РЕШЕНИЕ

№ 484

гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900601 по описа за 2022 година Иск с правна квалификация чл.74, ал.1 ТЗ.

Ищцата С. Г. Д. от гр.П., представлявана от пълномощника адв.П. К. от АК-Пловдив, е предявила иск против „ИНТЕРКОЛЕЖ-С“ ООД с ЕИК 115177096 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Дунав № 78 за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на извънредно ОСС, проведено на 19.10.2022 г., с които ищцата е изключена като съдружник поради извършени и неотстранени нарушения по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ / Решение по т.1/, същата е освободена и като управител, без да бъде освободена от отговорност / решение по т.2/, прието е да се изплатят дяловете по техния номинал на изключения съдружник / решение по т.3/, разпределението на освободените от изключения съдружник- 66 дружествени дяла с номинална стойност 50 лв. на обща стойност 3300 лв. да се поемат от останалия съдружник В. Д. Д. / решение по т.4/, съдружникът В. Д. Д. да внесе сумата на дяловете на изключения съдружник за допълване капитала на дружеството до вписания му размер / решение по т.5/, приет е и се подписва актуален дружествен договор, в който са отразени всички настъпили промени / решение по т.6/, както и да се отмени взето от съдружника В. Д. Д. решение, с която същата е избрана за управител на „Интерколеж-С“ ЕООД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е съдружник в ответното дружество като притежава 66 дяла от капитала му. Останалите 34 дяла били притежание на другия съдружник В. Д. Д.. Заедно с поканата за свикване на извънредно ОСС на 19.10.2022 г., връчена на ищцата от другия съдружник по време на провеждането на общо събрание на 16.09.2022 г., било връчено и „Предупреждение за изключване“, в което, в седем точки, се твърдели извършени от нея нарушения на задължението й по чл.126, ал.3, т.1 от ТЗ- да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, и по чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ- да не извършва действия против интересите на дружеството.

В исковата молба ищцата излага подробни съображения, с които оспорва описаните в предупреждението за изключване нейни действия против интересите на дружеството, както и бездействие, изразяващо се в неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството. Твърди, че горното било установено категорично с представените по време на ОСС на 19.10.2022 г. от нея писмени доказателства. Въпреки това, били взети процесните решения.

Ищцата поддържа, че същите са взети в нарушение на нормите на ТЗ, а именно:

Нарушена била разпоредбата на чл.137, ал.3 от ТЗ- решението по т.1 за изключването й като съдружник било взето с 34% от капитала, а не както се сочело в Протокола- със 100% от него; Нарушен бил чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, тъй като липсвали основанията за изключването й; Решенията от т.2 до т.6 от протокола били взети без изискуемото мнозинство, тъй като изключването на ищцата като съдружник с решението по т.1 не водело до лишаването й от възможността да гласува и по останалите въпроси от дневния ред; Решението по т.3 противоречало на императивната разпоредба на чл.125, ал.3, вр.ал.1, т.2 ТЗ, според която имуществените последици при прекратяване на членството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването; Решението по т.6 за приемане на актуален дружествен договор било незаконосъобразно, тъй като на ОСС на бил представен такъв и не бил обсъждан; Решението за избор на В. Д. Д. за управител, което било взето еднолично от нея след проведеното ОСС на 19.10.2022 г., не било взето по реда на чл.147, ал.2 ТЗ, каквито предпоставки липсвали.

Въз основа на горното е предявен иск за отмяна на решенията като незаконосъобразни.

Ответното „ИНТЕРКОЛЕЖ-С“ ООД, представлявано от назначения особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК, е депозирал отговор, в който поддържа становище за основателност на предявения иск.

Третото лице-помагач В. Д. Д.- съдружник в ответното дружество, встъпила в процеса, за да подпомага ответника, е депозирала отговор на исковата молба, подаден чрез пълномощник адв.С. И. от САК / л.254/, в който застъпва становище за неоснователност на иска. Поддържа, че е спазена процедурата по свикването и провеждането на ОСС от 19.10.2022 г. Излага конкретни доводи за осъществени от ищцата нарушения по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ по всеки отделен пункт в отправеното й писмено предупреждение за изключване. Счита, че решенията на ОСС са взети с необходимия според закона кворум и в съответствие с императивните норми на ТЗ.

