Решение № 172 от 18.12.2023 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 263/2023 г.

производство по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), Декларация по чл.9, ал.3 от същия закон. По силата на посочената разпоредба, декларацията се прилага към Молбата за защита, която се търси пред съда чрез налагане на извършителя на някоя от мерките по чл. 5 от закона. Производството се развива пред районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, съобразно правилата на чл. 12 - чл. 19 от ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал.3 е доказателствено средство в производството, наред с други доказателствени средства по ГПК, както и такива, посочени в т. 1 и т. 2 на ал. 2 на същата. Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. Изложеното дава основание за извода, че ЗЗДН предвижда задължително подаване от молителя на декларацията по чл. 9, ал. 3 с оглед възможността изобщо да се развие производството пред съда. На следващо място, законът придава значение на тази декларация като доказателствено средство за посочените в нея обстоятелства на извършеното домашно насилие, а при липса на други доказателства и съответствие на тази декларация на значението и целта й, визирани в закона, да послужи и за издаване на заповед за защита само въз основа на посочените в нея обстоятелства за домашно насилие. Или иначе казано, независимо че в декларацията се съдържат твърдения, които поначало подлежат на доказване и с други допустими от ГПК доказателствени средства, съдържащите се в нея обстоятелства са доказателства в производството, а при тяхно оспорване от страна на ответника, в негова тежест е да проведе доказване, като обори доказателствената сила на декларацията и изложеното в нея и докаже своите възражения. Всичко това сочи, че в случая законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверява по такъв начин, а това е от съществено значение при преценка на съставомерността на неистинното деклариране. Като е приел горното, първостепенният съд е дал вярната правна квалификация на деянието. В допълнение въззивния съд следва да отбележи още, че първо, престъплението по чл.290а от НК е в раздел „Престъпления против правосъдието”, чийто обект е правосъдната дейност. Престъплението по чл.290а от НК касае посегателства срещу вземането на правилни решения от органите на съдебната власт. Второ, в горния контекст, писмената декларация, в която се потвърждава неистина или се затаява истина, следва да е такава, че да може да попречи/ да заблуди решаващия орган да вземе правилното решение по съответното дело. Т.е., изявленията в нея следва да касаят съществото на делото и да могат да повлияят на компетентния орган при вземането на крайното решение по делото, т.е. по неговото същество. Трето, съдебната практика – Постановление 1/85г. на Пленума на ВС, т.6 от същото /задължителна за прилагане от съдилищата според ЗСВ/ относно твърденията и съдържанието на декларацията е в смисъла, изложен по-горе. Декларацията трябва да е представена пред съда с определени твърдения, които имат отношение към решаването на делото по същество, а не към други въпроси. В допълнение Постановлението сочи, че за подобна декларация е нужна нотариална заверка, както и изрично писмено заявление, че автора на твърденията в нея е запознат с отговорността по чл.290а от НК. Такова вписване в декларацията на обвиняемата Т., не е налице. Единственото решение, допълващо Постановление 1/85г. на Пленума на ВС е Решение 785/1996г. на първо гражданско отделение, което е издържано в същия дух и сочи на константна и неколеблива съдебна практика по въпроса. В заключение, предвид на изложеното с оглед на конкретния случай и конкретно установените по делото факти и обстоятелства е видно, че категорично липсва състав на престъплението по чл.290а от НК. Първостепенния съд е съобразил изискването на закона при определени условия, деецът да се освобождава от наказателна отговорност. Законосъобразно е приел да са налице всички изисквания на чл. 78А от НК и е наложил на жалбоподателката адинистративно наказание – глоба. Размерът на същата е определен на минимума на текста на закона, като са съобразени всички обстоятелства с правно значение. По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд