Решение № 68 от 6.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 596/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 675 от 09.05.2024 г., постановено по т.д. № 616/2023 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.464, ал.1 ГПК от „ВМВ ТИМ“ ЕООД за установяване в отношенията му с „Айсиен консулт“ ООД и М. И. П. като страни по изп. дело № 20218410405875/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ••• на КЧСИ, район на действие СГС, че длъжникът по изпълнителното дело „Айсиен консулт“ ООД не дължи на взискателя по изпълнителното дело М. И. П. сумата от 85 828 евро, включваща сумата от 81 408 евро вземане за връщане на заплатена сума по развален Предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 07.09.2017 г. и сумата от 4 420 евро, вземане за връщане на задатък по същия предварителен договор, законната лихва върху сумата от 85 828 евро, считано от 19.11.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 13 496, 93 лева, представляваща разноски по съдебно производство по гр.д. № 10220/2019 по описа на СГС, I ГО-15 състав, както и по гр.д. № 2795/2021 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, които вземания са прехвърлени в хода на процеса на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД. Със същото решение „ВМВ ТИМ“ ЕООД е осъдено да заплати на М. И. П. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 13 660 лв. разноски сторени в съдебното производство. Решението е било постановено при участието на трето лице – помагач „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД на страната на ответника М. И. П.. Срещу така постановено решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ВМВ ТИМ“ ЕООД, в която се излагат доводи за недопустимост и подробни съображения за неговата незаконосъобразност, предпоставена от нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът е допуснал множество процесуални нарушения, свързани с предмета на доказване, като неправилно не е разгледал и не се е произнесъл по своевременно наведените оспорвания на документи по съдържание и достоверност на датата. Навежда доводи за неправилно разпределяне на доказателствената тежест по делото, като твърди, че едва със съдебния акт определени факти били възложени за доказване в тежест на ищеца и приети за недоказани. Отделно твърди, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствената стойност на приетите по делото писмени доказателства. Голяма част от събраните по делото писмени доказателства не са обсъдени от съда, а друга част са ценени без да се отчитат обстоятелствата, за които свидетелстват. На следващо място твърди, че решението е необосновано, като фактическите констатации на съда, формирали решаващата му воля не съответстват на обективните факти по делото. Поддържа, че в приетите по делото писмени доказателства, а именно осем броя разписки и декларация без дата, като техен автор е посочен В. К., като липсва отбелязване, че последния действа в качество различно от това му на физическо лице. Въпреки това съдът неправилно е приел, че техен издател не е физическото лице, а търговското дружество – „Айсиен консулт“ ООД. Неправилно не са ценени от първоинстанционния съд изявленията на ответника – М. И. П., съдържащи се в декларация без дата „че никога не е извършвала плащания на „Айсиен консулт“ ООД, който е приел че подобни изявления не зависят от волята на деклараторите. Изтъква, че липсва оспорване на съдържанието на декларацията от страна на ответника, като приложеното от съда тълкуване на последната било недопустимо, като не е налице спор относно действителното й съдържание и изразената в последната воля от страна на М. И. П.. Поддържа, че съдебния акт е лишен от мотиви, тъй като изводите на съда са вътрешнопротиворечиви. От една страна се посочва, че декларацията без дата не можела да се цени като писмено доказателство по делото, а от друга страна кредитира последната, като посочва, че съдържа изгодни за автора й изявления, а именно че М. И. П. е извършила плащания по предварителния договор. В заключение счита, че декларацията без дата е следвало да бъде съобразена и кредитирана от съда, като относимо и допустимо писмено доказателствено средство, което отразява признание на релевантно за спора обстоятелство, че не са извършвани плащания по твърдения предварителен договор от страна на М. И. П. в полза на „Айсиен консулт“ ООД, което по съществото си е признание от страна на ответника на неизгоден факт. На следващо място поддържа, че по отношение на приетите по делото, като писмени доказателства осем броя разписки съдът е формирал неправилни изводи относно доказателственото им значение и стойност, които доводи развива подробно. Сочи, че разписките не могат да бъдат приети, като писмено доказателство удостоверяващо плащане по предварителния договор. Изтъква, че между дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е съпруга на ответника М. П. и „Айсиен консулт“ ООД съществувало облигационно правоотношение, като стъпвайки на аргументите на първоинстанционния съд можело да се допусне, че плащанията предмет на разписките касаят именно него. Оспорва изводите на съда, че предварителния договор бил сключен между М. И. П. и „Айсиен консулт“ ООД и същият имал достоверна дата. Поддържа още, че неправилно не са приети от първоинстанционния съд и възраженията на ищеца за нищожност на предварителния договор, поради липса на предмет, така и поради невъзможен предмет, като излага подробни аргументи в тази насока. Отделно оспорва изводите на съда по отношение на възраженията сторени от ищеца за нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие и липса на представителна власт, доколкото съдът е достигнал до неправилните изводи, че последните можели да бъдат сторени единствено от страната по договора, каквато не е ищецът. Неправилно съдът е приел, че това възражение на дружеството ответник – „Айсиен консулт“ е преклудирано, с оглед проведения съдебен процес по гр.