Решение № 16 от 3.1.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано по предявен от Ц.Г.Р., ••••••••••••••••••, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) иск за присъждане на обезщетение в размер на 18 792, 00 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 01.01.2018г. – 06.06.2024 г., произтичащи от неизпълнение на задължението на служители на ответника в •••, да му осигурят редовни ••••••••••••••••••••••. Твърди, че от 05.11.2022г. •, бил със ••, а назначените му ••••••••••••. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В с. з. и щеца поддържа предявеният иск. В представената по делото писмена защита са изложени съображения, че от 01.01.2018г. не са му правени• изследвания, което е нарушение на чл. 140 от ЗИНЗС. Не е бил изпратен на профилактичен преглед и • изследвания, въпреки че през месец ноември 2022г. е започнал постоянно ••, от което получавал и •••••••••••••••••••••. Твърди се, че му било отказано медицинско обслужване. Лечебното заведение в • е редовно без лекарства. В исковата молба се сочи, че от 07.11.2022г. до момента на подаването й ищеца е лекуван в •••••••••••••••••••••••••••. Твърди, че лекарят му казал, да си закупи • със собствени средства, поради което подал молба да му се разреши от неговата сметка да се закупи необходимият му сироп. Твърди се, че вследствие на това е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на ответника, изразяващи се в ••••••••••••••••••••••••, ••••••••••••••••••. Тези негови •• са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Иска да се приложи практика на АССГ по адм. дело № 6857/2021 г., по което ответника е осъден именно за нарушение на чл. 140 от ЗИНЗС. Заяви в хода на устните състезания, че по време на съдебното заседания ••, защото ••, а когато •••. Тъй като зеленчуците са много скъпи, той не може да си позволи да ги купува постоянно. Ответникът - ГДИН, в депозиран писмен отговор от процесуалния си представител •• •• оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на посочения исков период. Участващият в делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, за което се излагат доводи, както и че в случая отговорността не е на ГДИН. Настоящия съдебен състав, анализирайки събраните по делото писмени доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От данните по преписката е видно, че ищецът Ц.Г.Р. изтърпява наказание „••“, по влязла в сила присъда от 30.11.2009г. на •••. Присъдата е приета за изпълнение от българския съд и Р. ••• на 17.07.2010г. За претендирания период с исковата молба от 01.01.2018г. до 06.06.2024г. се е намирал в •••, за което не е налице спор между страните. От представена от ••• медицинска справка, относно ••• Ц.Р. се установява, че за изготвяне на медицинския картон при постъпването си в•, при снемането на анамнеза не съобщава за хронични заболявания, фамилна обремененост и оплаквания от здравословен характер. Р. посещава периодично МЦ към •• за преглед съобразен с графика за вътрешния ред, което е признак за добър здравословен статус. Към момента на изготвяне на медицинската справка – 26.08.2024г., • Р. е в добро общо здравословно състояние, без съществени оплаквания. В открито съдебно заседание се разпитаха свидетелите И.П. и Г.Г.. От св.П. се установява, че двамата са в една килия от м. февруари 2023г.. Според П. ищецът постоянно • с ••. Р. не е •. Според св.Г. от 14.03.2024г. са на един етаж с ищеца, а през деня са заедно на етажа. Същият забелязал, че Р. •често. Според него той не е •, запалвал много рядко цигара – веднъж седмично. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Искът е предявен срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е допустим. Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните: В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2018г. – 06.06.2024г., в резултат на непровеждане на ••, както и не ефективно проведено лечение, което задължение е нормативно закрепено в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС. По силата на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на •• и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че •• и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на •, • или ••, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3, ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието •• се създават условия за опазване на •• на ••. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за •• са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за ••, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на •• се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за •• по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/. Съгласно чл. 133 от ЗИНЗС към •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Изпращането на •••• в лечебни заведения извън местата за ••, се извършва със заповед на началника на • по предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на •, когато в лечебните заведения към местата за •• няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС/. Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за ••, е създаването на условия за опазване на ••••••••••••• при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, •• е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗИНЗС на всеки •• най-малко веднъж годишно се извършват ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• По отношение на твърдението на ищеца за ••, от приобщените по делото доказателства, вкл. медицинска справка от ••, не се установява /липсват по делото данни/ на ищеца да са извършвани такива изследвания в посочения исков период, с което е нарушен чл.140, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната законова разпоредба, на всеки •• най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, •• изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации. Налице е обаче разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея въздействие върху •• на ищеца, а се твърди единствено силно притеснение относно здравословното му състояние, значителен •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. В самата искова молба се твърди, че Ц.Р. е лекуван в •, посещавал е медицинския център, но ищеца всъщност не е доволен от качеството на здравната услуга. Изложеното води до извода, че не всяко неизпълнение на законово вменено задължение на • администрация води до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно до реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС. По делото няма данни, липсват и каквито и да било твърдения от страна на ищеца, за настъпило внезапно ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• От свидетелските показания се установява, че ищеца е •в началото на м.февруари 2023г., и през март 2024г. Но същите се явяват противоречиви в частта относно обстоятелството, дали Р. е •. Така свидетеля Г. заявява пред съда, че Р. не е активен •, същият •по 1 цигара седмично, докато П. заяви, че ищеца •, въпреки че от началото на 2023г. са в едно спално помещение. Отделно от това сам ищеца в хода на устните състезания заяви, че по време на съдебното заседание не •, тъй като преди това е ••, а от зеленчуците му минава. Това единствено потвърждава, констатацията в медицинската справка че Р. е в добро общо •състояние. Дори и да се приеме, че Р. в определени периоди е бил • неразположен, то по никакъв начин не се доказаха настъпилите по отношение на него твърдяни неимуществени вреди, изразяващи се в •••••••••••••••••••••••••••. Следва да се отбележи, че не всяко неизпълнение на законово вменено задължение на • администрация води до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно до реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС. По делото няма данни, липсват и каквито и да било твърдения от страна на ищеца, че за времето на престоя в •• да е потърсил медицинска помощ и такава да не му е осигурена или отказана. Предвид изложеното и след анализ на представените по делото доказателства, не се установява ••••отношение към ищеца по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, нито е налице някоя от хипотезите на ал. 2, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват • достойнство, пораждат чувство •, ••. Липсата на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за настъпили вреди по чл. 285, ал. 5 от същия закон, за които би отговаряла държавата съобразно правилото на чл. 284 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото не се установяват извършени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ответника, които да са в причина връзка с преживените от ищеца отрицателни емоции и които да водят до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, с оглед на което искът за вреди се явява недоказан и неоснователен. По отношение на приложеното към писмената защита на ищеца решение на АССГ следва да бъде посочено, че то не представлява задължителна съдебна практика, с която съдът да е длъжен да се съобрази. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, но тъй като такива не са претендирани съдът не следва да се произнася по тях. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът