РЕШЕНИЕ

№ 1313

гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20231100900327 по описа за 2023 годИ.

Ищецът „Атмикс Бетон“ ЕООД твърди, че между него, като лизингополучател и „Порше лизинг БГ“ ЕООД, като лизингодател, е сключен договор за фИ.нсов лизинг, с предмет т. а. марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № ••••••••. По отношение на този товарен автомобил лизингодателят има сключен застрахователен договор с ответника „ЗАД ОЗК застраховане“ АД за застраховка „Каско за МПС”, обективиран в застрахователна полица № 0020190202200012, валидна от 31.01.2022 г. до 31.01.2023 г. Пояснява, че основание на претенцията му за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0020190202200012 е разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ.

Твърди, че е собственик на ремарке марка „Zaslav“, модел „D635А“ с рег. № ••••••••, за което ремарке има сключен застрахователен договор с ответника „ЗАД ОЗК застраховане“ АД за застраховка „Каско за МПС”, обективиран в застрахователна полица № 00201902022000615, валидна от 31.03.2022 г. до 31.03.2023 г. В срока на застрахователно покритие на тези полици – на 27.09.2022 г., в късния следобед, след 18 ч., в района на АМ Струма между Перник и София, посока Перник-София, след последния тунел, при управление на товарния автомобил с ремаркето от Б.А.Н., е настъпил покрит от застраховката риск – мълния причинява вреди на товарната композиция. В резултат на това събитие са нанесени частични вреди на застрахованите МПС-та, както следва: по товарния автомобил са увредени кабинната антена, ел. инсталации и електрооборудване и други уреди свързани тези инсталации, а по ремаркето са увредени кран модулатор, ел. инсталации и електрооборудване и други уреди свързани с инсталациите. Поддържа, че застрахователят е уведомен своевременно за така настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което са образувани щети № 0020-190- 0218-2022 и № 0020-190-0219-2022, по които са изготвени описи на увредените детайли по застрахованите товарен автомобил и ремарке. Твърди, че са представени всички изискуеми документи, доказващи настъпилото застрахователно събитие и нужни за изплащане на застрахователното обезщетение, но застрахователят отказва плащане на застрахователно обезщетение по щетите поради наличие на изключен риск по общите условия на застрахователните договори. Ищецът поддържа, че така направеният отказ е изцяло бланкетен и немотивиран и не са налице установени в закона и застрахователния договор основания за такъв. Посочва, че по данни на сервиз стойността необходима за възстановяване на нанесените щети по товарния автомобил е 64783.22 лв., която сума е заплатена от ищеца. Твърди, че е заплатил и стойността на ремонта на щетите по ремаркето, които възлизат на 4315.65 лева. Оспорва направеното от ответника възражение за съпричиняване.

Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 64783.22 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско за МПС”, обективирана в застрахователна полица № 0020190202200012, за причинените на т. а. марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № •••••••• вреди от застрахователно събитие, настъпило на 27.09.2022 г. и сумата от 4315.65 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско за МПС”, обективирана в застрахователна полица № 00201902022000615, за причинените на ремарке марка „Zaslav“, модел „D635А“ с рег. № •••••••• вреди от застрахователно събитие, настъпило на 27.09.2022 г. Претендира законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на завеждането на исковете до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. Като приложение към исковата молба е представено банково удостоверение, в което е посочена банкова сметка на ищеца, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „ЗАД ОЗК застраховане“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на описаните в исковата молба застрахователни правоотношения, но оспорва настъпването на покрит по тях риск. Оспорва настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, както и че претендираните от ищеца вреди могат да бъдат причинени от него. Оспорва правото на ищеца като лизингополучател на товарния автомобил да иска застрахователно обезщетение по застрахователна полица 0020190202200012. Заявява, че ищецът не представя никакви разходно- оправдателни документи за извършен ремонт, съответно че този ремонт е за отстраняване на последиците от настъпване на застрахователно събитие. Поддържа, че претендираните вреди са завишени. Твърди, че в сключия с „Порше лизинг БГ“ ЕООД застрахователен договор е предвиден начин на обезщетяване по експертна оценка или в доверен сервиз на застрахователя. който ред в случая не е спазен от застрахования.Прави възражение за съпричиняване, доколкото счита, че водачът на товарната композиция е следвало, в случай на влошена метеорологична обстановка, да паркира на безопасно място, тъй като бурята не може да настъпи инцидентно. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Между ищеца и ответника е сключена застрахователна полица 00201902022000615 от 31.03.2022 г. за имуществено застраховане, клауза „пълно каско”, на полуремарке марка „Trailor“, с рег. № ••••••••, рама SVH653WP0MA001877S и годИ. на производство 2022 г, за застрахователната сума 56132.32 лева, със срок на застрахователно покритие от 10.00 ч. на 31.03.2022 г. до 09.59.59 ч. на 31.03.2023 г., при уговорена застрахователна премия по застраховката от 707.27 лева, платима еднократно при подписване на полицата. Уговорено е, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или 14.15 лева, платим при подписване на полицата. Като начин на обезщетяване страните са уговорили експертна оценка, доверен и официален сервиз, като е посочено, че полицата е издадена по преференциални условия.

За полуремаркето – предмет на застрахователната полица, е издадено свидетелство за регистрация № 012360285/29.03.2022 г., в което полурумаркето е индивидуализирано с посочените в застрахователната полица рама и рег. №, като е посочено, че е марка „Заслав Д653А. Като собственик на полуремаркето е посочено дружеството ищец „Атмикс бетон“ ЕООД.

Между „Порше лизинг БГ“ ЕООД и ответника е сключена застрахователна полица 0020190202200012 от 31.01.2022 г. за имуществено застраховане, клауза „пълно каско”, на т. а. марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № ••••••••, рама YV2XTY0A8MB357844 и годИ. на производство 2022 г, за застрахователната сума 158422.23 лева, със срок на застрахователно покритие от 13.00 ч. на 31.01.2022 г. до 12.59.59 ч. на 31.01.2023 г., при уговорена застрахователна премия по застраховката от 1996.12 лева, платима еднократно при подписване на полицата. Уговорено е, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или 39.92 лева, платим при подписване на полицата. Представена е сметка за заплатени на 31.01.2022 г. дължимите по застраховката застрахователна премия и данък в общ размер от 2036.04 лева. Като начин на обезщетяване страните са уговорили експертна оценка, доверен и официален сервиз. В полицата като лизингодател е посочено ищцовото дружество, а като ползващо се лице е посочен застрахованият „Порше лизинг БГ“ ЕООД.

За товарния автомобил – предмет на застрахователната полица, е издадено свидетелство за регистрация № 012286302/27.01.2022 г., в което като собственик на автомобила е посочено дружеството „Порше лизинг БГ“ ЕООД, а ищецът е вписан като лице, което може да използва автомобила на основание, различно от правото на собственост.

Представен е договор за фИ.нсов лизинг от 15.12.2021 г., сключен между „Порше лизинг БГ“ ЕООД, като лизингодател и ищеца, като лизингополучател, в предмета на който е включен и т. а. марка „Волво“, модел „ФМ“, рама YV2XTY0A8MB357844. Посочено е, че е избран Вариант Б от ОУ – с остатъчна стойност, условно придобИ.е, като самите общи условия не са представени по делото.

При подписването на горепосочените застрахователни полици, застрахованите са декларирали, че са запознати с общите условия на застрахователя и са получили същите, като тези общи условия не са представени по делото, но доколкото застрахователят не е оспорил, че след покритите от клауза „пълно каско“ рискове са и щетите, получени в резултат на мълния /ответникът оспорва, че е настъпил такъв риск в случая, но не оспорва, че този риск се покрива от клаузата, при която са сключени процесните полици/, то Съдът приема за установено това обстоятелство.

На 28.09.2022 г. е подадено искане от застрахованото лице по застрахователна полица 00201902022000615 от 31.03.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 27.09.2022 г., около 19.15 ч. застрахователно събитие на магистрала Люлин, посока София, след 3тия тунел, а именно – гръм ударил зад кабИ.та, при което полуремаркето блокирало и останало на място, по която претенция в ответното дружество е заведена ликвидационна преписка № 0020-190-0219/2022 г. На 30.09.2022 г. до застрахованото лице е изпратено писмо от застрахователя, с искане за представяне на допълнителни документи. На 09.12.2022 г. е изготвен доклад по тази щета, като е прието, че следва да бъде отказано заплащане на застрахователно обезщетение.

На 28.09.2022 г. е подадено искане по застрахователна полица 0020190202200012 от 31.01.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 27.09.2022 г., около 19.15 ч. застрахователно събитие на магистрала Люлин, посока София, след 3тия тунел, а именно – гръм ударил зад кабИ.та, при което автомобилът угаснал и спрял, по която претенция в ответното дружество е заведена ликвидационна преписка № 0020-190-0218/2022 г. На 09.12.2022 г. е изготвен доклад по тази щета, като е прието, че следва да бъде отказано заплащане на застрахователно обезщетение, като на 15.12.2022 г. до застрахованото лице „Порше лизинг БГ“ ЕООД е изпратено писмо, с което застрахованият е уведомен за отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение по щетата, предвид липсата на категорични доказателства за причините за уврежданията.

