Решение № 54 от 29.3.2022 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 407/2021 г.

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – З. С. И. с адрес гр.Д.град, ул.“•••••••••••••••, ЕГН ••••••••••, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-693/29.04.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 20.04.2021г. около 01: 20 часа в гр.Д.град, на бул.“Д. Благоев“№3, в игрална зала „Уинбет“ не е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с което е нарушил издадена Заповед № РД-01- 51/2021г. на Министъра на здравеопазването- въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др. са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. т.7 от Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, твърди се несъответствие в описаната фактическа обстановка. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният процесуален представител заявява, че поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, счита, че описаното нарушение не било установено. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Д.град – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 20.04.2021г. полицейските служители при РУ-МВР-Д.град- св.Д. Д., св.Д. К. и св.К. К. изпълнявали служебните си задължения, като извършвали контрол за спазването на въведените противоепидемични мерки в страната.

След полунощ, около 01, 20ч. същите посетили игрална зала „Уинбет“, намираща се на ул.“Димитър Благоев“№3 в гр.Д.град. Влизайки в помещението на игралната зала установили, че същата е в работен режим и вътре има около 20 души. От тях малцина имали поставени защитни маски- покривайки носа и устата им. Повечето от посетителите нямали такива маски, като сред тях бил и настоящият жалбоподател З. И. от гр.Д.град. Някои от посетителите на игралната зала сложили веднага маски след като видели влизащите полицаи, но други не си сложили. На жалб.З. И. полицейските служители изрично казали да си сложи маска, като същият отговарял, че пиел и затова не си поставял маска. Придвижвал се между игралните автомати и въпреки напомнянето от полицейските служители, жалб.И. не поставил защитна маска.

За констатираното нарушение, на същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение №254р-693/20.04.2021г., като в акта св.Д. Д. описал, че З. И. се намира в игрална зала „Уинбет“, движи се между игралните автомати и не е поставил защитна маска за лицето, покриваща носа и устата. Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед №РД /26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването.

Актът е съставен същата вечер и при опита да бъде връчен на жалб.И., последният отказал да го получи и си тръгнал. Това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля К. Г. К.. Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-693/29.04.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на жалб.З. И. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 07.07.2021г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е изпратена до адм.-наказващия орган на 14.07.2021г.- видно от представеното писмо от куриерската фирма (л.22) - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-693/20.04.2021г., наказателно постановление №254р-693/29.04.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Д. Д., на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Д. К., на свидетеля на отказа на жалбоподателя да подпише и да му бъде връчен акта К. К., от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

• При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р- 693/20.04.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.“.

Противоепидемичните мерки са въведени на 26.01.2021г. със Заповед № РД-01-51/2021г., като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.“.

Съобразно т.10 от същата заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.

Съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 20.04.2021г. около 01, 20 часа жалб.З. И. е заварен на закрито място, на което е имало и други хора. Мястото, където е заварен жалбоподателя, Съдът намира, че отговаря на понятието за обществено място. В Закона за здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.

Според показанията на разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени тези хора, било игрална зала. По смисъла на понятието за закрито обществено място, в съответствие с целта на закона следва да се отбележи, че това помещение отговаря на понятието за закрито обществено място и вложения в него смисъл. Същото е закрито помещение, покрито с покрив/ навес и има най-малко три плътни стени/ страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна.

В тази връзка е осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето- а именно жалб.З. И. е бил на закрито обществено място по време на действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени противоепидемични мерки в страната.

Следващият елемент от състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без предпазна защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на Министъра на здравеопазването.

