Решение № 357 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Административното дело е образувано по жалба на С. А. Ш., [ЕГН] от гр.Ловеч, [улица]против Заповед № ДСП/Д-ОВ/2491 на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) –Ловеч за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024/2025г., потвърдена с Решение 11-РД04-0456/01.10.2024г. на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане (РДСП)-Ловеч. В жалбата се твърди, че в мотивите на Решението е посочено, че производството е образувано по жалба на оспорващия против Заповед № ЗСП/Д-ОВ/2491/30.08.2024 г. на Директора на ДПС - Ловеч. Изложено е, че същият е подал Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-ОВ/2491 на 09.08.2024 г. и е декларирал е, че е в пенсионна възраст, разведен, притежава пожизнено ЕР на ТЕЛК с 60 % ТНР. Твърди се, че в законоустановения срок е извършена социална анкета и изготвен социален доклад за лицето, и в последния е направено предложение за отказ за отпускане на помощта, тъй като оспорващият не е бил установен на посочения в заявлението настоящ адрес и не можело да бъде определено правото му на подпомагане. Въз основа на това Директорът на ДСП – Ловеч е издал заповед, с която е отказал социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024/2025 г., като е изложил мотиви, че лицето не може да бъде установено на посочения настоящ адрес, поради което не е могла да бъде извършена социална анкета и да бъде определено правото на лицето на подпомагане. Изложено е така също, че на 15 и 20 август 2024 г. настоящия адрес на оспорващия е посетен от социални работници, които не го били установили, поради което не са успели да извършат социална анкета. Това дало основание на ответникът да потвърди Заповедта, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за посочения отоплителен сезон. Наведени са доводи, че заповедта е издадена при допуснати нарушения на административно производствените правила, тя противоречи на материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 3-5 АПК, както и липса на фактически основания за издаване на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган (АО) не е спазил изискването на чл. 26, ал. 1 АПК да се уведомят заинтересованите лица, в частност жалбоподателя, да му се осигури възможност да прегледа документите по преписката, както и да му се даде възможност активно да участва в процеса с изразяване на становище по доказателствата, да прави искания и възражения, да представя доказателства (чл. 34, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 АПК). В настоящия случай към решението няма мотиви, от които да бъдат установени причините за неприлагане на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, като неуведомяването на оспорващия представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя липсват фактически основания за издаване на акта. В решението е изложено, че на 15 и 20 август 2024 г. настоящия адрес на оспорващия е посетен от социални работници, които не го били установили, поради което не успели да извършат социална анкета и не се излагат фактически положения социалните работници да са спазили процедурата на чл. 27, ал. 6 и ал. 6 ППЗСП - когато поради отсъствие на лицето проверката в дома му не може да бъде извършена, социалният работник да е оставил уведомление (къде и как е оставено или не е оставено) такова уведомление по образец, в което да се определи 3-дневен срок лицето да се яви в ДСП; липсва изложение в оспорваното решение дали жалбоподателят се е явил или не в посочения по-горе срок, което да е наложило да бъде извършено второ подобно уведомление и чак тогава АО да пристъпи към решаване на въпроса въз основа на мотивирано предложение на социалния работник, отразено в изготвен социален доклад. Твърди се, че нарушаването на чл. 27, ал.5, ал. 6 и ал. 7 ППЗСП е довело до издаване на необосновано решение и като не е изследвал тези фактически основания, АО не е могъл да ги съобрази, поради което е издал незаконосъобразен акт. Жалбоподателят счита, че има нарушение на материалния закон от страна на социалните работници, които не са съобразили редица обстоятелства при своите посещения на постоянния адрес на оспорващия, в т.ч. че същият не е задължен по никакъв начин да не напуска дома си, че може да бъде уведомен по телефон или по друг начин за деня и часа на посещението и др. Твърди се, че като не е спазена процедурата за извършване на социалната анкета, довела до издаване на оспорвания акт за отказ на социална помощ при непълнота на данните за това, ответникът е издал оспорваното решение и при несъответствие с целта на закона. При тези доводи жалбоподателят моли да се постанови решение, с което да се отмени Заповед ДСП/Д-ОВ/2491 на Директора на ДСП - Ловеч за отказ за отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024/2025 г., потвърдена с Решение 11-РД04-0456/01.10.2024 г. на Директора на РДСП – Ловеч и да се върне преписката на Директора на ДСП - Ловеч за ново произнасяне по заявление-декларация № ЗСП/Д-ОВ/2491 от 09.08.2024 г., като се дадат указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото – Директорът на ДСП – Ловеч, редовно призован - не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице, притежаващо правен интерес да оспорва. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство по издаване на обжалваната заповед е инициирано от оспорващият, който е подал заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх.№ ЗСП/Д-ОВ/2491 от 09.08.2024 година на ДСП - гр. Ловеч. Със Заповед ДСП/Д-ОВ/2491 от 30.08.2024г. на Директора на ДСП- гр.Ловеч на основание чл. 4, ал. 4 във връзка с чл.2 ал.1 и чл.3 ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, АО е отказал отпускането на исканата целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2024/2025(от 01.11.2024г. до 31.03.2025г.). Като мотиви за отказа си е посочил: на основание чл.12 ал.2 т.8 от ЗСП, във връзка с чл.27 ал.7 от ППЗСП и чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. - лицето не е открито на посочения настоящ адрес, на който се извършва социалната анкета. С Решение 11-РД04-0456/01.10.2024 г. Директорът на Регионална Дирекция “Социално подпомагане” (РДСП)-Ловеч като по-горестоящ административен орган е потвърдил Заповед № ДСП/Д-ОВ/2491 на Директора на ДСП- гр.Ловеч. Изложил е мотиви, че е констатирано, че лицето не може да бъде на установено на посочения от него настоящ адрес и не може да се определи правота му на подпомагане, поради невъзможност да се извърши социална анкета. Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), на основание на която, социалните помощи се отпускат (респ. отказват) със заповед на Директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на Директор на ДСП гр.Ловеч. Според чл.13 ал. 5 от ЗСП, заповедта, с която се отпускат социални помощи се обжалва пред Директора на РДСП по реда на АПК. Според чл.98 ал.1 и ал. 2 от АПК решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица, а когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В случая с Решението на Директора на РДСП Ловеч, който е горестоящ административен орган не е изменен, нито отменен първоначалния административен акт. Той е потвърден, представляващо по същество отхвърляне на жалбата, при което предмет на съдебна проверка е първоначалният административен акт - Заповед № ДСП/Д-ОВ/2491 от 30.08.2024г. на Директора на ДСП гр.Ловеч. Оспореният административен акт е обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан е от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ (видно от представената на л.7 от делото заповед) с териториална, материална и времева компетентност, а именно Директорът на ДСП гр.Ловеч, който според чл.13 ал.2 от ЗСП се явява оправомощен от закона орган да разгледа и реши искането за отпускане на целевата помощ за отопление. Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с изискването на чл.13 ал.2 и ал 3 от ЗСП. Като правно основание за издаване на административния акт са посочени разпоредбите на чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП, които текстове вменяват на компетентния административен орган да издаде заповед за отпускане или отказ на помощта след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета. В случая заповедта отговаря на посочените изисквания, като са изложени съображенията, с които Директорът на ДСП – Ловеч е преценил като неоснователно подаденото заявление за целева помощ за отопление, въз основа на приетите за установени от него факти. Следователно по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността й. Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При извършената проверка на процедурата по отпускането на помощите и доколкото тя е съобразена със предвидените в ЗСП и правилника за прилагането му процесуални норми, съдът не установи допуснати съществени нарушения. Заявлението-декларация, подадено от оспорващият е било разгледано при спазване на относимите изисквания на чл.26 и чл.27 от ППЗСП, като е извършено посещение в обитаваното от заявителя жилище от двама социални работници на две дати -15.08.2024г. и 20.08.2024г., но същият не е открит на посоченият от него в заявлението-декларация настоящ адрес- гр.Ловеч, [улица]. На посоченият адрес е било оставено след всяко посещение уведомление (лист 16 и л.17 от делото), с което на основание чл.27 ал.5 и ал.6 от ППЗСП, на оспорващия е указано да се яви в срок от 3 дни за справка. В административната преписка липсват доказателства същият да е изпълнил тези указания, а това обстоятелство не се твърди и в жалбата му. Вследствие на посоченото по-горе, по отношение на Ш. не е могла да бъде извършена социална анкета, и то не по вина на социалните работници от ДСП-Ловеч. Впоследствие на основание чл. 27 ал.7 от ППЗСП е съставен социален доклад от социален работник, в който са отразени всички установени факти и обстоятелства съгласно законовите изисквания по ал. 3, т. 2 и 3 на чл.27 от ППЗСП и с който се прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета. На база направените в последния констатации и предложението на социалния работник за отказ на помощта, е издадена обжалваната заповед. При провеждането на производството е спазена разписаната в чл.26-чл.28 от ППЗСП процедура, вкл. сроковете по чл.27 ал.1 и чл.28 от правилника за изготвянето на социалния доклад, издаването на заповедта и нейното съобщаване на адресата й. При произнасянето си АО е взел предвид направените в хода на административната процедура фактически установявания, вкл. тези от социалната анкета, въз основа на които е приел, че оспорващият не отговаря на условията за отпускане на помощта по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице установените от издателя на акта юридически факти, изложени като мотиви в акта, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта правни последици. Така постановения отказ съответства на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12 ал.4 от Закона за социалното подпомагане законодателят е регламентирал, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон. Производството започва въз основа на подадена заявление-декларация по образец, в което се декларират точно определени обстоятелства, които се явяват и предпоставки за отпускането на помощта. В конкретния случай жалбоподателят е подал заявление декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2024/2025г. На основание нормата на чл.2