Решение № 13316 от 15.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9690/2024 г.

Производството е по реда на с чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 26, ал. 11 от Закон за чужденците в [държава] (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на И. В. гражданин на Република [държава] срещу Отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в [държава] по заявление от 25.01.2024г., издаден от директора на Дирекция „Миграция“ МВР. В жалбата са изложени доводи, че така оспореният отказ е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че мотивите са неправилни, тъй като жалбоподателят не знае, кога е извършвана проверка на адреса, на който е заявил, че живее. Единственият човек, с който е общувал е неговата наемателка, поради което и съседите не го познават. Заявява, че постоянно е на път като шофьор на товарен камион и често преспива в камиона. Поради това, отказът е неправилен и необоснован и следва да бъде отменен, защото по силата на чл.26 от КРБ, всеки намиращ се на територията на страната се ползва със същите права, които имат българските граждани, включително и тези по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения отказ. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "Миграция"-МВР не се явява и не изпраща представител. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства, приема следното от фактическа страна: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност. Същата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е основателна. Не е спорно между страните, че И. В. гражданин на Република [държава] е подал заявление на 25.01.2024г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Р. [държава] на основание чл.25, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в [държава], съгласно която разпоредба: „Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход“. Към момента на подаване на заявлението лицето е пребивавало на територията на Р.[държава] с разрешено право на продължително пребиваване до 14.12.2024г. заявлението е подадено при спазване изискването на чл.34, ал.2 от ППЗЧРБ – не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на пребиваване. Към заявлението са били приложени изискуемите документи по чл.34, ал.1 и чл.35 ППЗЧРБ, като служебно е постъпило удостоверение за български произход, издадено от Изпълнителна агенция за българите в чужбина по чл.35, ал.2 ППЗЧРБ. В изпълнение на чл.30, ал.1, т.6 от ЗМВР и разпореденото с писмо с рег. № 8121р-22191/18.10.2017г., относно извършване на регулярни проверки по местопребиваването на чужденците, с оглед потвърждаване на декларираните данни, относно адреса на пребиваване е установено, че И. В. не е открит на посочения от него адрес [населено място], [жк], [адрес]. Изготвена е докладна записка от 17.04.2024г. ( на лист 19 от делото), видно от която на място е проведен разговор с група съседи, включително и лице, живеещо на същия етаж, както и домоуправителя на входа, които заявяват, че в цитирания апартамент живее жена, която често е търсена от органите на реда. След датата на подаване на заявлението е установено, че И. В. няколкократно е преминавал през ГКПП на страната за еднодневни, няколкочасови престои в рамките на деня на влизането. Прието е от административния орган в оспорения отказ, че чуждият гражданин, за да получи разрешение за постоянно пребиваване в РБългария и да бъде вписан в регистрите на населението е предоставил неверни данни, като е заявил пред административния орган адрес, на който реално не пребивава. Прието е също, че представената нотариално заверена декларация, макар и издържана в юридическо отношение въвежда административния орган в заблуждение, с цел да се заобиколят нормите, регламентиращи получаване на разрешение за пребиваване от чужденци. При тези мотиви и на основание чл.26, ал.1 вр. с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ е постановен оспореният отказ. По делото e разпитана г-жа И. Г. К., която живее в апартамент 62 на декларирания от чуждия гражданин адрес в [населено място], [жк], [адрес]. Свидетелката заявява, че е работила дълги години в [държава], препоръчали са й И. В. да го регистрира за адресна регистрация, за да вземе българско гражданство. Регистрирала го в апартамента, в който живее. Подписала декларация пред нотариус, не си спомня точно кога е било това, преди една година и повече. И. на идвал въобще, един път я го е видяла, я не, заявява, че спи в камиона, защото е тираджия, договор за наем имат, но той е изтекъл. Почти не е пренощувал у тях. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Оспореният по делото отказ е издаден от компетентен орган, директора на дирекция „Миграция“-МВР, при спазване на изискванията от формална страна за писмена форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Видно от процесния отказ, същият е издаден на основание чл. 26, ал.1 от ЗЧРБ вр. с чл.10, ал.1, т. 23 от ЗЧРБ: Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 – когато чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съгласно чл. 34, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ, за получаване право на постоянно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 4, към което прилага доказателства за осигурено жилище. В производството пред административния орган е била извършена проверка на заявеният от чуждият гражданин адрес за пребиваване в [населено място], където той не е открит на 15.04.2024г., а от проведеният разговор със съседи, служителите на Дирекция „Миграция“ установили, че те, както и домоуправителят не го познават. При тези данни, административният орган е приел, че представеният документ към заявлението - декларация от И. Г. К. ( на лист 35 от делото) е с невярно съдържание. Този извод на административния орган се явява необоснован, предвид че по време на проверката не е осъществен контакт със собственичката на жилището И. Г. К., което жилище заявителят е декларирал като адрес за пребиваване. Същата се явява в съдебна зала и разпитана заявява, че действително е съгласна да осигурява жилище на И. В., подписала е декларацията, която той е представил пред Дирекция „Миграция“ пред нотариус, но И. почти не идва да преспива, защото спи в камиона. При тези гласни доказателства, оспореният отказ се явява незаконосъобразен, тъй като не се установява наличие на материалноправната предпоставка за отказа, посочена от административния орган. Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се изпрати преписката за ново произнасяне по подаденото заявление и се присъдят направените разноски за адвокат и държавна такса в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева. Въз основа на гореизложеното, съдът