Решение № 2879 от 29.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3525/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.с чл. 85, ал.1 и чл. 84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на А. Д. А. с ЛНЧ [ЕГН], гражданин на А., [дата на раждане], против Решение № 4775/25.03.2024г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ – МС), с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл. 8 и чл.9 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.8 и чл.9 от ЗУБ и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Конкретно се сочи, че органът правилно е приел представената бежанска история на жалбоподателя, но неправилно е заключил, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че анализът за обстановката в А. е повърхностен и не почива на общодостъпната информация за страната и интензитета на насилието там, поради което решението е постановени в нарушение на чл. 72, ал.2 от ЗУБ. Моли решението да бъде отменено като незаконосъбразно и преписката да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне от административния орган. Ответната страна, председателят на ДАБ – МС, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Представя административната преписка по издаване на оспорения отказ, както и актуална справка за ситуацията в А., изготвена от дирекция “Международна дейност” при ДАБ – МС. Моли обжалването да бъде отхвърлено. Административен съд София-град, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл.84, ал.3 ЗУБ, от адресат на оспорения отказ, срещу подлежащ на оспорване административен акт, намира същата за допустима. След като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство е образувано по молба на жалбоподателя с вх. № РД09-ВР-5360 от 14.12.2022г. на РПЦ – С., „ПМЗ – кв. Военна рампа“ за предоставяне на международна закрила. Личните данни на кандидата са установени чрез декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализира с имената А. Д. А., [дата на раждане], в провинция К., А., гражданин на А., етническа принадлежност – пащун, вероизповедание – сунит; семейно положение – неженен. След изпратено писмо рег. № 10486/14.12.2022г. до директора на специализирана дирекция “М” – ДАНС, с писмо рег. № М-5075/ 07.03.2024г. председателят на ДАБ – МС е уведомен, че към момента ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – С., ПМЗ – Военна рампа към ДАБ – МС като А. Д. А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. От данните от проведеното на 29.01.2024г. интервю, представените от жалбоподателя и служебно събраните от ответника доказателства се установява, че А. Д. А. е напуснал А. нелегално, когато талибаните са дошли на власт. Първо влязъл в П., след това в И., през които преминал транзитно, а после в Турция, където останал около две години. През ноември или декември 2022г. нелегално влязъл от Турция в България с още около 40 души, където били задържани.бил в България 25 дни, регистрирали го и напуснал страната, като отишъл във Франция. На 11.08.2023г. Бил върнат обратно в България. След връщането отново напуснал страната и се отправил обратно към Франция, но в бил задържан в А. и върнат в България на 26.10.2023г. Заявява, че не е бил арестуван, осъждан в страната си на произход, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил заплашван и не е имал проблеми. Като причина за напускане на А. посочва, че трябвало да се грижи за цялото семейство, той бил шивач и с работата си не можел да издържа семейството си, нямал възможност да учи. Никога не е учил и няма никакво образование.Семейството му в момента се намира в провинция К., А. – майка му, баща му, двамата му братя и сестра му. заявява, ч е иска да и остане в България, за да може да учи. Подал молба за закрила в България, защото, ако бил останал в Турция или И., щели да го депортират обратно в А., а той искал да работи тук. Със становище рег. № УП- 10486/20.03.2024г от 25.08.2023г. е предложено на председателя на ДАБ – МС да откаже предоставянето на международна закрила на А. Д. А.. С оспореното в настоящото производство Решение № 4775/25.03.2024г., председателят на ДАБ – МС, на основание чл. 75, ал.1, т.2, вр. с чл.8 чл. 75, ал.1, т.4 вр. чл.9 от ЗУБ, отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Д. А.. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, като е съобразил актуалната ситуация в А. и с оглед липсата на личен елемент за търсената международна закрила, е обосновал извод, че не са изпълнени предпоставките по чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ. От страна на ответника в хода на съдебното производство е приложена справка на директора на дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в А.. В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че семейството му е в тежко финансово и здравословно състояние и той трябва да им помогне. Баща му често влиза в болница, заради сърдечни проблеми, за което представя снимки. Когато дошъл в България не знаел нищо за страната и не знаел дали може да работи и да изпраща пари на семейството си, затова заминал за Франция, за където бил чул, че ще бъде приет. От така приетото за установено, настоящият съдът прави следните правни изводи: Решението е връчено на оспорващия на 29.03.2024 година, на разбираем за него език с помощта на преводач. По делото са приложени всички събрани доказателства в хода на административното производство. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и дава обяснения във връзка с причините за напускане на А.. От така приетото за установено, настоящият съдът прави следните правни изводи: Решението е постановено от компетентен административен орган – председателя на ДАБ при МС, съгласно правомощията му по чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ. Решението е издадено в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. От приетите и неоспорени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е информиран писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци (чл. 58, ал. 8 ЗУБ). Своевременно и надлежно е уведомен за датата на насроченото интервю, по време на което му е била дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод. Протоколът от интервюто е прочетен на интервюирания на език, който владее. Също така изрично е удостоверило с подписа си на протокола, че няма възражения и допълнения. В съответствие с изискването на чл. 73 ЗУБ молбата е била разгледана индивидуално, като на кандидата е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. В жалбата си афганистанският гражданин твърди, че бежанската му история е възприета правилно от административния орган. В съдебно заседание жалбоподателят е изслушан и дава обяснения във връзка с причините за напускането му на А., като изложените от него факти не се отличават от тези в интервюто – че семейството му е в тежко финансово състояние и той трябва да им помага и да ги издържа. Обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилен е изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразен и обоснован е изводът на административния орган, че заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочени в закона. В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в А., която се явява страната по произход за търсещия закрила – не заявява, че е политически ангажиран, че е арестуван или осъждан. В бежанската история няма доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход по някоя от причините, които се сочат в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Кандидатът не е преследван поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Дискриминационни или други неблагопроятни мерки, водещи до риск от преследване, също не се установяват. Спрямо него не е упражнено физическо насилие и не е бил обект на репресии. От бежанската история на жалбоподателя следва изводът, който е направил и административният орган, че мотивите му да напусне страната си на произход са с личен и икономически характер, което не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Ето защо правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената от чужденеца бежанска история няма данни, че той лично или неговото семейство да са обект на преследване в родината му А. било поради неговата (тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Съдът намира за правилна и обоснована преценката на административния орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2, като правилно тази преценка е направена по отношение на страната на произход, за която органът в особеното производство събира данни, обобщени в нарочна справка. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай А. Д. А. навежда като причина за напускането на родната си страна, тежкото финансово състояние на семейството му и здравословното състояние на баща му. От представената справката от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ се установява, че след взимането на властта талибаните са изправени пред огромно макроикономически проблеми. Внезапното прекъсване на почти цялата помощ, възлизаща на 8 милиарда долара годишно ускори огромен икономически шок, с който никоя страна в света не би могла да се справи без тежки последствия. Но е посочено, че има някои признаци на умерено финансово съживяване, най-вече 36-процентното увеличение на вноса през първите пет месеца на 2023г., което предполага, че ще има известно възстановяване на търсенето в икономиката. Изводите на административния орган се подкрепят изцяло от данните по справката от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, представляваща официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, фактите по която не са опровергани. Следва да се сподели изводът в оспореното решение, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата за закрила. Данни за заплаха на жалбоподателя липсват. Всички членове на семейството му живеят в А. без да имат проблеми. Неоснователни са доводите, свързани с наличието на основания по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В справката по делото за ситуацията в страната е посочено, че макроикономическото управление на талибаните е по-добро от очакваното, както се вижда от стабилния обменен курс, ниската инфлация, ефективното събиране на приходи