В показанията си, както актосъставителят Д. Д., така и свидетелят по установяване на нарушението Д. К., както и свидетелят на отказа на нарушителя да подпише и да му бъде връчен акта, заявява, че част от заварените в заведението лица не са имали маски, като на тези от тях, които са имали поставени маски, не са били съставени актове за установяване на административно нарушение. В случая липсват дори и данни за това, че жалбоподателят е имал поставена маска. Дори воденият свидетел Атанас Малчев заявява в показанията си, че по време на проверката маските им са били свалени. Заявеното от полицейските служители за неносене на маска, се потвърждават дори и от тези показания на св.Малчев. И тримата полицейски служители в показанията си заявяват, че при влизането си в игралната зала, ясно са видели и установили кои лица са с маски и кои не, както и за това, че част от присъстващите са поставили веднага маските си и не са били санкционирани. Категорични са, че след приканване на жалб.И., последният не е поставил защитна маска, твърдейки, че консумира напитка, движейки се между игралните автомати. Ето защо Съдът възприе и кредитира показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители като обективни и реални.

Същите са последователни, безпротиворечиви и логични. Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприели ставащото в рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено в тази насока. Това, че същите не помнят конкретния нарушител не омаловажава заявеното от тях и възприятията, които пресъздават. И тримата свидетели заявяват, че са написали доста актове за установяване на административно нарушение, констатирани на въпросните дата и място, и е нормално да не си спомнят за конкретния извършител, още повече и заради изминалия период от време. Като такива Съдът възприе показанията и на свидетеля Малчев, които като цяло в съществените елементи не противоречат на показанията на полицейските служители и като цяло ги подкрепят.

При установено и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска, е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.

Тази забрана е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.З. И. е осъществил състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.

Действително, както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези допълнения към цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят върху възможността нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено административно нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.

Относно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният се е намирал в заведение, където се сервирали напитки и нямало как да консумира такива с маска на уста, следва да се посочи следното: - както бе описано по-горе, закритото обществено място е игрална зала с игрални автомати, която зала клиентите посещават, за да играят на хазартни игри. Консумацията на напитки не е основната функция на този вид заведения и същото не представлява питейно такова. Т.е. за клиентите на игралната зала не съществува задължение да консумират напитки, а ако решат да се възползват от предоставената им възможност, видно от показанията на разпитаните свидетели, е предвидено място в залата- бар, на който могат да консумират напитки. Възможността, предоставена от игралната зала играчите да пият питиета по време на игра, не освобождава по никакъв начин последните от задължението да носят предпазни маски на закрито обществено място. Приемане на противното би означавало за всеки с напитка в ръка да не важат никакви забрани на никакви места и заповедта на здравния министър да не важи за този тип хора. Такива изключения обаче не са предвидени в цитираната по-горе заповед, нито където и да било другаде.

Заповедта на Министъра на здравеопазването представлява общ нормативен акт по смисъла на чл.65 АПК. Съгласно цитираната разпоредба, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Разпоредбата на чл.73 АПК предвижда, че когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. В случая се касае до общ административен акт, който охранява здравето на гражданите при условията на пандемия, свързана с COVID–19 и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България извънредно положение.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

Според нормата на чл.120, ал.2 от Конституцията (като обща клауза за обжалване на всички административни актове, като в това общо понятие се включват нормативни, общи и индивидуални актове), гражданите и юридическите лица могат да обжалват всеки административен акт, който ги засяга, освен изрично изключените със закон.

Описаната заповед на Министъра на здравеопазването е общ, а не нормативен административен акт- съобразно разпоредбата на чл.65 от АПК, поради което и няма изискване за публикуването й в ДВ, а самата заповед е възпроизвела своята законна сила и е въвела задължения за субектите, считано от 26.01.2021г.

В обжалваното НП нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна. Наказаното лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си на защита в пълен обем. От всички събрани по делото доказателства липсват такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.З. И. е извършил нарушението, за което му е наложено административно наказание.

Поради което правилно е реализирана административно-наказателната му отговорност на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да бъде нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното административно наказание.

В същото време съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗЗдравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената на практика глобална пандемия, свързано е със създаване опасност за здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди.

Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е законосъобразно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата си по един адекватен начин.

В случая размерът на наложеното адм.наказание е минималният предвиден, като не съществува възможност за изменението му.

Съдът намира, че адм.-наказателно производство е протекло законосъобразно, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата си по един адекватен начин.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът