Решение № 35 от 26.11.2025 г. на Районен съд - Малко Търново по дело № 51/2025 г.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „В. Л. ••••“ ЕООД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: с. Р., общ. С., обл. Б., ул. „С.“ № ••, чрез пълномощник - адв. Р. Д., АК - Б., съдебен адрес за призоваване: гр. Б.., ул. „Г. Г." № ••, ет. •, ПРОТИВ: ТП „ДГС З.“ към ЮИДП ДП гр. С., ЕИК: ••••••, с адрес: с. З., общ. М. Т., ул. „П. н.“ № •, представлявано от инж. А. С. – Директор; Правно основание: чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 от ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД, Цена на иска: 4 461, 12 лв. (четири хиляди четиристотин шестдесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща задържана, невъзстановена, гаранция за изпълнение на процесния договор и законна лихва върху описаното главно задължение от момента.

В с. з. процесуалния представител на ищеца пледира да се уважи исковата претенцшя.

В с. з. процесуалния представител на ответника пледира да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Ищецът твърди, че с ответника ТП „ДГС З.“ са сключили Договор № 26/12.06.2023 г. за продажба на стояща дървесина на корен за обект № 2•••, който договор е със срок до 31.12.2023 г. Със Заявление вх. № ОД-03- 192/14.12.2023 г., ищецът е поискал договорът да бъде удължен, като с допълнително споразумение (Анекс) № 59 от 20.12.2023 г. договорът е удължен до 12.12.2024 година.

На 17.04.2025 г. ищецът получил Уведомително писмо с изх. № ПО-09- 6/15.04.2025 г., с което ответника ТП „ДГС З.“ го уведомява, че задържа частично внесената от дружеството гаранция за изпълнение на договора, а именно - от общо внесената сума в размер на 10 138, 90 лв. задържа 44% за неизпълнение на договора, или сума в размер на 4 461, 12 лв. В писмото се твърди, че ищцовото дружеството не е изпълнило договора, тъй като от прогонозното количесвто дървесина за добив -1 239 пл.м³, било добило 688, 35 пл.м³.

На първо място ищецат твърди, че видно от договора, в конкретния случай се касае за добив на прогнозно количество дървесина (т. 1.1 и 1.2 от Договора). Недобиването на цялото прогнозно количество дървесина, посочено в договора, изобщо не може да се счита за неизпълнение на договора, тъй като самия продавач - ТП „ДГС З.“ е посочил в договора, че същото е приблизително/прогнозно. Не случайно, никъде в договора не е посочено, че изпънителят има задължение да добие цялото посочено в договора прогнозно количество дървесина и недобиването на това количество, представлява неизпълнение или нарушение на договора - такава клауза не съществува в договора. В този смисъл задържането на част от гаранцията се явява изцяло лишено, както от законово, така и от договорно основание.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от приложимата в случая НУРВИДГТДОСПДНГП: „Обектът, в който ще се осъществява дейността. както и извършената работа се предават и приемат с протокол, подписан от представители на двете страни. Когато за дейностите се изисква изпълнителят да има назначено лиие, вписано в регистъра по чл. 235 ЗГ, протоколът се подписва и от него. Подписаният протокол по ал. 1 се утвърждава от възложителя ши от оправомошено от него длъжностно лиие В тази връзка, в конкретния случай, са съставени следните подписани и одобрени от директора на ТП „ДГС З.“, протоколи за приемане на работата в процесния дърводобивен обект № 2•••:

• Предавателно-приемателен протокол № 1/23.08.2023 г. - Предавателно-приемателен протокол № 1/23.08.2023 г. - Предавателно-приемателен протокол № 2/07.11.2024 г. - Предавателно-приемателен протокол № 3/20.11.2024 г. - Допълнително, едва след изтичане срока на договора е съставен и Протокол за приемане на работата от 25.03.2025 г. Видно от всички тези приемо-предавателни протоколи по чл. 37, ал. 1 от НУРВИДГТДОСПДНГП, одобрени и подписани от директора на ТП „ДГС З.“, е че работата е приета без възражения. Обстоятелството, че е вписано различно от заложеното като количество дървесина по никакъв начин не обуславя автоматично възражение от страна на възложителя по изпълнението на договора, доколкото в самия договор е предвидено, че количеството дървесина, предвидено за сеч е приблизително и заплащането се извършва по достигнати на процедурата единични цени за сортимент по действително добита маса. Извън това в посочените протоколи няма посочен срок, в който да се отстранят нередности, нито е намалено договорното заплащане. В случая не се касае до скрити недостатъци и недобиването на част от дървесината е могло да бъде констатирано още при приемането на работата. Поради това считам, че в настоящия случай следва да намери приложение законовата презумпцията на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, като възложителят губи правото си да направи възражение в по-късен момент, както е в случая.

Извън всичко гореизложено ищеца твърди, че ответникът е бил длъжен да следи за правилното провеждане на сечта и извозване на дървесината, като при необходимост е можел да предприеме предвидените в закона мерки, но не е сторил това. Задоволил се е единствено със съставяне на един единствен констативен протокол и то след изтичане срока на договора от 25.03.2025 г. и е приел работата без възражения. От друга страна, последният предавателно- приемателен протокол е съставен на 20.11.2024 г., а протокола на назначената от директора на ТП „ДГС З.“ комисия е съставен едва на 25.03.2025 г. или 4 месеца по-късно, а именно въз основа на този протокол от 25.03.2025 г., съставен извън срока на договора, се задържа процесната сума от гаранцията, както изрично е посочено в абзац 6 на Уведомително писмо с изх. № ПО-09- 6/15.04.2025 г. Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, че са сключили Договор № 26/12.06.2023 г. за продажба на стояща дървесина на корен. Спорно е ответникът законосъобразно ли е задържал частично внесената от ищеца гаранция за изпълнение на договора, а именно - от общо внесената сума в размер на 10 138, 90 лв. задържа 44% за неизпълнение на договора, или сума в размер на 4 461, 12 лв. като за основание е отбелязано, че ищцовото дружеството не е изпълнило договора, тъй като от прогнозното количество дървесина за добив - 1 239 пл.м³, било добило 688, 35 пл.м³.

Съдът напълно споделя изложените твърдения на ищеца. Съгласно договора се касае за добив на прогнозно количество дървесина (т. 1.1 и 1.2 от Договора). Недобиването на цялото прогнозно количество дървесина, посочено в договора, изобщо не може да се счита за неизпълнение на договора, тъй като самият продавач - ТП „ДГС З.“, е посочил в договора, че същото е приблизително/прогнозно. На следващо място, всички приемо- предавателни протоколи по чл. 37, ал. 1 от НУРВИДГТДОСПДНГП, са одобрени и подписани от директора на ТП „ДГС З.“, че работата е приета без възражения.

По делото бяха разпитани св. Д. и К.. От показанията на св. Д., съдът не можа да извлече необходимите показания за изясняване на фактическата обстановка. Съдът не кредитира показанията на св. К., тъй като същият, в качеството си на зам. директор на ответното дружество, е заинтересован от изхода на спора.

В отговора си ответникът поиска СТЕ, като впоследствие се отказа от нея.

Поради което, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана. При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв. възнаграждение за процесуално представителство, като за разликата до претендирания размер от 1 900 лв. исковата пренеция не следва да се уважава предвид направеното възражение за прекомерност на разноските, тежестта на делото, размера на иска.

Мотивиран от горното, Съдът