Подадено е и второ становище от третото лице- помагач, чрез друг упълномощен представител- адвокат А. Д. от АК-Пловдив / л.302/, с което се иска прекратяване на производството поради недопустимост на исковете като предявени при липса на правен интерес. Искането е мотивирано със становището, че тъй като решението за изключване на съдружник произвежда незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите органи и съдружниците, то й ищцата след изключването си с решението по т.1, е загубила това си качество, а от там и правния си интерес да атакува взетите от ОСС решения. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

Възражението за недопустимост на исковете е неоснователно.

Противоречието в съдебната практика по този въпрос е преодоляна с приетото ТР от 31.05.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че е допустим иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание.

В допълнителната си искова молба по чл.372 ГПК ищецът поддържа съображенията си за незаконосъобразност на решенията на ОСС. Оспорва изложените в отговора от третото лице-помагач твърдения за извършени от нея нарушения по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, излагайки подробно хронологията на сложилите се отношения между съдружниците. Заявява, че изключването й като съдружник е предприето не заради нейни действия, а за да не се търси имуществената отговорност на другия съдружник В. Д. за извършени от нейна страна действия, които били допринесли за причиняване на имуществени вреди на дружеството. В подкрепа на това излага твърдения за сключени от последната неизгодни за дружеството договори. Допълнителни обстоятелства в тази насока, вкл.настъпили след завеждане на делото, ищцата навежда в молба-становище вх.№ 16130/18.05.2023 г. и в молба-становище вх. № 24974/09.08.2023 г. В допълнителния си отговор по чл.373 ГПК ответникът, чрез особения представител адв.Ш., счита за основателни изложените от ищеца доводи.

Страните са ангажирали доказателства. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Безспорно е по делото, а и се констатира при справка в Търговския регистър, че ответното „Интерколеж С“ ООД с ЕИК 115177096 е вписано първоначално като еднолично, чийто предмет на дейност е свързан с качеството му на учредител на Земеделски колеж-Пловдив / понастоящем Висше училище по агробизнес и развитие на регионите /ВУАРР/, гр.Пловдив/ и се изразява в създаване на ОРГАНИЗАЦИОННИ, МАТЕРИАЛНИ, КАДРОВИ, ПРОГРАМНИ, УЧЕБНО - ПРОИЗВОДСТВЕНИ, ИНФОРМАЦИОННИ, ФИНАНСОВИ И СОЦИАЛНИ УСЛОВИЯ И ОБСТОЯТЕЛСТВА за развитието на учебното заведение. Установява се, че след смъртта на ЕСК- Д.К. Д., и извършена делба на дружествени дялове, дружеството е поето от неговите наследници по закон- ищцата С. Г. Д.- негова ••••, получила 66 дяла от капитала, и В. Д. Д.- негова ••••, получила 34 дяла от капитала. Вписването на тези промени в обстоятелствата в ТР е извършено на 04.01.2021 г. В периода от 23.12.2020 г. до 28.09.2022 г. като управители на дружеството са били вписани и двете съдружнички, представляващи ЮЛ заедно и поотделно, като на последно посочената дата като управител е заличена В. Д. Д. на основание взето решение от ОСС от 16.09.2022 г. Не се формира спор относно законосъобразността на процедурата по свикване на процесното извънредно общо събрание от 19.10.2022 г., доколкото в исковата молба не са релевирани подобни възражения. В тази връзка е установено по делото, че поканата, съдържаща дневен ред, както и предупреждение за изключване на съдружника С. Д. по реда на чл.126 ТЗ / л.47-53/ са връчени на ищцата на 16.09.2022 г. Документално установено е по делото също така, че на 19.10.2022 г. в 15 ч. в нотариалната кантора на нотариус Теодора Кашилска, рег.№ 227, находяща се в гр.Пловдив, се е провело извънредното Общо събрание на съдружниците на „Интерколеж-С“ ООД, на което са присъствали лично съдружниците С. Д. и В. Д.. На това събрание са взети решенията по предвидения в поканата дневен ред, оспорени в настоящото производство, а именно: по т.1- за изключване на съдружника С. Г. Д., по т.2- Освобождаване на С. Г. Д. като управител на дружеството, без същата да бъде освободена от отговорност, по т.3- изплащане на дяловете от капитала по техния номинал на изключения съдружник от оставащия съдружник, по т.4- Разпределяне на освободените от изключения съдружник дялове от оставащия съдружник, по т.5- внасяне на дяловете на изключения съдружник за допълване на капитала на дружеството до пълния му размер; по т.6- Промяна на действащия дружествен договор, приемане и подписване на нов дружествен договор/учредителен акт/.

Според протокола решенията са взети с гласа на съдружника В. Д. Д., равняващ се на 34 дяла от капитала на дружеството, като в документа е записано, че мнозинството съставлява 100 % от капитала. Ищцата не е гласувала както при вземане на решението за изключването й, както повелява разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.второ от ТЗ, според което изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството, така и при вземане на останалите решения. Неоснователни са възраженията в исковата молба за нарушение на изискванията за мнозинство при приемане на решенията. В съответствие със закона делът на ищцата е приспаднат от капитала при определяне на мнозинството за вземане на решение за изключването й, в резултат на което това решение е взето с единодушие от другия съдружник, притежаващ останалата част от дяловете от капитала. Предвид незабавното действие, което решението за изключване има в отношенията между съдружника и дружеството, също в съответствие със закона относно изискуемото мнозинство са взети и останалите решения.

Спорът по делото се концентрира относно изложените в писменото предупреждение твърдения за действия и бездействие, квалифицирани като такива по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, послужили като основание за изключването на ищцата като съдружник, т.е., относно материалната законосъобразност на решенията. В тази връзка, от доказателствата по делото се установява следното:

Предупреждението за изключване на ищцата като съдружник, приложено на л.47- л.53 от делото, е отправено от В. Д. Д. в качеството й на управител и съдружник в дружеството. В същото в общо седем пункта са изброени обстоятелствата, квалифицирани като нарушения на задължението й да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството / чл.126, ал.3, т.1 от ТЗ/, както и за действия от нейна страна против интересите на дружеството / чл.126, ал.3, т.3 ТЗ/. Всички те са послужили като основание за вземане на решението на ОСС на 19.12.2022 г. за изключване на ищцата.

В п.1 и п.2 от предупреждението се сочи, че с нотариална покана, връчена на ищцата на 10.01.2022 г., от нея е изискана цялата документация /счетоводна, финансова, трудова и дружествена/ на ВУАРР и „Интерколеж-С“ ООД за времето от 29.12.2020 г. до датата на поканата, която не е представена и до която съдружникът В. Д. нямала достъп. Била е поканена да преустанови противоправните си действия по вземане на еднолични решения за управлението на ВУАРР- еднолично се е назначила за представляващ висшето училище без за това да е проведено общо събрание, приканена е била да спазва разпоредбите на ТЗ и дружествения договор относно задължението си да осигури достъп до дружествените дела. Обобщено, това поведение е квалифицирано като възпрепятстване на основните права на В. Д. като съдружник да участва в управлението на дружеството, да бъде осведомявана за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството / чл.123 ТЗ/.

Цитираната нотариална покана е приложена на л.280 от делото.

След получаване на предупреждението, с имейл от 27.09.2022 г. / л.278- гръб/, ищцата е поканила съдружника си да заповяда на адреса на дружеството, за да се запознае с цялата документация. В отговор също по имейл от 02.10.2022 г., В. Д. уведомява, че не е възможно да посети адреса лично поради здравословното си състояние, като е посочила конкретни документи относно ВУАРР и дружеството, които е поискала да й бъдат изпратени по имейл. Последвало е писмо по електронната поща от ищцата, в което е посочила, че дружествената документация на „Интерколеж-С“ ООД и на ВУАРР е на разположение на адреса на дружеството, че не се съхраняват лично от нея и се намира в отделите „счетоводен“ и „Личен състав“. Независимо от това изисканите документи са изпратени от ищцата на другия съдружник чрез куриер на 10.10.2022 г., както и са били предоставени на проведеното извънредно ОСС на 19.10.2022 г., което обстоятелство е удостоверено от нотариуса в съставения протокол.

