Решение № 3300 от 25.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 135/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Н. П. Т., [ЕГН], с адрес в [населено място], община Созопол, [улица], вх.1, чрез адвокат В. В., БАК, против решение № 1220/07.12.2023 г., постановено по АНД № 4154/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 54/19.09.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на чл.23 от Закона за храните (ЗХ) вр. чл.24 от ЗХ и на основание чл.128, ал.1, т.3 от същия закон му е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 2 000 лв. Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на решението и отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и отмяна на НП. Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 54/19.09.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас (ОДБХ – Бургас), с което на Н. П. Т., за нарушение на чл.23 от ЗХ във връзка с чл.24 от ЗХ, на основание чл.128, ал.1, т.3 от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: На 04.08.2023 г. от служители на ОДБХ – Бургас е извършена проверка в обект – временна постройка 55 кв.м., находящ се в м. „Акра“, землището на [населено място], [ПИ], при която е установено, че лицето Н. Т. извършва в обекта търговия с храни, без същият да е регистриран или одобрен по реда и условията на ЗХ. Въззивният съд преценил, че отговорността на касатора е правилно ангажирана, тъй като по делото не се е установило процесният обект да е включен в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. Приел е, че липсват нарушения при изготвянето на АУАН и НП. С оглед на това е отменил наказателното постановление. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ на лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл.24, ал.1 или 2 от ЗХ, се налага имуществена санкция в размер [рег. номер] 4000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Разпоредбата на чл.24 от ЗХ въвежда два регистъра – поддържан от БАБХ (по ал.1) и от Министерство на здравеопазването (по ал. 2). В настоящият случай, както в АУАН, така и НП е посочено, че процесният обект не е вписан в електронния регистър на БАБХ, който регистър е по чл.24, ал.1 от ЗХ. Тази разпоредба не регламентира задължения за лицата, които искат да извършват дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храни, а само посочва кой орган и какъв регистър поддържа, вкл. и каква информация се съдържа в него. С оглед на това правилно от АНО е посочена като нарушена разпоредбата на чл.23 от ЗХ, която предвижда, че производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, както и посочва, кой е компетентния орган за регистрация и одобрение. Т.е. в случая е от значение, че не е налице регистрация по чл.23, ал.1 от ЗХ, която регистрация предоставя възможността да се извършва дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храни. Доколкото в АУАН и НП е посочено, че лицето извършва търговия с храни и напитки – риба, калмари, картофи, хайвер, алкохолни и безалкохолни напитки, пиво и др., то в случая се касае за дистрибуция по смисъла на § 1, т.6 от ДР от ЗХ. Нормата на чл.23 от ЗХ е тази която въвежда конкретно изискване, на което трябва да отговаря лицето преди извършването на дистрибуция на храни, но тъй като неспазването на това изискване обуславя и липсата на вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, правилно е направена връзка и с тази разпоредба. Предвид изложеното настоящият състав счита, че за наказаното лице е напълно ясно в какво точно се изразява съставомерното му поведение, поради което възраженията му в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и възраженията на касатора за недоказаност на извършеното нарушение. Единствените данни, че обекта се ползва за лични нужди се установяват от разпита на свидетелката Е. Т.. Правилно тези показания не са кредитирани от Районен съд – Бургас, доколкото същите са нелогични, противоречиви и пристрастни, тъй като същата се намира във фактическо съжителство с касатора. Напълно нелогично и лишено от житейска логика е твърдението и за наличието на ценоразпис, който е поставен за децата им, които идват на гости, за да оставят пари за яденето и пиенето. Същевременно правилно РС – Бургас е кредитирал показанията на свидетелите К. и Х., които са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите материали по делото. Всичко изложено води до извод, че в процесния обект се е извършвала търговия, което от своя страна води до доказаност на вмененото нарушение предвид липсата на регистрация обекта по реда на ЗХ. При издаване на оспорено НП, АНО е изложил мотиви относно неприложението в настоящият случай на чл. 28 от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав конкретното деяние не разкрива, по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не представлява маловажен случай. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. Всъщност, точно обратното, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение като не е регистрирал обекта си, след като е имал такова задължение. Последното има значение свързано с контрола на качеството на храните, които се предлагат в обекта, а от там и влиянието им върху здравето на потребителите. Именно в такава насока е и целта на закона да се регистрират тези обекти, за да може да се контролира качеството на храните предлагани в тях. Отделно от това, наложеното административно наказание - глоба е в минималния размер предвиден в закона, а именно 2000 лева. Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд - Бургас,