д. № 10220/2021 г. на Софийски градски съд. Също оспорва изводите на съда по отношение на възражението за нищожност на предварителния договор, поради неговата симулативност, отново с подробно изложени аргументи. На следващо място оспорва да е налице неизпълнение от страна на „Айсиен консулт“ ООД по предварителния договор, което неизпълнение да е обусловило развалянето му. По всички изложени съображения моли въззивния съд да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова и да уважи предявения иск, както и да осъди ответниците да заплатят направените в двете инстанции разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника М. И. П., с който оспорва същата като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд изцяло, със законните последици от това, включително присъждане на сторените по делото разноски. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е очертал предмета на спора и подлежащите на доказване обстоятелства, разгледал е всички относими възражения и доводи на страните, обсъдил е всички относими доказателства събрани по делото, като се е произнесъл по тези доводи съобразно установената фактическа обстановка и приложимото към спора право. Сочи, че възраженията на ищеца за антидатираност на приетите по делото писмени доказателства, а именно предварителния договор, анекса и осем броя разписки за извършено плащане не са доказани, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд за това, че М. П. е осъществявала валидни плащания по предварителния договор с погасителен ефект спрямо „Айсиен консулт“ ООД е правилен и законосъобразен и съобразен с приетите по делото доказателства, в това число осем брой разписки за извършено плащане към В. К. – едноличен собственик на капитала на ответното дружество до 16.03.2018 г. Посочва, че тези изводи се подкрепят и от приетия като доказателство по делото протокол от проведено ОС на съдружниците на „Айсиен консулт“ ООД от 08.01.2020 г. Поддържа, че ищцовото дружество „ВМВ ТИМ“ ЕООД и ответникът „Айсиен консулт“ ООД са свързани лица и ищецът е привиден кредитор на ответното дружество. Обръща внимание, че плащанията в полза на „Айсиен консулт“ ООД, удостоверени с процесните разписки са признати от ищеца „ВМВ ТИМ“ ООД, което признание се съдържа в имейл кореспонденция, съдържаща искане за постигане на споразумение и изкупуване на процесните вземания на М. П., чиято автентичността е потвърдена от приетата съдебно компютърно – техническа експертиза. Счита, че декларацията без дата изобщо не следва да бъде кредитирана от съда, тъй като е представена извън процесуалните срокове за това, в отговор на всички доводи във въззивната жалба, свързани с нейното значение за процеса. Също поддържа, че „Айсиен консулт“ е представил пред съда две различни декларации без дата, първата от които не е била приета от съда, като в отговор вместо да представи препис от първоначално подадената до съда декларация, ответника представя препис от визуално различна декларация със същото съдържание, по която всъщност е работила и приетата по делото комплексна съдебно – графическа и техническо – документна експертиза, което обуславя изключване на декларацията без дата от доказателствата по делото. Независимо от изложеното, декларацията без дата по никакъв начин не доказва липса на извършени плащания от М. П. към В. К., тъй като в какво качество е действал последния не е въпрос на факт, а на правна преценка. Поддържа, че разписките ясно посочват, че заплатените суми от М. П. представляват капаро за покупка на недвижим имот, съдържащи достатъчно индивидуализиращи белези да се установи относимостта им с предмета на предварителния договор. Посочва, че са правилни изводите на съда, че предварителния договор е валиден и действителен с подробни аргументи в тази насока. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е депозиран и от ответника „Айсиен консулт“ ООД с подробни съображения за нейната основателност, в голямата си част покриващи изложените аргументи с въззивната жалба. Моли да бъде уважената депозираната въззивна жалба и съдът да се произнесе с решение, с което да отмени постановеното такова от първоинстанционния съд и да уважи предявения иск. Не претендира разноски. Отговор на въззивната жалба е депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и от третото лице – помагач „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД с доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба, по съществото си идентични с тези изложени в отговора, депозиран от ответника М. П.. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца „ВМВ ТИМ“ ЕООД с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 464, ал. 1 ГПК, с който е поискал да се признае за установено, че първият ответник М. И. П., имаща качеството на взискател по изпълнително дело № 20218410405875 на ЧСИ Н. М. няма вземания в размер на 85 828 евро, включваща сумата от 81 408 евро вземане за връщане на заплатена сума по развален Предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 07.09.2017 г. и сумата от 4 420 евро, вземане за връщане на задатък по същия предварителен договор, законната лихва върху сумата от 85 828 евро, считано от 19.11.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 13 496, 93 лева, представляваща разноски по съдебно производство по гр.д. № 10220/2019 по описа на СГС, I ГО-15 състав, както и по гр.д. № 2795/2021 г. по описа на САС, ГО, 8 състав. Посочените вземания са били прехвърлени в хода на процеса пред първоинстанционния съд на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че ищецът е присъединен взискател на длъжника по изп.д. № 20218410405875 на ЧСИ Н. М. – „Айсиен консулт“ ООД, наред с първоначалния такъв – М. И. П. и в това си качество е активно процесуално легитимиран да оспорва, чрез иск съществуването на вземането на последната в изпълнителното производство. Приел е още, че между М. И. П. и длъжника „Айсиен консулт“ ООД е учредено действително облигационно правоотношение по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, като е счел за неоснователни всички възражения на ищеца за нищожност на посочения договор на различни правни основания. Приел е, че „Айсиен консулт“ ООД, в качеството си на обещател по тази сделка не е изпълнил своето основно договорно задължение да не прехвърля правото на собственост върху недвижимите имоти, обект на този договор, в полза на трети лица, респ. да не ги обременява с вещни и облигационни тежести и възбрани, т.