Решение № 710 от 2.5.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 и ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е въз основа на жалба, депозирана от А. И. Д. от [населено място], срещу Решение № 19/28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 3271/20.01.2025г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от А. И. Д., срещу Разпореждане (отказ) изх.№ [рег. номер]-026-0000126/07.01.2025г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, като неоснователна. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, с твърдения, че същото противоречи на административно производствените правила и материалния закон, въз основа на които се отправя искане за неговата отмяна. В проведеното открито съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище заявява, че поддържа жалбата, отправяйки искане за отмяна на атакувания акт. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - Варна, в депозирано писмено становище оспорва основателността на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена. В проведеното открито съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от процесуален представител ст.юрисконсулт Ц. С., която оспорва жалбата и отправя искане за нейното отхвърляне като неоснователна, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП – Варна. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: В ТД на НАП - Варна е образувано и висящо изпълнително дело №27130001107/2013г. срещу жалбоподателя А. И. Д. за установени и изискуеми публични вземания, които към 22.01.2025г. са в размер на 39308, 00 лева (видно от Справка за общите задължения, издадена на 22.01.2025г.). На основание чл.121 от ДОПК по ИД №27130001107/2013г. е издадено Съобщение за доброволно изпълнение, връчено на длъжника на 22.04.2013г. За обезпечаване събирането на публичните вземания, изискуеми от А. Д., с Постановление за налагане на предварителни обезпечителки мерки, издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, с изх.№ 4556-2/02.12.2015г., връчено на длъжника на 14.12.2015г., по изпълнителното дело е наложена възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с предназначение за офис, находящ се в [населено място], [улица], ет.2. Действието на възбраната е продължено с Постановление за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с изх.№ 4556#8/28.12.2015г., връчено на длъжника на 08.01.2016г. С. С. изх. № [рег. номер]-110-0004720/12.09.2024г. е насрочен опис на недвижим имот, представляващ офис, КИД 83510.238.10.54, находяш се в [населено място], област Шумен, [улица]. Съобщението е връчено на 17.09.2024г. чрез лицензиран пощенски оператор. Описът е извършен на 30.10.2024г. съвместно с оценител, в присъствието на длъжника, като това действие на публичния изпълнител е обективирано в Протокол за опис изх. № [рег. номер] - 028 - 0003546/30.10.2024г. С Жалба вх. № 49607/26.09.2024г. А. Д. - длъжник по ИД № 27130001107/2013г. по описа на ТД на НАП Варна /офис Шумен, оспорил Съобщение за насрочване на опис изх. № [рег. номер]-110-0004720/12.09.2024г. пред Директора на ТД на НАП – Варна, който с Решение № 227/03.10.2024г. оставил жалбата без разглеждане, като недопустима. Въпросното решение е оспорено пред Административен съд – Шумен, където е образувано адм.д.№ 492/2024г. по описа на ШАдмС. Въпросното съдебно производство понастоящем е приключило с Решение № 242/18.02.2025г., влязло в сила на същата дата, с което жалбата срещу Решение № 227/03.10.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена (обстоятелство, което е служебно известно на съда). На 05.11.2024г. публичният изпълнител издал Разпореждане за определяне на окончателна оценка изх. № [рег. номер]-104- 0001662/05.11.2024г., връчено на длъжника на 20.11.2024г. На 28.11.2024г. публичният изпълнител издал Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. № [рег. номер]-111- 0003996/ 28.11.2024г., с което съобщил, че на 17.01.2025г. по горепосоченото изпълнително дело ще се проведе търг с тайно наддаване по реда на чл.251-254 от ДОПК по отношение на самостоятелен обект в сграда, който съгласно КККР на АГКК представлява СОС с [идентификатор] с площ 46, 87 кв.м., [УПИ], 440, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, състоящ се от предверие, две стаи и баня/тоалетна, с първоначална цена 65000 лева без ДДС. Съобщението е връчено лично на длъжника на 17.12.2024г., видно от приложено известие за доставяне с обратна разписка. Несъгласен с цитираното Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване, А. Д. го оспорил пред Директора на ТД на НАП – Варна с жалба вх. № 67489/23.12.2024г. С Решение № 2/03.01.2025г., издадено на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП – Варна оставил без уважение жалба вх.№ 67489/23.12.2024г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от А. Д., срещу Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх.№ [рег. номер]-111-0003996/28.11.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, като неоснователна. Същото било оспорено пред Административен съд – гр.Шумен, който с решение № 384/13.03.2025г. по адм.д.№ 19/2025г. по описа на съда, влязло в сила на 13.03.2025г., отхвърлил жалбата срещу Решение № 2/03.01.2025г., като неоснователна. С Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, частично е прекратено производството по ИД№27130001107/2013г. срещу жалбоподателя А. Д. за следните изпълнителни титули: за задължения за здравно осигуряване по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. - в общ размер на 2810, 29лв.; за задължения за ДОО по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в общ размер на 688, 34лв.; за задължения за Универсален пенсионен фонд по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. - в общ размер на 268, 87лв. и за задължения за Универсален пенсионен фонд по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в общ размер на 1756, 44лв. или за задължения в общ размер на 5913, 11лв., от които главница 2347, 17лв. и лихви 3583, 94лв. С Решение № 3/03.01.2025г., издадено на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП – Варна оставил без уважение жалба вх.№ 67489/23.12.2024г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от оспорващия срещу Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., като неоснователна. Същото било оспорено пред Административен съд – гр.Шумен, който с решение № 522/03.04.2025г. по адм.д.№ 20/2025г. по описа на съда, влязло в сила на 03.04.2025г., отхвърлил жалбата срещу Решение № 3/03.01.2025г., като неоснователна. С Искане вх.№ ВхК-67489/13.01.2025г. А. Д. поискал публичният изпълнител да спре изпълнението по изпълнителното дело на основание чл.222 от ДОПК, с аргументи, че реалното изпълнение по делото е започнало, а въпросът относно направеното от него възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, поставен в производството по обжалване на Разпореждане за частично прекратяване на производството от 01.10.2024г. и Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване от 28.11.2024г. не са приключили. С Разпореждане за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение на основание чл.222 от ДОПК с изх.№ [рег. номер]-026-0000126/07.01.2025г., публичният изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен отказал да спре принудителното изпълнение на непогасени публични вземания по изпълнително дело № 27130001107/2013г., с общ размер на задълженията по изпълнителното дело 39103, 24 лева, в т.ч. главница 19079, 84 лева и лихва 18223, 40 лева, нелихвоносна главница 1800 лева и разноски 95 лева. За да постанови този правен резултат, публичният изпълнител приел, че не са налице предпоставките на чл.222 от ДОПК за спиране на изпълнителното производство. Несъгласен с Разпореждане за отказ от спиране на производството по принудително изпълнение на основание чл.222 от ДОПК с изх.№ [рег. номер]-026-0000126/07.01.2025г., А. Д. го оспорил пред Директора на ТД на НАП – [населено място] с жалба вх.№ 3271/20.01.2025г., който с Решение № 19/28.01.2025г., оставил жалбата без уважение, като неоснователна. Решаващият орган приел, че оспореното действие е осъществено от компетентен орган – публичен изпълнител, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и съдържание. Посочил е, че в разглеждания случай не е налице нито едно от посочените в чл.222 от ДОПК основания за спиране на производството по принудително изпълнение по ИД № 27130001107/2013г. по описа на ТД на НАП Варна/офис Шумен, както и, че не са предприети действия от страна на длъжника на основание чл.222“а“ от ДОПК. Решение № 19/28.01.2025г. било съобщено на оспорващия на 17.02.2025г. (видно от приложено известие за доставяне с обратна разписка). С жалба вх.№ Ж-03-34/25.02.2025г., депозирана по пощата на 24.02.2025г. (видно от положеното пощенско клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата), А. Д. оспорил Решение № 19/28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – [населено място] пред Административен съд – град Шумен, където е образувано настоящото адм.д.№ 113/2025г. по описа на ШАдмС. При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Решение № 19/28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид връчване на Решението на 17.02.2025г. и факта, че жалбата срещу него е подадена по пощата на 24.02.2025г. Същото е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо. При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема жалбата за неоснователна, по следните съображения: Атакуваното решение е издадено от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на акт на публичен изпълнител при ТД на НАП - [населено място], в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното Решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 19/28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП - [населено място] е валиден акт, издаден в надлежна форма. При постановяване на Решение № 19/28.01.2025г. и на потвърденото с него Разпореждане с изх.№ [рег. номер]-026-0000126/07.01.2025г. не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По делото няма спор, че жалбоподателят е длъжник по ИД № 27130001107/2013 г. по описа на ТД на НАП – Варна; че е собственик на процесния недвижим имот; както и, че по същото са предприети принудителни действия с цел събиране на установените публични задължения. Предпоставките за спиране на изпълнителното производство по реда на ДОПК са регламентирани в чл.222, ал.1 от ДОПК. Съгласно цитирания законов текст, с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането: при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител (т.1); при повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му (т.2); при смърт на длъжника - до приемане на наследството (т.3); при смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство или назначаване на представител по чл.11 (т.4); при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ или назначаване на представител по чл.11 (т.5); в други случаи, предвидени в закон (т.6). В случая обосновано публичният изпълнител и решаващият орган са приели, че не е налице нито една от визираните в чл.222 от ДОПК, предпоставки, съществуването на конкретна такава по същество не се и твърди от страна на оспорващия. Следва да се отбележи, че в чл.222а, ал.1 от ДОПК е предвиден особен случай за спиране на изпълнителното производство. Според цитираната разпоредба, с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, като се начисляват лихви за срока на спирането, в случай, че след определяне начина на продажба до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, длъжникът внесе 20 на сто от размера на вземанията и писмено се задължи да внася на органа по принудително изпълнение всеки месец по 20 на сто от тях. Внасянето на сумите се счита за извършено с отразяването му по съответната сметка. В случая не са налице и предпоставките на чл.222а от ДОПК, доколкото длъжникът не е предприемал действия за плащане на 20% от задълженията си, респективно не е поемал писмено задължение за тяхното погасяване на части съобразно предвиденото в разпоредбата. Нещо повече, със Съобщение изх.№ 240027-162-0003885 от 28.11.2024г., връчено на 13.12.2024г. на длъжника, на основание чл.243, ал.2 от ДОПК същият е уведомен за възможността да поиска спиране на принудителното производство на основание чл.222а от ДОПК до изтичане срока за подаване на предложенията за участие в търга с тайно наддаване, насрочен за 17.01.2025г., т.е. до 13.01.2025г. Оспорващият е депозирал такова искане на 03.01.2025г., но не е посочил, че желае да се приложи визираната в чл.222а от ДОПК процедура и, което е по-съществено, не е предприел визираните в чл.222а от ДОПК действия за погасяване на 20% от задълженията си към държавата, нито е посочил, че има намерение да се възползва от тази възможност. В този смисъл, правилно и законосъобразно приходната администрация е приела, че не е налице основание по чл.222 и чл.222а от ДОПК за спиране на принудителното изпълнение. Обоснован е и извода на ответника, че инициираните административни производства по повод оспорване от длъжника на Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх.№ [рег. номер]-111-0003996 от 28.11.2024г. и Разпореждане за частично прекратяване на производството изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г. не представляват основания за спиране на изпълнителното производство, по аргумент от цитираните по-горе разпоредби на чл.222 и чл.222а от ДОПК, както и предвид разпоредбата на чл.266, ал.4 от ДОПК, според която, жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение (каквото лице оспорващият не е). Освен това, към датата на издаване на обжалваното Решение № 19/28.01.2025г., въпросните административни производства са приключили с съответно с Решение № 2/03.01.2025г. и Решение № 3/03.01.2025г., с които жалбите срещу съответните актове на публичния изпълнител, са отхвърлени, като неоснователни, а понастоящем жалбите срещу тези Решения са отхвърлени от Административен съд - гр.Шумен с влезли в сила съдебни актове. На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът е бил надлежно информиран за всяко от описаните действия на публичния изпълнител в хода на принудително събиране, което изключва наведения от жалбоподателя довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В обобщение на изложеното съдът приема, че атакуваното решение на Директора на ТД на НАП - Варна е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и е постановено в съответствие с материалния закон. Поради това жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ТД на НАП - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Воден от изложените съображения и на основание чл. 268 от ДОПК, Административен съд – град Шумен