Решение № 103 от 21.1.2020 г. на Районен съд - Плевен по дело № 3595/2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Плевен, 21.01.2020год. Плевенският районен съд, VІ I граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. №3595 по описа за 2019година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е ИМ от З.“б.И.“АД против Н.Ц.Г., в която се твърди, че на 17.04.2016г. в района на гр. Плевен на кръстовище на ••• е реализирано ПТП с участието на МПС “•••, собственост на •••, управлявано от Н.Ц.Г. и МПС •••, собственост на В.Х•••и упр а влявано от същия.Според представения Протокол за ПТП № •••., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Н.Ц.Г., която при управление с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол, губи контрол над МПС-то и реализира ПТП със спрелия лек автомобил МПС марка •••. Твърди се, че •••е бил застрахован по застраховка “•••” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № •••, която е валцдна към момента на събитието. В З. „Б.И.” е заведена щета под № ••• от собственика на пострадалия автомобил. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2602, 33 лв. на собственика на увредения лек автомобил - В.Х. •••. Твърди се, че видно от протоксола за ПТП, ответницата е управлявала МПС, след употреба на алкохол, в кръвта, над допустимата норма.Твърди се, че е изпратено писмо до същата да заплати обезщетението и тъй като не е постъпило плащане, ищецът предявява претенцията си по съдебен ред за сумата 2617, 33лв., представляваща изплатено обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на ИМ.Претендира се и лихва за забава в размер на 617, 96лв. за периода 03.12.2016г. – датата на падежа на задължението до ИМ.Претендират се и разноски. Ответникът, чрез назначен особен представител е оспорил предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Видно от приложения протокол за ПТП №•••. на съставен от органите на КАТ, на 17.04.2016г. в района на гр. Плевен на кръстовище на ••• е реализирано ПТП с участието на МПС “•••, собственост на •••, управлявано от Н.Ц.Г. и МПС •••, собственост на В.Х•••и упр а влявано от същия, като причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Н.Ц.Г., която при управление с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол, губи контрол над МПС-то и реализира ПТП със спрелия лек автомобил МПС марка •••. Представения протокол не е оспорен по надлежния ред и съдът го приема като годно доказателство относно отразените в него обстоятелства. Представен е писмо от МВР-сектор „Пътна полиция“-л.62, че лицето не е дало кръвна проба, при издаден талон за медицинско изследване. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и показанията на свид.•••. Безспорно по делото е, към момента на пътнотранспортното произшествие, собственикът на лек автомобил марка МПС “•••, е бил застрахован по застраховка “•••” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № •••, е имал сключена застраховка „ГО”, за което на застрахования е издадена застрахователна полица с валидност от 02. 02. 2016 г. до 01.02.2017г., което е отразено и в протокола от ПТП. Видно от приложените доказателства –заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, опис -заключение, доклад по щета №•••., преводно нареждане от 17.10.2016г., които не са оспорени по надлежния ред, е че размера на обезщетението за имуществени вреди е определен на 2602, 33лв., и обезщетението е изплатено на собственика на увредения л. а. По делото е допусната съдебно- автотехническа експертиза, със задача на ВЛ дали щетите по увредения автомобил, са настъпили по начина, описан в протокол за ПТП и каква е действителната стойност на вредата.ВЛ е дало заключение че щетите по увредения автомобил, може да настъпят по начина, описан в протокола да ПТП и стойността на вредата е 2553, 50лв. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 500, ал.1 т.1 ТЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователния договор, а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата, спрямо причинителя, след плащането, като упражнява тези права от свое име.В този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него. Правата на застрахователя се определят от размера действителните щети, в случая в размер на 2553, 33лв., като така определената сума отговаря в пълна степен на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение.Това са реално претърпените вреди към датата на ПТП- то.Застрахователното обезщетение, платено реално от ищеца като сума, не обвързва съда да определи същата сума, доколкото касае вътрешни договорни отношения между застраховател и застрахован.В този смисъл предявеният осъдителен иск за изплатено застрахователно обезщетение, следва да бъде уважен частично за сумата 2568, 50лв. обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата ИМ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2607, 33лв., следва да се отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото е депозирана регресна покана до лицето, която не е установено, че е получена от същото, поради което следва да се отхвърли иска за забава. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на лв., съобразно уважената част от исковете. По така изложените съображения Плевенският районен съд