е. нарушил е задълженията си по т. 1.8 и 1.7 от предварителния договор, поради което за изправния кредитор по него– М. И. П., е възникнало субективното потестативно право с едностранно волеизявление да развали процесния договор, което право е било упражнено с надлежното подаване на искова молба с вх. № 98284/01.08.2019 г. пред Софийски градски съд. Приел е, че М. И. П. е заплатила по надлежно разваления предварителен договор сума в общ размер на 85 828 евро, съобразно приетите по делото като доказателства осем броя разписки, като е отхвърлил като неоснователни всички възражения на ищеца относно авторството на последните, както и по отношение на тяхното съдържание. Прието е, че в полза на М. И. П. е възникнало вземане за връщане по предварителния договор от 81 408 евро, както и на двойния размер на дадения задатък от 4 420 евро, което обуславяло неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Искът по чл. 464 ГПК представлява защитното средство на кредитор срещу друг кредитор на длъжника, като в исковото производство ищецът-взискател може да се позове на всякакви факти, които изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание. Нещо повече, обхватът на тези факти не е ограничен от силата на пресъдено нещо, която обвързва длъжника, но не и оспорващия взискател, с оглед и на което не може да се противопостави на последния. Именно поради това, ищецът по иск с правно основание чл. 464 ГПК може да оспори и такова притезание, което е установено с влязло в сила решение. Разпоредбата на чл. 464, ал. 2 ГПК изрично предвижда, че искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Поради това, след като силата на пресъдено нещо на цитираното по-горе решение, постановено по гр.д. № 10220/2021 г. на Софийски градски съд не обвързва дружеството-ищец, в какъвто смисъл е и Определение № 500/01.07.2020 г. по гр. д. № 643/2020 г., IV г. о. на ВКС, то по настоящия отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК в тежест на ответника-кредитор М. И. П. е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на оспорваното вземане, независимо от това дали този въпрос е разрешен между него и длъжника със сила на пресъдено нещо. В тежест на ищеца – „ВМВ ТИМ“ ЕООД по така предявения иск е да докаже твърденията си, че е взискател наред с ответника М. И. П. и други лица в изпълнителен процес, по който длъжник е „Айсиен консулт“ ООД. Това обстоятелство обуславя активната му процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че горното обстоятелство се установява от приетите писмени доказателства по делото, а именно удостоверения от ЧСИ Н. М., протокол за разпределение от 19.04.2023 г., заповеди за изпълнение и изпълнителни листа по ч.гр.д. № 8480/2023 г. на СРС, 79 състав, ч.гр.д. № 8481/2023 г. на СРС, 49 състав, ч.гр.д. № 51646/2023 г. на СРС, 144 състав, ч.гр.д. № 40431/2023 г. на СРС, 156 състав. От посочените доказателства се установява, че ищецът „ВМВ ТИМ“ ЕООД е взискател по изпълнително дело № 20218410405875 на ЧСИ Н. М., по което изпълнително дело е взискател е и ответника – М. И. П., въз основа на изпълнителен лист издаден по въззивно гражданско дело № 2795/2021 г. на САС и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 10220/2019 г. на СГС. По посоченото изпълнителното дело не са събрани достатъчно суми за удовлетворяване на вземанията и на двамата взискатели, а по делото са се присъединили и други взискатели, като вземанията на ищеца не са удовлетворени, поради което и той има интерес от провеждане на искова защита по оспорване на вземанията на конкуриращия го взискател М. И. П.. Вземанията на М. И. П. се основават на влязлото в сила Решение № 261900 от 22.03.2021 г., постановено по гр.д. № 10220/2019 г. на Софийски градски съд и са присъдени на кондикционно основание за връщане на даденото при отпаднало основание след разваляне с обратна сила на Предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 07.09.2017 г., сключен между М. И. П. от една страна, като купувач и „Айсиен консулт“ ЕООД от друга страна, като продавач. По силата на посочения договор, който е приет като доказателство по делото продавачът - „Айсиен консулт“ ЕООД се е задължил да продаде, а купувачът - М. И. П. да придобие собствеността върху апартамент № 2 с площ от 65.30 кв. м., находящ се в гр. •••, ул. „•••“ № • в жилищна сграда с надземни паркоместа и гаражи, която да бъде построена върху УПИ ХІ в квартал 206А по плана на гр. София, ведно с 2, 97% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, както и гараж № 2 с площ 21, 67 кв. м., ведно с 0, 93% от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В предварителния договор е посочено, че окончателният договор във формата на нотариален акт ще се сключи след извършване на плащане на последната погасителна вноска от страна на купувача. Продавачът е поел задължение да не прехвърля и обезпечава имота в полза на трети лица. Продажната цена на имотите е договорена в размер 73 500 евро с ДДС за апартамента и 14 900 евро с ДДС за гаража, платима както следва: 1./ 4 420 евро задатък при подписване на договора, остатък от 83 980 евро - по допълнително споразумение. Прието е, че вноските са дължими по банков път. Договорени са срокове за строителство и въвеждане на сградата в експлоатация, след които продавачът дължи да предаде на купувача владението на имотите. В т. 6.4. е обективирана договорка продавачът да има право едностранно да развали договора при забавяне от страна на купувача да извърши което и да е от дължимите плащания за срок по-дълъг от 30 дни, в който случай задатъкът не подлежи на връщане, а останалите платени суми се възстановяват на купувача. Съгласно т. 6.5. купувачът има право да развали договора, ако установи наличието на препятстващи обстоятелства по смисъла на т. 1.6. - да бъде обявен за окончателен договорът за продажба по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 297 ГПК и т.1.7 - сред които и обременяване на имота с възбрани. На същата дата е сключен и анекс, в който е изразено съгласие, че купувачът има право да развали договора без да дава допълнителен срок, ако установи наличието на препятстващи обстоятелства по т. 1.7 и т. 1.8, преди сключване на окончателен договор или декларацията по т. 1.7 се окаже невярна или не изпълни или наруши някое от задълженията си по т. 1.8 от договора - да не прехвърля имота до нотариално изповядване на сделката, да няма подписани договори или договори за наем относно продаваемия имот, имотът да не е обременен с вещни тежести в това число възбрани, да няма учредени или запазени вещни права на трети лица или да е предмет на висящ спор или да е използван по някакъв друг начин за обезпечаване на задължения на продавача или на трети лица, които биха препятствали нормалното му използване, да не е заложен по реда на Закон за особените залози. Спорно в настоящото производство е обстоятелството дали М. П. и „Айсиен консулт“ ООД са били валидно обвързани от посочения предварителен договор, с оглед заявените в исковата молба и допълнителна такава, поддържани и с подадената въззивна жалба възражения за недействителност на последния, предпоставена от сключването му при наличие на симулация, липса на предмет, невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на представителна власт на представляващият дружеството. Неоснователността на посочените възражения са намерили отражение в мотивите на първоинстанционния съд, които мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция. По сторените с въззивната жалба оспорвания в тази връзка следва да се добави следното: По делото е представен от ответника М. П. в заверен препис, чиято вярност с оригинала е установена в съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 20.12.2023 г., предварителен договор от 07.09.2017 г., в който е посочено да е сключен между „Айсиен консулт“ ЕООД /вече ООД/, представлявано от В. С. К., в качеството му на продавач и М. И. П., в качеството й на купувач, с който продавачът се е задължил да продаде на купувача недвижими имоти, подробно индивидуализирани в същия и посочени по-горе. Документът е подписан на всяка страница за двете страни, като от приетото по делото заключение на комплексна съдебно – графическа и техническо документна експертиза, изготвена в хода на първоинстанционното производство се установява, че подписите в оригинала на документа са положени именно от посочените автори – В. К. и М. П.. Извършените изследвания сочат, че документът е отпечатан двустранно с един и същ по вид и размер шрифт и на един и същ лазерен принтер, отпечатването е извършено едновременно, като първо е отпечатан текстът на договора, а след това са положени подписите, като не се установяват заличавания, добавки и поправки на документа. Настоящият състав на въззивния съд също намира заключението за обосновано и обективно, тъй като подробно са описани извършените изследвания с достъпните недеструктивни методи, установените факти относно характеристиките на структурата на хартията, луминисценцията на листовете, вида печатащо устройство, изследвани са относимите към сравнение на подписите признаци, а изградените изводи следват логично именно от установените факти и извършените сравнения са защитени подробно и пълно в писменото заключение и дадените в съдебно заседание разяснения, при изслушване на вещото лице. Съдът не намира основания да ревизира преценката си относно обосноваността и обективността на представеното и прието по делото пред първоинстанционния съд заключение по изготвената комплексна съдебно – графическа и техническо – документна експертиза, още повече че такова доказателствено искане за допускане на повторна съдебно – графическа и техническо – документна експертиза е било заявено с въззивната жалба, а в последствие оттеглено. По отношение на възраженията за нищожност на предварителния договор, поради липса на предмет, респ. невъзможен такъв, свързани със съществени несъответствия между индивидуализацията на обектите, в сключения предварителен договор и нотариалния акт за учредяване на право на строеж, въззивния съд намира, че естеството на тези несъответствия не може да обуслови извод за нищожност на договора на посочените основания. Касае се за несъществени белези в описанието на обектите, които дори и при най-формалистичен подход не влияят върху възможността да се индивидуализират както новостроящата се сграда, така и обектите в нея, които „Айсиен консулт“ ЕООД /с настояща правноорганизационна форма ООД/ се е задължило да прехвърли на М. И. П.. Предварителният договор, освен номера на УПИ съдържа административен адрес и планоснимачен номер на поземления имот, за който е регулационното отреждане. Номерът на апартамента, етажът на който се намира и границите индивидуализират отделния самостоятелен обект в сградата, като посочването на три от границите в предварителния договор, които съвпадат и по нотариалния акт, който съдържа и други, при всички случаи надлежно изпълват със съдържание по несъмнен начин уговорката между страните, като същото се отнася и за гаража, за който е налице разминаване единствено в прилежащите идеални части от общите части на сградата, като индивидуализацията на отделните обекти не следва от принадлежностите им, а обратното. На следващо място, предварителният договор препраща към нотариалния акт за учредяване на право на строеж на продавача и разрешението за строеж, което допълнително и противно на доводите на ищеца изключва всякакво съмнение в коя сгради и кои обекти са предмет на предварителния договор. В него е посочена и уговорената между страните цена на всеки от двата обекта, която уговорка покрива съдържанието и на типичната насрещна престация на купувача и следователно е налице постигнато съгласие относно съществените елементи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а останалите клаузи касаят несъществени елементи, поради което и съдът не ги обсъжда във