Решение № 21598 от 23.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9434/2024 г.

Производството се движи по реда на чл. 118 от КСО, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Т. П. П., с адрес: [населено място] - ПК 1359, [жк], [адрес], чрез адв. П. Н. против Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – София град”, с което са отхвърлени подадените жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21-808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. и е потвърдено разпореждане [номер]-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. Жалбоподателят счита, че както решението, така и разпореждането, са незаконосъобразни, поради нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Счита, че директорът на ТП на НОИ - София град неправилно тълкува и прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, тъй като 12 месечния период се отнася само за дейност в чужбина, но не и за дейност в страната, касае се за граматическа грешка, която води до неправилно тълкуване и прилагане на закона. Счита, че неправилно е приложен 54д, ал. 5 от КСО. Моли съдът да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и да му бъде продължено изплащането на ПОБ в размера определен с разпореждане [номер]-00-3553-1/24.03.2022 г. за целия период, а именно 75, 46 лв./седемдесет и пет лева и 46 стотинки/ за срок от 282/двеста осемдесет и два/ календарни дни за времето от 01.06.2024 г. до 09.03.2025 г., като му се присъдят и сторените за воденето на делото съдебни разноски. Представя писмени бележки. Ответникът се представлява от юрисконсулт П., който оспорва основателността на жалбата, счита, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано със заявление, подадено от Т. П. на 03.06.2024 г. чрез Дирекция “Бюро по труда - Л.“, с искане за отпускане на ПОБ по реда и условията на КСО. Към него е приложил заповед № 19/31.05.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с “Кериър хладилна техника клон България”, ЕИК, считано от 01.06.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. В заявлението е декларирал, че желае да получава документите, издавани от НОИ във връзка с исканото от него обезщетение чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция. В заявлението не е предоставил електронен адрес. Предвид подаденото заявление, е постановено оспореното разпореждане [номер]-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което искането за ПОБ е отпуснато в минимален размер за срок от 4 месеца. От данните по административната преписка се установява, че разпореждане [номер]-00- 8670-1 от 17.06.2024 г, е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне на адрес: [населено място] - ПК 1359. [жк], 6л. 535. вх А, ет.11, ап. 52. Със заявление вх. № 104-1353 от 01.06.2022г. Т. П. е декларирал промяна на обстоятелствата, а именно, че към 30.05.2022 г. е започнал работа и е посочил електронен адрес и адрес за кореспонденция. В резултат е издадено разпореждане [номер]-00-3553-3 от 06.06.2022 г. С разпореждането от 06.06.2022 г. /л.43/ е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54д, ал.1, т.1 от КСО с разпореждане от 24.03.2022 г., считано от 30.05.2022 г., поради подадена информация за сключен трудов договор на 26.05.2022г. На адреса за кореспонденция, чрез лицензиран пощенски оператор с известия за доставяне са изпращани и разпореждане [номер]-00-3553-1 от 24.03.2022 г. и разпореждане [номер]-00-3553-3 от 06.06.2022 г. Пощенските пратки са върнати в ТП на НОИ-София град с гриф "Непотърсена”. Разпорежданията от 2022 г. не са обжалвани. На 17.07.2024 г. цитираните разпореждания са връчени на Т. П. П. срещу подпис в приемната на ТП на НОИ - София град. След получаването на разпорежданията с жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21-808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. е обжалвано разпореждане [номер]-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Претендира пълен размер на обезщетението от 75, 46 лева, което следвало да бъде отпуснато за максимално възможен период. В резултат е издадено процесното Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – София град”. Решението е връчено на 09.09.2024г. и е обжалвано на 24.09.2024г. и 25.09.2024г., с което са отхвърлени подадените жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21-808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. и е потвърдено разпореждане [номер]-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е отпуснато парично обезщетение за безработица /ЛОБ/, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно Представени са доказателства за компетентност на лицата, издали съответно обжалваното решение и разпореждането от 17.06.2024 г. /л. 21 и л. 33/. От правна страна съдът намира следното: Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), приложим на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства орган, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен дали са спазени материалноправните и административно-производствените правила; дали актът е издаден в писмена форма и дали същият е съобразен с целта на закона. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1040-21-419 от 12.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – София град”, с което са отхвърлени подадените жалби с вх. №№ 1012-21-808/31.07.2024 г., 1012- 21-808#1/31.07.2024 г. и 1012-21-808#2/01.08.2024 г. и е потвърдено разпореждане [номер]-00-8670-1 от 17.06.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО в кръга на правомощията му, като е спазена изискуемата писмена форма при спазване на материалноправните и процесуалните правила. Атакуваното решение е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал. 1 от КСО, като с него е потвърдено разпореждането от 17.06.2024 г., издадено от Т. В., компетентен съгл. чл. 5ж, ал. 1 от КСО и с оглед представената заповед /л. 21/. Същото е обжалвано в срок. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. По приложението на материалния закон. В конкретния случай спорен по делото се явява въпросът за правилното приложение на материалния закон и в частност на какво правно основание, респективно в какъв размер, следва да се отпусне/изплати на жалбоподателя исканото парично обезщетение за безработица. Спорът между страните е правен и се свежда до тълкуването и прилагането на нормата на чл.54б, ал.4 от КСО и по специално дали е налице предходно упражняване на право на парично обезщетение за безработица, породило като последици основанията от цитираната правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, ПОБ се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице. на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. А.. 4 от същата правна норма определя, че обезщетението за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Съобразно нормата на чл. 54л от КСО - отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Следва да се има предвид, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, а съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4. ал. 1 се внасят от осигурителите до 25- то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО определя, че безработните лица придобили право на ПОБ по чл. 54а преди изтичането на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. В ал. 2 на същата разпоредба от КСО е посочено, че минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО. За 2024 г. е определен дневен минимален размер на обезщетението за безработица - 18, 00 лв. съобразно чл. 11 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване /ДОО/. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ се посочва, че при отпускане на ПОБ по реда на чл. 546, ал. 4 от КСО, [възраст] период се определя от датата на отпускане на предходно ПОБ. От данните по делото се установява: По заявление вх. № 214-00-3553/10.03.2022 г., с разпореждане [номер]-00-3553-1 от 24.03.2022 г., на Т. П. е отпуснато ПОБ, считано от 08.03.2022 г. до 07.03.2023 г. в размер на 74.29 лв. дневно. В заявлението П. е декларирал, че желае да получава документите, издавани от НОИ във връзка с исканото от него обезщетение, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция. В заявлението не е предоставил електронен адрес. На основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО и Закона за ДОО за 2022 г., с разпореждане [номер]-00-3553-2 от 20.04, 2022 г., е изменено разпореждане [номер]-00-3553-1/24.03.2022 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл.54а от КСО, считано от 01.04.2022 г. - 75.46 лв. дневно. С разпореждане [номер]-00-3553-3 от 06.06.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратено изплащането на ПОБ, считано от 30.05.2022 г.. предвид декларирана от жалбоподателя трудова дейност. Трудовото правоотношение /осигуряването/ с "Кериър хладилна техника клон България", ЕИК е прекратено, считано от 01.06.2024 г. /л.40-42/, от която дата възниква правото на ПОБ. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 2 от НОИПОБ, [възраст] период при отпускане на ПОБ по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО се определя от датата на отпускане на предходно ПОБ. В настоящия случай датата на отпускане на предходно ПОБ е 08.03.2022 г., т.е. тригодишният период се отчита до 08.03.2025 г. вкл. С разпореждане [номер]-00- 8670-1 от 17.06.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, е отпуснато ПОБ, считано от 01.06.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. При определяне периода и размера на ПОБ, съдът приема следното: Разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО се прилага в случаите, в които кумулативно са изпълнени следните условия: преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на ПОБ, т.е. от предишното упражняване правото на ПОБ не са изтекли три години и е започнало е реално изплащане на предишното отпуснато ПОБ. На 24.03.2022 г. с разпореждане [номер]-00-3553-1, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в. ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е отпуснато ПОБ, считано от 08.03.2022 г. до 07.03.2023 г. в размер на 74.29 лв. дневно. С разпореждане [номер]- 00-3553-2 от 20.04.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 546, ал. 2 от КСО и Закона за бюджета на ДОО за 2022 г., е изменено разпореждане [номер]-00-3553- 1/24.03.2022 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ по чл, 54а от КСО, считано от 01.04.2022 г. - 75.46 лв. дневно. От приложената към административната преписка справка се установява, че са изплатени обезщетения за безработица на Т. П. П., по регистрация вх. № 214-00- 3553/10.03.2022 г., за периода от 08.03.2022 г. до 29.05.2022 г. Изпълнено е условието за реално изплатено ПОБ. Към датата на последното прекратяване на осигуряването на П. - 01.06.2024 г., не са изтекли посочените в императивната разпоредба на чл. 54б, ал. 4 от КСО 3 години от предходното упражняване на правото на ПОБ, което в конкретния случай е било надлежно упражнено на 08.03.2022 г. Възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 54д, ал, 5 от КСО е неоснователно. Нормата на чл. 54д, ал. 5 от КСО разпорежда, че ако по време на получаване на парично обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО е приложима в случай, че трудовата дейност е преустановена след по-малко от 12 месеца. Нормата е приложена правилно, съобразно практиката на ВАС и административните съдилища. При преценка на правото на ПОБ на Т. П. П. се установява, че в периода от 30.05.2022 г. до 01.06.2024 г. П. е упражнявал трудова дейност повече от 12 месеца и не отговаря на условията посочени в чл. 54д. ал. 5 от КСО. Законосъобразно решаващият орган е приел, че в условията на обвързана компетентност и прилагайки стриктно нормативната уредба относно отпускането на ПОБ, компетентното длъжностно лице с процесното разпореждане [номер]-00-8670-1 от 17.06.2024г. правилно и законосъобразно е постановило да бъде отпуснато ПОБ, считано от 01.06.2024г. до 30.09.2024г. /за 4 месеца/ в размер на 18.00 лв. дневно - минималният размер на ПОБ. В този смисъл е практиката на административните съдилища по тълкуването и прилагането на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съответно на чл. 54д, ал. 5 от КСО – Решение № 16357 от 09.12.2013 г. по адм. дело № 12371/2013 г., VІ Отд. на ВАС, Решение № 4180/24.06.2013 г. по адм. д. № 564/2013 г. на Административен съд София – град, Решение № 9136 от 01.07.2014 г. по АДМ. Д. № 2227/2014 г., VІ ОТД. на ВАС, решение № 16357 от 09.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2013 г., VI отделение, решение № 4904 от 30.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2005 г., VI отделение и др. Решение № 2369 от 1.12.2021 г. на Адм С - Пловдив по адм. д. № 2078/2021 г., Решение № 181 от 12.01.2021 г. на Адм С - Благоевград по адм. д. № 1053/2020 г., Решение № 532 от 05.02.2025г. по адм. дело № 1612/2024 г., X състав, Административен съд – Благоевград, и др./ С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /. По изложените съображения, жалбата на Т. П. П., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът