалвано пред Административен съд-Плевен, който с решение №259/22.05.2023г. по КАД№186/2023г. е обезсилил решение №56/21.12.2022г. по НАХД№190/2022г. на НРС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на НРС. След връщане на делото в НРС е било образувано НАХД№114/2023г., което след администрирането му е на доклад на настоящия съдебен състав. На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка: На 21.05.2022г., служители на ИАРА, а именно актосъставителя С. Ш. и свидетелите К. Г., И. Ц. и П. У., по разпореждане на техният началник, пристигнали от гр.Ловеч в гр.Никопол с немаркиран частен автомобил, през нощта за проверка на анонимен сигнал за незаконен улов на риба в река Дунав през време на периода на забраната за извършване на риболов съгласно Заповед №РД-09-435/14.04.2022г. на Министър на земеделието за забрана улов на риба през периода на пролетно-лятното размножаване. При входа на гр.Никопол автомобилът на проверяващите бил спрян за проверка от полицейски патрул, като след проверката проверяващите уведомили полицейските служители, че е възможно да поискат съдействие от тях във връзка с проверката. Проверяващите имали информация, че незаконния улов се извършва с две лодки, които се намират на лодкостоянката в гр.Никопол. След като пристигнали на място, проверяващите установили, че на лодкостоянката, където стоят лодките, липса една от лодките, за които било съобщено в сигнала и то тази на А. О. от гр.•••••, който св.Г. познавал по повод работата си. В хода на изпълнение на задълженията си, проверяващите предприели действия по наблюдение, като се движели по брега на реката. Посредством специализирани служебни уреди за нощно виждане, свидетелите установили около 03.00ч. при речен километър 597 във водите на р.Дунав, землището на гр.Никопол две лица с лодка, които извършвали действия от лодката характерни за хвърляне на риболовна мрежа и нейното изваждане. Свидетелите възприели движенията на лицата, като освен хвърляне и вадене на мрежа, лицата освобождавал улова в лодката. От свидетелите били възприети силуетите на двама мъже. Чрез техническото средство, свидетелите не видели номера на лодката, нито лицата на намиращите се в лодката. Свидетелите не забелязали друга лодка по реката, като всички в показанията си пред съда са заявили, че ако такава е имало, биха я чули, тъй като през нощта е много тихо и звука от мотора на лодката отеква в тишината. След известно време свидетелите забелязали, че лицата в лодката преустановили действията си и се отправили, обратно към лодкостоянката, поради което те преустановили наблюдението и се отправили с автомобила към същото място. Свидетелите пристигнали първи на брега и предприели действия да не бъдат забелязани от лицата, които били наблюдавали от брега да извършват улов. Изчакали двете лица да акостират с лодката на брега на реката и да слязат от нея. След като лицата издърпали лодката, те се отправили към брега, носейки една касетка със зеблен чувал в нея. В този момент свидетелите се появили, легитимирали се и започнали проверка. Констатирали, че едно от двете лица, които били слезли от лодката е жалбоподателят. В хода на проверката било установено, че лодката, от която слязъл жалбоподателя е на другото лице, което проверяващите възприели, че е в нея при движението й по реката, което свидетеля Г. разпознал, че е А. О., както и че в лодката имало мокра риболовна мрежа. Било установено също, че жалбоподателят бил уловил и задържал в зеблен чувал пролетно – лятно размножаващи се риби, през периода на действащата забрана за улов, съгласно Заповед № РД 09 – 435/14.04.2022г. на министъра на земеделието с общо тегло 42 кг. от видовете: 1 бр. бял амур с размер 106 см. и тегло 19 кг., 4 бр. шаран с общо тегло 15 кг. и размери от 55см. до 60см., 1 бр. платика с тегло 2.4кг. и с размер от 52см., 1 бр. бял толостолоб с тегло 5.8кг. и с размер от 75см. На въпроса какво правят по това време на това място, жалбоподателя отговорил, че се е върнал от чужбина и искал да си хване малко риба за ядене. За така констатираното нарушение актосъставителят Ш. в присъствието на свидетелите Г., Ц. и в присъствието на жалбоподателя на място съставил АУАН №В0029557/21.05.2022г. за това, че на 21.05.2022г. в 03.00 часа във водите на р.Дунав, в землището на гр.Никопол, при речен километър 597, жалбоподателя Г. бил заварен да извършва стопански риболов с лодка марка „•••••“ № •••••• през периода на пролетно – лятното размножаващите се риби, съгласно Приложение № 1 от ЗРА, в който като нарушен посочил чл.32, ал.1 от ЗРА и т. I.4 от Заповед № РД -09- 435/14.04.2019г. на Министър на земеделието. Посочил също, че жалбоподателят уловил и задържал в зеблен чувал 42 кг. риба, чрез мрежени уреди „мрежи“, който уред е използвал за да улови 7бр. риби, с което извършил административно нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА и Заповед №РД 09-435/14.04.2022г. на МЗ. С АУАН №0029511 съставен на другото лице А. О., установен от АНО също като нарушител, била иззета риба: 1бр. бял амур с размер 106 см. и тегло 19 кг., 4бр. шарани с общо тегло 15 кг. и с размери от 55см. до 60см., 1бр. платика с тегло 2.4кг. и с размер от 52 см., 1бр. бял толостолоб с тегло 5.8кг. и с размер от 75см. Била отнета лодката марка „•••••“, № •• •••• с дължина 6.60м. и ширина 1.40м., 2бр. гребла 2.70м., мотор „Ямаха“, мрежа 1бр. 150/2.4м./90мм. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. В законово установеният 7-мо дневен срок, жалбоподателят депозирал пред АНО писмени възражения, с които оспорва да е извършвал стопански риболов, тъй като при проверката бил на брега, а не във водата, както и оспорва авторството на нарушението. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което АНО възпроизвел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка. Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на ангажираните по делото гласни доказателства, посредством показанията на разпитаните по делото свидетели С.Ш., К.Г., И.Ц. и П.У., чиито показания съдът кредитира с доверие, като обективни, последователни и взаимно свързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазлИ., като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай. В нормата на чл.32, ал.1 от ЗРА законодателят е регламентирал забрана във водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2, уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно Приложение №1. Легалната дефиниция на понятието „риболов“ съгласно §26 от ДР на ЗРА е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Безспорно се установи на проведеното съдебно следствие, че уловените риби предмет на обжалваното НП са посочени в Приложение №1 към ЗРА. Безспорно е установено, че периода на забраната е наложен със Заповед № РД 09-435/14.04.2022г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.32, ал.1 и ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите, с която са въведени временни ограничения за стопански любителски улов на риба във водни обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. В случая възраженията на жалбоподателя се свеждат основно до оспорване авторството на деянието от негова страна, както и разминаване между описаната в акта фактическа обстановка с тази, изложена в текста на НП, като според него било налице допълване на фактическата обстановка в НП, което нарушило правото му на защита. Анализирайки събраните по делото доказателства и направените от жалбоподателя възражения, съдът намира, че при провеждането на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Според настоящия състав АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя относно наличието на допълване на описаната в НП фактическа обстановка с тази, изложена в текста на АУАН. От представения по делото АУАН № В0029557/21.05.2022 г. е видно, че е съставен срещу Д. Р. Г. за това, че на 21.05.2022г. в 03.00ч. във водите на р.Дунав в землището на гр.Никопол, при речен километър 597 е заварен да извършва стопански риболов с лодка марка „•••••“ № •• ••••, през периода на пролетно – лятното размножаващите се риби, съгласно Приложение №1 от ЗРА. Посочено е, че Г. е уловил и задържал в зеблен чувал 42 кг. риба, чрез мрежени уреди „мрежа“, с което е извършил административно нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА и Заповед № РД 09-435/14.04.2022г. на МЗ. В издаденото въз основа на така съставения АУАН, Наказателно постановление №11-1720 /01.09.2022г. нарушението е описано по идентичен начин, като е добавено, че нарушението е установено след проведено продължително наблюдение с помощта на специализирани уреди за нощно виждане, както и че в лодката се намира и лицето А. О. О., а също и че нарушителя е заловен, при акостирането му на брега на реката. Според настоящия състав на съда, непосочването в АУАН на обстоятелството, че нарушението е установено след продължително наблюдение с помощта на специални уреди за нощно виждане, както и че нарушителя е заловен при акостиране на брега на реката, не променя фактическата обстановка изложена в същия, до степен да не съответства на изложената в НП. Както в АУАН, така и в НП се съдържа изчерпателно описание на извършеното нарушение, достатъчно за дължимата индивидуализация - обща, като деяние, така и с обективните признаци, съставомерни за административно-наказателен състав по чл.70, ал.1 във връзка с чл.32, ал.1 от ЗРА, който се твърди, че е осъществен от АНО. В този смисъл между двата акта съществува пълно фактическо и правно единство. С оглед горното, настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в обстоятелствената част на НП били посочени нови факти и обстоятелства, т.е. бил допълнен, които факти липсвали в АУАН. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя изложени в обясненията му дадени при изслушването му в открито съдебно заседание проведено на 10.10.2023г., стр.7 от протокол №207, че не е извършил вмененото му нарушение, да е уловил или задържал в зеблен чувал риба, тъй като намерил уловената риба на брега, като съдът възприема същите единствено за защитна теза на жалбоподателя, която не се подкрепя от останалите доказателства по делото, били те гласни или писмени. Отделно от това съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай това безспорно е направено, което води до извод, че са спазени изискванията на ЗАНН и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на санкционираното лице. За пълнота следва да се отбележи, че формулировката на термина „риболов“ съгласно §26 от ДР на ЗРА е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. В случая жалбоподателя твърди, че само е пренасял улова на други рибари, които по негови думи е видял да оставят на брега процесната касета с чувал с рибата, с което също е изпълнил фактическият състав на вмененото му нарушение. От гореизложеното се налага извода, че законосъобразно и правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, който е осъществил риболов в нарушение на въведената забрана, целяща опазване на рибните ресурси. Нормата обявява за противоправен уловът на риба и други водни организми в период на забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА. Наложената санкция от 1500лв. е в минимално предвидения в чл.70, ал.1 от ЗРА размер и не подлежи на промяна. Нарушението не е маловажно, тъй като е свързано с директен вредоносен резултат, изразяващ се в намаляване популацията на риба от уловените видове. Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Доколкото средствата и приспособленията, с които е извършено нарушението, посочени в процесното НП са иззети с АУАН съставен на втория нарушител А. О. съдът намира, че не дължи произнасяне в тази част по оспорваното НП. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати в полза на ГД „РК“ при ИАРА- Бургас разноски в размер по 80лв. (осемдесет лева) за процесуална защита в хода на производствата пред настоящата инстанция, за което е направено и съответно искане. Водим от горното, съдът