връзка с това възражение, тъй като не влияят върху действителността на уговорките относно съществените задължения и възникването на правоотношението. Посоченото основание за нищожност, поради невъзможен предмет е налице когато съществува непреодолима правна или фактическа пречка за възникването или разпореждането с обекта, каквато не е била налице към датата на сключване на договора. Обектите са описани достатъчно пълно и конкретно, за да се индивидуализират, като обстоятелството, че все още не са били построени не води до невъзможност на предмета, тъй като с предварителния договор не се прехвърлят права, а се поема задължение за бъдещо прехвърляне, като няма пречка и не се касае за невъзможен предмет и когато вещите не са възникнали още, както и когато са чужди към момента на сключване на договора, тъй като бъдещи вещи могат да бъдат изработени, а чужди вещи могат да бъдат придобити, стига да не е налице забрана, каквато в случая не се и твърди, нито се установява. По възражението за сключване на договора от името на ответника „Айсиен консулт“ ООД без представителна власт на лицето, което го е задължило, съдът намира, че такова възражение може да бъде направено само от лицето, от чието име са извършени действията, но не и от трето лице, каквото се явява ищецът – „ВМВ ТИМ“ ЕООД. Този извод, както е посочил и първоинстанционният съд следва пряко от дадените разрешения в Тълкувателно решение № 5/2014 на ВКС, ОСГТК и от разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Не може да бъде споделено разбирането залегнало във въззивната жалба, че такова възражение може да бъде успешно прокарано от страна на ответника в настоящото производство „Айсиен консулт“ ООД. Това е така тъй като между М. И. П. и „Айсиен консулт“ ООД е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 10220/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в което производство подобно възражение от страна на „Айсиен консулт“ ООД не е било сторено, съответно в хода на настоящото производство последното е преклудирано. Поддържаното с въззивната жалба възражение за симулативност на предварителния договор също е неоснователно. Не се установява от събраните доказателства, че към момента на сключване на предварителния договор страните по него са имали друга воля, освен писмено обективираната такава. Тезата на ищеца е, че по този предварителен договор реалната воля на страните е В. К. да се задължи лично, а не да задължи „Айсиен консулт“ ООД, т.е. че е налице относителна персонална симулация, което предполага да се докаже, пълно и главно от страна на ищеца, че към момента на сключване на предварителния договор, а не и след това, страните по него, а именно търговското дружество „Айсиен консулт“ ООД /към онзи момент ЕООД/ и М. П. са имали съгласие задълженията на продавача, включително акцесорните такива, относно построяване на сграда, в която се намират обектите по предварителния договор, да се поемат от физическото лице В. К., а не от представляваното от него дружество. Доказателства относно такива осъществили се факти по делото не са представени. Изключение прави представената от ответника „Айсиен консулт“ ООД и приета по делото декларация /находяща се на л.532 по т.д. № 616/2023 г./, без дата, подписана от В. К. и М. П., която съдът намира да не установява никакви факти относно самото сключване на предварителния договор и съгласието на страните по него. Декларацията е оспорена от М. П. по отношение на нейната автентичност, което оспорване е недоказано в процеса, тъй като приетото експертно заключение е категорично относно авторството на подписите, а съдът го кредитира като обективно предвид установените при сравнението с безспорни образци множество съвпадащи и значими признаци, като оспорването му от М. П. е бланкетно и необосновано. Независимо от установеното авторство на посочената декларация без дата, последната не обуславя извод за наличие на основание за нищожност на предварителния договор, поради неговата симулативност. Посочената декларация касае плащането по предварителния договор и не може да обуслови извод, че задълженията на продавача, включително акцесорните относно построяване на сграда, в която се намират обектите по предварителния договор са поети от В. К., но в качеството му на физическо лице. Посочената декларация касае единствено извършените по процесните осем на брой разписки плащания от М. П.. Обстоятелството, че в посочената декларация е посочено, че сумите предмет на тези разписки са получени от В. К. в качеството му на физическо лице, не променя факта, че по предварителния договор продавач е дружеството „Айсиен консулт“ ООД. В основата на изводите на съда не следва и не може да бъде поставена декларацията без дата, доколкото последната е създадена за нуждите на процеса и урежда правни последици, а не фактическо положение. Нещо повече, спорно в настоящото производство е съществува ли вземане в полза на М. И. П. от „Айсиен консулт“ ООД на кондикционно основание, с оглед извършените от нейна страна плащания на суми, обективирани в осем броя разписки, като дали предварителният договор е действителен и вземането е породено, като последица от неговото разваляне, или договорът е нищожен и последните са платени без основание, е ирелевантно. Независимо от горното, настоящият състав намира, че предварителният договор е валиден и има за предмет покупко-продажба на недвижими имоти – апартамент и гараж в жилищна сграда, която предстои да бъде построена в гр.