Решение № 5059 от 3.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 707/2023 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5446/21.01.2023г., предявена от С. Е. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София, ул. ••••, против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Ищецът С. Е. П. твърди, че на 25.11.2015 г. е било образувано досъдебно производство № 55/2015 г. по описа на Следствения отдел при Специализирана прокуратура - София, пр.пр. № 534/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура.

На 26.11.2016 г., след проведена акция на МП „Лесово“ под ръководството на Специализираната прокуратура, ищецът бил задържан за срок до 24 часа със заповед на инспектор от ГДБОП – гр. София, заедно с още 14 митнически инспектори – колеги на ищеца. На ищеца бил извършен личен обиск и е била иззета парична сума, която е отговаряла на допустимия размер, който може да има в себе си всеки един служител в Агенция „Митници“ по време на работна смяна. След задържането, ищецът и колегите му били приведени в ОД на МВР – Ямбол.

На 03.11.2016 г., с постановление на следователи от СО при СП, ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за това, че в периода от края на месец септември 2015 г. до 01.11.2016 г., в качеството си на длъжностно лице – митнически инспектор при митнически пункт „Лесово“, към Териториално Митническо бюро – Бургас при Агенция „Митници“, при участие в организирана престъпна група, а именно – структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да извършат в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници С.К., Е.П., Д.Г., П.П., А.А., В.С., Р.Я., Х.К., Г.Е., Ж.Д., М.Д., А.А., Г.Г. и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица. По отношение на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 3000 лв.“, която сума ищеца е внесъл в 7-дневен срок.

На 13.11.2016 г., с постановление на Специализираната прокуратура, на основание чл. 68, ал. 1 НПК, на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България.

На 21.11.2016 г., било направено искане № 534/2015 г. от прокурор от Специализирана прокуратура за отстраняване от длъжност на ищеца по чл. 69, ал. 1 от НК. С протоколно определение от 25.11.2016 г., постановеното по ч.н.д. № 3227/2016 г. по описа на СпНС, искането било оставено без уважение.

На 03.07.2017 г. с Постановление на следовател от СО – СП, на ищеца било предявено ново обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

На 21.03.2018 г. в СпНС бил внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 894/2018 г. по описа на СпНС срещу ищеца, за това, че в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г., в качеството си на длъжностно лице – старши митнически инспектор в Митница Бургас, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, с участници Г.С.Г., В.Ж.С., Г.В.Е., А.К.Д., А. Д.А., Д.З.Г. и Р.П.Я., като групата е била създадена с користна цел и в нея са участвали длъжностни лица – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК.

На 14.06.2018 г., било проведено разпоредително заседание по НОХД № 894 по описа на СпНС за 2018 г., по време на което съдът е върнал делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. В същото съдебно заседание е била отменена наложената от Специализираната прокуратура забрана на ищеца да напуска пределите на Република България.

На 20.07.2018 г. Специализираната прокуратура внесла нов обвинителен акт в СпНС без промяна в обвинението срещу ищеца, въз основа на който било образувано НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС. При проведено на 05.11.2018 г. разпоредително заседание съдът определил седмодневен срок, с който СП да отстрани очевидни фактически грешки в обвинителния акт.

След трети по ред обвинителен акт делото продължило по същество, като в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г., били проведени общо 18 съдебни заседания. С присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС, ищецът и останалите подсъдими по делото, били признати за невинни. В законоустановения срок Специализираната прокуратура не подала протест срещу постановената оправдателна присъда и същата е влязла в сила на 21.07.2020 г. За да постанови оправдателна присъда, съдът е приел, че доказателствата по делото не са в подкрепа на повдигнатите обвинения срещу ищеца като фактология и като правна квалификация. Анализирайки доказателствената съвкупност по отношение на обвиненията по чл. 321 от НК, съдът е приел, че по делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на обвинението относно място на деянието, като основен елемент на престъплението, водейки до извода за несъставомерност на деянието и постановяване на оправдателна присъда.