Видно от постъпило като отговор на издадено съдебно удаостоверение писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, в района на АМ Струма, посока Перник – София, след последния тунел, на 27.09.2022 г., между 18.00 и 20.00 ч. има силна гръмотевична буря с валеж от дъжд. По време на бурята има условия за мълнии от типа „облак- земя“.

От показанията на свидетеля Б.А.Н. се установява, че свидетелят е лицето, управлявало процесната увредена композиция на 27.09.2022 г, която била натоварена с инертен материал от Студена, и се движела в посока София, по магистрала Струма. Времето било лошо и дъждовно, имало гръмотевици и мълнии, свидетелят карал с 85 км/ч, като на 200 метра преди влизане в последния тунел преди София гръмнало зад кабИ.та и електрическата част и камионът угаснали. Свидетелят трудно контролирал камиона, който продължил да се движи по инерция и на излизане от тунела спрял, като се опитал да отбие колкото може в дясно. Нямало нито аварийни, нито някакви други светлини и свидетелят сложил триъгълник и жълта жилетка и отишъл с фенерче да види акумулатора, в който нямало ток и камионът не искал да запали. Чакал пътна помощ до 4.30 ч. сутринта, която го закачила и закарала във „Волво“ с цялата композиция с материал. Там се установило, че мълнията, която е ударила през gps-антената, е изгоряла цялата инсталация на модулите на гондолата и на влекача. Свидетелят предполага, че след като го е ударила гръмотевица/мълния през антената, тя е по електрическата верига и зад кабИ.та се намирал целият компютър, който движи системата на камиона. Електрическата верига е монтирана зад кабИ.та, долу при шасито и след като е изгоряла, няма светлини и двигателят загасва. Видимите щети по автомобила извън електрониката били черно петно отгоре на кабИ.та, където gps-антената била също обгоряла.

От показанията на свидетеля Б.Н.Т. се установява, че свидетелят е ръководител „Транспорт“ в ищцовото дружество и като такъв отговаря за камионите и е запознат с процесния инцидент. Шофьорът му се обадил при произшествието и казал, че е изгаснал камионът в движение в тунела. Изпратили „Пътна помощ“ през нощта, която издърпала цялата композиция във „Волво“-сервиз, защото камионът бил гаранционен. Там свидетелят видял камиона на сутринта, като видимо по него нямало поражения и удари, а единствено антената отгоре на кабИ.та била обгоряла. Сервизът не могъл да пробва дали работи електрониката, защото първо завели щета при застрахователя. Дошъл човек, видял автомобила, снимал каквото му трябва и антената, след което „Волво“ започнали да тестват автомобила и се оказало, че цялата електроника на автомобила е изгоряла.

От показанията на свидетеля В. П. Д. се установява, че същият е служител на ответника и като такъв му е възложено да извърши допълнителен оглед във връзка със заведената щета относно влекача. На 07.12.2022 г. отишъл заедно с вещото лице в сервиза на „Волво“ в Божурище. Тогава влекачът не бил наличен в сервиза, като служителят на сервиза им показал голям дървен сервиз, в които имало много кутии с електронни модули, като служителят на сервиза им казал, че всичко това е увредено и свалено от влекача. Свидетелят започнал да описва всеки един от модулите, като видимо по тях нямало следи от изгаряне. На въпроса как е установено, че тези детайли са увредени, служителят на сервиза обяснил на свидетеля, че при докарването му влекачът бил закачен на диагностична ел. система и когато тя не давала комуникация с определен модул, те го сменяли с друг модул и така установявали, че съответният модул и датчик.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като непротиворечиви, логически обосновани и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че показанията се основават на лични и непосредствени възприятия на свидетелите, които не са пряко заинтересовани от изхода на делото. Заявеното в представените по делото уведомления-искания за заплащане на застрахователни обезщетения не опровергава дадените показания на свидетеля Н., че именно той е управлявал процесната композиция, което обстоятелство се установява и от представения по делото от ищеца пътен лист.

От приетите по делото заключения на вещите лица Г. Р. Х. и И. А. Т. по допуснатите съдебно-технически експертизи, които заключения Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени, включително и от уточненията, направени при изслушването на вещите лица по реда на чл. 200 от ГПК, съответно вещото лице Х. в съдебно заседание на 17.04.2024 г. и вещото лице Т., в съдебните заседания от 17.04.2024 г. и 13.06.2024 г., се установява, че описаните щети по товарния автомобил и полуремаркето е възможно да настъпят в резултат на удар от мълния. Поразяването на автомобила от мълния може да нанесе поражения в електрическите и електронните системи на автомобила, независимо от наличието на защита против електростатично напрежение в автомобила, тъй като при попадане в зоната на мълния се получава въздействие на статично напрежение многократно надхвърлящо гарантираната защита от пренапрежение.