София, район „Подуяне“, ул. „•••“ № •, като е сключен между „Айсиен консулт“ ООД /с предходна правно-организационна форма ЕООД/ и ответницата М. П., като всички възражения на въззивника за недействителност на последния въззивният съд намира за неоснователни и недоказани. На следващо място, съдът намира за неоснователни възраженията за антидатираност на предварителния договор, анекса към него, както и осем броя разписки, сторени от ищеца. Ответникът, в чиято тежест е било да докаже достоверност на датата на последните е успял успешно да го стори. Горното се установява от събраните по делото множество писмени доказателства, в това число Договор за посредничество с Агенция за недвижими имоти „Адрес“, а и гласни такива. По делото пред въззивния съд са допуснати до разпит двама свидетели на ответника М. П., които да установят, че процесните писмени документи имат достоверна за страните дата. Така от показанията на разпитаните в хода на проведеното въззивно производство свидетели – Е. П. и Н. Д. се установява, че предварителният договор и анексът към него са надлежно сключени между М. И. П. и „Айсиен консулт“ ООД на посочената в тях дата, а именно 07.09.2017 г. От показанията на свидетеля Н. Д. се установява, че последният работи в Агенция „Адрес недвижими имоти“ от 2014 г., като познава ответника – М. П., която се е свързала с агенцията със запитване за проект ново строителство в кв. „Редута“, като е поискала информация относно проекта. След предоставена от страна на агенцията информация за проекта и строящата се на мястото сграда и свързване със строителя – „Айсиен консулт“ ООД, бил сключен и процесният предварителен договор на 07.09.2017 г., като свидетелят потвърждава да е присъствал на срещата. От своя страна, свидетелят Е. П. заявява в разпита си, че предварителният договор и анексът към него били сключени през м.септември 2017 г., като самият той е присъствал на сключването му, тъй като е съпруг на ответника – М. И. П. и знае всички подробности около сделката. Показанията на посочените свидетели следва да се ценят единствено в посочените части, в които установяват достоверността на датата на предварителния договор и анекса към него, тъй като само по отношение на тези обстоятелства последните са допустими, а в останалите си части не следва да бъдат взети предвид от съда, с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно предварителния договор, който съдът намира за действителен и с достоверна дата, на задължението на „Айсиен консулт” ЕООД да прехвърли на М. П. правото на собственост върху процесните апартамент и гараж, съответстват задължения на купувача да заплати продажна цена в размер на сумата общо от 88 400 евро (73 500 евро за жилището и 14 900 евро за гаража), като заплати в деня на подписване на договор “капаро/задатък/“ в размер на 4 420 евро, а остатъка – на вноски по допълнително споразумение между страните, което не е предмет на договора /т.2.1/ и не се установява да е постигано между страните. Уговорено е окончателният договор да бъде сключен след плащането на последната вноска по т.2.1, а вноските от цената да се изплащат по банкова сметка на дружеството. В клаузата по т. 1.8., продавачът е поел задължение до сключване на окончателния договор в нотариална форма да не прехвърля имотите, обект на процесното облигационно правоотношение, на трети лица, респ. да не ги обременява с вещни тежести, като не допуска за обезпечение принудителното удовлетворяване на вземания на трети лица срещу продавача да бъдат наложени възбрани върху процесните имоти. По делото са събрани доказателства, че гараж № 2 е бил продаден на трето лице, което лишава дружеството от възможността да прехвърли правото на собственост върху този имот на ищцата. Следователно, установява се юридическа пречка за постигане на заявения при сключване на договора резултат. Освен, че в случая причината за продажбата няма значение, твърдяното неизпълнение от страна на ищцата не освобождава дружеството от поетото задължение, а предполага предхождащо го надлежно упражнено право за разваляне на договора. Отделно от събраните по делото доказателства, се установява по отношение на апартамента, предмет на предварителния договор, да е била вписана възбрана, което създава нежелана тежест върху имота. Горните обстоятелства се установяват от следните писмени доказателства, а именно: нотариален акт № 92, том.6, рег. № 10074, дело № 872/2018 г. вписан в Службата по вписванията – гр. София, под Акт № 146, том №158, дело № 49923/18.10.2023 г., видно от който гараж № 2 е бил продаден на 18.10.2018 г., с което ответникът „Айсиен консулт“ ООД се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по предварителния договор по отношение сключването на окончателен договор за гараж, което неизпълнение само по себе си е достатъчно да обуслови право на разваляне на целия предварителен договор, независимо от възможността за прехвърляне на апартамента, тъй като кредиторът може да няма интерес от придобиването на жилище без осигурена възможност за паркиране на автомобил. Установява се от представения заверен препис на обезпечителна заповед от 11.02.2019 г., вписана в Службата по вписванията- гр. София под Акт № 36, том 3, дело № 4456/13.02.2019 г., Определение № 2932 по гр.д. № 1574/2019 г. на СГС от 05.02.2019 г. и Справка от електронната партида на „Айсиен консулт“ ООД, че върху Апартамент № 2, намиращ се на първи етаж, на кота +2, 55 м. със застроена площ 65.30 кв.м., състоящ се от спалня, дневна с кухня, баня и тоалетна, две тераси, при граници и съседи: коридор, Апартамент № 3, улица, от две страни двор, стълбище, заедно с 2, 97% и.ч. от общите части на Сградата ( без подземните гаражи), равняващи се на 9, 29 кв.м. с идентификатор 68134.702.1426.1.2 и Гараж №2, намиращ се на партерен етаж, на кота 0, 00 метра, със застроена площ от 21, 67 кв.м., при граници и съседи: Гараж №3, улица, Гараж №1, коридор, заедно с 1, 03% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3, 21 кв.м. е наложена възбрана на 11.02.2019 г. Неоснователни се явяват доводите на ищеца, че обезпечителна възбрана върху апартамента не е налагана, тъй като делото, посочено в обезпечителната заповед не съществува, а и възбраната касаела правото на строеж, което вече било реализирано към момента на налагането й и нямала действие за правото на собственост върху апартамента. На първо място, приетата по делото обезпечителна заповед е вписана в Службата по вписвания, каквото удостоверяване съдържа представения препис, а това се установява и от справката в имотния регистър и следователно възбрана е наложена без никакво съмнение. На следващо място, доводите във връзка със съществуването на конкретното дело, по което е издадена, също са неоснователни, тъй като допуснатата в него грешка относно вида на конкретното дело /частно гражданско, въззивно гражданско или само гражданско дело/, не означава, че дело, по което обезпечение е допуснато не съществува изобщо в правния мир. Неоснователни са и доводите за липса на наложена възбрана върху апартамента, тъй като възбраната касаела „правото на строеж“ за същия. Възбраната на правото на строеж обхваща и вече построения обект, поради което и буквалното тълкуване от ответника на последиците на наложената възбрана е несъответно на закона. В случая, от основно значение по делото е обстоятелството дали сумите, предмет на процесните осем броя разписки са платени в полза на „Айсиен консулт“ ЕООД, чрез представляващия дружеството В. К. или са платени в полза на В. К., като физическо лице, съответно съществува ли вземане в полза на М. П. от юридическото лице по процесното изпълнително производство. Законът не допуска безпричинно разместване на блага, поради което повелява връщане на полученото, когато причината за това е отпаднала. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, договорът има силата на закон за страните. Поради тази причина, правният ред утвърждава като принцип реалното му изпълнение и лимитативно предвижда предпоставките за едностранно освобождаване от правната връзка. Договореният, но непостигнат резултат, обуславя разваляне на договора, който ефект лишава от причина обусловеното от съгласието разместване на блага. Ето защо, в случая, следва да бъде установено в чия полза и с какво основание са заплатени от М. П. сумите по приетите, като доказателства по делото осем на брой разписки. В действителност, с процесния договор ответното дружество е поело задължение да изгради самостоятелна сграда и да прехвърли право на собственост върху обособени в нея обекти на ищцата срещу задължението й да заплати договорена цена. Както бе прието съдът намира, че предварителния договор е действителен, като от страна на продавача – „Айсиен консулт“ ООД е било налице неизпълнение, което е дало основание на М. П. да развали процесния предварителен договор. Спорно в настоящото производство се явява обстоятелството дали сумите предмет на осемте броя разписки са заплатени в полза на „Айсиен консулт“ ООД и се отнасят до плащания, сторени по предварителния договор. По делото са приети осем на брой разписки за извършени плащания в общ размер на 81 408 евро: разписка от 07.09.2017 г. за сумата от 17 408 евро; разписка от 25.09.2017 г. за сумата от 6 000 евро; разписка от 07.12.2017 г. за сумата от 5 000 евро; разписка от 12.12.2017 г. за сумата от 10 000 евро; разписка от 23.01.2018 г. за сумата от 5 000 евро; разписка от 01.03.2018 г. за сумата от 18 000 евро; разписка от 20.04.2018 г. за сумата от 15 000 евро; разписка от 01.05.2018 г. за сумата от 5000 евро, като разписките са оспорени от ищеца. От приетото заключение се установява, че разписките са написани и подписани от В. К., като изводът е изграден на изследвания и сравнение с безспорни образци, посочени от страните и след анализ и съпоставки на направлението на движението при изписване и свързване на елементите, количествени движение при изписване, форма на движенията при свързване на елементи, степен на разтегливост при изписване на елементите, сложност на движенията при завършващия елемент и относително разположение на елементи спрямо редовата линия, като са установени достатъчно на брой устойчиви и индивидуални съвпадения за авторството на оспорените подписи, поради което съдът кредитира заключението. Извън уговорката за заплащане на капаро, договорът не съдържа уговорки за плащането на остатъка от цената, като не се установява такава да е постигната и по-късно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно значението и смисъла на представените по делото писмени доказателства, а именно осем броя разписки за извършено плащане /л. 346 – 353 от първоинстанционното дело/. На първо място, следва да се отбележи, че последните са с достоверна дата и авторство. Горното се установява от посочените и разпитани по делото свидетели и посредством изготвената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно – графическа и техническо – документна експертиза, от която се установява, че подписите, върху последните са положени от М. П. и В. К., а ръкописният текст също е изписан от него. Съдът намира, че всички разписки са подписани от В. К., но в качеството му на физическо лице, поради което и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон следва да се приеме извод, че същите по никакъв начин не касаят дружеството ответник „Айсиен консулт“ ООД, като нямат за предмет извършени плащания по предварителния договор. Това е така, тъй като във всички осем на брой разписки не е посочено, че същите касаят плащане по предварителния договор, последният изобщо не е посочен като основание за плащане. В разписките от 07.09.2017 г. и 25.09.2017 г. е посочено единствено „капаро 1“ и „капаро 2“ за покупка на недвижим имот, като последният нито е индивидуализиран, нито е посочено основанието за плащане, а именно предварителният договор. В останалите шест на брой разписки, в които няма обозначения да са капаро съответно от 07.12.2017 г., 12.12.2017 г., 23.01.2018 г., 01.03.2018 г., 20.04.2018 г. и 01.05.2018 гсъщо липсва индивидуализация на имотите. От съдържанието на разписките може да се достигне до извод, че в по – голямата част от тях не е посочено каквото и да е основание за плащане, а в други, не може да се приеме, че основанието за плащане по какъвто и да е начин касае предварителния договор и са направени в полза на ответника „Айсиен консулт“. От съдържанието на разписките не може да се направи извод не само въз основа на какво правоотношение, но и за кои имоти е извършено плащането. В тази връзка, следва изрично да се отбележи, че във всички разписки, волята касае един недвижим имот, недвижим обект и т.н., който по никакъв начин не е индивидуализиран, а предмет на предварителния договор е недвижим имот и гараж, т.