РЕШЕНИЕ

№ 363

гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев Членове: Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Даниела Иванова Попова (АП-София) като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за възобновяване № 20211000600890 по описа за 2021 година След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия Георгиева НД № 890 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419, ал. 1 от НПК: постановена на 07.05.2021 г. ПРИСЪДА № 20110463 по НОХД № 19606/2019 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, потвърдена изцяло с въззивно РЕШЕНИЕ № 66 от 13.07.2021 г. по ВНОХД № 2256/2021 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 2-ри въззивен състав.

Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от лице, оправомощено съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК: Искането е подадено от защитник на осъдения С. Д. Й. с ЕГН ••••••••••, като той е бил осъден за престъпление от общ характер (по чл. 343б, ал. 2 от НК) и не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК (бил е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим, на глоба от 1 000 лв. и на лишаване от право да управлява МПС за срок от две години).

Искането е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК: Подадено е в СРС на 23.07.2021 г., а шестмесечният срок за внасянето му тече от 14.07.2021 г. до 14.01.2022 г. В искането се сочат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК:

Твърди се в искането нарушаване на материалния закон, тъй като извършеното от осъдения не представлявало съставомерно деяние.

Твърди се в искането съществено нарушаване на процесуални правила. Това е така според защитника поради обосноваване на присъдата само с обвинителните доказателства, което е довело до нарушаване на изискването за разкриване на обективната истина. Освен това се твърди непълнота на мотивите - тъй като в тях не били посочени приетите от съда за установени обстоятелства и въз основа на какви доказателства, не били изследвани противоречията в доказателствените средства и не било посочено кои от тях се приемат за достоверни и защо и не били обсъдени възраженията на защитата.

Твърди се, че наказанието е явно несправедливо – тъй като не е приложен чл. 55 от НК и лишаването от свобода, глобата и лишаването от правоуправление са завишени спрямо ниската степен на обществена опасност на деянието.

Иска се възобновяване на наказателното дело, отмяна на въззивното решение и или оправдаване на осъдения, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или намаляване на лишаването от свобода и лишаването от правоуправление на МПС.

Налице е компетентност за разглеждане на делото за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419 от НПК е постановен от СРС, като присъдата не е била проверявана по касационен ред.

В съдебните прения пред настоящия състав защитникът поддържаше искането и писмената му мотивировка, която допълни с твърдения за доказателствена непълнота поради отказ на РС да уважи доказателствени искания на защитника; осъденият поддържаше изявленията на защитника си; прокурорът заяви, че няма основания за възобновяване на делото.

След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното: Двете съдебни инстанции са приели за установени по делото следните факти: На 17.07.2019 г. около 23: 30 ч. в кв. „Княжево“ осъденият, управляващ л.а. „Ауди А4“ с рег. № ••••••••, бил спрян за проверка от полицейските служители свидетелите И. В. и А. Н., които установили, че той лъха на алкохол и няма документ за самоличност. Поради това осъденият бил отведен веднага в 06-то РУМВР – София, където чрез съдействието на полицейските служители З. Х. и И. Х. бил тестван чрез изправен „Алкотест Дрегер“ за наличие на алкохол; техническото средство отчело концентрация на алкохол в кръвта на осъдения 1, 83 на хиляда. На осъдения бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване, като въпреки отвеждането му в болница, осъденият отказал да даде кръвна проба – установено чрез показанията на конвоиралите го полицаи и чрез съдържанието на съставения от дежурния лекар протокол за медицинско изследване. Подсъдимият бил осъждан с влязла в сила присъда за извършено преди това престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

При така приетите за установени от двете съдебни инстанции факти, поведението на осъдения правилно е било определено като престъпление именно по чл. 343б, ал. 2 от НК – за каквото са постановени присъдата и потвърждаващото я въззивно решение. Поради това няма нарушение на материалния закон, както се твърди в искането за възобновяване.

При установяване на фактите първоинстанционният съд е събрал всички възможни в случая доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели и в документите по делото. Няма доказателствени пропуски, поради което са били осигурени условията за разкриване на обективната истина.

Твърдението на защитника пред настоящия съдебен състав, че е нарушено принципното изискване за разкриване на обективната истина вследствие на доказателствена непълнота заради отказ от страна на РС да изпълни доказателствени искания на защитника, е неоснователно по следните съображения:

Във връзка с доказване на годността на техническото средство (ТС), чрез което е установена концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения, защитникът е направил искане за това, което е било уважено от СРС (НОХД, л. 108). ТС е било индивидуализирано като Алкотест Дрегер 7510 с № 0207 в акта за установяване на административно нарушение (ДП, л. 22). В изпълнение на определението на СРС за уважаване на доказателственото искане за установяване годността на ТС са били приобщени към делото писма на БИМ (НОХД, л. 116 и 118), а заради препращащия им характер - и писма от ГД „НП“ (НОХД, л. 132) и от тествалата ТС фирма относно първоначалното му изпитване на 17.01.2013 г. (НОХД, л. 137) и актуалното му към деянието калибриране на 14.05.2019 г. (ДП, л. 25 и л. 51) от оправомощена за това към времето на тестването фирма (НОХД, л. 209). Поради наличието на безспорни данни за изправност на ТС конкретно към момента на тестването на осъдения – която изправност е същественото в случая, не е имало необходимост от проследяване на състоянието на ТС за целия междинен период от първоначалното му тестване до тестването на осъдения.

Във връзка с правомощията на двамата полицейски служители З. Х. и И. Х. да тестват спрени за проверка водачи на ППС чрез използването на ТС по делото са били събрани достатъчно данни чрез показанията им и изявленията им при снемане на самоличност – че и двамата са работили към деянието като младши автоконтрольори в Отдел „Пътна полиция“ на СДВР и че именно заради това и правомощията им за проверки чрез ТС са били извикани от полицай А. Н. в съответното РУМВР да проверят осъдения (НОХД, л. 71 вр. ДП, л. 9 и л. 17-18; НОХД, л. 150-151 вр. ДП, л. 10 и л. 19-20; НОХД, л. 198 гръб-199 вр. ДП, л. 31-32). Заемането на длъжност в именно този отдел на СДВР удостоверява иманентно, че двамата полицейски служители З. Х. и И. Х. са били оправомощени и обучени да проверяват водачи на ППС за употреба на алкохол чрез тестването им с ТС.

Предвид изложеното няма нарушение на принципното изискване за установяване на обективната истина и по делото са положени изчерпателно съответните доказателствени усилия, довело до събиране на необходимите за правилното решаване на делото от СРС и СГС значими факти.

Според настоящия състав няма процесуално нарушение и чрез доказателствения анализ и синтез на фактите от страна на първоинстанционния съд в мотивите на присъдата:

Обсъдено е противоречието между свидетелските показания на полицаите В. и Н. от една страна и от друга – обясненията на осъдения и показанията на свидетелката П. (НОХД, л. 238 гръб-239) относно времето на отвеждане на осъдения в РУМВР и тестването му с „Алкотест Дрегер“ (веднага след проверката на улицата според полицаите или след като си ходил до къщи според осъдения и П.) и е обосновано защо се приемат за достоверни показанията на полицейските служители – поради съответствието им със съдържанието на писмените доказателства по делото (АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване). Обсъдена е достоверността на показанията на полицейските служители И. Х. и З. Х. (НОХД, л. 239), като е обоснована по надлежния ред. Обсъдена е техническата изправност на техническото средство (НОХД, л. 239 гръб). Обсъдени са възраженията на защитника (НОХД, л. 239 гръб-240), като неоснователността им е обоснована с позоваване на писмени доказателства – съдържание на заповед за задържане, протокол за разпечатка на памет на техническо средство, посочен в АУАН час на извършване на нарушението (НОХД, л. 240). Взето е становище по обосноваването на присъдата със съдържанието на предимно четени в съдебно заседание при възражение на защитника и осъдения досъдебни показания на полицейските служители – поради съответствието им с набора от писмени доказателства по делото.

Относно наказанието в мотивите първоинстанционният съд е посочил защо приема много висока степен на обществена опасност на деянието (НОХД, л. 241- поради високата концентрация на алкохол в кръвта и наличието на предходно осъждане).

В заключение прегледът на мотивите на присъдата разкрива цялостен, задълбочен и обоснован анализ на съдържанието на доказателствените средства, поради което е неоснователно оплакването в искането за възобновяване за непълнота и едностранчивост на мотивите.

Мотивите на решението на въззивната инстанция също разкриват липса на пороци: Обсъдена е дейността на първоинстанционния съд по анализ и синтез на доказателствената информация. Обсъдени са възраженията на защитата – относно времето на употреба на алкохол от осъдения (преди или след спирането му за проверка на улицата и преди или след отвеждането му в РУМВР - ВНОХД, л 29 гръб), относно идентичността на показанията на ДП на свидетелите В. и Н. (ВНОХД, л. 20), относно установяването на часа на деянието (ВНОХД, л. 20 гръб – чрез съдържанието на АУАН), относно противоречието между показанията на полицейските служители от една страна и от друга - обясненията на осъдения и показанията на свидетелката П. (ВНОХД, л. 20 гръб) и относно твърдението на защитника за нарушения на реда за установяване на концентрацията на алкохол (ВНОХД, л. 21 гръб – чрез показанията на полицейските служители в съответствие със съдържанието на протокола за медицинско изследване, съставен от лекар).

В заключение, съдържанието на мотивите на въззивното решение показва, че второинстанционният съд е извършил цялостна и щателна проверка на обжалваната присъда, като се е произнесъл по всички подлежащи на изясняване въпроси и възражения на защитника, извършвайки както проверка на твърденията на защитника, така и цялостна служебна проверка.

Поради характеристиките на мотивите на присъдата и на въззивното решение, изложени по-горе, се обуславя извод за липса на нарушения, особено пък – съществени, на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на някое от правата на осъдения.

Относно твърдението за явна несправедливост на наказанието, настоящият състав намира, че и двете съдебни инстанции са изложили обосновано становище защо приемат липса на хипотеза на чл. 55 от НК (НОХД, л. 241; ВНОХД, л. 21 гръб), както и са изложили съображенията си за относителната тежест на съобразените противовесни влияещи на отговорността обстоятелства, довело до определяне на конкретните по размер наказания. Няма данни за явна несправедливост на което и да било от наложените наказания чрез определянето му като по-тежко от следващото се.

В обобщение и заключение: постановената присъда и потвърждаващото я въззивно решение са обосновани, законосъобразни и справедливи, т.е. – цялостно правилни, поради което не е налице нито едно от твърдените в искането основания за възобновяване на делото.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД