Решение № 10174 от 17.11.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на •••••, с [ЕИК], с адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 3, против Решение № 1040-15-115/24.04.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са отхвърлени жалбите срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г. и Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01884137/09.04.2025г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и са потвърдени същите изцяло. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на фактите и доказателствата. Твърди се, че задължителните предписания са незаконосъобразни. Излагат се съображения, че действията по сключване на договори, прекратяването им, плащането на осигуровки не е извършване на трудова дейност. Р. Т. е била прекъснала упражняването на трудова дейност като физическо лице поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Иска се отмяна на решението. Претендират се в съдебно заседание направените разноски по делото, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие. Представят се писмени бележки. Ответникът - директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с аргументи за законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата. По делото е конституирано заинтересовано лице - Р. Т. К. (с оглед съдебната практика на Върховен административен съд, след която Решение № 5685 от 2.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 344/2025 г., VI о.). От заинтересованото лице К., чрез пълномощник, е изразено становище за незаконосъобразност на процесното решение, иска се неговата отмяна, претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: От началник на сектор КП – Втори към ТП НОИ - Пловдив е направено предложение с изх. № 1034-15-181 от 03.02.2025г.(л.82) за извършване на проверка на •••••, [ЕИК] и относно Р. Т. К. за периода от 18.11.2023г. до 31.05.2025г. вкл. Със Заповед № ЗР-5-15-01840843/04.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив(л.74) е възложено да се извърши проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на •••••, [ЕИК], за резултатите от която е съставен констативен протокол № КП-5-15-01868304/10.03.2025г. Лицето е уведомено за проверката с писмо с изх. № 1034-15-181-1/04.02.2025г., получено на 06.02.2025г.(л.72-73). При проверката е установено, че по данни от Информационната система на НОИ и данните, представени от осигурителя •••••, Р. Т. К. ще се осигурява като самоосигуряващо се лице от 01.01.2023г. като собственик на ЕТ, с обхват на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и за смърт, и за общо заболяване и майчинство. По данни от регистър “Приходи” има данни за внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от месец септември 2019 г. до месец юли 2023 г. По Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица за Р. Т. К. са установени обстоятелства, свързани с упражняване на трудова дейност и осигуряване като собственик на едноличен търговец: от 20.09.2019г. – започване на трудова дейност и осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, като няма прекъсване на дейността. От страна на ••••• в ТП на НОИ – Пловдив са представени удостоверения по образец приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО относно: право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни за периода от 18.11.2023г. до 18.09.2024г. вкл.; право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, считано от 19.08.2024 до 01.08.2025г.; За периода м.11.2023г. до м.01.2025г. са подадени данни от осигурител •••••, както следва: от 01.11.2023г. до 18.08.2023г. – временна неработоспособност и бременност и раждане и от 19.08.2024г. до 31.01.2025г. – отглеждане на малко дете. Съгласно данни от Търговския регистър Р. Т. К. е собственик на ЕТ“•••••“. Установено е при проверката, че по данни от Регистър „Трудови договори“ за периода 12.07.2023г. до 31.01.2025г. има наети лица по трудов договор. Констатиран е трудов договор на В. К. В., подписан от Р. К. на 12.07.2023 г., със заповед за прекратяване на трудовия договор, подписана на 02.12.2024 г. от К.. Трудовият договор на Д. Н. В. за 2023 г. е подписан от Р. К. на 24.08.2023 г., а заповедта за прекратяване на трудовия договор е подписана на 19.10.2023 г. Трудовият договор на Д. Н. В. за 2024 г. е подписан от г-жа Р. К. на 02.12.2024г. В хода на административното производство е установено, че Р. К. е извършвала преводи на осигурителни вноски с електронно банкиране по сметката на ТД на НАП - Пловдив от месец юли 2023 г. по месечно на датите: за месец 07.2023 г. на 28.08.2023 г., за месец 08.2023г. на 26.09.2023 г., за месец 09.2023 г. на 25.10.2023 г., за месец 10.2023 г. на 28.11.2023г., за месец 11.2023 г. на 28.12.2023 г., за месец 12.2023 г. на 25.01.2024 г., за месец 01.2024 г. на 26.02.2024 г., за месец 02.2024 г. на 22.03.2024 г., за месец 03.2024 г. на 24.04.2024г., за месец 04.2024 г. на 27.05.2024 г., за месец 05.2024 г. на 25.06.2024 г., за месец 06.2024 г. на 29.07.2024 г., за месец 07.2024 г. на 26.08.2024 г., за месец 08.2024 г. на 14.10.2024г., за месец 09.2024 г. на 12.11.2024 г., за месец 10.2024 г. на 03.12.2024 г., за месец 11.2024 г. на 23.12.2024 г., за месец 12.2024 г. на 24.01.2025 г., за месец 01.2025 г. на 05.03.2025г. Подадена е ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2023 г.