Решение № 11679 от 11.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4677/2024 г.

Административен съд - София-град11.07.2024 г.докладчик Евгения Баева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 38/18.04.2024 година Главния секретар на Изпълнителна агенция по околната среда и ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2170/04.04.2024 година в частта, с която е поискан достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време в 14 дневен срок от постъпване на преписката. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, срещу Решение № 38/18.04.2024 година Главния секретар на Изпълнителна агенция по околната среда в частта, с която 1.) Изготвен ли е Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време? 1.1.) Ако докладът не е изготвен какво е правното основание за изготвянето му?; 2. Изпълнителна агенция по околната среда изготвила ли е доклада и ако не е на какъв етап е?; 3. В какъв срок трябва да бъде изготвен доклада? Има ли законово основание за отлагане на изготвянето му?; 5. АИС Павлово отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?; 6. АИС Младост отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?. РЕШЕНИЕТО е окончателно. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Решение № 38/18.04.2024 година Главния секретар на Изпълнителна агенция по околната среда- София. Жалбоподателят твърдят, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне преписката по заявлението на административния орган с указания за предоставяне на исканата информация. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 19.06.2024 година излага подробните си съображения. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 20.06.2024 година излага подробните си съображения. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заявление с вх. № 2170/04.04.2024 година жалбоподателят е сезирал Изпълнителна агенция по околна среда – София с искане за предостяване на информация, както следва: 1.) Изготвен ли е Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време? 1.1.) Ако докладът не е изготвен какво е правното основание за изготвянето му?; 2. Изпълнителна агенция по околната среда изготвила ли е доклада и ако не е на какъв етап е?; 3. В какъв срок трябва да бъде изготвен доклада? Има ли законово основание за отлагане на изготвянето му?; 4.) Достъп до съдържанието на доклада, изпратено на Министерство на околната среда и водите, ведно с всички промени?; 5. АИС Павлово отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?; 6. АИС Младост отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?. С Решение № 38/18.04.2024 година Главният секретар на Изпълнителна агенция по околна среда е посочил, че докладът с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на Национална система за мониторинг КАВ, предаваща данни в реално време е в процес на допълване на информацията, съобразно указания на Министърна на околната среда и водите, както и че информацията по т.т. 5 и 6 е предоставена с Решение № 152/06.11.2023 година. Съдът намира, че подадената на 07.05.2024 година от подателя на заявлението жалба е допустима за разглеждане, тъй като обжалваното решение не е връчено на жалбоподателя. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – Главният секретар на Изпълнителна агенция по околна среда, оправомощен със Заповед 396/14.11.2022 година от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, орган по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Видно от подаденото от оспорващия заявление, същото отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ за съдържание. Със заявлението от 04.04.2024 година жалбоподателят по същество е поискал информация за съдържанието на доклада за резултатите от пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха. Поставените въпроси: 1.1) Ако докладът не е изготвен, какво е правното основание за изготвянето му?; 2. Изпълнителна агенция по околната среда изготвила ли е доклада и ако не е на какъв етап е?; 3. В какъв срок трябва да бъде изготвен доклада? Има ли законово основание за отлагане на изготвянето му?; 5. АИС „Павлово“ отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?; 6. АИС „Младост“ отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?, не могат да се квалифицират като искане за предоставяне на обществена информация. С тях не се цели добиване на факти, а се иска отговор на правни въпроси, поради което административният орган правилно е отказал да предостави информация по тях. Съдът намира, че в конкретния случай е приложим Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В него се съдържа легално определение за информация за околната среда, арг. чл. 18 и 19 от ЗООС. Информация за околната среда е наличната първична информация, наличната предварително обработена информация и нарочно обработена информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно състоянието на атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и взаимодействието между тях, факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда, състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда, обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда. Съобразно разпоредбата на чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничено само в случаите на чл. 20, ал. 1, т.т. 1 – 6 от ЗООС. В случая, за да постанови обжалваният отказ да предостави доклада, административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е посочил, че докладът се допълва. С оглед на това съдът намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено прецесуално нарушение. Уведомяването, че докладът се допълва не представлява мотив по същество. Органът е бил длъжен да предостави доклада със съдържанието, което същия има към момента на произнасянето. Съдът намира, че въпросите по т.т. 5 и 6 от заявлението също не следва да се квалифицират, като искания за предоставяне на обществена информация, тъй като с тях се иска оценка дали са спазени изискванията на Наредба № 12 от 15.07.2010 година за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. За да направи тази преценка органът следва да направи правен анализ, а не да предостави факти. Предвид горното съдът намира, че оспореното решение, в частта с която е отказан достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време, е незаконосъобразено и следва да се отмени. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението. При произнасянето органът следва да предостави доклада в съдържанието към момента на произнасянето. В останала част жалбата следва да се отхвърли, тъй като исканията не представляват искания за достъп до обществена информация. Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат. На ответника също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като жалбата е отхвърлена по неизложени в обжалваното решение съображения. Водим горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 и 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 38/18.04.2024 година Главния секретар на Изпълнителна агенция по околната среда и ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2170/04.04.2024 година в частта, с която е поискан достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време в 14 дневен срок от постъпване на преписката. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, срещу Решение № 38/18.04.2024 година Главния секретар на Изпълнителна агенция по околната среда в частта, с която 1.) Изготвен ли е Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време? 1.1.) Ако докладът не е изготвен какво е правното основание за изготвянето му?; 2. Изпълнителна агенция по околната среда изготвила ли е доклада и ако не е на какъв етап е?; 3. В какъв срок трябва да бъде изготвен доклада? Има ли законово основание за отлагане на изготвянето му?; 5. АИС Павлово отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?; 6. АИС Младост отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?. РЕШЕНИЕТО е окончателно. СЪДИЯ: Р Е Ш И:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Решение № 38/18.04.2024 година Главния секретар на Изпълнителна агенция по околната среда- София. Жалбоподателят твърдят, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне преписката по заявлението на административния орган с указания за предоставяне на исканата информация. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 19.06.2024 година излага подробните си съображения. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 20.06.2024 година излага подробните си съображения. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заявление с вх. № 2170/04.04.2024 година жалбоподателят е сезирал Изпълнителна агенция по околна среда – София с искане за предостяване на информация, както следва: 1.) Изготвен ли е Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време? 1.1.) Ако докладът не е изготвен какво е правното основание за изготвянето му?; 2. Изпълнителна агенция по околната среда изготвила ли е доклада и ако не е на какъв етап е?; 3. В какъв срок трябва да бъде изготвен доклада? Има ли законово основание за отлагане на изготвянето му?; 4.) Достъп до съдържанието на доклада, изпратено на Министерство на околната среда и водите, ведно с всички промени?; 5. АИС Павлово отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?; 6. АИС Младост отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?. С Решение № 38/18.04.2024 година Главният секретар на Изпълнителна агенция по околна среда е посочил, че докладът с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на Национална система за мониторинг КАВ, предаваща данни в реално време е в процес на допълване на информацията, съобразно указания на Министърна на околната среда и водите, както и че информацията по т.т. 5 и 6 е предоставена с Решение № 152/06.11.2023 година. Съдът намира, че подадената на 07.05.2024 година от подателя на заявлението жалба е допустима за разглеждане, тъй като обжалваното решение не е връчено на жалбоподателя. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – Главният секретар на Изпълнителна агенция по околна среда, оправомощен със Заповед 396/14.11.2022 година от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, орган по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Видно от подаденото от оспорващия заявление, същото отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ за съдържание. Със заявлението от 04.04.2024 година жалбоподателят по същество е поискал информация за съдържанието на доклада за резултатите от пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха. Поставените въпроси: 1.1) Ако докладът не е изготвен, какво е правното основание за изготвянето му?; 2. Изпълнителна агенция по околната среда изготвила ли е доклада и ако не е на какъв етап е?; 3. В какъв срок трябва да бъде изготвен доклада? Има ли законово основание за отлагане на изготвянето му?; 5. АИС „Павлово“ отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?; 6. АИС „Младост“ отговаря ли на изискванията на Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № 12/15.07.2010 година за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензин, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух?, не могат да се квалифицират като искане за предоставяне на обществена информация. С тях не се цели добиване на факти, а се иска отговор на правни въпроси, поради което административният орган правилно е отказал да предостави информация по тях. Съдът намира, че в конкретния случай е приложим Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В него се съдържа легално определение за информация за околната среда, арг. чл. 18 и 19 от ЗООС. Информация за околната среда е наличната първична информация, наличната предварително обработена информация и нарочно обработена информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно състоянието на атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и взаимодействието между тях, факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда, състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда, обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда. Съобразно разпоредбата на чл. 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничено само в случаите на чл. 20, ал. 1, т.т. 1 – 6 от ЗООС. В случая, за да постанови обжалваният отказ да предостави доклада, административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е посочил, че докладът се допълва. С оглед на това съдът намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено прецесуално нарушение. Уведомяването, че докладът се допълва не представлява мотив по същество. Органът е бил длъжен да предостави доклада със съдържанието, което същия има към момента на произнасянето. Съдът намира, че въпросите по т.т. 5 и 6 от заявлението също не следва да се квалифицират, като искания за предоставяне на обществена информация, тъй като с тях се иска оценка дали са спазени изискванията на Наредба № 12 от 15.07.2010 година за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. За да направи тази преценка органът следва да направи правен анализ, а не да предостави факти. Предвид горното съдът намира, че оспореното решение, в частта с която е отказан достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време, е незаконосъобразено и следва да се отмени. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението. При произнасянето органът следва да предостави доклада в съдържанието към момента на произнасянето. В останала част жалбата следва да се отхвърли, тъй като исканията не представляват искания за достъп до обществена информация. Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат. На ответника също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като жалбата е отхвърлена по неизложени в обжалваното решение съображения. Водим горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 и 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

11