е. имотите са два. Не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно физическо лице на друго физическо лице, без конкретизация на правоотношение, респективно ако се касае за предварителен договор и без достатъчна индивидуализация на имотите, за които е сключен се отнася до договор сключен между физическото лице и дружество. Отделно, в предварителния договор е посочено, че първото по ред плащане капаро /задатък/ в размер на 5 %, а именно 4 420 евро ще бъде платено в деня на подписването на предварителния договор. Видно обаче от първата разписка, с дата 07.09.2017 г., т.е. денят на сключване на предварителния договор, е заплатена сума в размер на 17 408 евро, т.е. последната не съответства на постигнатите договорки между страните в същия ден. Ако е имало уговорка да бъде платена по-голяма по размер сума за капаро /задатък/, то последната би следвало да намери отражение в предварителния договор, който е бил сключен в същия ден. Вън от всякаква житейска и правна логика, ако между страните е имало уговорка да бъде платена различна по размер сума, то тя да не бъде отразена в сключения предварителен договор и анекс към него, още повече че първата сума, предмет на разписката е заплатена в деня на сключването му. Също така, останалите по ред плащания, обективирани в разписки от две до осем са с произволен размер, който по никакъв начин не е бил уговорен между страните. В предварителния договор в т. 2.1 е посочено, че сумата в размер на 83 980 евро ще бъде изплатена на вноски по допълнително споразумение между страните, нерегламентирано в този договор. Такова допълнително споразумение не е било постигнато между същите, съответно не е доказано по делото неговото съществуване. Плащанията по разписките са с произволни размери, като дори първото от тях не отговаря на посоченото в договора. На следващо място, предварителният договор е сключен между М. И. П. и „Айсиен консулт“ ЕООД, представлявано от В. С. К.. В нито една от разписките за получени суми обаче, не е посочено че В. С. К. действа в качеството му на представляващ юридическото лице – „Айсиен консулт“ ЕООД. Не може да почива на предположения обстоятелството дали едно лице е действало, като представляващ дружеството или не. В разписките е посочено, че последният получава сумите лично, като никъде не е посоченото дружеството, което същият представлява. Съдът намира, че не е налице никаква индикация, че разписките касаят плащания по предварителния договор, сключен между М. П. и „Айсиен консулт“ ООД. Предварителният договор нито е посочен като основание за плащане, нито платените суми съответстват на договорките, постигнати между страните по силата на предварителния договор. По делото не са представени и доказателства, че получените от В. К. суми са били заприходени в „Айсиен консулт“ ООД или по някакъв начин са отчетени в дружеството. От изложеното следва, че плащанията, извършени от страна на М. И. П., предмет на осем на брой разписки не са по предварителен договор от 07.09.2017 г. и не са сторени в полза на „Айсиен консулт“ ООД, с оглед на което и последното не дължи тяхното връщане. Сумите са получени от В. К. в качеството му на физическо лице и именно той дължи връщането им на кондикционно основание. Доколкото в полза на ответницата не е възникнало главното вземане по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.93 ЗЗД, то не й се дължат и акцесорните вземания за законна лихва върху подлежащите на връщане суми и за разноски в производствата по гр.д. № 10220/2019 г. на СГС и гр.д. № 2795/2021 г. по описа на САС, ГО, 8 състав в размер на 13 496, 93 лева, поради което и предявеният иск за несъществуване на тези вземания е основателен и следва да бъде уважен. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това се постанови друг, с който така предявеният иск да бъде уважен. Предвид изхода на спора в настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца. Такива са сторени и се претендират за първоинстанционното производство, съобразно представен по делото списък по реда на чл. 80 ГПК /л. 746 от делото на първа инстанция/ в общ размер на 14 764.48 лв., от които 7 254.48 лв. за заплатена държавна такса, 1 500.00 лв. депозит за изготвяне на съдебно – графическа експертиза, 10.00 лева държавна такса за издаване на два броя удостоверения и 6 000. 00 заплатен адвокатски хонорар. По отношение на така претендираните разноски са представени доказателства за тяхното реално осъществяване. Предвид изложеното, последните са дължими и с оглед изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на ответниците солидарно. Разноски се претендират от ищеца и за настоящото въззивно производство, съобразно представен списък по реда на чл. 80 ГПК /л. 219 от настоящото дело/ в общ размер на 17 335.51 лв., от които 3 698.00 лв. заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 13 637.51 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на така претендираните разноски са представени доказателства за тяхното реално осъществяване. Предвид изложеното, последните са дължими и с оглед изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, солидарно. Неоснователно се явява стореното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника М. П.. Съобразно чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения последното е съобразено с предвидения в закона минимум. Настоящият състав намира, че не следва да намалява така претендираното адвокатско възнаграждение под посочения минимум, съобразно правото на ЕС и съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, доколкото следва да се съобрази фактическата и правна сложност на настоящия правен спор, събраните в хода на въззивното производство доказателства и броят на проведените открити съдебни заседания пред въззивния съд. Разноските, сторени от ищеца за производството пред двете съдебни инстанции са общо в размер на 32 099.99 лв., които следва да му бъдат присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като бъдат възложени в тежест на ответниците, солидарно. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София