Скоростта, с която се е движил автомобила в момента на възникване на мълнията не е от значение за настъпването и степента на пораженията. Проводниците, свързващи обгорената антена на автомобила с електрическата му система са достатъчни да пренесат електрически ток, който да се окаже по- висок от този, за който са предназначени да работят. Протичането на ток с пренапрежение в повечето случаи не води до видима промяна на електронните елементи, но въпреки това те престават да функционират нормално. Според вещото лице Х. е възможно само електрониката по предния корпус на товарния автомобил да е увредена, без двигателят на автомобила да е увреден, поради магнитната индукция, която се получава вследствие на разряд на мълнията в земята. Земята става като магнит и доколкото става въпрос за фИ. електроника, тя изключва при доближаването на силен магнит, без да има видими последствия и изгаряния по нея. Металът е отличен проводник на електрическа енергия, като напрежението е огромно. Т. нар. „клетка на Фарадей“ представлява своеобразна конструкция, защитаваща човека, тъй като тя поема електрическия заряд и го изпраща в земята. В случая такава „клетка на Фарадей“ е автомобилът и в този случай мълнията премИ.ва в земята, без да засегне шофьора или пътниците, независимо, че автомобилът може да бъде увреден. Обстоятелството, че по време на процесното събитие е валял дъжд, съответно гумите са били мокри, е допринесло за протичането на електрически ток от корпуса на автомобила към пътното платно, което се явява изхода на мълнията. Антената на товарния автомобил Волво е поела електрическия заряд, което се установява от анализирания от вещите лица представен по делото снимков материал, като токовият удар се е разпрострял по електрониката на автомобила през антената и е довел до вторичния ефект на електромагнитната индукция. Фарадеевият кафез може да защити само от електрически полета, но магнитните такива все още могат да проникнат. От анализираната от вещото лице Т. разпечатка на данни от GPS системата не може да се установи скоростта на движение на процесния товарен автомобил, както и дали същият се е движил на собствен ход или с помощта на друг автомобил при регистрираните в системата на 27.09.2022 г., 28.09.2022 г. и 04.10.2022 г. промени в местоположението му. Увредените електронни блокове не подлежат на ремонт, тъй като се изграждат с интегрални схеми. Пазарната цена на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по товарния автомобил Волво, към датата на застрахователното събитие /27.09.2022 г./, при ремонт с нови оригИ.лни части с начислен ДДС възлиза на 64964.48 лева, а пазарната цена на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по полуремаркето, към датата на застрахователното събитие /27.09.2022 г./, при ремонт с нови оригИ.лни части с начислен ДДС възлиза на 4171.63 лева.

Съдът намира за неоснователно заявеното от ответника, след приключване на устните състезания по делото, искане за възобновяване на съдебното дирене, доколкото не намира основания измежду посочените в чл. 253 от ГПК за промяна в произнасянията си относно заявените от страните в хода на съдебното дирене доказателствени искания.

По иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ за застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 00201902022000615.

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор – чл. 394 от КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключената застрахователна полица № 00201902022000615. Разпоредбата на чл. 343, ал. 1 КЗ определя застрахователния договор като договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено застраховане по чл. 399 КЗ, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.

Легалната дефиниция на договора сочи ясно, че целта и смисълът на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено при имуществените застраховки по правилото на чл. 404 КЗ. Осигуряването на застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя престация, което означава, че възникването на задължението за носене на риска съвпада с момента на влизане на застрахователния договор в сила. Щом като е влязъл в сила, застрахователният договор осигурява застрахователно покритие и обратната хипотеза не е възможна. В случая сключеният от страните застрахователен договор е влязъл в сила, с плащането на договорената застрахователната премия /страните не оспорват обстоятелството че дължимата застрахователна премия е платена/. Затова спорно между страните се явява обстоятелството законосъобразен ли е отказът на ответника да заплати застрахователното обезщетение, съответно налице ли е настъпването на покрит от застраховката риск.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства /писмото на Национален институт по метеорология и хидрология, свидетелските показания на свидетеля Н. и експертните заключения/ се установява настъпването на такъв риск, в срока на действие на застрахователната полица - на 27.09.2022 г., а именно паднала мълния, която е засегнала полуремаркето, което съгласно гореизложените в решението мотиви Съдът е приел за установено, че е риск, покрИ. от клаузата „пълно каско“, който ответното застрахователно дружество се е съгласило да покрива. От представените па делото описи, съставени по повод образуваната в ответното дружество щета и от експертните заключения се установяват и нанесените на застрахованото имущество щети в резултат на попадането на мълния върху товарния автомобил, част от товарната композиция на който е процесното полуремарке.

Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението по чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ по процесния застрахователен договор.

При имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Разпоредбите са императивни и имат приоритет пред клаузите на общите условия, предвиждащи нещо различно. Според заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, действителната стойност на нанесените щети по полуремаркето към датата на застрахователното събитие /27.09.2022 г./ възлиза на 4171.63 лева, която стойност включва материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по полуремаркето, при ремонт с нови оригИ.лни части с начислен ДДС. В случая, предвид датата на производство на полуремаркето /2022 г./ и срокът му на експлоатация до настъпване на процесното събитие /8 месеца/, ремонтът следва да бъде извършен именно с нови оригИ.лни части. Следователно вземането на ищеца за застрахователно обезщетение е в размер на 4171.63 лева.

Така определеният като дължим размер на застрахователно обезщетение не следва да бъде намален, във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване. Ответникът поддържа, че застрахованият е допринесъл за настъпване на вредите по застрахованото имущество, тъй като служителят му, на когото е било възложено управлението на превозното средство, не е реагирал адекватно на влошената метеорологична обстановка и не е паркирал превозното средство на безопасно място, докато отмине бурята. Съгласно чл. 395, ал. 1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съгласно константната съдебна практика, заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка между нанесените на полуремаркето вреди и поведението на неговия водач липсват. Съгласно експертното заключение на вещото лице Х. гръмотевичните бури не са необичайно явление в България, но мълниите рядко удрят колите. В този смисъл водачът не е бил длъжен да предприеме някакво специално действие, когато е възприел, че започва гръмотевична буря, доколкото поразяването на превозното средство от мълния по време на такава буря не е често срещано явление, а по скоро изключение. Причинната връзка между настъпването на вредите и поведението на застрахования не може да бъде презюмирана, като същата следва да се докаже в процеса, на основание чл.154 ГПК, от застрахователя /каквито указания са дадени с изготвения по делото доклад/.

Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават Съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Ето защо следва да се приеме, че направеното от ответника възражение за намаляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение е неоснователно.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 4171.63 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4315.65 лева.

По иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ вр. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ за застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0020190202200012.

Не е спорно между страните, че предмет на тази застрахователна полица е лизингово имущество. Съгласно чл. 384, ал. 1 от КЗ, преди сключването на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на фИ.нсов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. Когато има сключена такава застраховка, при изплащане на дължимо по нея обезщетение, лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител /арг. от чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ/. Следователно, за да може лизингополучателят да получи дължимото по застрахователния договор обезщетение в горепосочената хипотеза, без да е страна по този договор, следва да се установи, че застрахованото лизингово имущество е предмет на договор за фИ.нсов лизинг, по който да е уговорено, че застрахователната премията по договора за имуществена застраховка на лизинговото имущество е дължима и платима от лизингополучателя. В случая ищецът е представил договор за фИ.нсов лизинг, сключен между него и застрахованото по застрахователна полица № 0020190202200012 лице, но от съдържанието на този договор не може да се установи постигнато от страните съгласие застрахователната премия по договора за имуществена застраховка на лизинговото имущество да е дължима и платима от лизингополучателя.

Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът не доказва, че е носител на правото да получи застрахователно обезщетение по процесната полица в хипотезата на чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ, съответно предявеният иск да бъде осъден застрахователят да му заплати застрахователно обезщетение за нанесените на товарния автомобил вреди във връзка с процесното събитие е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на производството, ищецът има право на направените разноски, съразмерно на уважената част на исковете - арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК. В дължимите на ищеца разноски следва да бъдат включени тези за заплатена държавна такса в размер на 2763.95 лева; за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6200 лева; за заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 600 лева и за съдебно удостоверение – 5 лева. С оглед възприетите като подлежащи на възстановяване от ответника разноски, същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 577.70 лева.

Ответникът е поискал присъждане на разноски, като съразмерно отхвърлената част на исковете му се дължат такива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 8415.31 лева /7416 лева заплатено адвокатско възнаграждение; 1500 лева депозити за възнаграждение за вещи лица и 40 лева депозит за свидетел/.

Мотивиран от горното, Съдът