(л.43-44) от Р. Т. К.; Представени са Справка за уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда; копия на самите трудови договори и заповедите за прекратяване; Договор за счетоводно обслужване; Пълномощно(заверено от нотариус на 10.03.2025г.), с което Р. Т. К. упълномощава Д. Н. В. да я представлява в качеството й на представляващ ••••••“(л.69). От Р. Т. К. са дадени обяснения пред административния орган на 26.02.2025г.(л.52), а имено, че от 06.07.2023г. до 31.12.2024г. не е извършвала трудова дейност, като единствено е подписвала трудови договори и прекратяването им, онлайн банкиране за превеждане на осигурителните вноски на ТД на НАП - Пловдив, ежемесечно. След излизането и в болнични за бременност, раждане и отглеждане на дете е назначена на трудов договор свекърва й – В. В., в последствие съпругът й – Д. В.. Представено е обяснение от Д. В. от 26.02.2025г., че след излизане в майчинство на съпругата му, той като притежаващ образование механик в шевното производство, е започнал работа в магазина. След пенсионирането на В. се е заел с длъжността продавач-консултант и зареждане със стока. Представено е обяснение от В. В. от 26.02.2025г., че е била служител във фирмата от юли 2023г. до октомври 2024г., когато се е пенсионирала. Прието е от административния орган, че за датите, в които Р. К. е сключвала договори, превеждала е осигуровки, заплати, реално е извършвала дейности от организационен и управленски характер по отношение на функционирането на едноличния търговец и за периода от 18.11.2023 г. до 31.01.2025г., за което подлежи на задължително осигуряване за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”, поради което и подадените данни с декларация образец №1 за този период следва да бъдат коригирани, като дните се посочат в т. 16.1. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г. от ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е дадено задължително предписание на едноличния търговец в 14-дневен срок да се коригират данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за самоосигуряващото се лице Р. Т. К. с посочването им в 15 точки за месец от 11.2022г., за месец 12.2023г. до 01.2025г. Мотивите са, че за периода 11.2023г. до 01.2025г. ЕТ“•••••• не е подало правилно данните за Р. Т. К. по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Предписанията са съобщени на едноличния търговец на 12.03.2025г. Подадена е жалба с вх. № 1012-15-116/21.03.2025г. от ЕТ“•••••••“ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г. на ст. инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Пловдив. Издадени са Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01884137/09.04.2025г.(л.15) от ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ – Пловдив, с които се изменят връчените Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г. на ст. инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Пловдив, касаещо очевидна фактическа грешка относно месец ноември 2023г. Предписанията са съобщени на 11.04.2025г., видно от известие за доставяне(л.16). Производството по обжалване на Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г. на ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ – Пловдив, е спряно със Решение № 1040-15-93/10.04.2025г. на директор на ТП на НОИ Пловдив, с оглед издадените за ОФГ относно месец ноември 2023г. Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01884137/09.04.2025г.(л.15). Подадена е жалба с вх. № 10120-15-169/16.04.2025г. от ЕТ“••••••“ срещу Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01884137/09.04.2025г.(л.15). С Решение № 1040-15-114/24.04.2025г. директор на ТП на НОИ Пловдив е възобновил спряното производство срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г. Издадено е процесното Решение № 1040-15-115/24.04.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са отхвърлени жалба с вх. № 1012-15-116/21.03.2025г. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г. и жалба с вх. № 10120-15-169/16.04.2025г. срещу Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01884137/09.04.2025г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и са потвърдени същите изцяло. Административният орган е приел, че Р. Т. К. се е регистрирала по установения ред, като е заявила в НАП започване на трудова дейност като собственик ЕТ “••••••” от 20.03.2019 г. с осигуряване за фонд „Пенсии“, От 01.01.2023 г. тя е с осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. За периода от 18.11.2023 г. до 31.01.2025 г., Р. К. е получавала парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО и за периода от 19.08.2024 г. до 31.01.2025 г. е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО. В същото време за административния орган са налице доказателства, че Р. К. реално е упражнявала трудова дейност като собственик и представляващ ЕТ“••••••••”, с [ЕИК] – сключване и прекратяване на трудови договори, извършване на преводи на осигурителни вноски с електронно банкиране, разписване на заплати от името на ЕТ. Обстоятелствата, че има назначени последователно две лица на трудов договор, за административния орган не води до извод, че Р. Т. К. не е упражнявала трудова дейност, тъй като счита, че дейността на собственика на едноличния търговец не се изчерпва единствено с обявения предмет на дейност на едноличния търговец. Аргумент е, че упражняването на трудова дейност от собственика на ЕТ са действия, имащи отношение към самото функциониране на едноличния търговец и които са извършвани от името на едноличния търговец. Прието е, че Р. Т. К. по този начин е участвала лично в дейността на ЕТ. По отношение на Задължителни предписания № ЗД-1-15-01884137/09.04.2025г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив, директор на ТП на НОИ Пловдив е приел, че е поправена допусната в първо издадените предписания очевидна фактическа грешка по отношение на посочения в т.1 от тях период, тъй като е посочен месец 11.2022 г., вместо верния месец 11.2023 г. и това е отстранено съгласно чл. 38, ал. 3 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. Решение № 1040-15-115/24.04.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е съобщено на ЕТ на 25.04.2025г., видно от известие за доставяне на л. 9 от делото. Жалбата на ЕТ“•••••••“ срещу решението, сезираща Административен съд Пловдив, е подадена на 09.05.2025г. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят В. К. В. е свекърва на Р. К.. Заявява, че е работила като продавач консултант в ЕТ„••••••“, когато снаха й Р. е излязла в майчинство от юли 2023 г. до ноември 2024 г. През този период снаха й Р. не е посещавала магазина за работа, минавала е с количката да види детенцето за 5-10 минути, но не е работила там. През този период Р. К. не е била ангажирана с дейността на ЕТ„••••••“, а си е гледала детето. Свидетелката е поръчвала стока, продавала е в самото магазинче(предимно часовници, батерии, дребни стоки). Снабдяването се извършвало от съпруга на Р. - Д.. Свидетелят Д. Н. В. живее на семейни начала с Р. К., като тя му е работодател, тъй като е собственик на ЕТ„•••••••“. Заявява, че от една година работи там като продавач-консултант. Р. била излязла в майчинство, като той е работил по договор няколко месеца(2-3) през 2023г. с майка му, но не е имало много работа и е напуснал и е започнал да търси работа по специалността си като ел.техник. През 2024 г. пак е започнал работа в ЕТ„•••••“ по часовникарска специалност, понеже не си намерил друга работа и се наложило да се обучава и да започне да работа в магазинчето. Докато е бил в магазина, Р. почти не била минавала през магазина, само с количката и детето, което не се отделяло от нея. Заявява пред съда, че през този период Р. не е била ангажирана по никакъв начин с дейността на ЕТ••••••“. Майка му е поръчвала стоката по телефона и те са я докарвали. Като е работил, той лично е ходил да взима някои неща, които трябват. Съдът не констатира вътрешни противоречия в показанията на свидетелите, доколкото съответстват на дадените в административното производство. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата срещу процесното решение е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Въведен е задължителен административен контрол на дадените предписания пред ръководителя териториалното поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата и което решение може да бъде обжалвано пред административен съд. Издадените задължителни предписания са оспорени в съответния срок от ЕТ-жалбоподател пред директор на ТП на НОИ Пловдив, който е отхвърлил жалбата срещу тях с мотивирано решение. Съгласно чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът установява, че оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който е компетентният административен орган – чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 КСО. Не са допуснати процесуални нарушения при издаване на оспорвания административен акт. Изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е налице противоречие в мотивите на акта. Правният статус на търговец - физическо лице е регламентиран в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Съгласно чл. 58 от ТЗ едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват: 1. името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер; 2. фирмата, под която ще се извършва дейността; 3. седалището и адресът на управлението на дейността; 4. предметът на дейност. Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност. В регистъра се вписват данните по ал. 1. Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец. Едноличният търговец - физическо лице упражнява управленческите и представителни функции. Собственик и представляващ ЕТ„•••••• е Р. Т. К.. Това обстоятелство е отразено и вписано в Търговския регистър и е от значение за правоотношенията на едноличния търговец с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. Безспорно като собственик и представляващ на ЕТ•••••••“ в ТР е вписана госпожа Р. Т. К. за периода 01.11.2023г.-31.01.2025г. По делото се установява, че ЕТ„••••••“ е извършвало дейност, която е с предмет „Търговска дейност в магазин с различни стоки“. От събраните писмени доказателства се установява, че действително Р. К. е сключвала и прекратявала трудови договори, изплащала е заплати, онлайн е заплащала осигурителни вноски. Аргументите на жалбоподателя са, че това е било така, но основната дейност по продажба и снабдяване със стоки е изпълнявано от друго лице, наето на трудов договор – В. В., след това от Д. В., който също е назначен на трудов договор. Назначеното на трудов договор лице В. В. и впоследствие Д. В., не са били назначени за управител на ЕТ„•••••••. Нито едно от тях не е действало в качеството на управляващ и представляващ ЕТ„••••••“. Следва да се има предвид, че пълномощно(л.69), с което Р. Т. К. упълномощава Д. Н. В. да я представлява в качеството й на представляващ ЕТ“••••••“ е заверено от нотариус на 10.03.2025г.(тоест извън процесния период). Затова и относимите за управлението правни действия – сключване/прекратяване на трудови договори; изплащане на заплати, внасяне на осигуровки са извършвани от Р. К.. Именно тя е управляващ и представляващ ЕТ„••••••“ и като такъв е отразеното в ТР. След като Р. К. като едноличният търговец е извършвал дейност по управление и представителство и собственото му търговско образувание е действащо(за което има и подадена ГД), а предоставянето на стоки в магазина е възложено на лице по трудов договор, но основните дейности по управлението са извършвани именно от Р. К. ( която е обявена в ТР за представляващ ЕТ), то като правен резултат следва, че същата се счита за изпълняваща дейност и управляваща едноличния търговец, за което следва да бъде отразено законоустановените работни дни и съответният на тях осигурителен доход. С оглед на това задължителните предписания са за коригиране на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за самоосигуряващо се лице. Не може да бъде зачетено обстоятелството, че самата дейност по продажба и снабдяване със стоки за магазина, извършвана от друго лице, на което не е уредено надлежно упражняване на управленчески и представителни функции, чрез вписване в ТР на това обстоятелство, обосновава неупражняването на трудова дейност от К.. Щом като К. е имала отношение към функционирането и разпореждане/управление на съществени дейности на ЕТ(сключване/прекратяване на трудови договори, изплащане на заплати и осигуровки), то тя е упражнявала в пълен обем управлението и представителството като функции на ЕТ и юридически е извършвала дейност. Следователно за нея следва да се приеме, че е отработила съответните дни и е налице осигурителен доход, за което и са дадени задължителните предписания. С. З. предписания № ЗИ-1-15-01884137/09.04.2025г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив е поправена очевидна фактическа грешка относно една цифра в годината по отношение на месец 11.2023г.(2022г.) в Задължителни предписания № ЗД-1-15-01869209/10.03.2025г., което е извършено в съответствие с фактическите и правни основания, посочени в предписанията. Горното налага извод за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на НОИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева с оглед фактическа и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ответника, активната му процесуална позиция, ангажирането на доказателства и изготвянето на писмена защита. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пловдив, ХVI състав