Ищецът твърди, че още при задържането му на 02.11.2016 г., към него е било проявено унизително отношение, което силно е засегнало честта и достойнството му. Докато са му поставяли белезници, ищецът бил съборен на земята, след което в продължение на повече от 5 часа е бил затворен в една от работните кабини на митническия пункт, без да може да удовлетвори дори най-елементарните си физиологични потребности. След това, без да му бъдат снети белезниците, е бил качен в полицейски автомобил и отведен в полицейския арест, където е прекарал нощта при температура около 0 градуса по Целзий. На следващия ден 03.11.2016 г. в 18.30 часа, бил привлечен като обвиняем и му е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. и е бил освободен.

Определената мярка за неотклонение на ищеца му позволила да се прибера вкъщи при своето семейство, да общува с близки, приятели и колеги, но след многобройните публикации във всички средства за масово осведомяване, радио, телевизия, печатни издания, интернет и т.н. за проведената акция на ГКПП „Лесово“, задържането и воденото разследване, ищецът усетил, че всички започнали да го отбягват. Живеел с усещането, че всички гледат на него като на престъпник, което предизвиквало у него чувство за срам и унижение, на изключително неудобство при контактуване с околните и крайно отрицателни душевни преживявания. Единствено твърдото му убеждение, че няма вина го държала да не рухне.

В исковата молба се твърди, че отношенията в семейството на ищеца коренно се променили, в следствие на настъпилата промяна в характера му. Той станал затворен, мълчалив, дори избухлив на моменти. Вече не бил веселия и духовит човек, какъвто всички го познавали отпреди. Последвалите многобройни съдебни заседания в София станали основна тема на разговорите със съпругата му, но много често той просто не искал да разговаря с никого, дори и с нея.

Продължилото три години и осем месеца наказателно производство предизвиквало перманентен страх у ищеца и нервно напрежение. Той загубил спокойствието в съня си и изпитвал чувство на обреченост. Цялото това психическо напрежение се отразило сериозно на неговото здраве. Ищецът преживял безкрайни безсънни нощи, през които е премислял действията си и е търсел несъществуващи грешки и вина. Нямал желание да се среща с хора и непрекъснато си мислел, че всеки е бил на мнение, че щом Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд го разследват, то явно е извършил нещо изключително укоримо от гледна точка на закона. Воденото срещу ищеца наказателно производство, съзнавайки, че е невинен, а се налага да се оправдава, довели до промяна не само на психическото, но и физическото му състояние. За целия период от задържането му до постановяването на оправдателната присъда, в следствие от притеснение и напрежение, ищецът отслабнал над 10 кг. Главоболието и виенето на свят, от които се оплаквал още преди наказателното производство, станали постоянни и по-силни. Започнал редовен прием на лекарства. Нямал работа, а усещането, че не може да се грижа за семейството си и разчита само на доходите на съпругата му, довело до пълна загуба на самочувствието му като съпруг и баща.

В резултат на досъдебното и съдебното производство за ищеца са настъпили изключително драстични тежки неблагоприятни последици в личен, професионален, обществен и здравословен аспект, тъй като притежавал репутация на добър професионалист и доказал се митнически служител, ползвал се е с уважение и доверие сред членовете на своето семейство, близки, приятели, колеги. Ищецът е имал авторитет в обществото и за кратко време всичко градено от него с години рухнало. Изключително много го боляло от унижението и срама пред неговото семейство. Притеснявал се за съпругата си Т.В.П., която била експерт в Община Бургас.

Със Заповед № 346/22.02.2017 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради проведената на МП - Лесово на 02.11.2016 г. операция. С влязло в сила решение № 1255/06.07.2017 г. по адм. дело № 543/2017г. по описа на Административен съд Бургас, заповедта била отменена. Със Заповед № 4318/12.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“, ищецът бил възстановен на длъжността „старши митнически инспектор“, Митница Бургас, ранг II младши, но това възстановяването било извършено формално и несъобразено със закона. Впоследствие със Заповед № 22646/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, служебното правоотношение на ищеца отново е било прекратено.

От незаконното обвинение в извършено престъпление, ищецът претърпял и имуществени вреди, както следва: сумата от 8000 лв. – платено адвокатско възнаграждение на упълномощените от ищеца защитници по наказателното дело, както и сумата от 2822, 26 лв. - разходи за осъществени общо 22 пътувания от Бургас до София и обратно, на следните дати: едно пътуване до СО-СП София на 03.07.2017 г. за привличане като обвиняем; едно пътуване за участие в открито с.з. на 25.11.2016 г. по ЧНД № 3227/2016 г. по описа на СпНС, в производство по чл. 69, ал.2 от НПК; две пътувания по разпоредителни с.з. (по НОХД № 894/2018 г. на 14.06.2018 г. и по № 2374/2018 г. на 05.11.2018 г.); осемнадесет пътувания за открито съдебно заседание по НОХД № 2374/2018 г. на 05.12.2018 г., 12.02.2019 г., 22.02.2019 г., 12.03.2019 г., 20.03.2019 г., 24.04.2019 г., 21.05.2019 г., 10.06.2019 г., 09.10.2019 г., 24.10.2019 г., 19.11.2019 г., 13.12.2019 г., 30.01.2020 г., 24.03.2020 г., 09.04.2020 г., 11.05.2020 г., 05.06.2020 г. и на 03.07.2020 г. По-голямата част от пътуванията 13 на брой, ищецът е извършил с личния си автомобил, като зареждал дизелово гориво в предишния ден или в деня на пътуването. Останалите пътувания били заедно с друг подсъдим, с който си поделяли разходите за гориво, като направените от ищеца разходи, възлизали на 700, 00 лв.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му изплати:

• сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и - сумата от 10822, 26 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковите претенции с възражението, че са неоснователни и недоказани.

Оспорва твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Сочи, че ищецът не е представил доказателства за твърдените от него факти, включително и за разгласяването в медиите за твърдяната акция на правоохранителните органи и собствеността на автомобила, с който ищецът твърди, че е осъществявал пътуванията си за участие в съдебни заседания или явяване пред органите на СП. Твърди, че срещу ищеца е имало друго досъдебно производство за престъпление по чл. 325 от НК, което опровергавало изложеното в исковата молба.

Ответникът възразява срещу претенцията на ищеца за неимуществени вреди, като твърди, че не са представени доказателства, установяващи наличието на действително търпени вреди, с пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление от общ характер, нито е доказана от ищеца причинна връзка между твърденията за неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно производство. Твърди, че не са представени годни доказателства, които да установят действително търпени вреди, както и дали тези вреди са с пряк и непосредствен резултат.

Евентуално възразява срещу размера на предявените искове, като недоказани по размер и силно завишени, неотговарящи на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България. Сочи, че претенцията е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика.

Ответникът оспорва и претендираните имуществени вреди, като сочи, че липсват доказателства за реално осъществено плащане.

Възразява по отношение на предявения акцесорен иск за лихви.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С постановление за привличане на обвиняем от 03.11.2016 г. на следователи в СО при СП по ДП № 55/2015 г., и пр. пр. № 534/2015 г. по описа на СП – София ищецът С. Е. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК за това, че в периода от края на месец септември 2015 г. до 01.11.2016 г. в с. Лесово, общ. Ямбол, обл. Ямбол и в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице, а именно митнически инспектор при Митнически пункт Лесово към Териториално митническо бюро - Бургас при Агенция Митници, е участвал в организирана престъпна група, а именно структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат в страната престъпления по чл. 301 - 302 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с участници С.К., Е.П., Д.Г., П.П., А.А., В.С., Р.Я., Х.К., Г.Е., Ж.Д., М.Д., А.А., Г.С.Г. и други неустановени към момента лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица, като по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 3000 лв.

С постановление от същата дата на прокурор от СП на основание чл. 68, ал. 1 НПК на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България.

В деня преди предявяване на обвинението – на 02.11.2016г. е извършен личен обиск и претърсване и изземване в жилището на ищеца.

На 21.11.2016 г. направено искане от прокурор от СП за отстраняването на ищеца от длъжност по чл. 69, ал. 1 НК, като видно от отбелязването върху документа искането на прокуратурата било оставено без уважение по ч.н.д. № 3227/2016 г. по описа на СпНС.

На 03.07.2017 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем в извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК и му е предявено обвинението в присъствието на защитник адв. М.А.. Впоследствие е образувано НОХД № 2374 по описа за 2018 г. на СпНС. С Присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС ищецът и останалите подсъдими по делото са оправдани. Присъдата е влязла в сила на 21.07.2020 г. Със Заповед № 346/22.02.2017 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради проведената на МП - Лесово на 02.11.2016 г. операция. С влязло в сила решение № 1255/06.07.2017 г. по адм.дело № 543/2017г. по описа на Административен съд Бургас, потвърдено с решение № 8819/28.06.2018г. на ВАС по адм.дело № 10472/2017г., заповедта е отменена.

Със Заповед № 4318/12.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“, ищецът е възстановен на длъжността „старши митнически инспектор“, Митница Бургас, ранг II младши, считано от 11.07.2018г.

От показанията на разпитаната свидетелка Т.В.П. се установява, че същата е съпруга на ищеца, с когото са заедно от 2006г. и имат родени две деца. Свидетелката установява, че през 2016 г. в 7ч. сутринта, когато била сама с децата – на 3г. и 10г., в дома й нахлули мъже с черни дрехи, което ги притеснило и стресирало. Впоследствие същите се представили като полицаи. Оказало се, че трябва да има поемни лица и свидетелката се обадила на свой съученик и приятел Д.Д.. Не й станало ясно по какъв повод дошли в дома им полицаите. Казали й, че работата им е да дойдат и да търсят и че нямат представа къде е съпруга й и нищо не можели да й кажат. Съпругът на св. П.а работел в агенция Митници на КПП Лесово и бил нощна смяна. Впоследствие станало ясно, че е задържан за организиране на престъпна група. След „около 4 абсурдни години“ го оправдали. През това време съпругът й бил без работа, със смачкано самочувствие. След образуването на наказателното производство бил коренно различен. Не можел да излича навън от срам и позор - фамилията му била потомствена и всички го познавали. Това повлияло на него и на всички в семейството. Не можел да си влезе в ролята на баща на малките си деца, не бил адекватен, нямал самоконтрол, изведнъж избухвал и изпадал в някакви състояния. След постановяване на оправдателната присъда ищецът бил просълзен. През периода от 2016 г. до оправдателната присъда нищо не работел, опитвал се да си намери работа. Дошъл в София при братовчедка си да й помага в къщата, битови неща.

От показанията на свидетеля Д.Д. Д.– приятел на ищеца повече от 40 години се установява, че бил поемно лице когато го арестували – началото на ноември 2016г. Жена му била сама с децата, сутринта 7.30 ч. му се обадила и казала, че има полицаи в дома й и трябва да има поемно лице. Отишъл веднага. В къщата имало 7 или 8 полицая. Казали, че са арестували С. и ще правят обиск. Не станало ясно за какво е бил задържан. В последствие се разбрало, че е задържан за организирана престъпна група. Свидетелят Д. сочи, че ищеца бил весел и приятен човек, душата на компанията. Като се върнал от ареста се променил тотално, станал затворен, избухлив, не искал да излиза от вкъщи. Казвал му, че го е срам да се показва пред обществото. Те били един от най-старите родове в Бургас и го било срам. Всички неща, които чули по телевизията, имали много лошо отражение. Ищецът получи главоболие, виене на свят, нещо, което нямал преди това. Започнал да изпитва и финансови затруднения, защото останал без работа. Дошъл в София да си търси работа. Свидетелят установява да знае, че е имало заповед да не напуска България. Според Д. нещата станали непоносими за ищеца. След като го признали за невинен започнал да се поуспокоява. Казал, че името му е чисто. Започнал малко да излиза от къщи.

Съдът възприема показанията на разпитаните пред СГС свидетели /тези на св. П.а, преценени и с оглед нормата на чл. 172 ГПК/, тъй като са логични и последователни, кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. Свидетелите се разпитани за обстоятелства, които лично са възприели. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената им стойност. Изключение правят показанията на св. Д. във връзка с отразяване на случая по телевизията и влошаване на здравословното състояние на ищеца, доколкото същите не се подкрепят от никакви други доказателства по делото.

Относно иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди произтекли от дейността на правозащитните органи, като в конкретния случай това са органите на Прокуратурата, които са разследвали и предявили обвинение срещу ищеца по настоящето дело. Ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2, вр. ал. 2 от НК, за което престъпление е оправдан с присъда по НОХД № 2374/2018 г. на Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 21.07.2020 г. Въз основа на установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът намира, че по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи. Налице е обвинение в извършването на престъпление, по което обвинение ищецът е оправдан. Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли вредите. В този ред на мисли съдът счита, че са налице основанията за ангажирането на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й.

Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността.

Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение.

Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия.

Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване.

С решение № 267/26.06.2012 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС РБ, от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация. По всеки казус, с оглед обстоятелства по делото, съдът следва да преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия /подсъдимия/, на неговото лично и професионално достойнство и чест. Тази практика е възприета и в решение 344/24.11.2014 г. по гр. дело № 2378/2014 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК.

Настоящият съдебен състав възприема задължителната практика на ВС и практиката на ВКС в цитираните решения на състави по чл. 290 ГПК.

Съдът приема, както бе посочено по-горе, че е установен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез Прокуратура на РБългария за претърпените от ищеца неимуществени вреди. За определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да съобрази следните обстоятелства: 1. Периода на наказателното производство, включващ досъдебно производство и съдебна фаза, който е продължил 3 г., 8 месеца и 18 дни. Този срок на наказателното производство е разумен с оглед фактическата и правна сложност на наказателното дело. На ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Установено е по делото, че на два пъти е внасян в СпНС обвинителен акт от СП, въз основа на които са образувани нохд № 894/2018 г. и нохд № 2374/2018 г. и по второто дело са проведени множество открити съдебни заседания, съответно ищецът е признат за невиновен с присъда по второто дело, която не е протестирана и е влязла в сила на 21.07.2020 г. Общият срок на наказателното производство е посочения по-горе и е разумен. 2. По делото е установено, че по отношение на ищеца не е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража", а е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. 3. По делото няма представени доказателства след налагане на принудителната административна мярка „забрана за напускане пределите на РБългария" ищеца да е поискал разрешение за напускане пределите на страната и това да му е отказано. 4. Наличието на претърпени обичайни вреди относно здравословното състояние на ищеца. По делото не са представени доказателства, от които да се установи влошено здравословно състояние или заболяване на ищеца, което да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът намира, че следва да се вземат предвид преживените от ищеца негативни емоции и промени в поведението му – преживения стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните в такава хипотеза.

Съдът приема, че от значение за определяне размера на обезщетението е обстоятелството, че незаконното обвинение срещу ищеца е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната му квалификация. Ищецът е заемал длъжността инспектор в Агенция "Митници" в Митница Бургас. Предявеното обвинение на ищеца е за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, за това, че в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в с- Лесово, общ. Ямбол и в гр. Бургас в качеството на длъжностно лице митнически инспектор в Митница Бургас е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК с цел върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301 – 302 НК с участници още 7 физически лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица. При тази професия очакванията и изискванията на обществото към нея за почтеност и спазване на законите са изключително завишени. По общо правило незаконното обвинение на лице, упражняващо такава професия в извършване на престъпление има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, особено в случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на неговата професионална реализация. В настоящият случай от доказателствата по делото е установено, че незаконното обвинение е възпрепятствало професионалната реализация на ищеца за период от време от около година и половина, но не и трайно, и необратимо. Както се посочи по-горе по делото е установено, че със заповед на Директора на Агенция „Митници" служебното правоотношение на ищеца е било прекратено с мотив образуваното ДП, като с влязло в сила съдебно решение прекратяването е било отменено и е бил възстановен на заеманата длъжност митнически инспектор. По делото не са налице данни, като последица от незаконното обвинение професионалната реализация на ищеца да е възпрепятствана трайно и необратимо.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца С. П. съдът съобразява тежестта на обвинението, приложените мерки за неотклонение, разумната продължителност на наказателното производство, проведените процесуални действия с участието на ищеца, възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението 47 години, обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за извършено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, липсата на данни за възпрепятстване на професионална реализация трайно и необратимо в резултат на незаконното обвинение, преживените негативни емоции - стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните, липсата на данни за увреждане на здравословното състояние на ищеца и заболяване в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, липса на данни за медийно разгласяване на наказателното производство с името на ищеца и обществено- икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. С оглед на посоченото съдът намира, че сумата от 12000 лв. е справедлив размер обезщетение, който е достатъчен за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск е основателен за тази сума, като същият следва да се отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 150000 лв.

Относно иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди.

Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие по воденото НОХД /л. 74/, съгласно което ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в общ размер от 8000 лв. /5000 лв. + 3000 лв./.

Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.

При иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от платения в наказателния процес, но не при упражняване на правомощието си по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а при произнасяне по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В този случай съдът се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането на дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното поведение на делинквента /в този смисъл разяснителните мотиви на ТР № 1/2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г. по описа на ВКС, ОСГК/.

В конкретния случай, при преценката на съответствието на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения с разумния и обичаен размер на адвокатските възнаграждения, следва да бъде съобразено, че по делото не се установява ищеца да е имал недобросъвестно процесуално поведение, с което да е забавял или опорочавал процесуалните действия в наказателното производство и да е ставал повод за отлагане на съдебните заседания. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че за повдигнатото на ищеца обвинение в закона е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години – тоест процесуалният представител е осъществявал защита по отношение на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, която предполага по- висока степен на професионални качества и умения и изисква задълбочена подготовка преди провеждане на съдебните заседания, за които житейски обосновано е заплащането на по-високи по размер възнаграждения.

Ето защо, искът за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение следва да се уважи до размера от 8000 лв.

По отношение на претенцията за 2822, 26 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за гориво за периода 03.07.2017г. – 03.07.2020г. липсват ангажирани доказателства, не са направени и доказателствени искания за установяване на тази претенция, които поне да индикират факта на имуществен разход в претендираните от ищеца размери за гориво. Дори да се приеме, че такива са извършени липсват доказателства, които поне да индикират, че са сторени по причина на воденото наказателно производство срещу ищеца. Искът за имуществени вреди следва да се отхвърли за горницата над 8000 лв. до пълния заявен размер от 10822, 26 лв.

С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетенията същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на влизане в сила на оправдателната присъда. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес обаче, същата се следва от датата на исковата молба, така както е поискано от ищеца.

Относно разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв респ. други сторени разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – държавна такса, която следва да бъде възложена в тежест на ответника. Надвнесената от ищеца държавна такса от 10 лв. следва да му се върне, тъй като за производство по ЗОДОВ се внася проста такса от 10 лв., независимо от броя искове – аргумент от чл.9а от ЗОДОВ и чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Представен е и договор за правна помощ, установяващ договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., предвид което и с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 500 лв., съразмерно на уважената част от исковете – възнаграждение за един адвокат. Съдът не възприема възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед цената на заявените искове и съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същият като аритметично изражение е дори по-нисък от минималния размер по цитираната наредба.

По изложените съображения, Софийски градски съд, І-20 състав,