Решение № 254 от 11.7.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 632/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Б. Б. с ЕГН: •••••••••• от гр. С., ул. „Н.В.Г.“ № 26, ет. 4, ап. 8 срещу Б. Б. Б. с ЕГН: •••••••••• от гр. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника под пълно запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС. В исковата молба се излага, че ответницата е сестра на ищцата. През 1989 г., докато била студентка в университета, ответницата започнала да проявява признаци на параноидна шизофрения – говорела, че всички искат да я убият и всички я преследват. През същата година направила опит за самоубийство. Предписано й било медикаментозно лечение, което не приемала дълго, тъй като се чувствала зле от лекарствата. Твърди се, че ответницата не е излизала от дома си цели 30 години, никога не е работила и не е имала никакъв социален живот като за нея грижи полагали родителите й, които починали през 2021 година. От тогава за нея се грижи ищцата като й носи храна. Излага, че ответницата е неадекватна, не разбира какво й се говори и понякога става агресивна. Посочено е, че липсва медицинска документация относно здравословното състояние на ответницата, тъй като не била водена на лекар от 1989 година. По изложените съображения ищцата моли ответницата да бъда поставена под пълно запрещение, при условията на евентуалност под ограничено такова. На ответника Б. Б. Б. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, чрез назначения й особен представител адв. Е. М., като в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура не е изразила становище по исковата молба. В съдебно заседание ищцата А. Б. Б., чрез пълномощника си адв. Б. Й. поддържа молбата за поставяне под пълно запрещение на ответника. Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на молбата. При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното: Видно от удостоверение за съпруг и родствени връзки, изх. № РСЦ23-УГ0-6390/10.10.2023 г., издадено от Община Столична, р-н С., ищцата А. Б. Б. е сестра на ответницата Б. Б. Б.. Прието е заключение по допусната съдебно-психиатрична експертиза, според което Б. Б. Б. страда от психично заболяване „Параноидна шизофрения. Хроничен ход. Параноидно-халюцинаторен синдром. Промяна на личността /устойчив и невъзвратим личностов дефицит/“. Заболяването представлява продължително разстройство на съзнанието, което уврежда способността на осв. да разбира свойството и значението на действията и да ги ръководи. Поради хроничният ход на заболяването и настъпилата промяна на личността, осв. Б. не може да се грижи самостоятелно и разумно за работите си и да защитава делата си. Невградима е дори в ежедневието си, няма добри отношения с близките си и съседите, не приема медикаменти, не посещава лекар-психиатър, поради което трудно се контролира болестният процес. Вещото лице д-р П. е констатирала, че ответницата не може да бъде изведена от дома си с разумни доводи, затваря вратата под носа на изследващия и познатите й, започва да издава звук като „съскане“ от напрежение. Става напрегната, агресивна и неподчиняема. Заболяването е нанесло трайни вреди на личностовото и социално функциониране, което не може да се възстанови. Според вещото лице е налице пълна недееспособност и следва да бъде поставена под пълно запрещение. От разпита на свидетеля Л. Г.а И. се установява, че не познава Б., но е познавала родителите й. От тях знае, че Б. не е напускала дома си още от студентските си години. Многократно баща й е идвал в офиса на свидетелката, за да се среща с другата си дъщеря А.. От родителите на ответницата свидетелката знае, че ходела чисто гола в къщи, че има психичен проблем, който се опитвали да лекуват, но без успех. Свидетелката Ю. С. – А. познава ответницата Б. Б. от както се е родила, тъй като живеят в една кооперация. Когато Б. станала студентка отключила психичен проблем, като в някой моменти ставала агресивна. Сутрин се чували викове като нечленоразделна реч и после всичко утихвало. Съседите от кооперацията се страхували от Б. и гледали да не я срещат. Виждали са я гола до прозореца и по нощница около кооперацията. Според свидетелката с Б. не може да се проведе нормален разговор, няма ясна дикция и не може да се разбере какво говори. В момента за нея се грижи сестра й А. и още един човек, който помага. Свидетелят Б. М. Г. посочва, че познава Б. от 1984 година, когато била добре, но след това 20-30 години не била излизала от дома си. Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на Б. Б. Б.. Същата е в занемарен външен вид, въобще не е ориентирана за собствена личност, за време и място. На зададените въпроси отговаря неадекватно, става напрегната и раздразнителна. Твърди, че се казва Д. и е мъж. Не познава сестра си и не знае коя е. Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от сестрата на ответницата, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК. Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и степента на състоянието на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение. Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от слабоумие или душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси. С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица. В конкретния случай поставянето на ответника под пълно запрещение се преценява от съда, че е именно в негов интерес, с оглед здравословното му състояние. От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че Б. Б. Б. страда от „Параноидна шизофрения. Хроничен ход. Параноидно-халюцинаторен синдром. Промяна на личността /устойчив и невъзвратим личностов дефицит/“. Степента на страданието при нея е такова, че я ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Т. е. налице е първият критерий- медицински за признаването й за недееспособна по чл.5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Съдът намира, че състоянието й е изключително тежко, тъй като не е ориентирана за собствена личност, за време и място. На зададените въпроси отговаря неадекватно. Това състояние се потвърждава и от разпита на свидетелите Ю. С. – А. и Б. М. Г., чиито показания съдът кредитира като обективни и безпристрастни. Свидетелите имат непосредствени впечатления за здравословното състояние на ответницата преди 30 години и към момента. Съдът кредитира и приетата съдебно-психиатрична експертиза, която дава категорично заключение, че наличното заболяване при ответницата представлява продължително разстройство на съзнанието, което уврежда способността на осв. да разбира свойството и значението на действията и да ги ръководи. Поради хроничният ход на заболяването и настъпилата промяна на личността, осв. Б. не може да се грижи самостоятелно и разумно за работите си и да защитава делата си. От това съдът прави извода, че Б. Б. следва да бъде поставена под пълно запрещение. Към настоящия момент нейните възможности са напълно ограничени в степен, че не може въобще да се справя сама със своите работи. По изложените съображения, съдът