При така описаните обстоятелства се налага извод, че не е налице поведение по смисъла на чл.126, ал.3 т.1 или т.3 от ТЗ, осъществено от ищцата. На първо място ще се посочи, че само по себе си непредоставянето на описаната документация не може априори да бъде характеризирано като конкретна проява на ищцата, засягаща упражняването на определени неимуществени права на другия съдружник и с това да е насочено срещу интересите на дружеството. Всеки един съдружник в дружеството с ограничена отговорност (съгласно чл. 123 ТЗ) има право да получава по всяко време информация за цялостното състояние на дружеството и да преглежда търговските книги и дружествените книжа. Тези правни възможности имат широк обхват и до известна степен могат да доведат и до засягане интересите на дружеството, ако по някакъв начин съдружникът е бил лишен от възможността да упражни посочените неимуществени права. В случая обаче не е установено по делото до момента на отправянето на предупреждението за изключване и до вземането на решението за това от общото събрание на 19.10.2022 г. ищцата под каквато и да била форма да е отказвала на съдружника В. Д. достъп до търговските книжа на дружеството или да е отказвала информация за цялостното състояние било на дружеството, било на ВУАРР. Напротив, установено е, че въпреки липсата на разписано задължение както в ТЗ, така и в дружествения договор, да бъдат изпращани лично на съдружник при поискване каквито и да било документи от архива на търговеца, ищцата е изпълнила искането, като е предприела изпращането на същите както по куриер, така и ги е предала лично на съдружника си на проведеното ОСС на 19.10.2022 г. Освен това, съдружникът В. Д. не е била лишена от възможността да се осведомява за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството или на ВУАРР. Не се доказват по делото твърденията, че същата не е била допускана до тях. Напротив, те се опровергават от показанията на свид.А.- зам.ректор на висшето училище, както и показанията на свид.Л.- счетоводител, според които не са им известни нареждания на ищцата да бъде отказван достъп на В. Д. до документи или информация, касаеща висшето училище. Следователно, не се установява правата на съдружника по чл.123 ТЗ да били ограничавани от ищцата.

По-нататък в предупреждението- в пунктове 3.1, 3.2 и 3.3, като прояви на поведение по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ се сочи, че на проведено ОСС на 08.09.2022 г., ищцата гласувала „против“ при вземане на конкретно посочени решения по т.4, т.5 и т.6 от дневния ред.

Видно от представения протокол от проведено на посочената дата ОСС / л.57 и сл./, т.4 от дневния ред касае обсъждане и приемане на Проект за финансово осигуряване на дейността на ВУАРР съгласно изискванията на чл.14, ал.3 от ЗВО. В протокола е отразено, че по съгласие на двете съдружнички, присъствали лично на събранието, решението по този въпрос е било отложено и гласуване не е проведено. Т.е., ищцата не е гласувала „против“приемането на подобен проект. Отделен е въпросът, че дори да е било изразено несъгласие с приемането на такова решение, то това само по себе си не представлява действие против интересите на дружеството / в качеството му на учредител на висшето училище/, тъй като не е установена по делото необходимостта от подобен проект. Изискването за изготвяне на такъв проект е въведено в чл.14, ал.3 ЗВО при учредяване на висшето училище, но не и след това. Също така не се твърди, а и не се установява финансовото състояние на ВУАРР да е предполагало вземане на мерки за осигуряване на финансирането му към онзи момент.

На следващо място в предупреждението – п.3.2, като действие против интересите на дружеството е посочено невземането на решение по т.5 от дневния ред на събранието от 08.09.2022 г. за приемане на решение за по- доброто стопанисване на недвижимите имоти, собственост на дружеството и ВУАРР. Според протокола от 08.09.2022 г., по т.5 от дневния ред е обсъждано част от имотите да бъдат отдавани под наем след реновиране, а друга част- да бъдат продадени. Предложението е изхождало от съдружника В. Д., като ищцата е изискала конкретизация. Такава не е дадена нито по време на събранието, нито след това. Липсата й води до невъзможност да се прецени доколко несъгласието на ищцата е действие против интересите на дружеството. А само по себе си гласуването „против“ отдаването под наем или разпореждането с активи на дружеството не би могло да бъде застрашаващо интересите на търговеца.

Според пункт 3.3. от предупреждението, невземането на решение по т.6 от дневния ред- за увеличаване на академичния състав на ВУАРР с оглед предстояща акредитация, възпрепятствало възможността за осъществяване на основната дейност на дружеството по управление, стопанисване и развитие на висшето училище. Действително по тази точка от дневния ред на събранието от 08.09.2022 г. ищцата е гласувала „против“ и съответно решението не е взето И тук ще се посочи, че по делото не е установена необходимост от увеличаване на академичния състав на ВУАРР като условие за получаване на акредитация, само при което положение действието на ищцата би могло да се третира като такова против интересите на дружеството, изхождайки от основната му дейност- да обезпечи нормалното функциониране на училището. Освен това, в показанията си свид.А. сочи, че процедурата за назначаване на преподаватели е сложна и започва с решение на Катедрен съвет за заемане за конкретна длъжност. След предложението на съответната Кетдра, решението се разглежда от Академичния съвет, а след това се утвърждава от Ректора, който издава заповед. Т.е., увеличаването на академичния състав не зависи от волята на ищцата, за да се приеме, че гласувайки „против“ същата е възпрепятствала започването на такава процедура.

На следващо място като действие против интересите на дружеството се сочи, че без да е взето решение от ОСС, ищцата еднолично се е вписала като ректор/управляващ висшето учебно заведение, т.е., е извършила незаконосъобразни действия, които рефлектират върху интересите на дружеството. / т.4 от предупреждението/. Съгласно чл.16, ал.8 и чл.19, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ВУАРР / л.35 и сл.от делото/ висшето училище се управлява от Президент и Ректор, които се избират от Учредителя, т.е. от Интерколеж-С ООД. Към датата на връчване на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ, като ръководители на ВУАРР в регистър БУЛСТАТ са били вписани двете съдружнички / считано от 31.05.2022 г./. На проведеното на 16.09.2022 г. ОСС на „Интерколеж-С“ ООД е взето решение за заличаване на В. Д. като представляващ висшето училище, което е осъществено на 19.09.2022 г., в резултат на което като ръководител е останала вписана ищцата. При тези факти соченото като нарушение обстоятелство не е осъществено към датата на връчване на предупреждението. На същата датата е било взето и надлежно решение на ОСС по чл.16, ал.8 от Правилника относно ръководството на ВУАРР.

Следващите действия, посочени в предупреждението като такива против интересите на дружеството, се състоят в отдаване под наем на имоти, собственост на дружеството и на ВУАРР без сключени договори за наем, незаприходяване на получения наем и изплащане на режийни разноски за сметка на ВУАРР / пункт 5 от Предупреждението/. Така посочени, действията са напълно неконкретизирани- не се сочи за кои точно имоти се отнасят и за кой период се твърди да са отдавани под наем, което препятства както евентуалната защита от страна на ищцата, така и преустановяване на действията / в случай, че такива са извършени/, каквато всъщност е целта на предупреждението за изключване. Липсата на конкретика прави невъзможна и преценката на съда дали подобно поведение е налице и съответно дали то е против интересите на дружеството. Казаното е достатъчно да се приеме неоснователност на описаното поведение като такова по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. Независимо от това, по делото не се установява ищцата да е предоставяла на трети лица ползването на имоти, собственост на дружеството или на ВУАРР било безвъзмездно, било срещу наем, който да е не е бил внасян в приход на собственика. В показанията на свид.Л. се съдържат данни за два имота- апартамент в ••••- който е бил ползван от трето лице, допуснато от съдружника В. Д., и за който не е получаван наем, както и за имот в с.••••, за който също не е събиран наем. Не се доказва ползването на последния да е предоставено от ищцата. Установява се също от тези показания, които съдът кредитира като дадени от лице, пряко ангажирано със счетоводството на ВУАРР, че действително разходите за ползването на тези имоти са заплащани от ВУАРР, но същите след това са били внасяни на каса от съответните ползватели. Наред с това по делото са представени множество договори за наем, с които недвижими имоти, собственост на ВУАРР и на Интерколеж-С ООД са били отдавани под наем, като съответните наеми и консумативи са били заплащани по сметка на съответния наемател / така заключението на ССЕ, изготвено от в.л.И. С./. Следователно, не е налице поведение, което да се квалифицира като такова по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ по пункт 5 от предупреждението.

В пункт 6 от предупреждението се сочи, че без законово основание и в нарушение на сключените между ВУАРР и студентите договори за обучение, ищцата събира от тях / избирателно на част от студентите/ допълнителни такси от 350 лв.за незнайно какви дейности/услуги, които не са предвидени в договорите, с които действия се подронвала репутацията на университета. Тук отново ще се посочи, че липсва нужната конкретика за периода, за който се отнасят действията на ищцата, което прави твърденията негодни както за обяснения в нейна защита, съответно поправяне на поведението, така и за проверката им от съда. Въпреки това към отговора на предупреждението ищцата е приложила Заповед № 27/26.01.2021 г., с която са определени различни административни такси, както и заповед № 85/29.03.2021 г., с която е определена административна такса от 70 лв. за една дисциплина за електронно обслужване от администратор. Заповедите са издадени от ищцата в качеството й на Президент на ВУАРР, като от заключението на ССЕ се установява, че таксите са заплащани по банков път или на каса във висшето училище. Т.е., ясно е, че извън таксите за обучение по сключените договори, студентите заплащат и други административни такси, които не са предвидени в договорите, а са определени от ръководството на университета. Те са посочени по размер и за каква услуга се дължат, с оглед на което е опровергано твърдението в предупреждението.

На следващо място, в пункт 7 от Предупреждението се сочи, че в нарушение на заповед на Министъра на образованието и в нарушение на ЗВО, ищцата разпоредила обучението на студентите редовна и задочна форма през академичната 2022/2023 г. да се извърши чрез системата за електронно обучение „ Електронен университет“ на ВУАРР. Такова действие на ищцата не се доказва по делото. Заповедта за горното- Заповед № 209/25.08.2022 г. е представена по делото – л.198 и същата издадена от Ректора на ВУАРР М. И. на основание решение на Академичния съвет на 24.08.2022 г. В обобщение на изложеното, не се доказват материалноправните предпоставки по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ за изключване на ищцата като съдружник, което води до незаконосъобразност както на решението за изключването й, така и на обусловените от него решения, засягащи членствените й права, които при незаконосъобразно изключване следва да бъдат възстановени в пълните им обеми съгласно ТР № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС. Казаното в пълна степен се отнася и за взетото на същата дата 19.10.2022 г. еднолично решение на съдружника В. Д. като ЕСК, което, макар и обективирано в отделен Протокол, не следва да се разглежда самостоятелно а като част от решенията, взети от ОСС на същата дата и се явява последица от решението за изключването на С. Д. като съдружник.

Следва изрично да се посочи, че всякакви други обстоятелства, които стоят извън посочените в предупреждението за изключване, не могат да обосноват законосъобразност на решение по чл.126, ал.3 ТЗ, съответно са иррелевантни и не се обсъждат.

В аспекта на изложеното, исковете са основателни и ще се уважат, като всички решения, взети на 19.10.2022 г., ще се отменят като незаконосъобразни- взети в противоречие на Търговски закон.

При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата ще се присъдят направените от нея разноски, които се констатираха в размер от 3000 лв. адвокатско възнаграждение, 80 лв. ДТ и 800 лв. разноски за особен представител. Възражението на третото лице- помагач за прекомерност на възнаграждението не се обсъжда, тъй като не е направено от страната, на която се възлагат разноските- ответника.

Мотивиран от изложеното, съдът